:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 419,972,379
Активни 88
Страници 18,586
За един ден 1,302,066
Репортаж

Тютюнът - тази черна мъка, която никога не свършва

"Държавата отпада, оти нямаме правителство. Държавата не кара младите да тръгнат по правия път. Учи ги да крадат. Били сме на последно място в Европейския съюз. Как няма, след като правителството ни е на последно място". Това са гласове от Родопите
58-годишният Ибрахим Салим показва племето, полазило листата.
В пет часа сутринта на централата улица в село Дъбница е оживено. Преминават талиги с навъсени и превити от студ хора. Август преполовява, тютюнът се бере. В Родопите сутрин е студено. Тъмните силуети потъват в мрака. Мъжът държи поводите на коня, жената е сгушена отзад. Понякога силуетите са няколко. Гледат ме, но не виждат, защото все още спят.

Дъбница е в община Гърмен, на югозападния "хълбок" на Родопите, край Места и прекрасната й долина. Съмва се късно. Нощта тук е превърната в трудов ден. Нашите хора закъсняват. Тютюн се бере от 2-3 часа през нощта - с миньорски фенерчета на главите, със запален огън, за да се греят ръцете. Спи се 2-3 часа на денонощие. Човекът става, облича се, сяда в каруцата. Душичката все още сънува, тялото не слуша. Отгоре ги гледат звездите, насреща се изправя Пирин. На тази красота се радват единствено туристите.

Миналата година реколтата бе сравнително добра, но изкупуването закъсня. Търговците взеха тютюна по средна цена 5 лв. Хората протестираха, палеха стоката. Към тия мъки и рискове сега се прибавиха нови - болест по листата, паразити, изгаряне вследствие на валежите и силното слънце, ветрове.

"Сега берем трета ръка, бързаме, защото много изгоря тютюна. Суша, жеги, вода нямаше. В началото валеше, но последните седмици - не. Закъсняхме с брането, защото по нивите много вятър имаше, бе легнал тютюна на земята. Миналата година нямаше много болест. Сега тютюнът порасна повече от дъждовете, но като има "див огън" (името на заболяването, бактерия - бел. авт.), лошо е", разказва ни жена, докато ниже листа.

За да разберем притесненията, а и надеждите на тези хора, трябва да разясним технологията по брането на тютюн. Процесът тече в продължение на цялото лято - листата се берат отдолу нагоре според зреенето. Най-долните се берат първи, това е т.нар. "първа ръка". После - втора, трета и т.н., като в зависимост от добива, времето, възможностите на стопанина между различните "ръце" минават десетина дни. При добра реколта "ръцете" може да стигнат 5-6. Най-трудно, с превит кръст и забити в земята ръце, се бере първата ръка. Но е с пясъчни примеси, влага, прекупвачът я взема по най-ниски цени. Самият тютюн се изкупува по три категории - първо, второ и трето качество. Затова надеждите на хората са не само да има стока, но и да е добра.

Тази година тютюнът е пораснал високо, но качеството е под въпрос. Изкупуването зависи от далавери и корупционни механизми. Но за униженията и ужаса, на които са подложени нашите Елин-Пелинови герои, ще разкажем по-долу. Сега ще разясним що за чудо е беритбата, за да ни стане ясно какво се иска от тези хора, пред какво предизвикателство се изправят - тютюнът расте от дъжд, но презрява заради него; вода е нужна, но много вода прави нивите кални и невъзможни за работа; слънцето помага, но многото слънце изгаря листата; бере се от юни,



за да се насмогне и защото тогава му е времето;



продължава до края на август, но не бива да се закъснява, тъй като се появяват охлюви и го ядат; бере се нощем и сутрин, защото денем тютюнът е лепкав; пък и защото в 8 часа някои от тия хора отиват на работа (шивачки, чистачи, учители, всякакви); успоредно с това се коват сушилни, листата се нижат и окачват; пръска се срещу болести, чистят се стъблата (проядените израстъци се късат); полива се, като водата по ридовете се довежда с помпи. Всичко е ръчно. Едно семейство гледа 3-4 декара, друго 5-6. Мъж, жена, баба, дядо (който не е на гурбет) и децата са на нивата. Но тъй като винаги някой има друго занимание (синът примерно кандидатства за висше), "работната смяна" се състои от 3-4 души. Тия хора трябва да обходят всяка нива и стрък 5-6 пъти през лятото. Нищо не бива да закъснява, нищо не бива да подранява. Колкото по-сръчно се бере, толкова по-добре. За всеки ред е нужен човек и тези хора всекидневно се борят с времето и себе си.

Това е само схематично изложение на технологията, има още много подробности, които само те знаят. Отглеждането на тютюн включва и други дейности - първа оран, втора, обработка на лехи, посяване, разсаждане, завиване, редене в кашони преди изкупуването и т.н. Другоземец трудно може да се представи мащабите на този труд. Затова май трябва да се каже изрично, че тези хора не са извънземни. Те са най-нормални - гледат деца, изучват ги, радват се и страдат като всички нас. Но има и още труд - появят ли се парички, влагат ги в отглеждане на пипер, боб, пак тютюн.

"Тази годината беше добра реколтата, но бързо взе да се разваля. Заради "дивия огън" е, излезе в началото на юни. Около 30% от стоката ми е поразена било от огъня, било от засушаването. Поражения има и по доматите, зеленчуците. Чернилката ги хваща, имаше и киселинни дъждове. Вали едно такова жълтеникаво. Странна година, не е имало такава - листата капят, все едно е късна есен", казва 60-годишният Шейзи Саид. Питам го струват ли си усилията. "Е, ако е добра годината, изкарва се някой лев, в противен случай - не", отговаря.

Тази година из родопските ридове се случва нещо ново - появяват се машини за низане на тютюн. Хората се радват на чудната придобивка, но не всички - струва към 300 лв. Който има пари, я купува на старо от Гърция, а тамошните производители се отказват от дейността (вече нямат субсидии). Обаче като всичко в тютюна,



и тази радост е спорна -



за да ти е от полза машината, трябва отделен човек да ниже на нея; ниже ли, значи няма да бере; машината е плюс само при многочислен колектив.

Семейството на 40-годишния Исмаил Балиев от Долно Дряново е четиричленно. Занесли са машината на нивата. Малкият син, на 16, работи с нея. И той бере, берат и другите. "Какво да ви кажа. "Открит завод" - садиш, садиш, какво ще излезе не се знае... Гледаме 6-7 декара. Миналата година изкарахме 1 тон, но гледахме по-малко. Сега ще е повече добивът, но по колко ли ще го вземат? Ако искат, и по 4 лв. ще го вземат, никой не може да ги спре", разказва Исмаил. "Няма хаир от тая работа. Много валежи, болести. Ей на, и това племе се появи сега", добавя 58-годишният Ибрахим Салим от съседната нива, показвайки гол охлюв по листата. Продължава: "Пръскаме пари само. 6 декара гледам, миналото лято извадихме тон и двеста. Обаче го купиха средно по 5.30 лв. За какво но-напред стигат парите?".

А сега ще разясним технологията по изкупуването. Разказаха го всички срещнати хора. По обясними причини спестяваме имената им.

С изкупуването се занимават много фирми, дори и гръцка. Реално би трябвало да се конкурират, но на практика - не. Разбират се за ориентировъчна цена. Миналата година първото качество се е изкупувало 8 лв., второто 5 лв., третото 2 лв. Оценката се извършва от човек, когото хората наричат "специалиста". Той оценява субективно - обръща балата, гледа я и на око се произнася - примерно първо качество 5 кг, второ 10 кг, трето 15 кг. Целта е да не се изкупува скъпо, а да се докара изгодна за фирмата средна цена. Естествено, загубата е за производителя.

Както казахме, миналата година средната цена е била 5 лв. или малко отгоре. В ерата на компютрите



нито влага, нито примеси се оценяват



машинно или електронно - само на око. Компютърът служи за друго - в него предварително са въведени проценти влажност, пясък и т.н., които са нужни, за да се получи търсената средна цена. "Специалистът" например може изобщо дори да не отвори кашона с тютюн, знаейки, че производителят му носи примерно 50 кг - "разпределението" на качеството автоматично е заложено в компютъра. Хората нито могат да се оплачат, нито да повлияят. Случва се и друго - отива производител и черпи "специалиста". Той му вдига цената. Компенсира я от другите. Вие не вярвате, че това се случва в XXI век? Но е истина. Боли, нали? Боли, че в нашата България се случват подобни неща.

Производителят сключва договор с прекупвача предварително. Избира фирмата според личния си опит, имиджа на съответния търговец. Но договорът реално не го пази. Миналата година голяма част от тютюна е изкупен чак след Нова година. Местните хора разказват, че фирми на Делян Пеевски са тръгнали да купуват без договорени количества. "Конкурентите" стопирали кампанията, докато те не се снабдят с тютюн. Та такива работи се случват по този български край.

За какво в крайна сметка е всичко? Защо тези хора се трепят, защо търпят униженията? Не печелят ли все пак? Ето я сметката: от 1 тон при цена 5 и нещо приходът е над 5000 лв. Има и референтни годишни доплащания по 2 лв. на кг, но те не са за всички. Вземат само тези, които са декларирали декари през 2008-2009 г. (това също е мафиотска история, защото много от деклараторите въобще не работят тютюн). Разходите са много - найлон, оран, тор, браздене, препарати... Трудът никой не го брои. Ценното е, че приходът идва накуп. С него се поема



семестърът на голямото дете, дрехите и училищните пособия



на малкото, купуват се домакински уреди, постяга се къщата. "Имам три деца и трима внуци. Като давам разходи, давам ги от моята заплата. Пък като вземем прихода, на тях давам - да се порадват, да заделят на една страна", разказа жена.

Нашите герои са българи мюсюлмани. "Мюсюлманите гледат тютюн. Християните не искат. Християнинът казва - по-добре гладен, но не изморен. Мюсюлманинът казва - по-добре изтощен, но сит. Трябва да го разберете - тютюнът е възможност за тези хора. Възможност да направиш нещо, да реализираш, да постигнеш някакъв успех. Вие в града например може да имате допълнителна работа и да вържете двата края - лекарят преглежда частно, учителят дава допълнителни уроци. Но нашите хора нямат втора възможност. Тютюнът е тази друга възможност", казва ни Раим Арнаудов, местен човек.

Той се занимава с бизнес. Не иска да чуе за тютюн, бил е първи клас, когато родителите му са го водили на нивата. На практика никой не иска чуе. И всеки, който може - бяга. Изоставя тютюна. "В нашето село Долно Дряново 20 от всичките 30-тина младежи в тази възраст следват. Няма да се върнат на нивата. Образованието е единственото спасение, затова и хората дават мило и драго да изучат децата си", казва Арнаудов. Тютюнът е



зрънце надежда за тия,



които нямат алтернатива. Арнаудов е сигурен, че ще дойде ден, в който никой няма да отглежда. Добавя и още нещо: "Хората тук са изключително трудолюбиви и мили. Изключително! Никой, повярвайте, нямаше да ходи в Англия и Испания, далеч от дома, да спи при мизерни условия, да работи денонощия, ако тук нещата бяха по-нормални, ако се заплащаше честно трудът на тези хора, ако изкупната цена бе по-висока. А сега вижте какво става - хората заминават, селата обезлюдяват".

В Гоцеделчевско върлува и "син език". Смъртността е около 15% при животните. Тъй че, когато говорим за бедствия в България, трябва да знаем, че дъждовете докараха ред проблеми и на родопските българи.

Другата голяма тема е политиката. Бойко Борисов казал оня ден, че ще даде 10 зам.-министерски места за българи мюсюлмани. Хората се питат - защо 10, защо зам.-министерски? Гадаят и не знаят. Дума добра за ДПС не се чува, а привържениците на Борисов тръпнат - не вярват, че ще направи коалиция с Местан. Проклинат я отсега. Може би забелязахте, че животът по тези места зависи от ред условности - тютюнът може да се изкупува над 5 лв., може и под 5; може и хич да не се купува; нейде се прокарва път, а може и да спре. Няма правила, ред. В безредието хората мируват, сами знаят, че не бива да пакостят на тия, от които зависят - това е разковничето за успеха на ДПС.

"Не ми се иска за никой да гласувам. Ние да се трудим за хатъра на Бойко и Доган - няма да стане. Вие не знаете какъв живот е тука. Не е като по градовете. Всякой гледа с труд да изкара. Никой не краде като по градовете. И накрая се подиграват с хората. Зимата, кога правеха стачките, хвърлих един кашон от моя таван - да изгори. И една женинка, младинка, ме види, че съм по-бясна и ми вика: не се нервирай. Думам: 30 години го работя тоя тютюн. Заслужават



да се наметем по рейсовете,



та както думат, че няма народ, да застанем пред Народното събрание и един по един да ги почнем с калъча! За да могат да вземат правилно решение! Те не знаят какво да правят там. Те за седенето вземат 2-3 бона. Казват - малко ни са. А народът си изработва тютюна, обработва тая земя, те не щат да го платят. Ето, моите деца гледат да се отдръпват. Викат - мамо, ти какво спечели, не щем ти тормоза. И утре техните деца ще кажат - по-добре да почнем да крадем, вместо да работим. Държавата отпада, оти нямаме правителство. Оти са научени само да крадат, не дават съвети на младите да тръгнат по правия път. Учат ги да крадат. Държавата ни била на последно място в Европейския съюз. Е как няма да е, то правителството ни е на последно място".

Това бе 48-годишната Сание Маджир от Долно Дряново. Другото бе мъка, голяма мъка.

 Това е плодът на труда, току-що обран. Изкупната цена винаги е ниска.
 Обраният първа и втора ръка тютюн съхне отдавна.
 С машината за нижене се работи така.
 Денис, син на Исмаил, догодина ще е абитуриент. Иска да учи право. Сега и той бере тютюн, показва вечер с какво си свети.
 Исмаил Балиев прекарва цяло лято на нивата.
 "Като тая година не е било", казва Шейзи Саид.
34
7260
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
34
 Видими 
25 Август 2014 20:23
Господи... Време е Димитър Димов да стане от гроба и да напише "Тютюн. Част Втора". За да има какво да четат следващите поколения българи и да сравняват.
25 Август 2014 20:58
"Не ми се иска за никой да гласувам.
Но ще гласуват. Всички до един. Знае се за кого.
25 Август 2014 21:01
Трудолюбиви хора са . Чисти, подредени. Да ти е драго да им гостуваш. В къщите им блести от чистота .
Кой не е става в 4 сутринта да бере тутун и види катрана по ръцете, после низи , найлон , съхнене и съхраняване под сайванта, докато не дойде някой "предприемчив " от ДПС да им спусне цена за тутуна - не знае мъката на тези почтени хора.
Ама, и те са си виновни.
Ужким промяна, ама като дойдат избори - пак за същите......
25 Август 2014 21:02
Тютюнът е политика. У нас винаги е бил политика на ДПС. И мъка, голяма мъка.....за избирателите им.
25 Август 2014 21:19
Много новости имало..
Машина за низане..Не знаели предварително изкупна цена...Па и компютри за тютюн..Компютрите ги цакали..


Наще знаеха колко килограма им искат ,колко пари ще вземат ,тия пари колко материал правят,щото искахме къща да вдигаме.
Имаше "монупол" -приемаше тютюн,даваше пари ,после правеха цигари с пазар из цял свят...
И спиртен "монупол" имаше-вино,ракия се правеха от грозде,сега от стафиди и памуков спирт,и електрото - монопол,2 стотинки киловачаса..
Лошо беше-соцялизъм,без банани и манго и магазини Пенни ..

ПП По една телевизия един стар българо мюслюман каза ,че ни безплатна здравна помощ,ни земеделски пенсии,ни образование-от социализма- заменяли радостта на мюслимското име.Сега няма соц,имат шалвари и потурнашки имена-да са радват.
25 Август 2014 21:43
Заслужават да се наметем по рейсовете, та както думат, че няма народ, да застанем пред Народното събрание и един по един да ги почнем с калъча! За да могат да вземат правилно решение! Те не знаят какво да правят там. Те за седенето вземат 2-3 бона. Казват - малко ни са. А народът си изработва тютюна, обработва тая земя, те не щат да го платят.
В смисъл, недоволни са, че правителството не им купува тютюна (който е някакъв вид наркотична отрова)? Да оставим настрана въпроса със значителните субсидии плащани от всеки данъкоплатец да се дотират тютюнджиите. Очакванията на тези хора са държавата да има някакво отношение към чисто търговските им отношения на търсене и предлагане. Ама купувачите били корумпирани и били картел. Това пък къде го няма в капитализма? Въобще от всичко което говорят лъха някаква носталгия за социализма и за времената, когато всички имаха препитание, децата учеха, родителите почиваха на море и планина, а механизираното земеделие елиминира в голяма степен прегърбването по малки ниви, чрез окрупнено земеделие в АПК. Аз разбирам тази носталгия - ама къде бяха тези хора да защитят онази система, когато се демонтираше? И отде-накъде са недоволни от капитализма? Много малко хора могат да вденат, че ако утре всички политици спрат да крадат и се откажат от автомобилите и заплатите си, подобрението за България ще бъде толкова незначително, че да не се усети. Не сме бедни, защото сме корумпирани. Корумпирани сме защото сме бедни. В крайна сметка - като народ - така си го избрахме...
25 Август 2014 21:45
в тютюн част 1 въобще не става въпрос за отглеждане на тютюн а за работа в складовете. и за любов.
25 Август 2014 21:55

america1332002
25 Авг 2014 21:45
Мнения: 2,315
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
в тютюн част 1 въобще не става въпрос за отглеждане на тютюн а за работа в складовете. и за любов.


Ами! Тютюнът в тютюневите складове се появява с магическа пръчка, Борис Морев няма нищо общо с тютюна и изобщо,
Америка, не се излагай, четенето на кратко съдържание не замества четенето на книгата. И да ти кажа под сурдинка, в "Татул" наистина става дума за татул, но "Как се каляваше стоманата" не е книга по металургия!
25 Август 2014 22:42
Съжалявам ги. Работил съм с тях. Пръсти, набити от катран. Деца, внуци- сън няма , тютюна не чака. Пердашат низите с иглите и канапа. Машини за низане ? Колко от тях може да си го позволят ?
3-4 000 лв накрая за тях се богатство. За цяла зима и пролет .
А това е една вечеря на местен ДПС - дерибей с актива .
Разкъсани са между спомените за социализъма , когато си направиха къщи, лекуваха и изучиха безплатно децата си , и смяната на имената .
Както казват : " Аба, само туй с имената да не беше...Хаир видяхме тогава . "
При тях текат скрити процеси на социална сегрегация. Религията няма да може да ги скрие .
25 Август 2014 22:47
67AF
25 Авг 2014 21:55
Мнения: 9,465
От: Tuvalu
Скрий: Име,IP

america1332002
И да ти кажа под сурдинка, в "Татул" наистина става дума за татул, но "Как се каляваше стоманата" не е книга по металургия!


25 Август 2014 22:47
"В нашето село Долно Дряново 20 от всичките 30-тина младежи в тази възраст следват.

Невероятно...
Ние сме възхитени!
25 Август 2014 23:02
Голяма мъка е тютюна хора.Ония години 60та -70 та цяло лято от 4-5 сутрин на магарешката каруца и на тютюна... . Баба ,леля и калеко ставаха към 3 и отиваха първо те на нивата .Набираха една каруца /4 плетени коша и 2-3 престилка / Баба се връщаше да ме събуди и да разтоваряме и след това отивахме да берем отново.Вече към 8-9 всички с набрания тютюн се връщахме . Отглеждаха в добрите години по 8-9 декара. Закусвахме обикновено мекици с млеко от издоената биволица и аз леля сядахме под една голяма дива круша на двора да нижим тютюн . Калеко ми изкара животните на овчаря и говедаря, а баба разбиваше с два вида бурчила подквасено или прясно мляко за масло и айран.
Към 10 всеки е хванал иглата и ниже тютюн. Аз трябваше до към 13ч да нанижа един кош и една престилка . След това се сбираме с приятелите да ходим да се къпем и ловим риба с ръце на реката. Ако някой от нас не си е нанизал тютюха , помагаме . Към 4-5 след обяд се връщам,чистя рибата половин кило или малко повече, и сядам да нижа отново тютюн. Баба ми сготви рибата ,обикновено с ориз или чорба, вечеряме е пак низане .Мен ме слагаха да спя по рано , а те продължаваха. И това цяло лято. Незете се окачваха на саръци на слънце да съхнат. Зададе ли се облак всички тичаме да го пребираме под навеса - тогава нямаше найлон.
След като изсъхнат добре низите се окачваха на тавана до есента , и когато влемето стане влажно се сваляха и се калъпеше на бали , около 20 килограмови.
След това изкупуване. Спомням си че с парите от едната година леля и калеко купиха на братовчеда нов модел ЗАЗ и всички се радвахме и се возихме, та идваха цяло село да го гледат. На следващата година му купиха къща в града. За мен бяха вафла народна, локум, някой лев за селския събор, пък тогава кебапчета на корем.
Може да беше трудно, но хората се веселяха и си помагаха взаимно. Когато семейство закъса с низането ходехме на межия / да им помагаме/, те пък на нас.
Късна есен и зима беше весело . Събираха се се на т.н. попрелки и се веселяха пееха ,свириха.На газени лампи - по богатите на фенери.Всеки си носеше нещо да работи-най-вече предяха , а мъжете обикновено пиеха вино и ракия и мезеха сериозно...
Ама що ли ви ги разправям ?
Знам ли,пък може и да ме разберете.
25 Август 2014 23:17
Бай Драгане , туй , дето си го описал, ако го прочете някой от тез днешни келемета -демократчета , дето плескат паметниците на историята и фасадите на сградите с боя , или са нанизали по джуките си и лицето куп метални топчета, ще каже че си марсианец .
Вау-у-у.... / на чист български, вместо: "Ех, мамка му стара", "Брей", "Ей" и т.н./
25 Август 2014 23:23
Бай Драган
25 Авг 2014 23:02

Ама що ли ви ги разправям , пък може и да ме разберете


Хубав разказ, емоционален и докосващ!
Много спомени извика в мен.
Живея в другата България, при нас имаше "беленка", също толкова весела, взаимна, човешка.....
С хубави, искрени отношения.
Поздрави за споделеното, прочетох го няколко пъти, приятно ми стана!
25 Август 2014 23:30
Живея в другата България, при нас имаше "беленка", също толкова весела, взаимна, човешка.....

Покрай студентските бригади съм забърсала от двете - и тютюн съм брала, и царевица съм белила.
Толкова хубави хора срещнах по онези времена!
Бай Драгане, !
25 Август 2014 23:38

67AF

Живея в другата България, при нас имаше "беленка", също толкова весела, взаимна, човешка.....

Покрай студентските бригади съм забърсала от двете - и тютюн съм брала, и царевица съм белила.
Толкова хубави хора срещнах по онези времена!
Бай Драгане, !


Аз бях дете тогава, 67AF. Но толкова добре си спомням веселието на тези "беленки". И много ми липсва! И най-вече дядо, мир на праха му! Събираше царевичните листа и ги наричаше "жаловинки". Бързо горяха в огнището. Не топлеха, имитираха огън, излитаха яко дим. Но дядо беше мъдър човек. Предвидливо заделяше част от "жаловинките" за да върже лозето, правеше хубаво вино и топлеше като огън - весело, игриво, щастливо.
Бай Драган ме върна в детството. Още веднъж, благодаря!
26 Август 2014 01:42
Бай Драгане
Само мога да добавя- от децата които са ходили на тютюн(и какъвто и да е труд) не е израснало и едно"пичлеме"!Почти всички стават човеци!
26 Август 2014 06:38
Мда-а-а-а, само нпо и английският посланик са в състояние да начертаят правилния път за електората на дпс.
Местан ще подухва, а мюфтията ще Му ходи на крака и ще Му носи подаръци за радост на електората.
26 Август 2014 07:29
Бай Драгане, .
Историята,която са ти я разправили,в общи линии звучи достовернa.
С едно уточнение само:
По онова време с парите от едната година от продадения тютюн ЗАЗ,ВАЗ или ГАЗ можеше да се купи само у приказките на Ангел Каралийчев.
Тъй както и къщичка у градо.
Не знам колко стръка тютюн си брал и колко листа си нанизал през живота си,но в едно си прав ... мъка е да се работи таа пущина.
ГОЛЯМА МЪКА.
Целият ми съзнателен детски и юношески живот мина с тютюневия катран ...от късна пролет до късна есен си на линия от ранно утро до късен мрак.
Нема съботи,нема недели,нема летни ваканции,почивки и тем подобни глезотии.
И доде ли време за изкупуване ...очите ти в тутуневия експерт.Оно ти измъкне един пастал от тук,един от там и важно-важно го експертирва.Нищо,че всичко е отдавна изчислено .... 1-3 кг първо качество,15-18 второ,6-7 кг трето качество,1-2 кг карагьобек и 0.5 кг пясък.
След туй ... след туй за около тон и нещо тутун земеш чисти илядо и петстотин -две иляди лева и ... нанай зазки,газки и къщурки у градо.
Бубайка,миличкият,сбираше цялата челяд и най-тържествено врчъваше на по-големите зеленикава банкнота с гроздоберачката,а на по-маленките кат мене - онаа,кафеникавата с Шипка.
/И не знам дали е било зарад Шипка или нещо друго,но този един лев ми доставяше с пъти по-голема радост от днешните зелени гущери.С пъти./
От друга страна пък ... благодарение на този тутун бубайка и анайка изучиха цели осем дяца.
И благодарение на този тутун трудностите в казармата и отвъд Големата локва ми се сториха некак-си по-нетежки.
Благодарение и на този тутун съм това,което съм.
И сега ... секи път кат си дода в майка България - дъхът на тютюневия стрък и лепкавият катран на тютюневия лист /стига да е ана или поне уч алтъ/ винаги ме връщат там,където никога не бих могъл да се завърна.
А дали наистина искам да се върна там,където не бих могъл да се завърна ?
В детството си - да.
В тютюневите ниви с тежката ангария ... НЕ .
26 Август 2014 08:20
Така е с тутуно, корено му да изсъхне! Мъка и мъка, мъка и мъка! 24 месеца в годината! Който тютюн е гледал, за него не иска и да чуе. Добре, че тогава малки бяхме, та не знаехме това, което сега знаем. Сал спомени едни останаха... А списователят - дали поне една игла е нанизал?
26 Август 2014 08:56
Здравей бай Хасане,
щях да продължа снощи , ама ми се приспа. Да знаеш цялото ми съзнателно детство мина там, в Източните Родопи , на тютюна. Под крушата , с една паничка с вода до мен да си топвам пръстите , за да натрупва по-малко катран. И една керемида ,да ги остържа накрая.
А дали и цената на тютюна не бе съпоставима със сегашната. Гледахме тогава Джебел Басма и Ориенталски. Спомням си първия беше най-скъп, особено последната ръка -филиза. Едни малки листенца 4-5 сантиметра , и колко трудно се нижеха.
Та за ЗАЗ-а не мога да забравя - около 3500 лева струваше, а къщата около 5000. За една година го купиха. И това с тютюна ставаше... Виж за твоите браво , 8 деца са изучили с тоя тютюн. А ляля ми имаше само едно детенце и всичко за него отиваше. А то пустото не му вървеше учението, повече към селските моми гледаше. На 20-22 години и къща и кола имаше. Та той и сега, вече към 70 си е такъв.
26 Август 2014 09:52
Я стига с тия помашки превземки !
Колко месеца се потите на тютюна, а ? През останалото време се почесвате около кръчмата и бистрите Ахмед Доган, нали ви виждаме !
Всъщност технологиите за цигари вече нямат нужда от прескъпият ви и малкопродуктивен "Джебел басма", в полето с механизация се произвеждат високодобивни сортове , Вирджиния, Бърлей, дато само един-два листа дават маса колкото цял корен родопска басма. Ама вашият бил ароматен - въпрос на две капки подходяща есенция във фабричния "харман" и можеш да имаш какъвто си щеш аромат.
Накратко, няма кой да ви плаща да се мотаете около келявите си тютюневи нивици ! Сейне билки, рози, лавандула, гледайте пасищно добитък, пчели, аз ли да ви уча ?!
26 Август 2014 09:52
Като става дума за тютюна мога ли да запитам какво прави държавата за намаляване на площите с тютюн за сметка на отглеждане на други земеделски култури и за развитие на пасищно животновъдство, за които се полагат европейски пари? Защото субсидиите за тютюна са от парите на българските данъкоплатци, а и не е сигурно, че тези пари на практика не отиват за прекупвачите. Точно заради тези субсидии площите с тютюн от година на година се увеличават, а не намаляват.
Трябва да се приеме и активно да се работи по програми за отглеждане на други култури и да се оказва всякаква помощ на земеделците, решили да се възползват от европейските пари за да се види и разбере, че може да се осигури по-добър доход с този упорит труд на полето.
26 Август 2014 09:56
58-годишният Ибрахим Салим показва племето, полазило листата.


Ибрахиме , братко, да си чувал случайно думата "монокултурие" , а ?
Ако две години сееш една култура в една нива, плевелите и вредителите са ти в кърпа вързани. А ти от ДВЕСТА години се бъзикаш все с тоя тютюн ! Е, какво очакваш тогава ?
26 Август 2014 10:11
Горе главите бе. В Америка почнаха да легализират марихуаната. Каквото тръгне от Калифорния, стига и до нас един ден. Хващайте влака навреме. Като няма файда от тютюна - индийски коноп. Все дрога.
26 Август 2014 10:28
Байовете Хасан - Драган,точно са описали за какво отиваха тутунските пари.

Мой принос за харченето им.

Низах низа тютюн за три стотинки.За едно лято събрах пари за ножче с виличка...мечта далечна -за 3,20-...сгъваемо търновско,със сини чиренчета-ефтин целулид де.Ама толкова се радвах,колко синковецът ми се не радва на таблет за 800 лева.


Абе ...Пот в учението ..без кръв в боя..
26 Август 2014 12:01
Християнинът казва - по-добре гладен, но не изморен. Мюсюлманинът казва - по-добре изтощен, но сит.


Съгласен съм да показват трудният живот на тютюнопроизводителите, но да иронизират християните в България - не! Народът ни е трудолюбив - доказал го е през вековете - а това, че някои не искат да гледат тютюн, а, да речем картофи или пък са скотовъдци, не ги прави по-малко трудолюбиви.

Обърнахте ли внимание защо купуват машини от Гърция? Защото там вече няма субсидии за тютюна. Вече е време и в България да стане същото. Преди време се подиграваха на С.Сакс., че искал вместо тютюн хората да гледат арония - Арония на съдбата, така го бъзикаха. Поне за това го признавам, че беше прав тоз мошеник.
26 Август 2014 12:36
?
26 Август 2014 13:04
Не са каздърдисвай бай Драгане.
Нищо лошо не казвам за спомените ви,ни твои ,ни Хасанови.Казах за моето ножче.
Сигурен съм ,че синчето няма да помни първия си таблет,толкова колко аз помня лелеяното ми "ножче с виличка"
Ами защото "без пот" му е.Трудът в детско време,облагородява,даже туря юзди на хормоните.. .. пак полезно..

Сега ...сега..отатък е.. още спи ..ще стане ,ще се лепне на компа..да го надлъгват други лапетии..
Ама желязото ако не го бухаха с токмака,щеше си остане клинци,а не сабя.
26 Август 2014 13:05
??? Да трия?????
26 Август 2014 13:38
В Гьрция има термин "тютюнево село". Общо взето става вьпрос за бедни села понеже нивите им са такива - нищо друго освен тютюн не вирее. Иначе незнам Бай Асане по ваште села по 5 ли ставате аз като ходих лятото по грьцко ставаха в 3. Мен не можеха да ме сьбудят много . Но е най тежката работа сьс сигурност.
26 Август 2014 14:26
Обърнахте ли внимание защо купуват машини от Гърция? Защото там вече няма субсидии за тютюна.

Май никъде в ЕС няма субсидии за тютюна. Европейски пари за тази цел не идват, а в България субсидиите са от парите на данъкоплатците.
Много по-добре би било тези пари да се дават за преминаване към други култури.
26 Август 2014 17:33
Какво сте се завайкали за това, че субсидията била държавна

Нали държавата си г иприбира тия пари после през акциза и то няколко пъти повече
26 Август 2014 19:14
Работехме.Сутрин майка ни дигаше в 04.30 и до 8 часа на тютюневата нива,идваха каруците на стопанството и слагахме кошовете и прибирайки се изчиствахме от ръцете си катрана, и след това колкото и добре да си измиваш ръцете ,хлябът горчеше.Изкарвахме хубави пари ,70-80 те години,5-6 хилядарки не бяха малко,но се работеше от ранни зори до късни нощи .От Кърджали чак идваха при нас в Герловото да работят тютюн, изкарваха повече, само с тютюн се занимаваха а ние освен тютюн и животни,и друга полска работа а баш кога най много имаха нужда от теб хайде на бригада 1 месец.Затова съчуствам на тези хора от Родопите,разбирам мъката им ,ако разбираха от хорска мъка тези които живеят и трупат милиони от труда на тези хора , малко по щастливи,по радостни щяха да са родопчани сега.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД