Българите харесват възможността за пренареждане на листите, сочи последното проучване на агенция АФИС за периода 9-14 септември. Три седмици преди изборите 23% от гражданите твърдо са решили да се възползват от преференцията, а други 40 на сто казват, че е възможно да изразят своето предпочитание, съобщи шефът на АФИС Юрий Асланов пред "Сега". Както и на евроизборите, най-твърди "за" преференцията са от Реформаторския блок. Изненадващо на второ място се нареждат симпатизантите на ДПС, отчита сондажът. Делът на феновете на вота с предпочитание към определен кандидат е нисък при БСП и ГЕРБ. Докато левите избиратели не смеят да говорят за преференцията, но ще я използват, то в ГЕРБ ще я възхваляват, но ще гласуват партийно.

Според АФИС 8 са партиите и коалициите с потенциал да влязат в новия парламент след вота на 5 октомври. Три от тях - ГЕРБ (34.3%), БСП (23.7%) и ДПС (10.1%), са сигурните, но малките формации ще поднесат изненадата. Все пак не повече от 2-3 малките ще имат шанса да се подредят до големите. Интригата се оформя в битката за местата след третото, като според АФИС пет са партиите, които получават предварителна подкрепа на сравнително близка дистанция от бариерата от 4%. С шансове да влязат в следващия парламент са Патриотичният фронт, Реформаторският блок, АБВ, "България без цензура" и "Атака". Първите две коалиции дори имат равни проценти - 5.5, следвани от 5.3% електорална подкрепа за коалицията на Георги Първанов, зад която с 5 на сто се нарежда "България без цензура". Минимален шанс има и партията на Волен Сидеров, която събира 3.9%. Още три партии демонстрират потенциал да прескочат единия процент, за да получат субсидия, и това са партия "Зелените", "Глас народен" и "Движение 21".

За изминалите близо 25 г. не сме имали нито един подобен случай, е изводът на социолозите от АФИС. Другото сигурно според тях е, че няма как да се формира еднопартийно мнозинство в 43-тото НС. Наред със силното фрагментиране на политическото пространство е отчетена спадаща избирателна активност. От 50-55% регистрирана готовност за гласуване, измерена през август, септемврийското изследване показва спад с около 5 на сто, или не повече от 3.2 млн. български граждани имат намерение да стигнат до урните.

Паралелът с августовските данни на агенцията сочи, че всички формации добавят между половин и три процента към прогнозния резултат. Раздорите и лутането в посланията на Реформаторския блок имат своето отражение върху електоралната му подкрепа, защото само той сваля доверие - с около процент за месец. Част от десните избиратели се оттеглят, друга част пренасочват гласа си в полза на други формации - в най-голяма степен ГЕРБ, но блокът "спонсорира" и по-малки партии, коментират от АФИС. При ГЕРБ е налице ръст от 3% спрямо август, БСП също вдига резултата с около процент, докато ДПС запазва същата електорална динамика.

Слабо вероятно е всичките 8 формации с потенциал да прекрачат прага на следващия парламент, но също толкова вероятно е в него да влязат само първите три формации. По-скоро бъдещият парламент да се състои от 5 или 6 фракции, което не обещава желаната стабилност на мнозинството и на правителството, сочи проучването. При най-малко вероятния вариант от три партии ГЕРБ ще има пълно мнозинство със 121 депутати, а при хипотезата от 8 формации ще могат да разчитат на 88 народни представители. БСП съответно ще има 83 или 61 депутати, а ДПС - 36 или 26. При най-реалистичната прогноза от 5 фракции съответно разпределението на мандатите е: ГЕРБ - 104, БСП - 72, ДПС - 31, по 17 места в пленарната зала ще заемат Патриотичният фронт и Реформаторският блок. Ако групите в 43-тото НС са 6, влиза и АБВ с 15 депутати, а с по депутат по-малко остават ПФ и РБ. При тази схема ДПС ще получи 29 депутатски места, БСП - 67, а ГЕРБ - 98.