:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 422,031,151
Активни 90
Страници 15,875
За един ден 1,302,066
Истинската история

"Чародейният възел" на цар Самуил

Археологическите проучвания на Самуиловата крепост потвърждават напълно данните от писмените извори
Византийски отряд, начело с император Василий II (976-1025), преследва войската на цар Самуил (997-1014) след Беласишката битка, макар да е почти сигурно, че по време на битката царят е в крепостта Струмица, очаквайки византийските войски от юг; пояснителен надпис "Цар Василий [II] разби Самуил, царя на българите, и ослепи 15 хиляди българи"; рисунка на лист 183 горе в Търновския препис на Манасиевата летопис; 1335-1345 г.; Библиотека на Ватикана
(продължение от миналия четвъртък)



На пръв поглед няма нищо съществено, което да се добави за злощастните събития от преди точно едно хилядолетие в Ключката теснина на р. Струмешница. Внимателното вглеждане в общоизвестното обаче ще ни убеди в основателността на възприетата в предния текст структура на изложение - редица елементи от постигнатото досега или не са достатъчно познати, или са незаслужено забравени, или се нуждаят решително от преразглеждане и ново осветляване.

Заета с физическото си оцеляване през последните две-три десетилетия българската историческа наука загърби тая проблематика. Кръглата 1000-годишнина от Беласишката битка можеше да се превърне във величествен повод за нови изследвания, но това така и не стана. Понеже имаше смисъл тези нови изследвания да бъдат предимно археологически, то за това вече няма и време преди официалното честване в началото на октомври.

Можеше този повод да е и чудесно поле за изява на няколкото професионални патриоти у нас, ако те не бяха денонощно заети единствено с финансовите си сметки. Така или иначе досегашните "мероприятия" могат да се определят само като жалки, нека по-любопитните да сравнят със снимките от откриването на паметника "Самуилова крепост" през 1982 г. (вж. Свързани текстове), тъжното е, че това, което се подготвя за октомври е точно със същото качество - дано да греша. Същевременно фабриката за скудоумия в Скопие работи на три смени, а в съвременна Атина и в предградията й поне пет улици и булеварди са назовани "Василий Българоубиец". Има нещо гнило в София . . .

* * *

Археологическите проучвания на мястото, което отдавна е предположено (Йордан Иванов, 1911) за укрепителното съоръжение, построено по заповед на цар Самуил през първата половина на 1014 г. и където е мястото на прочутата Беласишка битка (юли 1014 г.) продължават от 1968 г. до 1971 г. (Димка Стоянова-Серафимова 1972; 1984). Резултатите от разкопките са недвусмислени, укреплението, което цар Самуил заповядва да се изгради през първата половина на 1014 г. застъпва немалко раннобългарско селище. Разкритите общо 18 вкопани и полувкопани жилища носят белезите на обичайното славянско жилище - те са с площ от 12 до 24 кв. м., изолирани и укрепени са с обработени дървени стволове, а вертикални греди поддържат двускатни покриви, покрити с пръст, каквато доскоро е традицията в жилищното строителство в Огражден. Подовете са от трамбована глина, всяко жилище е снабдено с огнище, а № 14 - с малка пещ (вж. изображението след текста).

Селището под Самуилова крепост загива след като е опожарено нацяло. Макар разкопвачите да ни уверяват, че това се е случило в края на Х в., трябва да признаем, че в случая разлика от десетилетие и половина-две не може да бъде уловена археологически. Понеже всичките 18 раннобългарски жилища в селището загиват едновременно и еднообразно, ще се наложи да предположим по-скоро, че по царска заповед селото е унищожено, за да се разгърне укрепителното строителство тук, а населението е преместено другаде.

Проучванията от 1968-1971 г. дават безценен материал и за самата Ключка укрепителна линия в нейната най-важна северна половина. Заедно с последвалите археологически обходи (Борис Цветков, 1992; 2001 и Георги Митрев, 1993; 2007) ранните археологически разкопки, при липсата на по-сетнешни, дават задоволителна представа за устройството на едно от най-интересните крепостни съоръжения в цялото Българско средновековие. Това със сигурност помага значително и за цялостно възстановяване на хода на сражението, което в крайна сметка ни вълнува най-значимо.

* * *

Най-известната дума, когато се заговори за битката от края на юли 1014 г., безспорно е дема. Дали защото е благозвучна и кратка (от старогръцкия глагол deo - връзвам, свързвам), дали защото отдавна й е дадено благозвучно и кратко обяснение- преграда (Васил Златарски, 1927), дали заради двете заедно. Предлагайки превода си, Златарски чудесно обяснява предназначението на "dema", а не структурата на обекта.

Всъщност във връзка със съоръжението в Ключката теснина го споменава двукратно само Йоан Скилица, останалите автори използват повече или по-малко обширни описания за да ни представят укреплението (вж. Извори). Самият Скилица използва думата не за да обясни на читателя функцията на обекта, а по-скоро да представи неговата структура - в единия случай той има предвид системата от навързани един за друг разнородни елементи, съставящи цялостното укрепление, а във втория случай укреплението е представено като нещо купно, чийто съставки са в някаква взаимосвързаност. Прозвуча по-сложно, отколкото е в действителност.

Накратко, "дема" у Скилица е или нещо, което е предназначено да свързва, напр. въже, верига за връзване на животни и пр., или е самото свързано нещо - връзка, китка, възел, вързоп, денк и т. н. (вж. Е. A. Sophocles, 1888/ 1914).

Знаем още два много известни случая за изграждане на такива съоръжения, и те никак не приличат на разтегнатата и съставена от най-разнообразни елементи Ключка укрепителна линия. Дървена преграда изграждат в старопланинския проход по заповед на кханасюбиги Крум за да накажат византийската войска, начело с император Никифор. Също такава неголяма дървена преграда, не повече от 50-60 метра, съоръжават при въстанието на Драгота през 1254/1255 г. в най-тясното място на Рупелския пролом за да попречат овреме на нахлуването на византийска войска във въстаналите земи. Мястото на тази преграда можеше да се предположи до началото на 70-те години на миналия век, когато пътят през пролома беше с ширината на средновековния почти. Днес мястото вече не личи след изграждането на многолентов път южно от днешната българо-гръцка граница, при което бяха буквално изринати и двете малки наблюдателни крепости, отбелязани навремето от Богдан Филов.

Ето защо май не е особено препоръчителна за Ключката укрепителна линия да се използва нито дема, нито преграда за да се означи това изключително сложно инженерно укрепително съоръжение, съставено от множество разнородни елементи. Нали за това служат различните понятията, за да обозначават възможно най-точно различните явления.

* * *

В средногръцкия "дема" се използва нарядко и със значение на "вълшебен, чародеен възел" (напр. у Йоан Постник). Няма как да не забележим тая успоредица, тя е толкова пророческа - на изграждането на Ключката укрепителна линия цар Самуил възлага цялата си надежда. Към началото на второто десетилетие на ХI в. България започва да губи сила. Изтощението от непрестанните войни, които следват една след друга точно от половин век, е пълно, изглежда, забелязал го е и Скилица. На края на силите си са и страната, и нейният народ, и самият владетел. Съвсем скоро става ясно, че дори блестящо инженерно отбранително съоръжение като Ключката укрепителна линия е безсилно срещу това изтощение, "чудодейният възел" не спасява тази българска земя.





Извори



"Императорът [Василий II (976-1025)] не преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си. [Цар] Самуил [(997-1014] не можел да се противопостави на открито поле, нито да излезе на явно сражение срещу императора, а търпял отвсякъде поражения и започвал да губи силата си. Затова той решил да прегради с ровове и огради пътя на императора към България. И понеже знаел, че императорът обичайно навлиза през така наречената Кимва Лонга [с. Мокриево, Струмишко] и Клидион [Ключката теснина], той решил да укрепи тази теснина и да прегради достъпа на императора. И тъй той издигнал много широка стена, поставил на нея сигурни постове и зачакал императора."

Из "История" на Йоан Скилица, след 1057 г.

Превод на В. Тъпкова-Заимова



". . . Господарят Василий [II] Багренородни [(976-1025)], който 40 години се опълчвал срещу българите и се излагал на хиляди изпитания и сражения, като имал само един помощник и другар, едновременно съветник и военачалник, ездач и опитен главнокомандващ - Никифор Вотаниат [съвременната им цариградска мълва упорито свързва двамата в десетилетна любовна връзка поради безбрачието на императора], дядо на споменатия император [Никифор III Вотаниат (1077-1081)]. Накрая на войната . . . българският народ бил надвит и победен от неговата [на Никифор Вотаниат-старши] десница . . . в теснината, наречена Клидион [северно от с. Ключ] . . . Предводителят им [на българите], наречен Самуил, избягал уплашен и умрял на блатистия остров Преспа [цар Самуил най-вероятно не присъства на Беласишката битка] . . ."

Из "История" на Михаил Аталиат, след 1079 г.

Превод на В. Тъпкова -Заимова



"А предводителят на варварите [вероятно цар Самуил] . . . се впуснал в боеве и сражения, пълен с гняв и заслепление, преградил теснините и проходите на едно място със стени, другаде с въжета и дървета и направил изкуствени валове [както изглежда авторът описва укреплението в Ключката теснина]. Войската, която събрал, била 360 хиляди души [явно преувеличение] и той много се гордеел с такова голямо множество. Преградите направил с намерението да попречи на императора [Василий II] да намери изход и да се изплъзне."

Из "Летопис" на Продължителя на Георги Монах, след 1143 г.

Превод на Г. Цанкова-Петкова







Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=709218

http://www.segabg.com/article.php?id=377462

http://www.segabg.com/article.php?id=377459

http://www.segabg.com/article.php?id=682979
 Графична възстановка на жилище № 14 в старобългарското селище под Самуилова крепост при с. Ключ, Благоевградско; IХ-Х в. (разкопки на Д. Стоянова-Серафимова, 1968-1971 г.)
15
20414
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
30 Юли 2014 20:30
Котка -
-----------------------
Сайтът на Генек
30 Юли 2014 20:55
Котка -
30 Юли 2014 21:12
Kotka
30 Юли 2014 22:46
а в съвременна Атина и в предградията й поне пет улици и булеварди са назовани "Василий Българоубиец".
Oтдавна не са. Иначе е редно костите на Самуил най- накрая да бъдат погребани - може във Видин, където е започнал военната си кариера, може и в София, където е днешната столица на неговата държава. А може и обратно на остров Св. Ахил, където е бил положен преди 1000 години. Не в Гърция, а в новата обединена Европа.
31 Юли 2014 08:01
авторе, да не изпаднеш в положението на дебелия"професор"/ остави белетристиката на фердинандовите шекспировци на "националистите" ни/ на тях им приляга
31 Юли 2014 08:28
"Селището под Самуилова крепост загива след като е опожарено нацяло. Макар разкопвачите да ни уверяват, че това се е случило в края на Х в., трябва да признаем, че в случая разлика от десетилетие и половина-две не може да бъде уловена археологически. Понеже всичките 18 раннобългарски жилища в селището загиват едновременно и еднообразно, ще се наложи да предположим по-скоро, че по царска заповед селото е унищожено, за да се разгърне укрепителното строителство тук, а населението е преместено другаде."
***
Вече даже не е интересно да дигаме палци на Писанка под секо откритие на Петрински,ама аре от мен да мине ... за последен път :

Kotka,
31 Юли 2014 08:40
Котка !
Да връщат костите , че кое време стана !
И да престанат да си наричат части от държавата с чужди имена !
Ромеи такива !
31 Юли 2014 09:34
Българските историци когато пишат история или някоя статия на историческа тема ,влагат повече чуства отколкото разум.Много често Василий 2 се споменава с ослепяването на 15000 български воини,а това нещо са правели и българските ханове и царе, и още много владетели ,това е военна тактика и се прилага .Големинса заслугите на Василий 2 за укрепването на самата Византия,след неговата смърт започва и цялостната разруха на империята.
31 Юли 2014 10:09
Разкритите общо 18 вкопани и полувкопани жилища носят белезите на обичайното славянско жилище

Личи си Московската школовка!
Още едно доказателство,че българите са славяни живели в землянки.
31 Юли 2014 13:01
И до Самуиловия паметник да се издигнат статуи на тракийския Цар Филип ІІ и сина му Александър Велики, трайно покорили и облагородили Елада - дорде да я налазят римляните.
Котка
31 Юли 2014 18:33
И до Самуиловия паметник да се издигнат статуи на тракийския Цар Филип ІІ и сина му Александър Велики, трайно покорили и облагородили Елада - дорде да я налазят римляните.


Абе татарин за макенскио цар ли па пишете. Оди в Скопие да видиш дали е бил тракиец - 20 метра паметник му се издигна.
31 Юли 2014 19:55
То и на магарето чепа се издига, ма това не го прави грк или скопянин
31 Юли 2014 20:17

dardan
31 Юли 2014 09:34
Мнения: 282
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Българските историци когато пишат история или някоя статия на историческа тема ,влагат повече чуства отколкото разум.Много често Василий 2 се споменава с ослепяването на 15000 български воини,а това нещо са правели и българските ханове и царе, и още много владетели ,това е военна тактика и се прилага .

Това ме заинтригува!
Преди всичко искам да спомена, че не ми се вярва да са били чак 15 000, но това не е толкова съществено. И 1500 да са били, пак си е сериозно военно престъпление, даже за тази мрачна епоха. Тогава също е имало някакъв военен код на честта. Да ги беше изклал разбирам, ама ослепяване... Не мога да се сетя български владетел, да е правил подобно нещо, но не съм историк и е възможно просто да не съм се натъквал на такава информация. Сещам се само за Симеон, който отрязал носовете на някакви хазарски съюзници ли бяха, наемници ли, не ми се рови СЕГА, на ромейте. Позорно, болезнено, жестоко, но все пак не ги е осакатил в степен загуба на пълноценна функционалност, ако мога така да се изразя, като хора. Ще бъда благодарен ако ме осветлите за постъпки на български владетели наподобяващи изродщините на Василий II (нещо ми се мержделее, че той е имал и други подобни изпълнения, даже с арменци, ама не помня точно) !
Иначе сте напълно прав, че и други владетели също са постъпвали по подобни начини, донякъде и от чисто тактически съображения, но не мога да изключа и садизъм. Интересно, но такова поведение често се свързва с титлата "Римски император" и то не само намиращ се в Константинопол. Няма да разправям какви ги е вършил Хайнрих IV (този дето подсмърчал под Каноса), че някой може да се лиши преждевременно от обяда си, ама например Фридрих II Хохенщауфен, дето понякога ни го представят едва ли не като своеобразен средновековен хуманист, като превзел Гаета наредил всички мъже да бъдат ослепени, да им бъдат отрязани носовете и да бъдат прогонени от града. На жените им се разминало само с отрязване на носовете и прогонване. Децата от мъжки пол били скопени, след което милостиво им било позволено да останат в града, за момичетата не е ясно какво ги сполетяло, но като имам предвид какви мъже е използвал за наемници императора, имам някои напълно "обосновани предположения". Уви сурови времена, ама прави впечатление, че прекалено често, колкото за по "цивилизован" ни представя историята някой тогавашен владетел, толкова по-голям изверг се оказва, че е бил.
01 Август 2014 20:59
За арменците съм чел някъде че след поражение на пленниците им били отсечени десните ръце, но не мога да се сетя къде съм го чел и доколко е било достоверно.
Не съм сигурен и че е било по времето на Василий или преди него.
Все пак личната му гвардия е била от арменци.
02 Август 2014 19:01
Nigel
01 Авг 2014 20:59
Мнения: 14
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP

Възможно е да греша за престъпления на Василий II срещу арменци. Имам смътен спомен, че съм чел нещо подобно, но е много отдавна, още от ученическите ми години. Василий II обаче е воювал срещу арменци, а също и срещу грузинци (ивери). Там е използвал български войски, а е имал и руски, и скандинавски телохранители. Някъде бях чел, че вероятно е ослепил пленените българи, защото е считал България за част от Ромейската империя, а тях за изменници. Наказанието за измяна в Константинопол било ослепяване. В Грузия и Армения, Василий II също отива да воюва срещу противници които счита за изменници. Нищо чудно и там да е ослепявал военнопленници, но ме мързи да се ровя. И да греша обаче, това няма да го направи по-малък военнопрестъпник.
За тази си обсесия към ослепяването, ромейте много скъпа цена са платили накрая. Както се казва, Бог вижда, а аз бих добавил, че него е нямало как да го ослепят.
Две ослепявания са се оказали решаващи. Едното е извършено по заповед на Мануил I Комнин, а другото от Алексий III Ангел, но трябва да се съчетаят и с още едно престъпление на Василий II- отказът му да се притече на помощ на Йерусалим, заради войната си срещу християните- българи, когато Ал Хаким разрушава Божи Гроб , което е една от най-важните причини за Кръстоносните походи.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД