:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,307,242
Активни 125
Страници 18,230
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Удар по тъпана

Един от повтаряните логорейно упреци към българските писатели след тоталитарния период беше, че "не са написали нищо за чекмеджето". Тоест че няма нещо ярко, създадено така, за бъдещето, без мисълта за бърза реализация у нас. Което да се извади сега и тропне на демократичната маса като отлежал шедьовър и готова класика за новите христоматии. Дори Георги Марков, този наш най-проницателен критик на тогавашния режим, все пак е писал и станал писател по време на режима, бил е допуснат в елита на същия този режим, създавал е сценария за филма "На всеки километър", разхождал се е тет-а-тет с Тодор Живков на Витоша и т.н. - говореха тези хора, притуряйки поредните клечици към обичайната и мазохистична клада на националния нихилизъм. Нашето е лошо, чуждото е добро - това е уютният всъщност рефрен на този тип битуване. Уютен, защото в дълбочина дава право да не харесваш себе си без чувство за вина. Към литературата ни тази позиция се опредмети в следния упрек - защо бе, автори, не писахте и вие като Солженицин и Шаламов за чекмеджето и за навън? Где ви героизма, где ви първозданното дисидентство? Продажни сте, затова.

Не пиша този текст, за да браня писателската гилдия на страната, боже опази. Тя и като цяло, и като индивидуалности е пълна с нехристоматийни образци. Но ще се отбрани все някак, чрез най-добрите. Пиша го, за да изтъкна тази ни лоша черта - нихилизма към собствените ценности. Когато не ги познаваме добре в различните сфери на съзиданието, не значи нищо друго, освен че не познаваме добре и себе си. А непознатият на себе си е дърво без корен, пухче по вятъра, тор за чужди градини.



Толкоз по общите въпроси, да минем към частния



С известно опасение посегнах към романа "Калуня-каля" на Георги Божинов (1924-2004), преиздаден наскоро от изд. "Хермес". Преоткрит и препоръчван горещо от писателя Деян Енев, "Калуня-каля", страхувах се, може да се окаже нещо пораздуто, допаднало поради моментни настроения на колегата и екзалтирало го по тази причина повече, отколкото трезвата масова преценка би отредила.

После се сепнах - ми то въпросната масова преценка в тази сегментизирана общност и посред тези многобройни, капсулирани в неприязънта си съзнания, е работа трудна. Без индивидуален ангажимент и без малко тъпан няма как да стане... Затова седнах и внимателно изчетох книгата. И с чиста съвест мога да кажа - адмираторите й са прави. Става дума за много стойностно произведение - не само достойно, но и нужно, дори за изучаване в училищата. Завършеният през 1980-а роман, издаден за първи път през 1988 г., е минал незабелязан по ред причини покрай тогавашната ни четяща публика. Тези причини са много: политическите промени, социалните сътресения и не на последно място - гилдийната маргинализация на автора, вече немлад човек, полусамозаточен в Благоевград. Божинов е журналист и писател, работил за различни издания в София и познат в писателските среди, но известен като човек саможив и дръпнат. Освен това недостигнал високи литературни и политически постове, което, няма защо да се лъжем - влияеше върху посрещането с тъпан и фанфари на тогавашните произведения. Писателят е и уволнен поради публикация в сп. "Септември" през 1975 г., където в пътеписа "Гора зелена, вода студена" е подпъхнал спомени за петима българи, лежали в сталинските лагери - още една причина за критическата тишина тогава. За тази публикация разгонили цялата редакция на "Септември", а Божинов остава без постоянна работа до края на живота си. Може би затова пък му е останало много време - седнал и написал "Калуня-каля".



Всяко зло е за добро,



ако не в семейно-икономически, то в литературно-исторически план - ми иде да се пошегувам тъжно. И няма да ви преразказвам книгата - също не ми е работа. Само ще спомена, че в анотациите за нея се казва, че е "за Априлското въстание". Това е вярно, но много, много отчасти. Вътре няма да намерите ни Бенковски, ни Райна княгиня, ни черешови топчета. Ни едно име на известен поборник няма да бъде открито. Романът е за Калунь, или Калуньо - герой от помашки произход, включил се в похода на башибозука, поел да усмирява надигналите глава каури. Всъщност поел на военен поход, което значи на възможност за грабеж - мотивацията на почти всички военни походи през цялата земна история. А впоследствие - обзет от свой собствен вътрешен бунт. Събитията са видени от ъгъла на пълното с противоречива идентичност българомохамеданско население в Родопите - всъщност за първи път в такова епично по размах произведение, ако не се лъжа. Пластичният език, честността и проницателността на писателя Георги Божинов правят от четивото учебник по народознание.

"Народо-знание" - каква омръзнала, почти нелепа дума, а? Но без думата можем да минем, а без понятието - не. Без народознание няма ни себепознание, ни общност. А няма ли общност, не просто ще забравим прекрасен роман като "Изпитание" на Цончо Родев за Сръбско-българската война, или ще пропуснем "Калуня-каля", а ще хвъркаме като пухчета - все по-леки. Докато станем съвсем невидими - дори за сложно око.
29
5802
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
29
 Видими 
05 Януари 2015 19:23
Благодаря, явно ще мина без Калуна-Каля, и т.н.
Приемам забележки всякакви.
05 Януари 2015 19:54
Според мен проблемът има две измерения - техническо и морално.
Техническото е, че талантът не се влияе от политическите пристрастия на автора. Както вероятно знаете, униформата на SS е разработена от Хуго Бос. Е, и? Умеел човекът да създава красиви неща. А проблемът на миналото ни е, че умееше да подхранва откровени некадърници. Дори и талантите успяваше да принизи и разврати, както стана с Л.Левчев. Обаче след Антон Дончев и Радичков аз се сещам само за няколко имена, които имат правото да се наричат писатели - ранният Георги Мишев, Неда Антонова, Станислав Стратиев и с доста уговорки Христо Калчев от "предвулгарния" период. Толкова. Мисълта ми е, че нямахме чак такива таланти, които да оставят нещо "в чекмеджето" - нещо, което си струва да бъде прочетено. Шаламов е недостижимо за момента ниво за нас. Може би просто защото нашите писатели не са преживели ГУЛАГ?
Моралната страна е по-трагичната. Солженицин (когото определено не харесвам) и Шаламов са наследници на великата руска литература и култура. Наследници на имперското руско достоинство. Офицерската чест. Само пример - престолонаследникът обижда несправедливо един офицер. Офицерът иска извинение и заявява, че в противен случай ще се застреля. Престолонаследникът не се извинява и офицерът-гвардеец се застрелва. Тогава руският император заставя сина си да върви пеша след ковчега на офицера през цял Петербург, редом с другарите на мъртвия. Къде това у нас? Колко са българите, убити на дуел? А то дисидент без чувство за собствено достоинство не се става. Видяхте сами какви "дисиденти" се пръкнаха навремето, когато стана безопасно. Така че не е само въпрос на талант.
Творец без талант и достоинство оставя обикновено само удобни за властта еднодневки. Всъщност у нас стана точно така.
05 Януари 2015 20:17
Мислех да се пошегувам и да си замълча, да не се обаждам повече, но... това със "чекмеджето" е измислица! Близко до акъла чия измислица е и защо?
Хора, литература не се създава от този и онзи ей така, не се държи в никакви чекмеджета и ..... сложният процес на писателството не е лъжичка за всяка уста. У нас нещата бяха просто... заспали! Всички бяха заспали и нищо повече. Литературата е корав хляб, ние вече доста го олигавихме и сега ще трябва да отмине бая време, преди да дрънкаме за каквото и когото и да е. Давам двама небити за един бит, ама няма.
05 Януари 2015 20:48
"Към литературата ни тази позиция се опредмети в следния упрек - защо бе, автори, не писахте и вие като Солженицин и Шаламов за чекмеджето и за навън? Где ви героизма, где ви първозданното дисидентство? Продажни сте, затова."
***
След това автора изброява няколко писатели заслужаващи званието. Кратък преглед на изброените (май също констатация на автора) обаче демонстрира, че нито един от тях не е плод на "пост-комунистическия" период. Та пак си идваме на думата - какви писатели, какви "творби за чекмеджето" могат да възникнат в действителността на далаверата и масовото опростачаване? Когато да си простак и мошеник е норма, обратното - доказателство че си глупак. Резултатът е естествен - чалга, писана от чалгари за лумпени. А статейката си е просто опит за екскюз в същия стил.
05 Януари 2015 20:50
Само сравнете "Колимските разкази" на Шаламов или дори "Непридуманное" на Лев Разгон и какво... да речем, "Принцовете" на Дончо Цончев. Нерде Ямбол, нерде Стамбул... У нас всеки намек за живота на висшата партийна номенклатура минаваше за "дисидентство".
А Георги Марков е съвсем друга бира. "Жените на Варшава" по общочовешко звучене (относителността на мечтите ни) спокойно може да бъде наредено до Хемингуей и Маркес.
05 Януари 2015 21:08
Познавах Дончо, не му стоварвай това: нерде-мерде!
За друго иде реч и ти го знаеш много добре.
05 Януари 2015 21:13
Е сега, гледам едно предаване по тв и по повод вратовръзките на участниците мога да кажа, че само това издава на кого колко му е акъла в тази наша държавица! Срамна работа. Останалото са свободни съчинения, ама много свободни.
......
Да добавя: те и историята не познават до толкоз, че Илчев ги направи за смях с две приказки. Не че е прав де.
06 Януари 2015 00:15
Жалък е животът на съвременният български творец. За болшинството броящи се за такива, ставането и лягането с комунизмът на уста е единственният начин да обяснят за себе си защо не им върви. И никога не подминават Сталин и лагерите. Ако не беше Сталин те биха се чели в Англия и САЩ, без съмнение. След 25 години разруха, продажба на всичко за което се плаща и неизбежно падане на цените на проституиращите „творци”, нещата изглеждат по-зле от всякога. Но за какво да се пише, кое ще им купи заветният мерцедес и вила на мечтаното село? Разбира се Сталин и лагерите. Даже и заспалият народ, тровен с промиващата мозъка телевизия взе да се усеща, че западът не е това, за което се представя. Няма велик творец без велика идея. Какви са великите идеи на днешна България? Потни мечти за Ферари с цвят червен, на плажа в Майами; маса, отрупана с плюскане, а около нея –полуголи ученички! Това по-върви за порно филм, порно-литература не върви, кой му се чете в наше време? Солженицин, който писа за ГУЛАГ, си остана руски патриот и не си продаде душата на запад, не е добър пример. Във времето на разрухата в душата на България се инжектират западните ценности, евро-атлантическите ценности, демокрацията и подобен булшит. От правата дадени ни от генрал-губернатора май остана само едно – да си унищожаваме държавата и асимилираме народът. Хайде да видим какво е писала великата жертва на тоталитаризма Георги Марков.

http://valentinfortunov.com/wordpress/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2/

Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.
За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.


А един нов вид комунизм дойде и на запад. Викат му ... глобализация, но малко глави са в състояние да го схванат.

06 Януари 2015 00:56
Taidzi, напиши книга "Зависимост на интелекта от вратовръзката". Ще пожънеш голям успех, надявам се
06 Януари 2015 02:00
Във времето на разрухата в душата на България се инжектират западните ценности, евро-атлантическите ценности, демокрацията и подобен булшит.

Точно за хоарата за които "западните ценности" - свободата и демокрацията - нямат стойност, остават ценности като мутробарок, червено ферари и силиконовите мадами. Така е не само в България.

А един нов вид комунизм дойде и на запад. Викат му ... глобализация, но малко глави са в състояние да го схванат.

Глобализацията не е нещо дошло само на запад, нито пък има нещо общо с комунизма - напротив, глобализацията е чист капитализъм и поради това - положително за световната икономика явление. Естествено, на запад глобализацията има и отрицателни последици, основно поради невъзможност или нежелание на обществата и на управляващите елити да престанат да гледат в миналото.
Разбира се, всеки е свободен да съчинява всякакви негови си теории и басни.
06 Януари 2015 02:16
Да, свободни сте да си ги съчинявате, но вече никой не ви вярва.
06 Януари 2015 02:54
Taidzi, напиши книга "Зависимост на интелекта от вратовръзката". Ще пожънеш голям успех, надявам се

Удрям чело в земята, че поради разликата в часовите пояси пиша преди колегата Taidzi.
Та значи, в един град достатъчно голям да има офис на "Отворено общество" и това общество да има достатъчно място да събере семинар, се бяха сбрали наши и други наши творчески личности да си обменят мнения. Една от водещите американски творчески личности - от високо място, отдето далече вижда - два дни стоически мълча и слуша сплотената родна групичка млади и недооценени творчески индивидуалности. На третия ден, към края на семинара, му дадоха думата. Той стана, поправи очилата си и рече, ама верно са подтискали така жестоко вашата творческа индивидуалност? Никаква свобода за изразяване сте нямали? А сега се е ширнал път радостен и прав и вие сте се юрнали по него, кой от кой по-различен? Да? И от наблюдателната площадка на цветната си ризка, видяла сигурно десетки пранета, износените (не изтъркани, а именно износени) джинси и платнените си обувки, огледа групичката облечена в черни поло блузи, черни джинси, черни кожени якета, черни кожени полуботуши, с грижливо подстригани бради а ла късния Хемингуей. Както е рекъл Поета, "бе величаво и страшно".

06 Януари 2015 09:44
Не пиша този текст, за да браня писателската гилдия на страната, боже опази.
Пиша този текст, не за да браня писателската гилдия на страната, боже опази.
06 Януари 2015 10:23
Браво, Ламбовски!
Отдавна следя писанията ти в колонката. Не споделям много от твоите тези, но уважавам правото ти да ги имаш и защитаваш.
Днес - блестящ!
06 Януари 2015 11:14
Дори Георги Марков, този наш най-проницателен критик на тогавашния режим, все пак е писал и станал писател по време на режима, бил е допуснат в елита на същия този режим, създавал е сценария за филма "На всеки километър", разхождал се е тет-а-тет с Тодор Живков на Витоша и т.н. - говореха тези хора, притуряйки поредните клечици към обичайната и мазохистична клада на националния нихилизъм.
Айде пак се захванаха с Георги Марков, половинато му творчество беше хвалене на комунизма, след като се оженва за англичанка и с това се скарва с ДС, започва да плье комунизма. Между другото, като литература романите, в които хвалеше комунизма са далече по-добри.
Същото е със Солженицин, беше придворен писател на Хрушчов по оплюването на Сталин. Като го махнаха Хрушчов и този се озлоби и написа "Архепелагът Гулак". Него го хвалят на Запад и горният автор. Те с Бочев се дирищисваха по едно време поедин от ТВ каналите за Георги Марков. Огромното мнозинство руснаци не са съгласни с писанията му.
06 Януари 2015 11:25
Тя работата е ясна. Всеки човек иска да бъде "хранен човек" (по прабългарската терминология), ама малцина успяват. А няма нищо по-вредно за таланта от добрата храна (в най-общ смисъл).
06 Януари 2015 11:26
Точно за хоарата за които "западните ценности" - свободата и демокрацията - нямат стойност, остават ценности като мутробарок, червено ферари и силиконовите мадами. Така е не само в България.
Ма Оракле, те тези ценности като мутробарок, червено ферари и силиконовите мадами дойдоха заедно с "западните ценности". Силикон у нас не се произвежда. Тогава нямаше ферари, имаше москвич, лада и трабант. Преди това мадамите ходеха с естествени цици, пипал съм ги мога да те уверя. Ти да не си се родил на 10.10.1989г. .
Глобализацията не е нещо дошло само на запад, нито пък има нещо общо с комунизма - напротив, глобализацията е чист капитализъм и поради това - положително за световната икономика явление.
Сериозно ли думаш, че е хубаво нещо. Тя щеше да е хубаво, ако не беше само за големите международни концерни. А че не е комунизъм в тоя си вид е ясно.
06 Януари 2015 11:36
Като го махнаха Хрушчов и този се озлоби и написа "Архепелагът Гулак".


Красиво е "Гулак". Навява асоциации, богата новоизкована дума! Сеща ме къде за кулак, къде за гуляка - според провиненията на зековете. Архепелагът пък ме вдъхновява да мисля за археологически разкопки на тинести потънали острови...

Понрави ми се и глаголът "плье"! Има повече презрение в него, отколкото в просташкото "плюе".

Браво! Голем бранд си, Марксюша.
06 Януари 2015 12:21
Дорис, ако го четеш редовно Мркс++, да знаеш какви бисери ще изровиш от мисловната му тиня...
06 Януари 2015 14:33
Е, човекът просто се е опитал да похвали една книжка, пък то кво излезе? Че и това не може да напише, ако не следва буквално целта. То е ясно, че за хора, които мислят: "Дори Георги Марков, този наш най-проницателен...", е препоръчително поне 100 години да работят читатели, преди да почнат да пишат реклами, ама те явно си знаят, че са некадърни и дупедавци и е бил излишен труда под тая статия?
06 Януари 2015 14:46
Браво! Голем бранд си, Марксюша.

Направо е "ТМ", така беше преди "брандовете"! Разправяше, че живял в Германия, зад океана и пр. Вероятно нейде в "Люлин".
06 Януари 2015 15:30
Разправяше, че живял в Германия, зад океана и пр.

Тъкмо затова човекът е позабравил българския.
06 Януари 2015 15:55
Малко ми остава да дочета "Калуня-каля".
Не споделям възторга нито на Енев, нито на Ламбовски. Ако имаше поне още един Калуньо и жив башибозук нямаше да остане. А падналата в ръцете му глава на палавия дядо Дерменджи, след майсторския откос с ятагана на Калуньо, може да засенчи всеки самурай. За секса да не говорим! То не е педофилия, ами и оттаттък. Официалната жена-орлица на Калуньо, за да не остане по-назад от мъжа си, извлича най доброто от младия каурин Нанко, а той самия като че ли не усеща особено удоволствие, а се коси за чорбаджията си, но не много. Но пък Калуьаа много обича да работи. Само да не го откъсваха с тия му доброволно поети задължения да реже глави на башибозуците от неговата вера! ...
06 Януари 2015 17:05
Ей, един капацитет имаше и вие го изгонихте от форума Сега вече дискусията не е същата.
Аз само не разбрах - "Един ден на Иван Денисович" и "Рекло телето дъба да мушка" са писани по заповед на Хрушчов, така ли? Че той да беше наредил и на останалите да напишат нещо такова, щом става с команди. Както един фен на ДПС обясняваше - извикали ДС Антон Дончев и му наредили да напише "Време разделно" - и той човекът, какво да прави... създал книга, единствената ни сериозна кандидатура за Нобелова награда навремето, ако не броим творчеството на русенеца Елиас Канети. И това съвсем сериозно.
Приятно е да общуваш с експерти.
06 Януари 2015 18:22
Еее, Телето не е по заповед на Хрушчов, освен освен и той да е бил дисидент - дисидент-продуцент.
06 Януари 2015 18:49
[quote "Архепелагът Гулак"][/quote]
Поне му кажете на човека, че е абревиатура, ще се изложи някъде.
06 Януари 2015 18:53
Натиснах грешното копче.
Мисълта ми беше - когато дискутирате с "немци" и "американци", обяснявайте понятията. Иначе някой ще си помисли, че "сексот" произлиза от "секс" и ще ни обвинят в порнография...
06 Януари 2015 22:30
Както обикновено - вместо по същество, някои се хванаха на Маркса с плюсовете за прейс-куранта (по Димитри Иванов от съседната статия).
08 Януари 2015 15:32
Добре, по същество: Щом една държава няма дисиденти в политиката, няма откъде да се вземат те в изкуството й. Не видяхте ли, че бившата Държавна сигурност се скъса от зор, докато назначи първите ни дисиденти - няма и няма, та се стигна до недоразумения тип Жельо Желев и Елка Константинова. Просто няма - Бай ти Ганя зная откъде духа вятърът и къде е келепирът. Напротив - съмнявам се, че в много други държави е съществувало толкова угодническо към властта изкуство.
Народопсихологията ни не допуска тайни "чекмеджета", понеже докато ти ги пълниш, другите ще изядат баницата.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД