Доц. д-р Иван Костов е директор на Лаборатория за управление на рискове към НБУ. Завършил е висше образование, специалност "Икономика" в УНСС - София. През 1979 г. е главен асистент в ТУ - София, а две години по-късно е дипломиран магистър по математика в СУ "Св. Климент Охридски". През 1985 г. придобива научна степен доктор по икономика. През 1992 г. е избран за доцент в катедра "Теория на пазарното стопанство" на Стопанския факултет на Техническия университет. Съавтор е на учебници по корпоративни финанси и автор на научни публикации и монографии в областта на политическата икономия, сравнителните изследвания на икономическото развитие, динамичните модели в икономиката и др. Народен представител от 1990 до 2013 г. в 7-ото Велико народно събрание и в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание. Министър на финансите в коалиционното правителство на Димитър Попов и в правителството на СДС начело с Филип Димитров. Министър-председател на Република България в периода 1997 - 2001 г. Председател на "Демократи за силна България", 2004 - 2013 г.





- Господин Костов, неотдавна определихте казуса с КТБ като един от сериозните рискове пред страната. Прогнозирахте, че ако не бъде решен, страната ни ще има много тежки проблеми в края на годината. Точно тогава се навършват и 25 години от началото на т. нар. преход. Като че ли е ирония, че четвърт век по-късно се намираме пак в същата нестабилност - и политическа, и икономическа.

- Да, България не е напреднала достатъчно. И според мен основната причина е съдебната власт. Изявлението на главния прокурор Сотир Цацаров за КТБ от сряда например напълно го доказва. Самата теза - че сега главният прокурор ще спасява КТБ - е нонсенс. Това по закон не е негова задача. Има други органи, които отговарят за това. Защо прокуратурата се намесва навсякъде, където институционално не бива да се намесва? Всяка намеса на една институция, независимо дали е прокуратурата, или някоя друга, и изземване на функциите на друга институция, е директна заплаха за националната сигурност на страната. Не говоря големи думи, това е самата истина. В никоя нормална демократична държава една институция не може да иззема прерогативи на друга. Защото това означава сриване на реда.

- Тази намеса не започна ли още в началото на банковата криза?

- Да, но не ми се иска да се връщаме назад. Това, което се вижда занапред по отношение на този риск, е, че той рязко намалява след промяната на позицията на главния прокурор. Защото той е основният дестабилизатор. Той най-после каза част от правилните думи. Разбира се, каза и тези, които по-горе определих като погрешни. Но проблемът е и на останалите институции, които не се възпротивиха.

Същата ситуация имаше по време на мандата на г-н Светослав Гаврийски като управител на БНБ. Един главен прокурор съди точно шефа на банковия надзор 8 години. Но беше изгонен от банката от управителя. Едно е да не допускаш да ти се намесват в прерогативите, когато си изпълняваш функциите на управител, друго е, когато напълно се подчиняваш и тръгваш да изпълняваш нарежданията на прокурора по управлението и по надзора. Това е абсурдно. Какво разбира прокурорът от надзор? Вижте каква безумна операция правиха досега - огромен брой служители на КТБ снима огромна маса документация с кредитни досиета, заверява ги, за да бъдат изправни, и ги праща в прокуратурата. На пръв поглед изглежда смислено, но ще е смислено само ако отсреща има кой да ги анализира. Кой ще анализира такава огромна маса от кредитни досиета, кой е в състояние да го направи? Вижте каква безсмислица. Разбира се, прокуратурата трябва да си върши работата, но тя трябва да използва за това компетентните органи. Тя трябва да използва експертния им потенциал. А те в случая са банковият надзор, квесторите и одитиращите компании, които, честна дума, няма какво да правят там.

- Не е ли малко странна и позицията на самата централна банка?

- Тя е изцяло подчинена на прокуратурата. Централната банка направи маса грешки. Но тях лабораторията вече описа наскоро в свой документ. Според оценки на специалисти това е най-качественият анализ на ситуацията до тук.

- Но нещата като че ли продължават да не се променят. Казахте, че пътеката, която трябва да се извърви, е много тясна...

- Ще се променят. Вижте, тясна е пътеката на институциите към правилното поведение. Иначе пространството на верните решения за оздравяване на КТБ е голямо. Има няколко решения или множество решения, заградени в определена рамка. В този случай има много решения при добра воля. Но тясна е пътеката за излизане от много тежкия ступор, в който се намира Управителният съвет на БНБ. Трябва да им помогнем, след като прокуратурата ги е оставила на мира, трябва да им помогне обществото.

- По какъв начин?

- Да им даде кураж. Да бъде сменен управителят от новото Народно събрание. Ако някой друг от управителния съвет се счита за отговорен, да напусне. Да се подмени този управителен съвет, за да може регулаторът да възстанови в пълен капацитет дейността си. Виждате колко е на пръв поглед проста, а едновременно с това натоварена с огромна отговорност дейността на регулатора. На пръв поглед изглежда, че те нямат работа. Но това е така до появата на рискове. Появят ли се рискове, вече поведението им наистина минава през една много тясна пътека на верни решения.

- Да се надяваме, че ще ги намерят...

- Аз съм минавал през такава планинска козя пътека и знам какво е. Изпуснали сме 14 банки, оздравили сме една част - гръбнакът на сегашната система, приватизирали сме ги и те в момента крепят страната. Това никак не беше просто решение. Още ни атакуват заради някои от приватизационните сделки. Но това е останало в миналото, важното е, че системата я има. Много малко хора познават анатомията на стабилизацията на страната. Но пак казвам, нека не се връщаме назад.

- Какви са другите рискове пред страната ни?

- Един от тях е свързан с бюджета. Изключително тежка е задачата на финансовия министър Румен Порожанов. Най-вече защото не среща пълна подкрепа сред компетентните лица и сред експертите. Продължава да има хора, които казват, че не е нужна актуализация на бюджета. Аз просто бих желал да седна с тези хора лице в лице и да видя колко ще им издържат аргументите. Никой не може да издържи на тези аргументи.

Бюджетът върви точно по прогнозата на Лабораторията за управление на рискове от есента на миналата година. Точно такова е изпълнението и точно тези мерки, които препоръчвахме в нашите доклади, се прилагат в момента от министър Порожанов. Той трябва да съкращава бюджети - без да има готовност да съкращава, осъществявайки реформа. Това може да нанесе страшни вреди. Това е едното. Второто е, че ще трябва да започне да задържа връщането на ДДС. Няма как да не го направи, защото трябва да намали поне малко от неизпълнението на бюджетните приходи. И трябва да увеличи дефицита.

Задачата на финансовия министър е не да няма дефицит, да няма актуализация или да няма прекомерен дефицит, а да излезе с прекомерен дефицит само тази година и след това да не го допуска отново. Той трябва да ограничи разпространението на прекомерния дефицит в рамките на тази година, за да се стабилизира страната. В последната година, в която ние наблюдаваме рисковете, финансовата система беше опора за неутрализиране на политически и социални рискове. Но сега самата тя започва да генерира огромен риск. Затова финансовият министър трябва да ограничи всички рискове в рамките на тази година. Той сигурно няма да влезе в рамките на дефицит от 3%. Ако го направи, ще е с цената на прекомерни ограничения от страна на разпоредителите с бюджетни средства. Може би на касова основа ще успее да се вмести в трите процента, но на начислена - в никакъв случай. Румен Порожанов трябва да ограничи всичко това в рамките на тази година и в същото време да спаси банковата система от криза. Задачата му е необикновено тежка.

- И едновременно с това да отрази евентуална загуба на пари от еврофондовете, които вече са платени от бюджета...

- Това го смятам в начислената основа. Изключително е сложно и служебният министър трябва да бъде подкрепен. Всички, които обичат страната си, не трябва да го укоряват, а да го подкрепят. Досега имаше много несръчни и некачествени министри, които намираха скелети в гардероба, защото нямаха експертиза. Сегашният министър я има и много добре знае къде се намира. До него в момента са едни от най-вещите специалисти по бюджет на страната. Те няма да намират скелети в гардероба, ще се стремят да си решат тежките задачи.

- Но има и външни рискове.

- Третият много сериозен риск е конфликтът на Русия с Украйна, с ЕС и с НАТО. В събота и неделя НАТО определено ще преоцени отношенията си с Русия. Четвъртият сериозен риск е, че България е в крайно неблагоприятната ситуация да бъде географски най-близо до двата най-тежки военни конфликта - единият е в Украйна, другият е в Сирия и Ирак.

- Обикновено в несигурна среда се свиват инвестициите.

- Инвеститорите ще се оттеглят от застрашените зони и това е нормално. Но, от друга страна, се засилва бежанският поток. България просто не може да запази суверенитета си. Уважавам неправителствените организации, правозащитници, хуманитарни организации и прочее - те са прави за своите чувства към бежанците и към страдащите хора. Но, от друга страна, България допуска масови нарушения на своята граница. Това са гранични инциденти, това е страна, която не може да гарантира границите си. Те не влизат през граничните пунктове, а минават нелегално. Те са нарушители. Да, бедстващи хора, но нарушители. Тези нарушения не са вече риск, а са щета върху бюджета на страната. Това е едното, другото е влошаване на отношенията ни с Турция. Тя не се държи като трета страна коректен съсед и не приема обратно хората, които са влезли на наша територия. Турция изнася част от проблема от своята територия и го внася в България. Защо? България и без това е обзаведена с много сериозни рискове.

- За съжаление и четирите риска имат немалък шанс да се сбъднат. И да не успеем да задържим финансовата стабилност, и да се влошат още повече външнополитическите фактори...

- При липса на противодействие на рисковете всичко се сбъдва. Трябва да има активно противодействие. Да вземем руския конфликт - той е съществен за България от гледна точка на сигурността. Ако Русия влезе в този конфликт с пълна пара, не може да продължим да зависим от нея за оръжейни доставки и услуги, свързани с военната техника. Това никой не си позволява.

Ако Русия води пропагандна война в България, а това е очевидно за нас, ние сме го доказали с наблюдения и публикации в българските медии, трябва да има противодействие. Защото жертва на пропагандната война станаха три български партии по време на евроизборите - "Атака", която загина, АВБ, която не можа да прескочи бариерата, и "Коалиция за България". И трите, които се поддадоха на тази пропагандна война и се опитаха да я внесат в България, загубиха драматично тези евроизбори.

Част от българската политическа система пострада от пропагандната война. Ще кажете - би трябвало да се радвам, но не е така, защото част от политическата система влиза в кръга на чужди интереси. Това не трябва да става.

- На фона на всички дефицити, включително и в държавните фирми, се очертава много нестабилна политическа конфигурация и след предстоящите избори. Как при това положение можем да намалим рисковете?

- Лабораторията предлага две неща. Първо - всички най-тежки проблеми, свързани с финансовото и банково оздравяване, да бъдат решени по време на служебното правителство. То да актуализира бюджета, дори до 30 октомври да предложи бюджета за следващата година. И, ако няма ново правителство, той да бъде обсъден и приет като бюджет на служебното правителство. След това може да има друго правителство, но да е ясно, че служебното правителство е извадило горещите кестени. Това е първото условие. И това е дивидентът от политическата криза за страната. Това е възможността, която дава кризата.

Второ - трябва да се търси широко национално съгласие за излизане от кризата. Партийно управление, командване, лидерстване, фанфаронстване през медии ще бъде най-малко удачно в тази ситуация. Никой няма да има тази подкрепа, която да му позволи да се държи по този начин. Никой, за съжаление, няма доверието да може да действа от името на обществото по този начин.

- Какво правителство очаквате след изборите?

- То със сигурност ще бъде коалиционно, въпросът е как ще бъде конструирано. Като говоря това, имам предвид програмно управление. Мнозина експерти отсега се съмняват, че бъдещият парламент ще може да издържи пълен мандат. Затова програмното правителство трябва да изпълни точно определени неща за определено време. В противен случай ще започнат онези далавери с купуване на депутати, продавани ли са депутатски листи...

- Не влизаме ли в период на продължителна политическа нестабилност?

- Влизаме, но и заради това е нужно програмното правителство, за да ограничи този период. Иначе ще последва прогонване на чуждестранните инвеститори. Следователно - икономическа депресия или рецесия, загуба на работни места.

- Какви трябва да бъдат основните опорни точки на програмното правителство?

- Нека се договорят. Но трябва да спасят тези неща, за които говорихме. Всички опорни точки трябва да са свързани с противодействие на рисковете, за които говорихме. И основно - да се хванат и да ремонтират съдебната система, най-вече прокуратурата. Трябва да се оздрави съдебната система. Няма демократична страна, в която народът да не вярва на съда. Прокуратурата трябва да бъде отговорна пред Народното събрание. Главният прокурор трябва да бъде избиран от Народното събрание и да се отчита пред него, иначе виждате какво става.

- Залагате твърде много на програмното правителство...

- Не познавам други инструменти. Трябва да има декларация за национално съгласие за излизане от тази ситуация.

- Казахте, че служебното правителство може да подготви бюджета, тоест и цялата почва за програмното.

- Да, и най-добрите му членове трябва да останат. Отсега се вижда кои са те. Там има двама поне със сигурност смели мъже, които започнаха директно да атакуват проблемите - Йордан Христосков и Румен Порожанов. Разбира се, има и други - Йордан Бакалов например. Не посочвам министри, просто казвам - лошо ли е тези, които се справят добре, да останат?! Няма партия, която в момента да окомплектова много стабилен екип за управление на страната в изпълнителната власт. Никой не разполага с този капацитет и това е видимо. Можем да излезем от кризата само с таланта на цялата нация.