:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 421,879,075
Активни 3
Страници 8,338
За един ден 1,302,066
Предизвикано

Външната политика на Обама логично се проваля

Да казваш това, което аудиторията иска да чуе, може да е добър начин да получиш гласове, но е опасен начин да ръководиш държава и трагичен начин да ръководиш света
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Президентът Обама твърди, че е приключил две войни. Войните не са приключили, но американските войници са извън Ирак и много по-малко от тях са в Афганистан.
Американската публика обикновено греши, когато става въпрос за външна политика. Нужен е елит, който да разбере това, да се справи с този проблем и да постъпи правилно.

В президентската надпревара през 2012 г. кампанията на Мит Ромни, в която аз работех като стратег, редовно задаваше серии рутинни въпроси за проблемите, които интересуват гласоподавателите. Няма съмнение, че и кампанията на Обама е задавала подобни въпроси, и съм сигурен, че резултатите им са били същите като нашите. Например - ето ги данните от проучване, направено през октомври, преди дебата за външната политика, който бе третият дебат за изборите. Резултатите, получени от него, бяха горе-долу едни и същи през цялото време на изборите. Избирателите бяха запитани: кой от следните въпроси трябва да бъде главен приоритет за президента и Конгреса? Отговорите бяха: икономически проблеми като заетостта; фискални проблеми като дефицита, разходите и намаляване на данъците; външните работи като националната сигурност и войната в Афганистан; стопанските въпроси като повишаването на цените на потребителските стоки, цената на петрола и имотите; социалните проблеми като абортите и гей браковете. Резултатите бяха следните: 56% за икономическите проблеми, 21% за фискалните, по 6% за външните работи и стопанските въпроси и 4% за социалните.

Не че не е очевидно, но това помага да се обясни защо в дебата за външната политика се отдели много време за обсъждане на проблеми, които всъщност са свързани с вътрешната политика, и на проблеми, които избирателите смятат, че влияят повече на живота им. "Търговията" бе спомената 14 пъти; тероризмът - само четири.

Независимо дали ни харесва или не, американците в наши дни просто



не се интересуват чак толкова



от външната политика. През 1964 г. изследване на центъра "Пю" показа, че само 20% от публиката е съгласна и 69% - не, с твърдението "САЩ трябва да се занимават със собствените си работи и да оставят другите държави да се справят, както намерят за добре". През декември 2013 г. тези, които не са съгласни с това твърдение, вече са 52%, а съгласните са паднали до 38%.

Ако търсите проблем, който да обедини републиканци и демократи, ето го. На въпроса "Трябва ли САЩ да се концентрират повече върху националните вместо върху международните проблеми?", резултатите почти не се различават - 82% от републиканците, 76% от демократите и 79% от независимите казват "да".

В свят, в който политиката все повече се основава на пазара - което е просто възпитан начин да кажеш, че политиците проучват общественото мнение, тъй като имат нужда да наберат огромни суми пари - тези цифри предоставят почти нулев стимул за занимания с международна политика. В резултат никой не желае да поеме рисковете на това ръководство, защото няма полза. Накратко, ако изглежда така, сякаш американците не се интересуват много от това, което се случва в света... това е, защото наистина не се интересуваме. И повечето от политиците ни изглеждат напълно доволни да не се интересуват от света, защото ние не се интересуваме.

Били сме в подобно положение преди и



това никога не свършва добре



Преди Втората световна война е имало вълна от антиимиграционни настроения, които са били насочени дори срещу бягащите от разрастващата се европейска война. В четири различни проучвания през 1938 г. между 71 и 85% от населението са се противопоставяли на това САЩ да приемат повече бежанци. През май 1939 г. еврейските бежанци на океанския кораб "Сейнт Луис", които са се измъкнали от Европа без визи, не са получили разрешение да акостират. След като и Куба им е отказала, те са се върнали в Амстердам, който скоро е бил завладян от нацистите.

По време на президентските избори през 1940 г. републиканецът Уендъл Уилки е заел по-антинацистка, интервенционистка позиция и е бил разбит от президента Рузвелт. След самите избори и началото на войната в Европа Рузвелт е бил толкова чувствителен към антивоенните настроения, че дори е положил усилия да помогне на Великобритания да изглежда по-антивоенна. В призива му за отмяна на условията на Акта за неутралността, които забраняват продажбата на оръжия на воюващи страни, той казва: "Действията ни трябва да бъдат водени от една-единствена категорична мисъл - да запазим Америка извън войната."

Удроу Уилсън е бил преизбран през 1916 г. със слогана "Той ни задържа извън войната". Но при своето слово при встъпване в длъжност признава, че е подготвял нацията за война. "Няма връщане назад", каза той мрачно. "Става дума за нашите съдбини, независимо дали ни харесва или не". Няколко години по-късно над 320 000 американци са били убити или ранени в първата европейска война.

Днес президентът Обама твърди, че



е "приключил две войни"



Това е изключително американски центрирана перспектива за президент, който натъртваше на международния си опит, когато се кандидатира през 2008 г. Войните не са приключили, но американските войници са извън Ирак и много по-малко отпреди са в Афганистан. Войната ни е приключила или приключва.

Най-забележителното е, че въпреки че светът изглежда на ръба на хаоса, нито един американските политик не е готов да пристъпи напред и да използва външната политика като път към лидерството на нацията. Единственото изключение може би е Ранд Пол, който изглежда изкушен да изведе американските войници от всички места, на които мобилните им телефони имат нужда от роуминг.

Вярвайте ми, знам колко е трудно да накараш публиката да подкрепя непопулярни позиции. Но наистина ли американците виждат така ролята на САЩ в света? Седим си вкъщи, виждаме по тв мъртъв американец в украинско поле, което президентът ни нарича



"възмутително събитие" - странна фраза за масово убийство



Кръвта на американците и съюзниците им освободи големи райони от Ирак от тиранията на Саддам - да, можем да спорим за ползите от инвазията, но Саддам беше диктатор звяр. Тези райони сега падат под черния флаг на ИДИЛ. Дали някой наистина мисли, че Иран не развива ядрено оръжие? Или че талибаните няма да "победят" в Афганистан?

Външната политика на Обама е базирана на два принципа: "ново начало" с мюсюлманския свят, както твърдеше той в речта си през юни 2009 г. в Кайро, и "да не бъде Джордж У. Буш". Първият се провали с гръм и трясък. Вторият - "да не бъде Джордж У.Буш" изглежда толкова логично за следващите избори, колкото и Джей Еф Кей да се кандидатира с мотива, че няма да бъде Труман.

Светът и собствената ни съвест в крайна сметка ще изискват САЩ застанат отпред. Те винаги го правят. Някои от ужасите ще бъдат прекалено големи, някои атаки ще бъдат прекалено печални, за да ги игнорираме. Но всички ще бъдем по-добре обслужвани, ако политиците ни спрат с проучванията на общественото мнение и започват да обясняват по-добре защо лидерството на САЩ бе критично важно за света.

Да казваш това, което аудиторията иска да чуе, може да е добър начин да получиш гласове, но е опасен начин да ръководиш държава и трагичен начин да ръководиш света. Лидерите ни трябва да ни дадат нещо повече - дори ако понякога изглежда, че не го заслужаваме.

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Режимът на Саддам в Ирак бе свален след намесата на американските сили и съюзниците им. Сега големи райони в Ирак пада под черния флаг на ИДИЛ.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Американски войници предават военната база в Баглан на Афганистанката национална армия през юли. Силите на НАТО трябва да напуснат страната до края на 2014 г.
45
3675
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
45
 Видими 
17 Август 2014 20:17
Какво се оплакват платени от Москва журналисти от Обама, да дойдат да видят нашите политици какви са...
17 Август 2014 20:22
На някой хора им се иска пак да бомбят и разсипват държави за да могат да си пълнят търбусите.Струва ми се че този път няма да им се получи,няма да ви стигнат силите и ресурсите.
17 Август 2014 20:45
Американците участват във войни над 10 години - вече са уморени, държавата им е уморена, и за това се изтеглят...
17 Август 2014 20:55
Американците участват във войни над 10 години - вече са уморени, държавата им е уморена, и за това се изтеглят...
оставяйки след себе си съсипани държави, милиони невинни жертви, укрепнал ислямски фундаментализъм... а, да - и победила "демокрация".
б*си и тъпите и късогледи парчета!
17 Август 2014 21:01
Не логично, а систематично...
17 Август 2014 21:08
в Ирак САЩ първо въоръжиха кюрдите за да се бият срещу Садам, след това въръжиха и шеитите на Малеки за да се бият с останките от Ал Кайда и накрая въоръжиха сириската сунитска опозиция , която се трансформира в ИДИЛ , но изненадващо се прехвърли в Ирак. И сега на освободената от диктатора Садам Хюсеин територия, свободна се бия една с друга трите създадени от САЩ армии. Е това се казва победа на демокрацията
17 Август 2014 21:33
Кръвта на американците и съюзниците им освободи големи райони от Ирак от тиранията на Саддам - да, можем да спорим за ползите от инвазията, но Саддам беше диктатор звяр. Тези райони сега падат под черния флаг на ИДИЛ. Дали някой наистина мисли, че Иран не развива ядрено оръжие? Или че талибаните няма да "победят" в Афганистан?

Изрод! Иначе ми е чудно докога редакция ще продължава по този начин да върви срещу мнозинството от собствените си читатели. Както е тръгнало очаквам и препечатки от Newsweek. Въпреки критиката оценявам, че по тези въпроси българските медии и особено СЕГА са доса по-плуралистични от западните. Още не мога да повярвам какво направи Гардиан оня ден.
17 Август 2014 21:48
Слушах по радиото интервю с иракски гражданин, живеещ от доста време у нас. Та той каза за ужас на водещата журналистка: По времето на Садам имахме стабилна държава и един диктатор. Сега нямаме държава, а хаос, но имаме няколко местни диктаторчета. Статията е писана от набеден "стратег" с видимо полиран мозък . Изтъкана е от шаблони и клишета, плъзга се по повърхността на проблемите и изхожда от предубеждението, че САЩ трябва да ръководят света. А това, както се досещате, вече е невъзможно по ред икономически, културни и демографски причини.
17 Август 2014 21:49
Точно този президент, който е второ поколение имигрант в Америка, върна жизнената сила на САЩ чрез външната си политика. Разпали войни по целия свят, даже в Европа, където никой не е очаквал. Багодарение на Обама се запалиха множество богати държави и най-богатите им и способни хора бягат към Америка и се молят за подслон. Огънят, който Обама запали, бавно ще тлее десетилетия, докато в тези тегитории останат само човекоподобни зверове живеещи ден за ден.
17 Август 2014 22:19
Посредствена статйка.Точно отразява интелектуалното им ниво.
17 Август 2014 22:20
Обама се превърна в посмешището на света. Много успешно предаде международната сцена на товариш Путин, както и доста местни форумци твърдят. Автора е изключително прав за това че американците не ги интересува нищо друго освен хамбургера им за вечеря и глуповатия сериал по телевизията.
17 Август 2014 22:23
Хаваеца е абсолютна марионетка в скута на съвременния Империализъм...
Кралството доволно потрива кунки пред поредицата от фарсове на историята между Първата и Втората Световни войни...
Фрау, Мосю и доновете само гледат възпитано и засега, толкоз...
17 Август 2014 22:43
Светът и собствената ни съвест в крайна сметка ще изискват САЩ застанат отпред.


Е, тва мисли света за вашто заставане отпред http://defacingcurrency.wordpress.com/2014/01/02/gallup-usa-is-worlds-greatest-threat-to-peace/
17 Август 2014 22:44
Светът и собствената ни съвест в крайна сметка ще изискват САЩ застанат отпред.


Най-добре е да се покриете за 30-на години, а? Що не четете Патрик Бюканън и не гласувате за Рон Пол?
17 Август 2014 22:45
Обама имаше мал шанс, че в Кремъл на власт дойдоха едно поколение чекисти, които не искат повече да работят за партократи, а за себе си.
А това са умни хора, дисциплинирани,аналитични, държат се.
Оказаха се и големи хиени в условията на държавния капитализъм в Русия .Не Обама , а продажният либерален елит в Кремъл е единствено техният противник.
Иначе, ако в Русия на власт беше оня тъпак Горбачов, който и да беше президент на САЩ - щяха да го възхваляват американските медии .
17 Август 2014 22:47
Обама се превърна в посмешището на света


айде, айде, посмешище беше Бушмена с айкю 78 и с втори фалшифициран в Уест Палм Бийч от брат му мандат.
17 Август 2014 22:58
Без да съм наясно с айкюто на негрото- някаква особена разлика не намирам. Все тъп гъз
17 Август 2014 23:08
Без да съм наясно с айкюто на негрото- някаква особена разлика не намирам. Все тъп гъз


Айкюто на негрото е 130, ма не е там въпроса. Бушмена не разбираше какво става, докато Обонго е напълно наясно какво всъщност става и какви ще са последиците, просто толкова може да направи в тая ситуация.
17 Август 2014 23:22
Намирам президент Обама за симпатичен, интелигентен , широкоскроен човек, който в първия мандат искаше да промени САЩ . Но бацила на Колата и пуканките в обществото им и силните позиции на сатанистите го накараха да се лута във втория си мандат.
Като че ли липсва му решителност до край и май е прихванал болест от България - твърде много калинки- псакита в администрацията му , а такива чугуни, като сенатор Маккейн , му създават допълнителни проблеми.
Все пак , във външната политика, ако не друго, постигна сериозен частичен успех .Без да има кой знае какво кремлинисти около себе си , възползвайки се от игнорирането от Русия на 23 годишното изграждане на едно русофобско украинско поколение, докато постелциновския елит трупаше бабло , запали чергата на Русия под носа й.
Има и съществен принос за промяна на Русия - санкциите поставиха за първи път в Русия въпроса за националната платежна система, национален капитал, вътрешно производство, акцент на руското земеделие, вътрешно - руско затваряне цикъла на доставки на руското ВПК , степен на обвързаност в т.нар. глобална икономика .
17 Август 2014 23:30
Докато мислите Президентът на сащ (независимо кой е той) за някакъв фактор във външната политика на същите, дотогава вие ще си останете на нивото на изритания от сий форум чичо фучко, който пишеше дитирамби за Обама, а сега лее горки сълзи, че го е разочаровал. Когато му казвахме, че Обама, бахама или едно женско хомосексуално и черно магаре ще водят същата вътрешна и външна политика на сащ, наивникът фучко, плюеше като камила по нас и цвилеше възторжено като нещо си. За да надраснете подбно оскъдно познаване на действителността на сащ, са ви нужни огромни купчини книги и всякакви други източници на информация .И най-вече много аналитично (и синтетично) мислене. Както и да не забравяте, че интуицията е съкратен път на дедукцията!
18 Август 2014 00:16
Наистина американците предпочитха изолация преди да бъдат въвлечени в предишните две големи войни, но тогава американците бяха различни хора - бяха по-бедни, но по устремени и готови да вложат всичко от себе си, за да променят света около себе си, с надежда за по-добро бъдеще, ако не за тях самите, то за децата им. Бяха земни хора, а не средна класа в предградие, с къща и морава, без кьорав магазин наоколо. Имаха нужда от коли в онова време, за да работят, да пренасят стоки за мгазинчета и работилници, за да ходят до завода, а не за да отидат до мола или в офиса. Сегашните американци не са онези от първата половина на 20-ти век, днешните американци са вече поколения наред привикнали към начин на живот, който считат за изконно право. О, да има и милиони пропаднали типове, милиони закъсали, милиони борещи се всеки ден с живота, но тези части на обществото винаги се определят от това, за което се борят, а и не са сами - съществуват подредените предградия с десетки милиони живеещи по разписание, и ако ти хрумне да направиш от по-бедните хора мечтатели, бойци или откриватели, то ще се получи, само ако те не са отраснали с чувството, че може и да са втора категория в своя дом, а днес не е така. Днес оня американски дух от предишния век се ражда на други места и сравненията търсещи да ни докажат как отново Амеирка е същата като преди са просто wishful thinking на хора пропуснали да забележат тъмните страни на своята Американска мечта. Човекът се мени - израства в бедност и мечтае да не изпитва нищета, ако го постигне започва да мечтае същото, но тъй като не е вече реално започва да вижда нищетата в лиспата на желан социален статус, притежание и всички други беди и благословии на НЕгладния човек. Общото между всички тия неща е, че са относителни - сравнение със съседа, с колегата, с другия град, общото е, че всички те са рожба на наследената психика на бедняка, който вече няма оригиналните си нужди и затова ги замества с други, но вече не реални, а измислени и тъй се ражда културата на лицемерието, в което се оплитаме с претенции, че гоним идеали и цели изглеждащи достойно за ония далечни наши предци, които по съвсем физически причини не са можели да загубят връзката с действителността. Днес обаче тия претенции са празни, дори и в трейлър парка хората са по-сити, отколкото средния заселник от края на 19-ти век, сремежът е останал за огромното мнозинство и само отритнатите от обществото странници влагат полученото благо в нещо различно. Колко са те обаче? Уважава ли ги обществото или ги счита за особняци? Тази Америка не е онази Америка, тази Америка е жертва на незрелостта на оная Америка. Никой не е виновен - всичко е човешко, никой не може да обвини онези хора, че са стремили да се освободят от тегобите на времето си и никой не може да ги обвини, че не са знаели от какво ще ги лиши победата им, но днес мъдрия човек трябва да разбере какво става с него и обществото му и поне да положи основите за промяна, която да му върне живота вместо да се репчи на целия свят и да продава инертната си запалост за божие вдъхновение. Нямам нищо против Америка, напротив тя е нужна на света жива и здрава, а не заспала и загледана в пъпа си, шаваща с крайници и рушаща всичко наред поради мързел и липса на мотивация за промяна. Ако газенето от мечка ще я събуди - да идват мечките!
18 Август 2014 00:31
карагьозов, Американците затъват от момента, в който започна да се губи връзката между служби, президенти и икономически инереси. Днес това, което става там не е чак толкова безумно различно (в механиката си) от това, което засра Украйна така успешно през последните 2 десетилетия. На американците ще им трябва доста време да се докарат до тяхното дередже дори и да се позасилят, но май имат късмет с Обама - той и безумно слабия му екип успяха да счупят и малкото вътрешна интеграция, която все още креташе по времето на Буш младши. Въпреки, че президентът е доста безгласна буква той има доста оперативни преоргативи и почна да се вижда какво става - Буш колкото и простотии да правеше, си личеше че са организирани, сега ... ами има ли нужда да се говори, а който не вярва ще види и то не след много време. Това дето съм го писа горе, може би ти би го разбрал по-добре - повечето хора го разбират като българи, като европейци, мислят си за ояли се някакви прасета и не могат да се загледат в инерцията на другите щото всеки си има своята. Мисълта ми е друга обаче - който и да си мисли, че командва, каквито и "световни заговори" да се правят - всичко това е просто пухче духано от вятъра, ако страната ти е като жироскоп и набира момент, който не може нито лесно да се промени, нито лесно да се намали. Проблемът с творения като Америка е, че са посторени на принципи изискващи такава инертност и рано или късно се превръщат в стихии, а не в управляеми (оперативно) явления - управлението е възможно само в дългосрочен аспект или чрез счупване.
18 Август 2014 00:38
Статията наистина е глупава. Да вземем само отбелязаното и от други колеги противоречие как хем по данните на автора мнозинството американци не иска САЩ да продължават с ролята на световен жандарм, как хем "съвестта" изисквала да бъдат такъв. Чия "съвест"?
Но това е дреболия. По-важното е, че статията не казва каква всъщност е външната политика на Обама и защо се проваля, ако това е така.

Външната политика на Обама се нарича Тихоокеанският век на Америка.
Тихият океан е сърцето на днешния свят с финансовата сила на Хонконг, Тайван и Сингапур, технологиите на Япония, Южна Корея, Мексико и западното крайбрежие на САЩ, природните ресурси на Австралия, Колумбия, Канада, Чили, Индонезия и Нова Зеландия, манифактурната империя на Китай. 21 държави, числящи се към Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество /APEC/, съставят над 40% от световното население, имат почти 60% дял в глобалното производство и близо 50% - в световната търговия.
САЩ имат вековни /да си спомним, че първата империалистическа война не е в Европа, а е войната на САЩ срещу Испания още през 1898 г., в резултат на която Щатите придобиват първата си колония - Филипините, а 30 години преди нея именно американецът комодор Пири заставя Япония да се "отвори"/ и солидни позиции в Тихоокеанския регион. Хегемонията им на американския бряг от Аляска до Панамския канал е неоспорима, а на азиатския бряг имат дългосрочни договори за отбрана и сътрудничество с Япония, Южна Корея, Тайван и Филипините.
През ноември 2011 г., Обама разшири американското присъствие в региона с мащабния си интеграционен проект за "Транстихоокеанско партньорство" /Trans-Pacific Partnership/, чиято цел е създаването в Азиатско-Тихоокеанския регион на преференциален търговски режим въз основа на многостранно търговско споразумение с участието на Австралия, Бруней, Виетнам, Малайзия, Нова Зеландия, Сингапур и Чили.

Всичките тези съюзи изключват една държава, а в много отношения са пряко насочени срещу нея и тази държава е Китай, най-големият и непосредствен съперник на САЩ. В американската външнополитическа доктрина има още четири държави от значение за обграждането на Китай, освен тихоокеанските, с които Щатите вече имат съюзи. Това са Бразилия и Индия, заради участието им в БРИКС, Иран и Индонезия. Последните две са изключително интересни, за прогнозиране на бъдещето противопоставяне. Иран бе разглеждан от Китай като основен източник на енергийни ресурси и в голяма степен именно заради него Щатите извършиха интервенциите в Ирак и Афганистан, а замалко не нападнаха и самия Иран. С намесата на Русия, там конфликтът деескалира, но така ли ще бъде и при неизбежния конфликт за Индонезия, която е не само богата на енергийни и други жизненоважни за Китай природни ресурси, но е и в самия център на Тихоокеанския регион?
Китай няма никакво съмнение относно целите на американска външна политика. Нито че за поддържането на хегемонията си в Тихия океан, САЩ изразходват 60% от военните си разходи, а като се включат и разходите за косвените операции в Средна Азия - почти 75% от военния си бюджет. Още през 2011 г. китайците отбелязаха официално: "Не можем да си представим, че американската стратегия в Азия няма да бъде насочена срещу Китай, независимо какво твърдят във Вашингтон.", а наскоро Си Цзинпин заяви, че конфликтът "САЩ-Китай" е неизбежен.
18 Август 2014 01:03
Не забравяйте, че цялото американско киноизкуство, в което сащ са силни, в продукцията, насочена към колективното далечно бъдеще на страната им (и на света), янките проявяват една учудваща последователност, едно упорито повтарящо се клише, рисуващо мрачна картина на социален и технологичен разпад, резултат от пагубен антихуманен и параноичен есхатологизъм и провиденциализъм. За съжаление протестантската нагласа, това късно претълкуване на провиденциализма на св. Аврелий Августин, се е наложила неизтребимо в менталността на елита в сащ. А това е непреодолимо препятствие пред едно възможно световно господство. И все пак реализация на световно господство от страна на сащ съществува.
18 Август 2014 01:15
Грешиш, Michael
Военно-политическата машина зависи от социалната психология само технически, доколкото следва малце да пообработи настроенията. Стигне ли се дотам, недай си Боже!, машината /а защо пък реши, че при Обама е "неорганизирана"?/ ще навлече униформи на американците толкова лесно и бързо, колкото и досега. С почти същите лозунги, както досега: "Да защитим свободата от хуните" - 1917 г., "Да се защитим от милитаристичната империя" - 1941 г., има ли нужда да казваме, че ние сме миролюбива демокрация, "Да защитим демокрацията от комунистическата диктатура" - 1965 г., 2 ... г.?
И ще го направи, без да се интересува дали американците ползват колите си за пътуване, за превоз на материали или за пазаруване. Защото знае, че това няма значение.
18 Август 2014 01:46
Външната политика на Обама логично се проваля

Няма такава.
18 Август 2014 02:02
И най-вече много аналитично (и синтетично) мислене. Както и да не забравяте, че интуицията е съкратен път на дедукцията!
[...]резултат от пагубен антихуманен и параноичен есхатологизъм и провиденциализъм.
от друга страна, обаче, категориалната парадигма не е методологически императив. В епистемологичен смисъл го казвам. К'вото и да си говорим тук.

18 Август 2014 02:03
Всъщност, критиката към Обама от последните месеци е затова, че той създаде конфликт в Европа, който е преждевременен и с прекалено явно участие на САЩ.
Изначално ролята на ЕС в глобалната външнополитическа стратегия на САЩ е Европа самостоятелно да ангажира Русия с противопоставяне, като освободи САЩ да действа срещу Китай, но това трябваше да стане на по-късен етап и без пряко участие на САЩ. Първоначално нещата в Украйна вървяха точно така - спомнете си "Членство в ЕС или смърт", едва ли не, ястребските речи на Меркел преди това и т.н., - но сценарият се обърка с връщането на Крим.
Украинските събития дадоха много ценни уроци на Китай и вероятно провалиха някаква акция на САЩ в тихоокеанския регион.
18 Август 2014 02:11
Всъщност, критиката към Обама от последните месеци е затова, че той създаде конфликт в Европа
Аман...
18 Август 2014 02:13
Американската публика обикновено греши, когато става въпрос за външна политика. Нужен е елит, който да разбере това, да се справи с този проблем и да постъпи правилно.

Да разбирам ли че демокрацията е вредна? Нужен ли е елит наистина (като че ли го няма!)? Кой определя как се постъпва правилно и кое е грешка?

П.С. Към редакцията:
Моля превеждайте грамотно защото хем се изкривява смисъла, хем хората привикват с налагането на американизми, което пък разваля българския език!

- "The American public" се превежда правилно "Американската общественост" защото "Американската публика" има съвсем различно значение, по-подходящо за културно или спортно събитие и нямащо нищо общо със статията!
Други примери от статията - "само 20% от публиката е съгласна", "колко е трудно да накараш публиката да подкрепя непопулярни позиции."
"Saying what the public wants to hear" обаче е преведено "Да казваш това, което аудиторията иска да чуе" ...доста по-правилно!

- "We sit at home and watch" "Седим си вкъщи, виждаме по тв" това "тв" какво значи че даже го няма в оригинала...и в речника на българския език... Натисни тук?

- "Saddam was a beast of a dictator" ама в никакъв случай не значи "Саддам беше диктатор звяр"! Абсолютно друго значение има!

...и т.н. Няма да правя разбор на превода, само отбелязах това което "боде очи"
18 Август 2014 02:16
Американски войници предават военната база в Баглан на Афганистанката...

На последната снимка коя е "афганистанката"? Тая с мустаките ли? А коя въобще е "Афганистанката"?
18 Август 2014 02:32
"Външната политика на Обама логично се проваля"
Няма такава.

Има и е много последователна, но ставащото доказва, колко е трудно и дори невъзможно да се довежда докрай която и да глобална политика в днешния "хаотичен" свят.
Много е интересна еволюцията на китайския възглед за съвременния свят. Сравнително доскоро те следваха краткия и ясен завет на чичо Дън: "да не ставаме лидери и да не се набиваме в очите на света". Иначе казано, светът е еднополюсен, лидерът е САЩ, ние китайците тихо работим така, че да имаме по 10% ръст в продължение на 25-30 години. Сега вече говорят за двуполюсен свят, като - естествено! - вторият полюс е Китай. Тъй като втората военна сила си остава Русия, Китай става вторият полюс наравно със САЩ по смисъла на доктрината им за "комплексната тежест на държавите".
Проблемът на Китай обаче е, че след тридесет години двуцифрен ръст, можаха да осигурят "бял" стандарт за около 200 милиона от населението си. След още тридесет години такъв растеж, ще могат да достигнат същия стандарт за максимум една трета от китайците. Очевидно е, че трябва да търсят и други решения, още повече, че Обама им обеща край на ерата на бързия растеж.
18 Август 2014 02:46
"Всъщност, критиката към Обама от последните месеци е затова, че той създаде конфликт в Европа"
Аман...

Аман или не, но "създаде" е по-близо до истината от "допусна" или просто "възникналият конфликт". В крайна сметка, Киев го пита него за всичко, не спа?
18 Август 2014 09:37
Вчерашен 18 Август 2014 02:13
18 Август 2014 10:07
от друга страна, обаче, категориалната парадигма не е методологически императив. В епистемологичен смисъл го казвам. К'вото и да си говорим тук.


Е па ти нищо не казваш в никакъв смисъл. Не се произнасяйте по теми, които изискват дълбоки и системни познания, защото основно свойство на невежеството е светкавичното му саморазкриване.
18 Август 2014 10:09
Американците участват във войни над 10 години - вече са уморени, държавата им е уморена, и за това се изтеглят...
оставяйки след себе си съсипани държави, милиони невинни жертви, укрепнал ислямски фундаментализъм... а, да - и победила "демокрация".
б*си и тъпите и късогледи парчета!

А може би в международен план Европа е по-успешна? Или ООН? Или Китай, или Русия? Примери, ако може! Благодаря предварително!
18 Август 2014 10:14
Кръвта на американците и съюзниците им освободи големи райони от Ирак от тиранията на Саддам

БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ.
Дмитрий Иванов добре го каза, тия хора живеят в анимационен филм. Отдавна подминаха ръба на пропаста а продължават да тичат и да утвърждават правилноста на посоката на движение ... Жалка картинка.
Sic transit gloria mundi
18 Август 2014 10:28
Обама винаги е заявявал, че вътрешната политика е приоритет за администрацията му. Ерго, външната политика е дадена на ЦРУ и Националната агенция за сигурност. Всъщност, Обама не е първият американски президент, при който това се случва.
18 Август 2014 10:32
А може би в международен план Европа е по-успешна? Или ООН? Или Китай, или Русия? Примери, ако може! Благодаря предварително!


китайците ви изместиха от Ю. Америка /оставиха ви само Колумбия/, почти цяла Африка и Азия, инвестират в периферията на Европа без да изстрелят и един куршум...при това имат устойчив растеж от 7,5 %, дълг към 20 % и резерви от 4 трлн. такива работи...
18 Август 2014 11:07
ако страната ти е като жироскоп
Ако беше жироскоп - би било добре - той поддържа постоянно направление на оста на собствената ротация. По-скоро - обикновен маховик.
18 Август 2014 11:58
А може би в международен план Европа е по-успешна? Или Китай, или Русия?

Глупаво е да се твърди, че външната политика на САЩ е "неуспешна". Проблемът е, че тя е ненужно глобална и неоправдано експанзионистична, което я прави опасна в дългосрочен план. Само две страни в света са обективно самодостатъчни - САЩ, ведно с малките му съседи Канада и Мексико /определението "малки" е на Аарон Бър/ и Русия. Няма никаква причина точно тези две страни да се стремят към господство в целия свят, каквато е същността на американската политика, и с това да създават противостояния, които спокойно могат да бъдат избегнати. В момента САЩ притискат Китай по същия начин, по който са притискали Япония преди 75 години.

Поставете се на мястото на Китай.
За да осъществи напълно законната си цел да осигури прилично равнище на живот за поне половината от населението си, той се нуждае от пазари, природни ресурси и защитени търговски връзки, тоест възможността да намира пазари и ресурси по мирен начин.
Къде са пазарите му? В Русия? Тя, поради сравнително неголямото си население, но главно заради самодостатъчността си, е малка като експортен пазар. Русия има нуждата от внос на само три продукта - каучук*, чай и кафе**. На останалите пазари Китай неминуемо се сблъсква със САЩ и съюзниците им.
Къде са нужните му ресурси? В Русия? Ами не. Както на Япония преди три четвърти век, така и на днешен Китай, не са им необходими ресурси, за чието разработване са нужни десетилетия /Русия и сега предлага на Китай съвместна разработка на Източен Сибир/, а находища с вече изградена инфраструктура и започнал добив. Такива има само на юг и изток от двете страни. Да, получава енергоносители от Русия и бившата съветска Средна Азия, но те не са му достатъчни, а и зависимостта от една страна плаши Китай. За него е традиционна политиката "да няма приятели", иначе казано да не зависи прекалено от никого, което бе и причината за смразяването с "хегемона СССР". Обаче ресурсите "на юг и на изток" от Китай, както и тези в Средния Изток /гледан от Европа/, са под контрола на Запада и най-вече на САЩ.
Къде са сигурните му търговските пътища? В момента единственият такъв е отново през Русия, като съвсем скоро започва изграждането на пристанища и логистична база в Крим, китайска инвестиция за 50 млрд. долара. Всички останали са контролирани от САЩ.

За това става въпрос и в това е опасността.
-----------------------------------------------------------
* извън Европа, основните противопоставяния на САЩ и СССР/Русия бяха за районите, където се добива каучук
** малко спорно е, че Русия се нуждае от тези два продукта. Има руски виц: изпитват един двойкаджия по икономическа география. Въпросът е какво внася Русия от Индия? Професорът, добър човек, се опитва да му помогне и му подсказва "Е, какво пиете сутрин?", като има предвид чай, кафе ... Двойкарът мисли, чуди се и накрая и той пита: Не може да бъде! Нима зелева чорба внасяме от Индия
18 Август 2014 15:24
Мисълта ми е друга обаче - който и да си мисли, че командва, каквито и "световни заговори" да се правят - всичко това е просто пухче духано от вятъра, ако страната ти е като жироскоп и набира момент, който не може нито лесно да се промени, нито лесно да се намали. Проблемът с творения като Америка е, че са посторени на принципи изискващи такава инертност и рано или късно се превръщат в стихии, а не в управляеми (оперативно) явления - управлението е възможно само в дългосрочен аспект или чрез счупване.

Добро сравнение!
18 Август 2014 16:40
Само да припомня кой е Мит Ромни, от чийто екип е авторът. Ето кой е: https://www.youtube.com/watch?v=yTCRwi71_ns
18 Август 2014 18:47
Тук едни "чаршафисти" като гражданскодействие ,убеждават,убеждават и кого?Мей би само себи си(като тъпанаря на циганската сватба)!
18 Август 2014 22:43
http://buchanan.org/blog/let-congress-vote-iraq-war-iii-6879


Let Congress Vote on Iraq War III
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД