:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 420,959,483
Активни 88
Страници 1,638
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Отшелникът - 1

Бойко Ламбовски
Един политически лидер, наскоро влязъл в парламента, се извайка публично как изведнъж взели да го търсят всякакви хора, далечни познати и съвсем непознати, да го натискат за свои лични, роднински, приятелски и партийни услуги. Учудило го, дори му досадило. Стана ми някак мило поради тази "велможна девственост" на въпросния сравнително млад човек. В същото време се запитах колко време му давам да я загуби. Щото такъв тип откровения няма да чуете от "старите кучета" - те прекрасно знаят какво точно е властта и как се употребява.

Е, не мога да кажа за колко време се похарчва въпросната "девственост" - то не е еднократен и необратим акт като при истинската такава. То е процес с продължения - настъпиш си един принцип, след време затъпчеш още един, после изриташ два-три в ъгъла - да не пречат... Сетне се запрегръщаш с довчерашния лют враг и с отявлени мошеници заради "стабилността" и "липсата на алтернатива". Ей така става. И се разгледаш в огледалото - уж същото име, уж същият човек, но тц, същото не е същото. Суратят омрачен някак, дори когато е нахилен, а думите и бузите - изсивели като след отравяне с олово... Пък очите на такъв загубил полит. девствеността си добиват следния синдром - подскачат трескаво по ликовете на събеседниците



досущ водомерки по заблатен вир...



Та горе-долу година давам. Но то не е толкоз важно. Тъй върви светът от памтивека, не се променя ни с едно Свето писание, ни с няколко десетки директиви от ЕС. Важно е до какво се стига накрая. А се стига, нека ми прости, че го цитирам пак, но много ми хареса казаното от психиатъра Михайлов, който така характеризира какво излъчват политиците след дългогодишно пребиваване във властта. Стигали до нещо като "вкаменяване на лукавството". Високохудожествено речено - харесвам и слога, и сленга на този човек.

Разбира се, срещат се частични, дори пълни изключения. Срещат се и недосегаеми за тази деградация фигури, и ще ви кажа какво е най-интересното при тях. Такива са най-добрите, най-свестните - но и най-чудовищните също. Тях властта не поврежда, а направо убива рано или късно. Като вторите повреждат много нещо преди това. Само че то е друг разговор.

Сега приказката ми е за обикновените хора. Те са, които си избират управниците, и те са, които после се редят пред кабинетите на тези управници я по някаква обществена нужда, я поради лична корист - да се уреди Гошко на работа, да се пусне обществена поръчка за фирмата на свако, па ний ще се отблагодарим, няма да ви оставим без благодарност, хи-хи... Или пък да махнат оня бурсук Пеев от управлението, че не е от нашата партия, имам по-вярно момче за там... Тези, вторите, забелязал съм, чакат по-упорито и намират по-сигурен достъп до велможите от първите. Те са и които бърже корозират всяка политическа девственост, разбира се, ако още я има.

Искам да възхваля българите, лишени от този усет. Има такива. Някои са направили съзнателен избор отдавна, други впоследствие, а при трети изборът е неосъзнат - по темперамент, или по естествен морален свян. Говоря за избора да си гледаш работата, като по този начин придобиваш ценности, а не да гледаш на всяка цена да се отъркаш о тези, които разпределят ценности поради позиционната си дислокация. И така да ги добиваш въпросните ценности. Аз познавам такива хора, дори предполагам,



че си патят у дома



Със сигурност ги мушка я жена, я тъща, я братчед, я комшия. "Симо, ти си глупак бе; аз, ако имах съученик министър, чудеса щях да направя, бе. Иди там, поискай среща, поискай нещо кв'о да е, срещни се само с тогози, бе човек. И да не знаеш какво да искаш, все файда някаква ще излезе, снимай се макар с него, да пуснем у фейсбука, ще види учителката на Марианчето, шестичка ще й пише..."

Твърди се, че Свети Иван Рилски, великият ни отшелник, натрупал такава слава, че сам цар Петър решил да посети стареца. Поне така пише във всички житиеписи на прочутия монах. Царят изминал стотици километри до суровата Рила, като носел със себе си и дарове. Искал да похортува с мъдреца, да научи нещо за съдбата и царството си. Иван Рилски обаче не пожелал да се срещне с царя. Само отдалеко се поклонил. И не приел златото, което цар Петър му предложил като дар, приел само плодове и скромна храна.

Това не е поведение на добър мениджър, ще кажем ние. Иван би могъл да вземе златото и да построи обител за много монаси; друг на негово място направо не би чакал царя, а сам би отишъл при него; трети като нищо от такава среща би си издействал владишка или патриаршеска титла... Пък Свети Иван се врътнал, дори мохабетя отклонил.

Не е важно дали такава среща е имало, защото говорим за нея единствено по агиографски източници. Важно е, че такава среща с висок ореол има в народното съзнание. Ореолът не е случаен - една част - по-добрата част - от непохарчената душевност на народа ни одобрява тъкмо такъв тип поведение при досега с властта. Защото развращаването на велможите



не е само тяхно, а и наше дело -



същото като с корупцията, двустранен процес.

Та - да живее споменът за Отшелника - и примерът му - в нашите днешни глави. Впрочем - изумително е, че този достоен мъж и досега няма един величав паметник в столицата ни.
10
4525
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
24 Ноември 2014 19:16
Политдевственост? Политически курви...
---------------------------
Сайтът на Генек
24 Ноември 2014 19:27
„Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”.
„Боголюбив и достопочтим”
„Възвестител на благочестието и учител на Православието”
„Твърд камък на вярата Христова”...
Това е българският Цар дарил на България 40 години мир. Нещо нечувано и невиждано в Европа.
След това всички български царе са искали да носят неговото име...
24 Ноември 2014 23:16
Св. Иван Рилски не само не приел царското злато, но изпратил послание в смисъл Царят да си го пази, защото ще има доста войни които трябва да финансира. За съжаление тъдява мъдреците са отшелници, а простаците властници.
25 Ноември 2014 09:59
Всичко зависи от гледната точка, ценностната система и вижданията. Да побутнеш човек, за който виждаш че има качества, но не може да пробие или пък няма късмет, лошо няма... Да се наложи да смениш някого без да го унижаваш и подритваш, също може. Въпрос на такт, интелигентност и (понякога) здрави топки. Никой не е живял в саксия...
25 Ноември 2014 12:48
Щели да изтраят 1 година? 1месец максимум!
25 Ноември 2014 14:18
така, така Авторе! В тойзи свят всичко е с две страни- едностранно не става, нищо е става
Ако ние не желаем да сме честни и правдиви имаме л иправо да го изискваме от околните? Без значение дали са политици или не
25 Ноември 2014 14:49
Кръвта вода не става, така че всуе се морите по темата.....
Не актуално особено за Ориента.....
28 Ноември 2014 09:13
Всеки от нас трябва да потърси поне малко вината и у себе си. Търпимостта към търговията с влияние и корупцията започват отдолу, дори самата корупция да започва отгоре. Липсва ни тънкия усет за допустимото - т.е. напр. наложена ти най-отгоре схема, която приемаш в името на хляба си. За разлика от най-срещания вариант и начин на мислене - "Ами, щом те (шефовете) могат, защо и аз да не го правя?!". Още по-дразнещия факт - най-често се корумпират не бедни хора, изправени пред избора "храна или отопление". Корумпират се лица, правещи го в името не на хляба, а на уискито образно казано. Тук е разковничето, и както винаги на първо място е в собственото ни мислене. Защото корупция има навсякъде, но някъде е ограничена до малък на брой случай макар и за големи сделки и ползи. А у нас е в такива количества на дребно, че самия ежедневен досег с нея вече оцапва и малкото чисти хора и създава търпимостта и чувството за нормалност. Затова нека всеки си помисли преди да "спечели" чрез корупция някой уикенд в тризвезден хотел или нови маратончици за 200 вместо за 60лв. "Струва ли си? Струва ли си уязвимостта, зависимостта, гузността, самоунижението дори". С каква логика ще казваш на детето си "Махай се от България, махай се от мизерията, от корупцията, от гадостите!" след като и ти си част от причината за тях?
29 Ноември 2014 22:10
Бойко (Ламбовски, не оня другия) е обикновено дълбоко прав. Так держать!
В периода на началното пране на капитала измислих, че и най-мръсните пари, когато ми ги дадат като заплата (сега и пенсия) стават кристално бистри, сълзица. Дори и малко уиски не ги оцапва. Щото основно отиват за насъщния, за децата (просто възпроизвеждане на работната сила) и малко за разкош, ако остане.
Да, ама това беше към 93-94. Минаха 20 г. Всеки да си помисли какво е било направено у нас от 19 до 39 година и после от 45 до 65. И сега за 20-25 г. какво направихме? Закрихме хиляди малки, средни и големи предприятия, закрихме няколко ж.п. линии, построихме може би стотива мола и сигурно 1000 "бизнис стради". Започна нова ера, ерата на Владо Каролев. Помните ли онзи министър, дето рече: "Ега ти държавата, дето аз съм й министър". Трима министри сега са от един град, който наскоро стана най-бързо намаляващият в България. На двама от министрите им познавам бащите, на третия (най-важния) - не, по-млад човек ще да е.
Та като гледам МС, НС, ВАС, ВКС, ДАНС и всичко останало, ега ти държавата ...
Но може и да се научат. В ерата на Кучма един украинец, доктор на техн. науки, каза: "Избираме същиге, защото те са се наяли, накрали и наживяли (тук употреби дума, свързана с хубавите украинки), ако дойдат нови, почваме отначало. И у нас ли да идем на мегдана?
30 Ноември 2014 00:12
Спасение на безсмъртната душа - в това е вярвал Светията, за това е живял в отшелничество. От-шел-ник. Отошел. Демек, от-дръпнал се е, от-странил се е, от нещата, дето Царят на крака му носи, в-едно със себе си. Той се от-дръпнал, а те го на-стигнали и от-крили (на-шли). Ясно е, въз-приел ги е като ... из-кушение. И ги върнал обратно - ото-слал. Без-мълвно. После може да е раз-мислил и из-пратил (по-слал) на-ставление.

Ей такива едни неща. Раз-казани с ... пред-ставки. Така.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД