:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,993,571
Активни 129
Страници 26,564
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Палмите не пишат писма

Калин Донков
Една нощ посред Централна Америка задухата ме изгони от леглото. Поетът химик Ив. М. бе ми обяснил какви отровни газове отделят сплавите на климатика (ако се запали) и всяка вечер, щом затворех очи, той издърпваше щепсела от контакта. Настройките на кондиционера се нулираха и след такова изключване можеше да се пусне отново само от техник. Понякога успявах да си доспя, но тази нощ не стана. Измъкнах се и отидох да дремя в люлеещия се стол на верандата до басейна. В онази ми възраст безсънието не ме измъчваше, можех да прекарам по две-три нощи в работа или в гуляй, без това да наруши ритъма на живота ми, учудвах се, когато чуех някого да казва, че трябва да си доспи. Струваше ми се непростимо да спя сега, когато бях от другата страна на глобуса, в Долната земя, както съм си го представял в детството. А може би и часовата разлика помагаше, защото в България бе още ранна вечер и в телевизорите се въртеше кълбото на "По света и у нас". Денят бе минал по пустите пътища между столицата и океана, бяхме дишали прах и сол буквално от въздуха, бяхме събирали тен направо през тениските (ризите) и накрая се чувствах изсушен и жалък. Нощта ме обвиваше като коприна в люлеещия се стол и очаквах жилите и нервите ми да се отпуснат.

Тъмнината бе гъста и материална, виждах стъблото на палмата край басейна, но не можех да го проследя нагоре към короната. То се изгубваше в нощта, а китката листа не се съзираше изобщо. Това бе същата кокосово палма, която ме замери (неточно) с тежкия си плод, когато реши, че във водата се приближавам опасно до зеленооката Норма Лопес. Сега бе мирна и безшумна в застоелия безветрен мрак, но знаех, че на разсъмване, при първия полъх ще затанцува на място и ревността ще се събуди. Към палмите имам специално отношение, сравнявал съм ги най-вече с гъвкави мулатки, но мулатки в тази земя не видях, а и те, доколкото знаем от романите, са по-скоро демократични в личния си живот. Тази палма не беше от тях, но сега бе тиха и невинна, и можех да се закълна, че долавям дишането насън.

(Харесвам палмите, те за мен са повече от растителност, десетилетия съм ги копнял, фотографирал, фантазирал - в младостта ми те бяха странно недостъпни. Ще бръкна в архива на "Нерви и утехи" и ако не съм ви вече разказвал за това, ще го направя в близки дни.)

Под тентата на бара машината за лед изтрополяваше от време на време като някакво невидимо животинче: когато ледът се втвърдеше във формата, тя го изхвърляше в коритцето и отново приемаше вода. Точно бучките лед изтракваха за секунди и после - тишина, сякаш някоя животинка отново се притаява в тъмното. Тази машина бе ме тормозила и предишна нощ, тогава до сутринта се взирах и обикалях да търся кой се крие там.

Мракът не пропускаше прохлада, студената вода в хладилника бе на свършване, уж исках да подредя впечатленията от пътешествието, но всъщност се размечтах за планини без пек и без вулкани, за ледени скокливи речици, които могат да се пият, за поляни с алпийски цветя и хрущене на борови иглици под нозете. Това бе по-скоро детски спомен, защото в софийското ми семейство само морето бе на почит - било полезно за децата и т.н. Планинският курорт не бе на мода, а така, с приятели, се бяхме качвали съвсем инцидентно, колкото да си изстудим питието в някоя такава именно речица, да се снимаме върху големите сиви камъни и накрая да се закълнем, че следващата седмица пак ще се "качим". Но поне в това отношение бяхме закоравели клетвопрестъпници. И сега, ако се бях затъжил за планина върху стола люлка в сухата никарагуанска нощ, всъщност тъгувах за планината от моето детство, за зеления и слънчев, но с дебели сенки Троянски балкан, за неговите ливади, бахчи и води, за неговата хубост, когато майка ми бе трийсетгодишна, а татко бе здрав и някак тихо засмян.

В равнината вилнееше туберкулоза и хората от полските градове и от селата събираха сили да изкарат поне две седмици в балкана. Пътувахме обикновено с камион, върху куфарите и върху денка с постелки и завивки, които майка ми бе зашила с голямата игла. Бе хубаво и странно, разглеждахме света, разглеждахме Ловеч, после надбягвахме влакчето за Троян и накрая стигахме в къщата на бай Пенчо Немски в Бели Осъм. После всичко бе сън и част от чудото на този сън е, че се повтаря в целия пейзаж на живота ми. Така се бе завърнал в онази нощ, когато климатикът не работеше, а машината за лед - наопаки.

Къщата беше край пътя, а след пътя беше реката. В коритото й растяха високи до човешки бой лопени с клепнали мъхнати листа и цветове на жълти хурки. Нощем Белият Осъм шумеше в прозорците и чувахме как във водите му падат узрели ябълки от надвесените от брега дървета. Денем целият свят добиваше нехаен равномерен ход и и детството ми се вторачваше в собствените си подробности. В реката се стрелкаше риба, пред обора пръхтеше червено-кафява крава, каквато тогава можеше да се види само на картинка, под навеса винаги имаше поне два велосипеда от изчезнали марки. Селата тук се точеха покрай реката, на много километри, та велосипедът бе неразделен от балканджията. В равнината той бе рядкост и мечта за всяко дете. В работилницата (бай Пенчо беше и столар) бездействаха всякакви машини, имаше куп стърготини и талаш - умирах да ги разглеждам и дори се осмелявах да дялкам парче дърво. Майка ми беше доволна, смяташе, че е полезно за гърдите ми да "дишам" талаш. Помня тази миризма, а също миризмата на новоокосено планинско сено и, отделно, тази на напечените купи, както и незабравимия мирис на ябълковите градини, сякаш слезли от склоновете да донесат готовия си плод зад къщите.

Ясно помня, че този мирис на планински ябълки ме накара да отворя очи в прегръдката на люлеещия се стол - изглежда все пак съм бил задрямал. Разсъних се за миг и преди да заспя, отново се заклех, че стъпя ли отново в Европа, без да се бавя ще отида в Бели Осъм. "На повратки в Бели Осъм" кръстих това намерение и си го припомнях все по-рядко и по-рядко. Господ разполага с човека и му задава грижи и задачи. Все пак, не се върнах, но минах през Бели Осъм в една студена есен с черни дървета и мрачна, обидно смалена река. Къщата беше заключена, но не изглеждаше напусната - нямаше вестници на прозорците. Поседях на една пейка на площада и странно упорито исках да мисля за онази нощ в Манагуа, за кокосовата палма край басейна и дори за Норма Лопес в басейна. Не се получи нищо, Манагуа бе отлетяла от сърцето ми. От Норма бях получил две-три картички, а палмата не ми писа никога...

Патрисия Авапара
----------
12
6368
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
16 Октомври 2014 23:02
се се надявам н а нещо добро ама Не
та рецензията е кратка- ЗАЩО?
17 Октомври 2014 09:49
Егати, коментараш неизменно в този дух. Вгледай се в себе си, бая отрова се е насъбрала.
Сполай ти, бай Калине!
17 Октомври 2014 10:20


Егати, ако питаш защо палмите не пишат писма.... Както и ябълките, между другото... . Вероятно от солидарност с тези дървета, от които е направена хартията.
17 Октомври 2014 11:47
Поетът химик Ив. М. бе ми обяснил какви отровни газове отделят сплавите на климатика (ако се запали) и всяка вечер, щом затворех очи, той издърпваше щепсела от контакта.


Да, няма нищо по-лошо от полуинтелигента.
17 Октомври 2014 11:47
.
17 Октомври 2014 14:53
Господ разполага с човека и му задава грижи и задачи.


На някои хора Господ е дал да се радват на палмите, на ябълките и на реките, а на други да са вечно недоволни.
Господи, дай и на недоволните да вкусят поне малко от красотите на този свят!
17 Октомври 2014 17:47
Палмите не пишат писма, но ако опитат, със сигурност ще се получи нещо по-добро горното локумче.
17 Октомври 2014 22:03

EGATI
30 Септември 2005 14:00
тоя както и дайната, спирам да го чета
трябва да се освидетелства.
немедленно!
Редактирано от - bot на 30/9/2005 г/ 14:02:37



EGATI
30 Септември 2005 14:05
това, този текст, ми се вижда като безсмислица, връз глупост, връз откачено твърдение, връз нещо изкривено, подпряно до нещо с откършен крак, изобщо - страшен буламач и водорасли в хастара на потника...
това с какво е ценно?



Егатито още преди десет години се е зарекъл, ЧЕ СПИРА НЕМЕДЛЕНО да чете Калин Донков. Ама пусто тройно "З" не му дава мира. Симеон Радев казва през 1967 г. кое е тройното "з", което прави от българите слаб народ и фасулковци - завист, зломислие и злоба! Да се заречеш да не четеш някого и след почти 10 години пак да го четеш и пак анонимно да го плюваш - жалка картинка. Българанщина. Имаше един Ботсуански паяк, същият Правописец Храбър, същият с 200 други ника все се заричаше, че няма да пише повече в този форум и пак си поддържа тема , макар че има бан до 2333 г.
Та толко с клетвите на разни Егати.
17 Октомври 2014 23:06
абе аз занимавам ли се с форумци - що се занимавате с мен?
изказвам факти пък вие си грухтете.
намерете някъде 1/една / биография истинска на аФтора и нека да говорим пак...
българския лузер мноо мрази някой д а му критикува псевдокумирите и харесваните типично по аграрному неща.
освен говежд възторг тук виждам само мнения относно мое мнение защо?!
18 Октомври 2014 00:01
намерете някъде 1/една / биография истинска на аФтора и нека да говорим пак...


Ми айде бе! Разкажи ми истинската биография на аФтора - аз съм също под знака на трите "З", нито ми е кумир К.Д., а пък много ми се чете некой компромат!
18 Октомври 2014 00:21
ами там е въпроса -няма...
18 Октомври 2014 17:16
Приятно...както винаги.

Само объркването - "По света и у нас" няма как да стане през нощта. Часовете в Америка "пристигат" след като "минат" през България.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД