:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 402,374,019
Активни 119
Страници 14,358
За един ден 1,302,066
Истинската история

„И кръв нечиста браздите ни да напои”

Кръвожадният образ на Великата френска революция е засилван съзнателно през ХІХ и по-голямата част на ХХ в.
Превземането на Бастилията на 14 юли 1789 г. през погледа на търговеца на вино Клод Шола, който е сред атакуващите като мерач на оръдие. Макар художникът да е изобразил и другарите си, повечето от тях са известни днес поименно, основна идея в картината е насилието и несигурността; гваш, хартия; 1789 г.; Музей "Карнавале"-Париж
В нестройния ход на човешката история особеното място на Великата Френска революция, хвалена или охулвана, но никога - пренебрегвана, ще бъде запазено завинаги, това е май единственото сигурно за събитията от преди точно два века и четвърт. Изглежда никога няма да се стигне до единодушие сред познавачите на тези събития нито за смисъла на тази революция, нито за нейните движещи сили, нито за резултатите от това "преобръщане" на френската история. И как да е другояче, коренно се различават оценките за случилото се дори на свидетелите на тези събития, дори сред присъствалите на едно и също събитие по едно и също време. При такива изходни данни няма как да не очакваме шумни разногласия.

А тия изходни данни заемат не една библиотечна лавица, дори поредиците с най-основните извори за Великата Френска революция са издадени в по няколко тома и ситен шрифт. Върху тези, общо взето, известни източници са написани десетки хиляди научни произведения, които с голям труд могат да бъдат групирани според изказаните в тях оценки. Като се има предвид, че най-първите исторически съчинения за Великата френска революция започват да излизат още преди нейния цялостен завършек, то трябва да е обяснимо, че оценките в тези исторически трудове се колебаят значително. Така докато за някои (напр. H. Taine, 1876/ 1893) народът е "тълпа от престъпници", а Френската революция - "безсмислено дело", то за други (J. Michelet, 1847/ 1853; L. Blanc, 1847/ 1862) народът е двигателят на великите преобразувания във френското общество от края на ХVIII в. Впрочем тези смайващи разминавания са характерни и за съвсем съвременни и чисто научни изследвания, само дето манипулативността у тях е издигнато на качествено ново равнище.

Неточно ще е, ако причините за Великата френската революция се търсят единствено в състоянието на френското общество от пролетта или лятото на 1789 г., или пък точно на 14 юли, нейното избухване е отмъщението на роба за страданията му през всички предхождащи завземането на Бастилията столетия и нито крал Людовик ХVI, нито Мария Антоанета играят някаква съществена роля в тия събития. В историята изкупителните жертви са често срещани, вероятно ще се появят още поводи да ги разгледаме по-обстойно.

Така, противно на очакванията изглежда, че дори съвестното използване на строго научна методология не носи очакваното обективно сближаване на възгледите, а обратно, изследователите правят своите изводи преди всичко на основата на собствения си светоглед. Изглежда, че от разговорите на исторически теми в приятелски кръг около маса научният спор се различава май единствено по отсъствието, поне видимо, на емоционални позовавания по роднинска линия.



* * *



Съществуват все пак въпроси, по които ако не единодушие, то поне съществена близост може да се забележи и у свидетелите на събитията, и у изследвачите. Повечето историци на пропагандата отделят три мащабни пропагандни проекта в хилядолетията от нашата ера - християнството, времето от Френската революция насам и съвременната (от 50-те години на миналия век) западна пропаганда. И те сигурно имат право.

Всъщност е безспорно, че Великата френска революция полага основите на съвременните пропагандни практики, нейните последователи институционализират пропагандата - Наполеоновият Комитет за публична сигурност е първата такава институция. Преди 1789 г. единствено християнската църква провежда подобна невиждана по мащабите си кампания за разясняване на собствените си идеи.

Независимо от политиката на френските правителства, които сега няма да ни занимават, в основата на пропагандирането на Великата френска революция, нейното протичане и настъпилите промени във френското общество трябва да се търсят винаги идеите, заложени в основополагащия документ на революционна Франция - Декларацията за правата на човека и на гражданина от 26 август 1789 г. Ако има наистина безспорно достижение на тази революция, то това наистина са идеите в нейния основополагащ документ.

За облекчено възприемане е създаден и съкратен вид на този документ, който съдържа само три думи - "Свобода, равенство, братство". Известно противоречие може да се забележи само между принципите, заложени в първите 16 части на декларацията (вж. Извори) и нейния чл. 17, който прогласява, че "собствеността е неприкосновено и свещено право". През целия ХХ в. бе правен опит да се отстрани това противоречие, засега безуспешно със или без пропагандна помощ. Всичко останало в декларацията продължава, поне на думи, да е в основата на съвременното общество.

Ако Ленин бе подчертал съществената роля на киното след 1917 г., то за Френската революция песните са най-важното агитационно оръжие. И това никак не е странно, в края на ХVIII в. всеки парижанин - от децата до най-възрастните, може без запъване да изпее поне 300 песни. Понеже се пее непрекъснато и навсякъде, новата власт никак не подтиска създаването на нови музикални произведения със съвсем актуално съдържание. Впрочем точно толкова песни се създават и от контрареволюцията.

Вглеждането в текстовете на революционните песни ще ни накара да установим, че първоначално те са по-разказвателни, даже незлобливи. Това може би малко неочаквано явление ще трябва подкрепим с най-известната от ранните революционни песни - създадената в чест на първата годишнина на революцията (май 1790 г.) "Патриотична песен" (известна със своето начало - "Ще потръгнат [делата ни]"). Първоначалният текст, повече патриотичен, отколкото революционен - "Французинът винаги побеждава", ще бъде заменен през 1792 г. с известния и днес - "Аристократите - по уличните лампи . . .време е да бъдат те избесени". Тази тенденция ще бъде доведена до крайност със създаването на "Марсилезата", където обобщеният поетичен завършек на припева - "и кръв нечиста браздите ни да напои", кара слушателите да потръпват от свещен гняв срещу вековните подтисници.

Постепенното сгъстяването на краските, впрочем, е характерно не само за музикалните произведения, свързани с Великата френска революция. Ако превземането на Бастилията на 14 юли 1789 г. се представя от непосредственити си участници с доста рехаво народно и оръжейно присъствие, което май ще се окаже по-близо до историческата истина, то само месеци след това академичните художници (вж. изображението след текста) дават една много по-наситена и плътна картина на това събитие. Двата примера, представени тук, са само малка извадка от десетките художествени произведения, които могат да послужат като потвърждение на тоя процес.

Вярно е, че причините са много и често съвсем субективни - някои от художниците искат да се харесат на новата власт за да продължат да ползват облагите от подобна близост, но значителната част от художниците изразяват визуално своите убеждения и каквито и да са те подлежат на внимателно разглеждане.

(следва)



Извори



"Представителите на френския народ . . . убедени, че невежеството, забравянето или пренебрегването на правата на човека са единствените причини за обществените нещастия и корупцията на правителството, решиха да изложат в тържествена декларация неотменните и свещени права на човека, така че тази декларация да служи непрестранно на всички членове на обществото, като постоянно им напомня за техните права и задължения . . .

Чл. 1. Хората се раждат и остават свободни и равни по права. Обществените различия могат да служат единствено на общото благо.

Чл. 2. Целите на всички политическои сдружавания е осигуряването на естествените и неотменими права на човека. Тези права са свободата, собствеността, сигурността и съпротивата срещу насилието.

Чл. 3. Всеки суверинитет се основава по същество в нацията. Никой [обществен] орган, никой индивид не може да присвоява власт, която не произхожда от него.

Чл. 4. Свободата се състои във възможността да се прави всичко, което не вреди другиму, така че упражняването на естествените права на човека да има за единствени граници тези, които осигуряват на другите членове на обществото ползването на същите права. Тези граници могат да бъдат определени само от закона.

Чл. 5. Законът трябва да забранява само деяния, вредни на обществото. Всичко, което не е забранено от закона, не може да бъде възпрепятствано и никой не може да бъде принуден да извърши това, което законът не повелява.

Чл. 6. Законът е израз на общата воля. Всички граждани имат правото да участват лично или чрез свои представители при неговото създаването. Той трябва да бъде еднакъв за всички било когато защитава, било когато наказва. Всички граждани, тъй като са равни пред закона, имат еднакъв достъп до всички обществени длъжности и служби, съобразено с техните способности и без друга разлика освен тази, която произтича от техните добродели и дарби.

Чл. 7. Никой не може да бъде обезпокояван за своите възгледи, включително религиозни, стига тяхната изява да не нарушава обществения ред, установен от закона.

Чл. 8. Свободната размяна на мисли и възгледи е едно от най-ценните права на човека; всеки гражданин следователно може да говори, да пише и да печата свободно, при условие че не злоупотребява с тази свобода в случаите, определени от закона."

Из Декларацията за правата на човека и на гражданина, 26 август 1789 г.

 Превземането на Бастилията, представено от Жан-Пиер Уел (1735-1813) - академичен художник с влиятелни покровители и преди, и след 14 юли 1789 г. Благодарение на близките си отношения с множество аристократи, политици, дейци на науката и мецанати, пътува често и за дълго. Неговият поглед върху превземането на Бастилията, макар и по-късен, е видимо пресилен; водни бои, хартия; Национална библиотека на Франция-Париж
37
21764
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
37
 Видими 
09 Юли 2014 20:07
Цялата история се дели на два периода - преди 18-ти век и след 18-ти век...
09 Юли 2014 20:24
И историографията така. Преди Петрински и после - нищо ...
09 Юли 2014 20:25
Котка -
------------------------
Сайтът на Генек

09 Юли 2014 22:24
Петрински, благодаря! Чета Вашите работи и им се радвам!
09 Юли 2014 22:31
По същество. Съгласен съм с автора, че Френската революция е истински вододел в развитието на европейската цивилизация защото отрича наследствените права на аристократите, влизащи в противоречие с постулата на Декларацията, а именно: Свобода, Братство, Равенство. Като се замисли човек, естественото продължение на тази лозунг е премахването на правото на материално наследство, което също прави хората неравни по рождение. Не е ли така?
09 Юли 2014 22:59
Само дето има подозрително много прилики между Френската и болшевишката от 1917 т.нар. "революции"... Убиват краля и кралицата(царя и семейството му) и има сериозно участие на едни с тюбетейки - хора ли са не знам, но много зверства са причинили...
Натисни тук
10 Юли 2014 02:26
Натисни тук
10 Юли 2014 02:36
Католическия писател Огюстен Кошен в книгата си "Духът на якобинството" не единствен поддържа тезата, че революцията не е имала спонтанна подръжка от френския народ. Откриват се само групи, манипулиращи общественното мнение, обединени с екстремистки кръгове, ръководени от фанатици, самоопределящи се като носители на колективната воля за общонародните интереси. Тези групи системно прибягват до изопачавания, практикуващи психологически тероризъм за да подхранят насилието, както в случая със слуховете за "големия страх" по селата през лятото на 1789 г. Същите още от 1789 г. се залавят да разрушават кралството и християнството и да се противопоставят със сила на всяко умерено развитие на събитията. Така се стига до насилието в Париж и селата, завземането на Бастилията, похода до Версай, залавянето на Краля,терора, убийството на Краля, вандейския геноцид, депортирането и преследването на религиозните. Така народния консенсус се подхранва с 20 хиляди революционни трибунала без гаранции за защита( великият Малерб, защитил Лудвиг-16 е гилотиниран на 75 години, а защитниците на Мария-Антоанета са арестувани по време на дебатите, защото "заразяват" публиката). Тези трибунали имат право на живот и смърт без обвиняемите да могат да се защитят или обжалват.
Вандея и Бретан, надигнали се срещу революцията и борещи се години завършват с първия геноцид от съвременната епоха: 250/300 хиляди са виновни ,че са воювали за християнската религия и Краля и са изклани. През 1794 г. републиканския генерал Вестерман пише до Комитета за общественно спасение в Париж:"Вече няма Вандея.Умря под свободната ни сабя заедно с жените и децата си. Хвърлихме децата под конските копита, изклахме жените, за да не могат да раждат разбойници. Нямаме затворници ,които да храним. Всички ги свършихме...Пътищата са осеяни с трупове в такова количество, че могат да направят пирамида". Същата 1794г. от 750 депутата само 120 имат смелостта да се явят в Събранието. Това ли е Свободата? Днешна Франция(от около 57 млн. население) има около 60 хиляди затворника, докато през периода на терора - от март 1793г. до юли 1794г. са затворени около 500 хиляди души от 28 млн. в тогавашна Франция.
10 Юли 2014 03:40
Ако има наистина безспорно достижение на тази революция, то това наистина са идеите в нейния основополагащ документ.
За облекчено възприемане е създаден и съкратен вид на този документ, който съдържа само три думи - "Свобода, равенство, братство".

Tези три думи казани заедно, звучат много хубаво, но като понятия те са несъвместими. Има ли свобода, няма равенство. Има ли равенство, няма свобода, защото равенството се налага със сила. А щом равенството е наложено със сила, за братство и дума не може да става.
10 Юли 2014 06:59
Светът си живееше спокойно преди да се роди Волтер.
Петрински е прав че щурмът на Бастилията всъщност е дребна патърдия раздута по-късно до мащабен и епичен сблъсък на силите на прогреса и светлината срещу мракобесието на средновековието.
Между другото - по това време в Бастилията са били затворени 4 ( четири ) крадци на дребно. Които са изкярили от цялата гимнастика. После большевиките също освобождават всички криминални престъпници осъдени по времето на царизма. Изобщо революциите освобождават главно престъпниците , за другите свободата е условна. И българските превратаджии срещу Живков първом пуснаха криминалните. Познато , А ?

Петрински е прав също за това че Великата Френска Революция ( без грам ирония ) наистина е подготвяна десетилетия преди самото избухване от натрупаните противоречиа във френското общество. Обаче катализатор са идеите на великите френски мислители от ерата на Просвещението. Между другото , таз хитра стръвчица
"Свобода, равенство, братство".
е измислена от англичанин. Обаче той си е знаел че в родината му малко хора биха И се вързали и я е пласирал във Франция като вирус. Францетата лапат куката и разпердушинват най-силната и добре организирана страна в Европа , а може би и в целият свят. Отмъщение за френската подкрепа на Американската революция.
А конкретният спусък за бунт е била гладна година в следствие на лошото време предизвикано от избухването на един от вулканите в Исландия. Пепелта покрила цяла Европа и прецакала реколтата. Когато парижани се обърнали към краля си да потърси начин за снабдяване на града с хляб , Мария - Антоанета ги посъветвала да ядат пасти като няма хляб. Това и коствало тъпата кратунка. От тогава управниците на Запад внимават какво съветват народите си.
10 Юли 2014 08:29
Първоначалният текст, повече патриотичен, отколкото революционен - "Французинът винаги побеждава", ще бъде заменен през 1792 г. с известния и днес - "Аристократите - по уличните лампи . . .време е да бъдат те избесени"
Ça ira..едно изпълнение на Врабчето : Натисни тук
10 Юли 2014 08:38
VOC-ko пак ни е разказл неща, които си ги знаем. Светът постоянно се променя въпреки, че среща противодействието на консервативно настроените. Това е заложено дълбоко в същността на Вселената. Ентропията непрекъснато нараства, което води до промени. Аз пяисах по този въпрос навремето във вестник "Култура". Даже и в златна клетка да се намира, в един момент тази клетка се разрушава. Има събития, които са били подтикнати от това движение, които не могат да се обяснят с причини, които да съответсват на мащабите на тези събития. Така например причината Хенри 8-ми на Англия да създаде Англиканската църква е съвсем тривиална, да се разведе с 1-вата си жена, което католическата църква не разрешавала. Този акт има, обаче огромно значение- протестанството съдейства развитието на буржоазията и Англия е една от първите страни в които капитализма побеждава. Заради един развод,практически той прави революция в страната си. Революциите се появяват тогава, когато необходимостта от промени среща противодействието на консервативно настроената част от населението, която не желае да промени удобствата на живота си. И тук се появява колизията, необходимостта от промяна срещу защитниците на статуквото. Така, че всяка промяна е свързан с много кръв. Тъй като всяка революция се стреми да направи много бързи промени, каквито обществото в дадения момент не може да поеме, то обикновенно следва период на Реставрация. Това е периодът след Виенския конгрес (1815г.), когато се прави опит да се върне феодализма. Царска Русия и Австро-Унгария застават, като жандарми на реставрацията. Но вече Европа е променена. Следват революциите 1830г. (тогава се построява паметникът на площад Бастилия в Париж), революциите 1946-48г. в Европа и тт.н. докато се стигне до пълна победа на капитализма. Руската революция следва същата схема. Сега ние сме в период на Реставрация на капитализма, но все по-ясно се вижда, че той не върви. Сега САЩ играят ролята на жандарми на реставрацията на капитализма. Ще последват много събития до възцаряването на социализма, разбира се във нова форма.
10 Юли 2014 08:39
.
10 Юли 2014 08:44
Петрински да не прави докторска дисертация ? Що за тюрлюгювеч ? И каква е поуката от него за читателите ?
поуката за читателите е, че ако не ти харесва може да не го четеш. Ама ако го прочетеш все нещо може да ти влез в главата.
10 Юли 2014 08:46
.
10 Юли 2014 08:49
Изглежда, че от разговорите на исторически теми в приятелски кръг около маса научният спор се различава май единствено по отсъствието, поне видимо, на емоционални позовавания по роднинска линия.

Печелят тези, които могат да измислят история, сгодна за преподаване.
Останалите донатъманяват наратива и притурят измислици.
Истината няма никакво значение.
***
Втората световна война се е състояла при наличие на репортери, вестници, кино.
Имало е живи свидетели и въпреки това и досега се лъже като за световно.
В русийската федерация упорито ще правят филм за "28-те панфиловци", измислени във в-к ""Правда"". Чиста лъжа.
Американците направиха филм "U-571" за това, как са хванали кодиращата машина "Enigma", което е чиста лъжа.
После британците избухнаха и ги принудиха да напишат, че не е баш така.
10 Юли 2014 08:53
Католическия писател Огюстен Кошен в книгата си "Духът на якобинството" не единствен поддържа тезата, че революцията не е имала спонтанна подръжка от френския народ. Откриват се само групи, манипулиращи общественното мнение, обединени с екстремистки кръгове, ръководени от фанатици, самоопределящи се като носители на колективната воля за общонародните интереси.
Този Огюстен явно не му е ясно как се развиват историческите събития. Обикновено революциите се провеждат от малки групи изключитеклно активни хора. Основната част на населението обикновенно е пасивна а има и една часст от населението, която се съпротивлява. Това е аристокрацията, която както при всяка революция е поддържана от външни сили -от Австрия, Англия при Наполеон и т.н. Също консервативно настроеното религиозно население - възстанието във Вандея например - прочетете "1793" на Виктор Юго. Тогава започва най-кървавата част - Гражданската война. Същото е в Русия, болшевишката партия не е била толкова голяма, но изключително активна - тя е имала програма, а правителството на Керенски е било парализирано, просто не знаело какво да прави по-нататък. И в Русия контрареволюцията е била поддържана отвън - англо-американските войски, както и съпротива на монархическите сили. Това води до Гражданаската война, която взема огромни жертви, при самата Октомврийска революция - щурмуването на Зимния дворец са загинали не повече т 10 души.
10 Юли 2014 09:01
Светът си живееше спокойно преди да се роди Волтер.

И той бир парче британски агент. Пропагандира британската политическа система.
"Lettres philosophiques sur les Anglais" e забранена във Франция и моментално става моден бестселър -
като "Spycatcher" на Петър Райт години по-късно в Англия.
И като левашкото творение на Желю Желев "Фашизъмът" -
ако не беха я забранили, никой немаше да я прочете.
10 Юли 2014 09:03
Люксенбург е идеалният пример за това колко много историческа лъжа може да се натъпче в една глава.
10 Юли 2014 09:32
Изобщо революциите освобождават главно престъпниците , за другите свободата е условна. И българските превратаджии срещу Живков първом пуснаха криминалните. Познато , А

Точно така, и понеже престъпници - престъпници, ама и те не щат да мрат за нищо, масонските емисари на Ленин им подшушнали , че в избите на "Зимния дворец" е тъпкано с най-качествената тройно дестилирана царска водка. (Което, впрочем, си е чиста истина !)
Какъв по-силен стимул на пандизчиите да щурмуват отчаяно в ония студени гладни нощи ?
10 Юли 2014 10:14
Силите, осъществили Френската революция са все още на историческата сцена, поради което не може да се оценят обективно събитията.
Аналогичната ситуация в Русия вече е започнала да се изяснява ...
10 Юли 2014 10:18
Историческите родословни корени на Освободителя Рейган, доказано се намират в Люксенбург и остров Грендландия.
10 Юли 2014 10:23
О-о-о, честито завръщане, господарю на мрака!
10 Юли 2014 10:57
И как да е другояче, коренно се различават оценките за случилото се дори на свидетелите на тези събития, дори сред присъствалите на едно и също събитие по едно и също време. При такива изходни данни няма как да не очакваме шумни разногласия.

След като в течение на три седмици Петрински отрече всичко на Тервел (пак добре, че го остави на историческата сцена, па макар и гол кат' папуас), щот' имал само една изходна данна, СЕГА му идели много изходните данни.
Иване Петрински, много моля, посочи точн/ата/ото цифра/число данни, които биха те удовлетворили при осмислянето на някакво историческо събитие.
10 Юли 2014 11:03
Привет, владетелю Багинс!
Нали ще се явиш утре, на уреченото място, в уречения час?
Апропо - Kotka
10 Юли 2014 11:23
Рогатия,
Ама и ти ли си там, ако имаме предвид едно и също?
10 Юли 2014 12:50
Революциите преследват една единствена цел - да заменят едни производствени отношения с други. По това те си приличат, а се различават по начина, по който те са извършени. Английската буржоазна революция започва едва ли не 150-200 години преди Френската революция и протича много по-бавно и гладко. Затова и кървавите ексцесии там са далеч, далеч по-малко. По време на Френската революция се развихря кървава баня, в която загиват виновни и невинни. Крещящ е примерът с обезглавяването на великия учен Лавоазие. В дванадесети район на Париж е запазено гробището Пикпюс, където в общи ями са нахвърлени част от жертвите на едвали не денонощно работещите гилотини, осъдени по бързата процедура от некомпетентни съдилища и комисари. И не този факт е толкова смразяващ, колкото съдържанието на възстановения по-късно списък на жертвите. Аристократите в списъка са едва 15 -16 процента, а всичко останало са прислуга, кочияши и занаятчии и т.н., имали или нямали някаква връзка с двореца. И за да бъдат оправдани всичките тези престъпления, са измислени какви ли не истории. За прочутото изказване на Мария Антоанета за пастите няма никакви доказателства. Луи XVI e осмян като "глупакът-часовникар", а той с изработката на часовници никога не се е занимавал. Имал е само колекция от часовници, бил е интелигентен. с широки научни интереси. Като между другото се е занимавал с география, както и с балистика на снарядите, с цел подобряване на огневата мощ на френската корабна артилерия.

Революциите се нуждаят от героизиране. И тъй като историческите факти за ликвидирането на кралското семейство, както и варварското отваряне и разрушаване на гробниците на френските крале в катедралата Сен Дени с цел търсене и кражба на несъществуващи скъпоценности, не са можели да бъдат използвани за целта, е измислен митът за щурма на Бастилията. За който е писано толкова много, че не е необходимо да се разказва отново. Подобно на мита за прочутата атака на Зимния дворец по време на Октомврийската революция, обезсмъртена в известния филм на Бондарчук. Като никой не е бил смутен от факта, че по това време Зимният дворец вече е бил превърнат в музей с несметни шедьоври на изкуството и съкровища, атака изобщо е нямало и е били "охраняван" само от група остригани и облечени във военни униформи плачещи благородни девици. Тъкмо работа за кронщадските моряци, ако не е бил Ленин, да ги озапти
10 Юли 2014 12:55
Прочее, наздрае !
10 Юли 2014 13:44
Франция се е справила с това за около век. Реставрацията , връщането на мощите на френските крале в Сент Дени...

Mukta, мощите не са връщани, защото са си били винаги там. Според християнската традиция мраморните саркофази в катедралата са били празни, а мощите били под тях, поставени в оловни саркофази, т.е. под земята. Пристигат риволуционерите, разбиват стената водеща към подземието и започват да отварят оловните ковчези един след друг. С надеждата да задигнат скритите в тях съкровища, демек. Ама нъц, в тях освен кости и разни други остатъци нямало нищо друго. Теглили една френска псувня, и тъкмо се готвели да поставят мощите обратно в оловните ковчези, пристигнали комисарите и заявили, че оловото е притежание на Републиката. Необходимо им било да леят от него куршуми. И така взели оловото и си заминали. Ами сега? Кво да правят мощите? Мислили, мислили и накрая изкопали две дупки в стената, нахвърлили в тях мощите, замазали отворите и толкоз. Допреди няколко години замазните отвори ясно се виждаха, дори бяха означени с табелки. Миналата година, когато заведох внуците в Сен Дени, отворите бяха дискретно маскирани. Казвам това което видях. При първото посещения гидът ми разказа цялата тази история насаме, под сурдинка, а при второто посещение на въпросите ми охранителите мълчаха като дупета. Мого ме съмнява, че нищо не знаеха. Между другото гробницата на френските крале в Сен Дени е уникална, нямаща равна в света. В Санкт Петербург има подобна гробница в Петропавловската крепост, но броят на саркофазите е ограничен. Сега Божидар Димитров се мъчи да направи нещо подобно и както я е подкарал, гробниците могат да станат три
10 Юли 2014 15:05
Петрински

Как може да разваляш правите кривини на задунайската агитация? Каква е тая Френска Революция, при това и Велика? Трябва да пишеш - освен ако не искаш волно или неволно да станеш рупор и пропагандатор на НПОшниците и задокеанските подлоги - Френският фашистки преврат!
10 Юли 2014 15:33
Презумпцията "революциите са кървави престъпления, държавните войни са легални" е отживелица.
Френската революция не прави и една десета от жертвите и разрушенията на последвалите Наполеонови войни.
През последните близо 70 години няма междудържавни войни, има граждански/вътрешни с чужда намеса/подкрепа като Корея, Виетнам, Ангола, Палестина, Югославия - освен Ирак/Иран, за която тепърва ще се спори доколко е инспирирана отвън.
За сметка на това революциите зачестиха и даже ни наближиха, с бежанци от юг и маневри в Черноморието. Блг за вним.
10 Юли 2014 16:37
След като написа "Истинската история" на България, Петринки тръгна да оправя историята на Франция. И с какво точно текстът на този опус доказва твърдението в подзаглавието?
И хубаво цитирал "извори", ама от тези извори не става особено ясно значението на "конвент" и символ на какво е... Все едно някой след 2 века да цитира Конституцията ни и да обяснява как животът бил по-хубав от песен в посткомунистическа България.
10 Юли 2014 17:52
.
11 Юли 2014 02:44
Мукта, тонът на написаното от мен беше напълно коректен, така че ироничните ти забележки бяха напълно излишни. Според християнските традиции гробът с тялото на починалия се погребва задължително под нивото на земната повърхност (в случая в криптите под пода на Сен Дени), а при известни личности над гроба (в случая на пода на Сан Дени) се поставят символичен мраморен саркофаг, който е празен и върху него изправена или полегнала статуят на починалия владететел с молитвено долепени ръце. Провери и съм сигурен, че все някъде ще намериш описанието на тази традиция. Документите относно историята с поругаването на гробниците на френските крале, публикувани в интернет, са многобройни и изпълнени с противоречия. Което е нещо съвсем нормално за тази бурна епоха. А ето какво пише по този повод накратко Lorant Deutsch, един от добрите познавачи на историята на Париж и неговите исторически паметници, в книгата си METRONOME, Editions Mischel Lafon, 2009: През 1973 Конвентът решава да разруши мавзолея на монарсите в Сен Дени. Под ръковоството на един комисар, работниците разбиват камерата на Бурбоните. Трите тежки блока, постаени на входа, са отместени и стената е разрушена. Работницире влизат в дългата крипта и отварят подред всичките намиращи се там 54 дъбови ковчега. Запазените мустаци на Луи XIII правят сензация, лицето на Луи XIV изглежда странно черно, а разложеният труп на Луи XV издава неприятна миризна. Така че за някаква изкуствена мумификация, чужда на християнските традиции, и дума не може да става. След поругаването на гробовете, тленните останки са изхвърлени и заровени в общ гроб на площадчето на север от църквата, като по чудо по-голямата част от скулптурите остават незасегнати. По време на Реставрацията тленните останки са ексхумирани и след като са размесени с негасена вар, са благовейно преместени в костница на криптата.

Подобно на картината на Петрински, авторът е приложил картина, изобразяваща поругаването на криптата, рисувана вероятно по време на Реставрацията. На нея ясно се виждат отворените дървени ковчези с тленните останки, а от мраморни саркофази и стауи няма и следа. Ясно защо - защото те са се намирали не в криптата, а вътре в църквата, и в суматохата вероятно заради това са оцеляли. Като излючим историята с оловните саркофази, които вероятно са били поставен вътре в дървените ковчези. както и това, че тленните останки са били първоначално заровени на площадчето до църквата, разказът на моя гид и този на Дойч са съвсем близки по съдържание.
11 Юли 2014 08:52
.
11 Юли 2014 11:19
Аз не виждам къде ти е проблема , щото с преразказа от интернет просто казваш това , което и аз казвам. Не виждам някакви различни интерпретации

Мукта, кой кого преразказва, тук може да се поспори. Още повече, че описаните факти не са измислени нито от теб, нито от мен. При всички случаи това е типична форумна дискусия, започваща с една невинна забележка и завършваща неизбежно с обвинения за ползване и лековерно доверяване на източници от интернет. Че ползвам интернет, не отричам. С тази разлика, че при възможност сравнявам източниците на английски и френски, а понякога и на руски. Що се отнася до събитията описани от Deutsch, то те не са преписани от интернет, защото в момента книгата му е пред мен. Историята на Сен Дени и събитията за които се наддумваме са описани на стр. 87 -93. и са придружени с великолепни илюстации, влючително и на въпросната картина, за която вече писах и която съвсем не е от лошо качество, т.е. рисувана е от майстор. В момента книгата се намира във всяка по-голяма френска книжарница, струва 24.95 евро, а разлистването и прочитането на въпросните страници е безплатно Хайде, и ти бъди здрав!

PS С историята за гробницата на френските крале се сблъсках за първи път някъде преди около 30 години, когато прочетох във медиите за започналата във Френския парламент дискусия относно бъдещата съдба на кралските тленни останки. Като мястото, т.е. църквата Сен Дени, не бе споменато. По това време интернет беше все още в пелени. Попитах тук-там, никой не знаеше. Дори в информационния център на Сен Шапел (църквата на Сен Луи) също не знаеха Това ми се стори подозрително. Явно не желаеха да дават информацията на чужденци, по този болезнен за Франция въпрос. Накрая все пак намерих човек, който посочи нястото и така започна всичко.
12 Юли 2014 13:55
Приликите между Френската и Октомврийската революции наистина са доста. Една от според мен пренебрегваните често прилики е, че за един немалък период от време непосредствено след тези две революции, главен печеливш от тях се оказва Британия. Конкретно след Френската революция, Франция завинаги се превръща във второстепенна морска сила, нямаща реални шансове, въпреки голямото си желание, да се мери с британския флот.
Иначе прилики доста могат да се открият и със събитията в Англия. И англичаните отсичат кралска глава например. Вандея по резултати подозрително напомня на зверствата извършени от Кромуел в Ирландия и т.н.
Британската революция практически започва с съпружеските неволи на Хенри VIII, също доста ентусиазирано избиващ кого ли не освен съпругите си, ама Френската дали няма нищо общо още с хугенотите, фрондите, Нантския едикт и пр. Революциите всъщност са кулминацията от много дълъг период на остро противопоставяне, изпъстрен обикновено със страшно много кръв и насилие. Октомврийската революция също не е лишена от подобна предистория. Понякога се случва някой външен удобно да се възползва от така натрупано обществено напрежение, поемайки ролята на "катализатор", без обаче да е причинител на предпоставките за конкретната революция...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД