:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 398,310,164
Активни 115
Страници 13,926
За един ден 1,302,066

Кой може да спаси КТБ – държавата или пазарът?

В разрешаването на проблема трябва да участват на конкурентен принцип други банки, които желаят да разширят пазарния си дял
Валери Димитров
Дебатът за решаването на проблема с КТБ, за съжаление, е фокусиран върху фалшиво предпоставена и привидно единствена възможност: държавно спасяване на КТБ и съответно на всички титуляри на влогове и сметки или фалиране на банката и разпродажба на активите на парче. На възможната несъстоятелност, уредена в закон, се гледа като на апокалипсис, при който ще има огромна загуба на активи и ощетяване на вложителите в банката. Изводът, натрапван непрекъснато от ред популярни медийно финансисти, които явно не познават добре българското и чуждестранното банково законодателство, е, че държавата трябвало да налее пари в КТБ, иначе щяло да стане страшно за всички! Почти никой не говори публично за пазарната алтернатива. Изобщо ние непрекъснато имаме нужда от държавата като универсален спасител! И разбира се, чрез разходване на огромен бюджетен ресурс. Убеден съм обаче, че няма нужда българската държава да прибягва до такива решения в казуса с КТБ. Просто трябва да видим къде са добрите модели, които решават успешно проблемите на затруднени банки.

Безспорно е, че



най-добрите такива правила и практики се прилагат в САЩ



от Федералната корпорация за гарантиране на влоговете. В това отношение американското законодателство е безпрецедентно по своята изобретателност и прагматизъм. Федералната корпорация e не само събирач на вноски от банките и плащач по гарантираните влогове. Тя разполага с огромна надзорна власт за кризисен менджмънт на търговски банки, действа като квестор и като синдик и има близо петдесетгодишна история по управление на банки в предфалитно състояние и в несъстоятелност. Натоварването на корпорацията с надзорна власт не е случайно и се основава на идеята, че този, който управлява парите на банковата общност, предназначени за обезщетяване на вложители, трябва да може да предприеме всички мерки, за да пести тези пари, както и да спести бюджетни пари за спасяване на банка в затруднение. За целта институцията прилага мерки, изразяващи се в придобиване на качеството на мажоритарен акционер в затруднената банка, във вливането й в друга банка, в продаване на търгов принцип на затруднената или фалирала банка като все още действащ бизнес (предприятие). Характерна е схемата, наречена "покупка плюс поемане", която се изразява в пакетиране на добри банкови активи с гарантирани влогове, като "парче" от банковия бизнес, и прехвърлянето им отново на търгов принцип на друга, конкурентна банка (така се спестява плащане на гарантирани влогове). Корпорацията дори може да създаде "мостова" банка, която временно да поеме банковото обслужване на затруднените клиенти. Тя има възможност да кредитира затруднената банка или банката купувач. Всичко това се прави от началото на 60-те години бързо, ефективно, като се прилагат изцяло пропазарни механизми с цел да се защитят парите на данъкоплатците и парите във фонда за гарантираните вожители. В огромния брой случаи банковата общност на конкурентен, пазарен принцип се натоварва с решаването на проблема със затруднената или фалираща банка, като нейното предприятие, т.е. бизнес, се поема от придобиваща банка, която така разширява пазарния си дял и клиентела. Принципът е, че затруднената банка или, което е по-важно, нейният бизнес и обслужването на клиентите й се спасява от други банки на конкурентно-пазарен принцип.

Ако обърнем поглед към българското законодателство, ще установим, че българският Фонд за гарантиране на влоговете в банкноти (ФГВБ) не разполага с огромната власт и възможности на Федералната корпорация.



Но българският фонд също не е обикновен събирач на вноски и плащач по влогове



Той има по-широк мандат, доближаващ го в известна степен до американската Федерална корпорация. Така в производството по несъстоятелност фондът е административен "командир" на процедурата, ръководи и надзирава синдиците и има възможността да предприеме и продажба на банката като предприятие на действаща банка. Тук действително Законът за банковата несъстоятелност го натоварва с функцията на спасител на банков бизнес, подобно на Федералната корпорация.

Системният анализ на Закона за кредитните институции, Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за банковата несъстоятелност показва ясно, че съвкупната надзорна власт на БНБ и на ФГВБ се доближава до тази на американската Федерална корпорация и дава достатъчни възможности за спасяване на КТБ.

На първо място, при банка, поставена в режим на квесторски надзор, тя може да бъде спасена чрез надзорно увеличение на капитала, което да се предложи или на досегашните акционери, или на нови. Бизнесът на затруднената банка може да се спаси и чрез вливане в друга, здрава и надеждна банка или чрез сливане с нея.

На второ място, при банка, поставена в режим на специален надзор, ФГВБ може да стане мажоритарен акционер в нея чрез надзорно целево увеличение на капитала, да направи опит за оздравяване на банката и след това да прехвърли мажоритарния си пакет на друга банка или друг надежден инвеститор. В зависимост от състоянието на банката може да се приложи и схемата "покупка на добри активи чрез поемане на задължения по гарантирани влогове". Негарантираните влогове и остатъчните активи също могат да бъдат продадени на друга банка в производството по несъстоятелност.

На трето място, надзорното целево увеличение на капитала при специален надзор може и пряко да се предостави за закупуване на одобрени от БНБ финансови институции на търгов принцип. И последната опция е фалиралата банка след отнемане на лиценза да бъда купена като предприятие от действаща банка.



Упражняването на всички тези опции зависи от състоянието



на КТБ и от навременните, адекватни и координирани действия на БНБ и ФГВБ. Данните от наскоро публикувания квесторски доклад ясно показват, че независимо от нарушенията и лошите банкови и бизнес практики, КТБ е в сравнително добро финансово състояние и има изгледи да бъде спасена като самостоятелна банка, а не само като банков бизнес. Но доброто решение безспорно не е в одържавяването й. В спасяването на банката или на бизнеса й трябва да участват на конкурентен принцип други банки, които желаят да разширят пазарния си дял. Възможното спасяване на КТБ се улеснява и от обстоятелството, че въпреки своя размер тя не е заплаха за цялата банкова система, не е обременена с големи междубанкови експозиции, които биха довели до широко и бързо разпространяваща се неликвидност. Напротив, относителната изолираност на банката и липсата на системен риск за банковата общност позволяват КТБ, съответно нейното предприятие, да бъдат спасени от други банки и така да се защитят интересите на нейните вложители и клиенти.

Предложеният преди две седмици специален закон за преструктуриране на КТБ бе безсмислен и създаваше опасен прецедент. Да не говорим за основателното подозрение, че с него се обслужват специални интереси.

Надявам се, че разумът ще надделее и БНБ, координирано с ФГВБ и с банковата общност, навременно ще приложат добрите решения в казуса. Това, което трябва да се преодолее в срока на специалния надзор, е



апатията на другите банки и нежеланието им да се забъркват



с политически "токсична" банка, както и очевидното нежелание на БНБ и ФГВБ да упражнят координирано и в пълен обем надзорната си власт. КТБ може да бъда спасена или от акционерите си, или от добра, надеждна, с висока репутация банка купувач. В крайна сметка, ако се налага, придобиването на КТБ от такава банка би могло да бъде подпомогнато чрез заем от държавата или от ФГВБ при спазване на изискванията за държавна помощ. И това безспорно няма да накърни интереса на данъкоплатците или ФГВБ, управляващ общобанковите пари. Е, и това е инструмент, подпомагащ спасяване на банкови бизнеси, използван от американската Федерална корпорация.

В подкрепа на пазарното решение са и принципите, декларирани в новата европейска Директива 2014/59/ЕС от 15 май тази година, уреждаща възстановяването, е преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници. В т. 46 от преамбюла се изтъква, че проблемна институция следва да бъде поддържана като действащо предприятие чрез използването, доколкото е възможно, с частни средства. А в т. 103 се декларира, че средствата за стабилизиране на финансовата система следва да се осигурят от финансовия отрасъл, за да не се налага националните бюджети да покриват разходи за тези цели.

Снимка: БГНЕС
Предпоследното съобщение на квесторите, че КТБ ще отвори на 21 юли. Засега това се отложи най-рано за средата на ноември.
9
3533
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
06 Август 2014 20:38
Започва се психологическата обработка! Интересно ми е на коя банка е заложил боксьорът-професор да спасява КТБ като on-going concern !?! Аз лично залагам на оная, дето Левон й е фронт-мен! (И с ИЙК се има отколе!)
06 Август 2014 21:27
Банките се подчиняват на антипазарни правила. И няма как да бъдат спасени от пазара. Ако държавата не се намеси - стават катаклизми. Просто защото банките работят с 10 пъти повече средства отколкто им е капитала. Общо взето са законни пирамиди. Пазарът обаче не разбира от това.
06 Август 2014 21:28
Вярно е, че идеята за одържавяване на КТБ е глупава... Но според мен много трудно ще се намери банка-купувач... Трябва да се види дали и оманският фонд ще помогне... Още се чудя как на Цветан Василев още не са повдигнати обвинения?
06 Август 2014 21:34
The Federal Deposit Insurance Corporation (FDIC) is a United States government corporation
Тя е държавна.
06 Август 2014 22:38
За таквизи пирамиди си има закон за фалитите...
07 Август 2014 01:07
Ще ми се пак да напомня на по-малко помнещите - в началото бе Прокуратурата и джандарите, които тръгнаха да търсят под вола ТЕЛЕ, което щяло да убева прасе. Едва след доста дълъг период на тарашене и шумни полицейски операции, БНБ се сети, че и тя има някакви задължения и отговорности към банките, пък били и те частни. След като КТБ извряка на умряло и поиска СПЕЦИАЛЕН НАДЗОР, нямаше как да се правят повече на умрели лисици и се принудиха да вкарат квестори в нападнатата банка. Първите изявления на Искрата недвусмислено сочеха, че мерникът на КТБ е вдигнат от най-високо място и няма начин да й се размине. И вероятно така и ще стане. С повече търпение и помайване плячката сама ще сдаде багажа, защото няма банка в света, която може да бъде затворена и да не се сгромоляса. А нашите апапи имат задача и тя ще бъде изпълнена с цената на всичко. Щом овченаселението ще плаща, още по-добре. Нъл тъй?
07 Август 2014 08:39
...най-после една добра статия, казва много но не всичко, да напомня - през 2005-2007 на банката бе направен пълен due diligence анализ от голямя австрийска банка, която само поради 15.9.2008 не я плидоби, та... след това сепоявиха "оманчите" и Внешторгбанк ... мдаа, живеем в интересно банково време...
07 Август 2014 11:45
Трябва да се види дали и оманският фонд ще помогне... Още се чудя как на Цветан Василев още не са повдигнати обвинения?

ОМАНския фонд няма да вложи и цент без Цветан Василев, последният не е никак глупав за разлика от Грух, който е подставено лице на мощната олигархия. Моята прогноза е че Грух ще бъде заменен след изборите като ще получи доста милиони "обезщетение", а мафията зад него ще си избере друго мекере и ще остане непокътната. Василев изглежда сам срещy БНБ, прокуратура, българска мафия (може би и руска), Прокопиев-президент и т.н. но явно има международна подкрепа от определени финансови кръгове и всъщност а са пипнали банката му, а е почнало срутването на доминото, старателно подредено от гореизброените с участие и на българската Парлама (или част от нея).

aldycrown
08 Август 2014 05:58
Статиите за КТБ винаги ме развеселяват. А причината хич не е весела защото всяка подобна статия започва и свършва с призив за разпореждане с чужди пари. Било те на данъкоплатците, било те на някой митичен чуждестранен инвеститор. Тук авторът ни казва, че можело чуждият инвеститор да спаси банката. Може. Но няма да стане. Банката е вече свършена. Репутацията и е около абсолютната нула. Системният политически риск е висок и няма тенденции скоро да стане по-нисък. Всеки знае ,че има директна връзка между риска и възвращаемостта. И каква цена ще поиска инвеститорът ,за да спаси банката? Казано по банкерски , какъв е discount rate-a? Дори и митичният инвеститор дойде на бял кон, пардон бяла камила, той няма да дойде заради буйния перчем на Искров примерно. За поемане на риск се плаща цена. Няма кой да я плати освен ако някой не залъже Борисов да се направи на герой и накрая сметката да отиде при данъкоплатците. Но и Борисов въпреки очевидната му некомпетеност няма да направи такъв гаф освен ако не му се плати добре. Ама много добре. Но няма кой. КТБ е като кратерът в Сибир. Отвори се , вече няма затваряне , интересното е само какво ще излезе от него. Съжалявам, но тези статии вече дотягат. Филмът сме го гледали, знаем края, няма смисъл от хипотези и чакане на глупави инвеститори , които не си знаят парите. Няма такива. Има мошеници, някой от които със сигурност ще се появи с лъскави обещания. Но и това знаем как свършва. Просто краят е ясен.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД