:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 398,303,209
Активни 73
Страници 6,971
За един ден 1,302,066

Пет важни неща за неравенството

То може да действа като стимул, но в дългосрочен план пречи на икономическия растеж и прави нацията уязвима
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Дори Лойд Бланкфейн, главният изпълнителен директор на "Голдман сакс", предупреждава, че "прекалено много отиде в ръцете на прекалено малко".
Вероятно вече имаме нов "най-нечетен бестселър на всички времена". Данните от устройствата "Киндъл" на "Амазон" предполагат, че тази чест е отредена на "Капиталът в 21 век" на Тома Пикети, която достигна първо място в списъка с бестселърите тази година. Джордан Елънбърг, професор по математика в Уисконсинския университет написа в "Уолстрийт джърнъл", че книгата на Пикети явно надминава съперниците си по губене на читатели - всички пет от най-подчертаваните пасажи в "Киндъл" са в първите 26 страници на 685-страничния том. Трескавото купуване на книгата на Пикети предполага, че американците може би са искали да разберат неравенството. Бързането да я изоставят вероятно значи, че, ами... всички сме хора. Така че ще задоволя тази жажда със своя базов "Гид към неравенството за всеки". Ето пет точки от него:



1.Икономическото неравенство се е влошило значително в САЩ и някои други държави. Най-богатият 1% от населението в САЩ сега притежава повече богатство от долните 90%. Според изчисленията на "Оксфам" най-богатите 85 души в света имат точно толкова имущество, колкото по-бедната половина от човечеството. Тази ситуация би могла да се толерира, ако приливът на богатство повдигаше всички лодки в морето. Но той повдига предимно яхтите. През 2010 г. 93% от допълнителните приходи, създадени в Америка, са отивали при най-богатия 1%.



2. Неравенството в Америка е дестабилизиращо. То е жизненоважно за създаването на стимули, но явно сме достигнали момента, в който неравенството в действителност се превръща в пречка за икономическия растеж. Със сигурност, нацията е израствала по-бързо в периодите, в които сме били по-равни, включително в златните години след Втората световна война, когато растежът е бил силен, а неравенството практически е изчезнало. По подобен начин, мащабно изследване на Международния валутен фонд през април откри, че по-равните общества се радват на по-бърз икономически растеж.

Дори Лойд Бланкфейн, главният изпълнителен директор на "Голдман сакс", предупреждава, че "прекалено много отиде в ръцете на прекалено малко" и че неравенството в Америка сега е "много дестабилизиращо". То поражда проблеми, като създава пропасти в обществото, оставяйки тези на дъното да се чувстват маргинализирани или лишени от права. Това е класически проблем в "банановите републики" в Латинска Америка, а сега САЩ имат коефициент на Джини (стандартна мярка за неравенство), който ги доближава до някои традиционно бедни и дисфункционални латиноамерикански държави.



3. Неравенството отразява не само невидимата ръка на пазара, но и манипулациите на пазарите. Джоузеф Стиглиц, икономистът с Нобелова награда, написа страхотна книга преди две години, "Цената на неравенството". Тя е по-къса и по-лесна за четене от книгата на Пикети. В нея той отбелязва: "Голяма част от неравенството на Америка е резултат от изкривяванията на пазара, чиято цел не е създаването на ново богатство, а взимането му от другите." Например, финансистите са богати донякъде, защото са много образовани и трудолюбиви, но и също защото успешно лобират за продължаващата дупка в данъците по лихвите, която позволява заплатите им да се облагат с много по-ниски ставки от обичайните.

По подобен начин, ако работите в областта на фармацевтиката, един от начините да печелите е като създавате нови продукти. Друг пък е да лобирате пред Конгреса да забрани на програмата "Медикеър" да се пазари за цената на лекарствата. Този пазарлък струва около 50 млрд. долара годишно, които фармацевтичните компании получават като подарък.



4. Неравенството не е задължително да бъде от полза за богатите толкова, колкото си мислим. В някакъв момент допълнителните приходи не отиват за засищане на желания, а за опити за купуване на статус, за "позиционни стоки" - като най-новата кола на улицата. Проблемът е, че може да има само една най-нова кола на улицата. Така че адвокатът, който купува "Порше", е победен от изпълнителния директор, който купува "Ферари", който от своя страна е надвит от мениджъра на хедж фонд, който си купува "Ламборгини". Състезанието оставя тези желания неудовлетворени; все пак има само един на върха.



5. Прогресивните вероятно говорят прекалено много за "неравенство" и недостатъчно за "възможности". Някои гласоподаватели са уморени от тиради за неравенството, защото смятат, че те включват в себе си завист към богатите; има по-голям консенсус относно това, че всички трябва да са на една и съща стартова линия. За нещастие равните възможности сега са мираж.

Знаем за някои от възможностите - включително стимулите за работа и по-добрите училища, които могат да намалят тази пропаст на възможностите. Но САЩ е една от малкото напреднали страни, която харчи по-малко за образование на средното бедно дете, отколкото за средното богато дете. Американската образователна система е дефектна в ролята си на ескалатор на мобилността. Все пак все още има много, което не разбираме за неравенството. Но независимо дали четете Пикети, или не, има един основен урок, с който трябва да сте наясно: неравенството и липсата на възможности днес стават немощ и уязвимост за нацията утре - и има политически инструменти, които могат да променят нещата.



КАРЕ

"Капиталът през 21 век" - най-обсъжданата книга



Книгата "Капиталът през 21 век" на френския икономист Тома Пикети се фокусира върху имуществото и неравенството на приходите в Европа и САЩ от 18 век до днес. Публикувана на френски през 2013 г., английският й превод излезе този април. Основната теза е, когато нивото на възвръщаемите приходи е по-високо от нивото на икономическия растеж, това в дългосрочен план води до концентрация на богатството и неравното разпределение на благата причинява социална и икономическа нестабилност. Пикети предлага глобална система на прогресивни данъци, които да противодействат на това.

Самият Пикети е роден през 1971 г. Изучава математика и икономика в елитния колеж "Екол нормал сюпериор" и защитава докторантурата си на 22 години с разработка за преразпределянето на богатството. Преподава в Масачузетския технологичен институт (MIT), а през 1995 г . започва да работи като изследовател за Френския национален център за научни изследвания (CNRS). Оглавява Парижкото училище по икономика, работи като икономически съветник на Сеголен Роаял по време на президентската й кампания, а след това продължава преподавателската си дейност.

Причините за това колко е важна тази книга се промениха в месеците след публикуването й, пише Стефани Фландърс в "Гардиън". В началото тя беше важна, защото е голяма книга на голяма тема - текст за неравенството с големи амбиции, написан не от последния "мислител", а от уважаван икономист от академичните среди, с истински числа, които да докажат теорията му. Не сме виждали нещо такова от векове. Това беше фазата "Пикети като рокзвезда", когато книгата му беше "категоричен хит" и хората пишеха статии за модерния наследник на Маркс, който не само работи с числа, но и цитира Балзак, "Семейство Симпсън" и "Западното крило". Да напишеш толкова продавана книга за икономиката обикновено е добър начин да накараш другите икономисти да те намразят, пише Фландърс. Но в началото дори те хвалеха Пикети, че е хвърлил нова светлина върху неравенството - поле, в което официалните статистики са известни с това колко са слаби. Казвайте каквото искате за теорията му, коментираха колегите, но трябва да му благодарите за числата.

През май тази година "Файненшъл таймс" обвини Пикети, че данните, които използва, не подкрепят теорията му, че неравенството в края на 20 век се повишава до нива отпреди Първата световна война. Пикети публикува на сайта си отговор от 10 страници, обяснявайки данните и употребата им. Сп. "Икономист" и редица учени се изказаха в негова защита, което постави началото на сериозни онлайн спорове както в сайта на учения, така и във "Файненшъл таймс". Страните не постигнаха съгласие относно коректността на използваната информация, но размяната на текстове завърши с изявлението на изданието, че "Това е възхитителен и важен дебат."

Снимка: Sue Gardner, wikipedia.org
Книгата на френския икономист Тома Пикети се превърна в абсолютен бестселър.
15
3013
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
06 Август 2014 20:15
Неравенството е отровният продукт на противообществения държавен модел, наложен на света след срутването на Берлинската стена.
Държавата, превърната в предприятие на шепа привилегировани и използвана единствено в техен интерес, е източникът на постоянните кризи днес и причината за близък, всеобщ и неизбежен бъдещ крах.
Задачата на всеки човек днес и на съвременните общества като цяло е да променим, радикално и на всяка цена политическите системи, създаващи неравенство. Дори да ги променим с постоянен натиск, ако не става иначе.
06 Август 2014 21:21
Дори насилствено да ги ликвидираме, ако не става иначе.

И това ще стане, света върви натам. Определно навлизаме в време на голяма промяна/криза. Но се боя че има известен риск, в процеса на ликвидация да се ликвидира и живота на планетата.
06 Август 2014 23:42
"Дори насилствено да ги ликвидираме, ако не става иначе."
И това ще стане, света върви натам. Определено навлизаме в време на голяма промяна/криза. Но се боя че има известен риск, в процеса на ликвидация да се ликвидира и живота на планетата.

Единственият риск е да оставим нещата, каквито са. Дори не е риск, ами е гарантирана катастрофа. И защо изобщо мислим "за планетата"?
Майната й. Майната им и на широките милиардерски маси на Запад. Щом на тамошните телета им харесва картинката, да й се радват и да си живеят както искат.

Неравенството унищожава България. Разкъсва социалната й тъкан, отчуждава ни ежедневно един от друг и всички заедно от мащехата-държава, не ни позволява да изпълним каквото и да е общо действие. Неравенството ни убива индивидуално и ни заличава като народ. Постоянно, безмилостно, неотвратимо.

Затова: на 5-октомври, всички на площад "Народно събрание"
07 Август 2014 09:14
Брех - ама хората си искат неравенството. Ето - когато бяхме относително равни преди 25 години едно огромно множество реваха като магарета пред тролеите. Искаха неравенство при условието, че те са тези с парите а другите им слугуват - дето вика един - "Аз съм за моархия, ама само при условието, че аз съм цар". Капиталистическата система представлява най-ниското стъпало в човешкото развитие - един вид самоорганизация, при която всеки се опитва да живее за сметка на другите - естествено с времето всички ресурси се събират в една все по-малка и по-малка част от обществото. И всеки си мисли, че някой ден може да стане част от тази малка, но богата част от обществото или барем да бъде в периферията и да яде от подеянията им за свръхлуксозни стоки и услуги. За съжаление статистически погледнато по-добри са шансовете да се спечели лотарията. Търсенето на печалба води до това състояние на нещата. При социалистическата система печалба не се търсеше и оставаха огромни ресурси за изграждане на материални активи и да няма хора ровещи по кофите за боклук. И се чудя какво се радват днес служителите на огромни компании за печалбата на фирмата си или на мижавите си бонуси. Дефиницията на Маркс за печалбата е много точна - печалбата е незаплатен труд - нищо повече.
*
Който не му се чете Пикети - ето графично изображение на неравенството (в САЩ - но в останалия свят е бая по-зле, ако погледнете Gini коефициентите): Натисни тук
07 Август 2014 10:05
Интересно Каролев как ще коментира тази статия...Или пак мантрата му за свободния пазар, непрекъснатото обучение и т.н...
07 Август 2014 10:21
в една от темите на проф.Дървингов съм плеснал един текст на Пикети. Той е политически, но си струва четенето.
07 Август 2014 11:34
И се чудя какво се радват днес служителите на огромни компании за печалбата на фирмата си или на мижавите си бонуси.

Има на какво да се радват, вервай ми!
Служителите на такива компании, особено във високите технологии са най-добре платените наемни работници в България.
07 Август 2014 12:48
Има на какво да се радват, вервай ми!
Служителите на такива компании, особено във високите технологии са най-добре платените наемни работници в България
Фактите са обаче, че колкото и добре да са платени, те получават по-малко отколкото са изработили (или по интерпретация - по-малко отколкото заслужават). Не само в България, но и в САЩ. Дори това да не ги бърка - защото са доволни някой да си отхапе щедро от питката дето са изпекли преди да им я даде - на макро ниво това създава огромните дисбаланси в човешките икономически взаимоотношения. Резултатите са малка група богати с много излишни пари и огромна маса население изхвърлено от стопанския живот живеещо от помощи създадени, чрез надуване на държавен дългов балон, който никога няма да бъде изплатен. Това, че някои си мислят, че всичко е наред, защото се усещат материално осигурени не променя факта, че живеят под реалните си възможности, а дисбалансите създават отровна среда на масова бедност съчетана с индивидуално безпардонно позиране с богатство (напр. стотици хора ровят по кофите за боклук в Лозенец, а Домусчиев ходи с частния си самолет да острелва слонове и носорози в Африка със златна пушка).
07 Август 2014 13:03
И защо изобщо мислим "за планетата"?
Майната й.


това как да го разбираме, Гражданскодействие?
и това и призива за насилствено налагане на нещо си?
07 Август 2014 13:13
Дефиницията на Маркс за печалбата е много точна - печалбата е незаплатен труд - нищо повече.

Ми не е така и трябва да правим разлики между близките по начина си на проявление, но иначе коренно различни явления.
Печалбата се създава от два вида фактори - производствени и пазарни. Предприемаческият риск е един от производствените фактори и за обществото е полезно той да бъде стимулиран чрез по-висок доход. Проблемът не е в него, а в свръхдохода, получаван вследствие "изкривяванията на пазара", както срамежливо се изразява Стиглиц, а авторите още по-нежно го споменават в т. 3. Този деликатен израз няма нищо общо с пазара, зад него се крие престъпна система на привилегии и грабеж, създавана от държавата, реализирана чрез държавата и невъзможна без държавата. Спомнете си как преди десетина години Мобилтел инкасираше средно по 550 милиона лева годишна печалба след облагане и ще видите ясно за труд и капитал ли става въпрос, за предприемачество ли, за пазар или за най-вулгарно ограбване на обществото чрез държавата. Да не говорим за днешните примери ...

Има още нещо, което авторите са се посвенили да назоват ясно. Споменали са, че неравенството над определен размер се превръща от стимул в спирачка на растежа, но са ни спестили точния смисъл на явлението. Името му на научен жаргон е "ограничаване на социалната мобилност", а казано по човешки - несвобода, икономическо робство. В това е страшният смисъл на неравенството, а не че един спи в яхта, а друг в походно легло. Социалната мобилност у нас е под 2%, затова и емиграцията ще продължи до пълното ни изчезване, освен ако не се вземем в ръце и не заставим управниците да променят цялата система, започвайки от конституцията.

П.С. Икономическите и правните науки не разполагат с инструменти за точен анализ на глобалните обществени явления. Изследването им трябва да се извършва с методите на социалната антропология.
07 Август 2014 13:34
"И защо изобщо мислим "за планетата"?
Майната й."
това как да го разбираме, Гражданскодействие?
и това и призива за насилствено налагане на нещо си?

Разбирай го, че "планетата" ще мине някак и без нас, а нашето поле за действие е малкото наше си кътче от нея.
Призивът ми не е за налагане "на нещо си", а за промени в политическата ни система, които да я почистят от пороците й. И не е за насилие, а за достатъчно изразено искане на тези промени.
07 Август 2014 19:38
Домусчиев го подкрепят стотици негови работници и служители, съгласили се да работят във фирмите му за по-малко от хиляда лева месечно. Съгласието им е документирано със съответните трудови договори.
07 Август 2014 22:06
Виж и книгата "Прекариатът-новата опасна класа" автор Гай Стендинг, изд. ИК"Труд и право" 2013 г. Автрът е професор по "Икономическа сигурност" в Университетът "Бат", Великобритания. Думата прекариат произлиза от две английски - несигурен и пролетариат. Както е тръгнало скоро някой ще пише за нов призрак, бродещ из целия свят.
07 Август 2014 22:06
Виж и книгата "Прекариатът-новата опасна класа" автор Гай Стендинг, изд. ИК"Труд и право" 2013 г. Автрът е професор по "Икономическа сигурност" в Университетът "Бат", Великобритания. Думата прекариат произлиза от две английски - несигурен и пролетариат. Както е тръгнало скоро някой ще пише за нов призрак, бродещ из целия свят.
07 Август 2014 22:57
Реквием за неолибералната идея
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД