:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,862,217
Активни 117
Страници 22,913
За един ден 1,302,066

Борисов много иска да е президент, но е рано да признае

Политическите планове на премиера са като в грузинския тост: "Имам пари да си купя коза, но нямам желание. Имам желание да си купя голяма къща, но нямам пари"
Снимка: Михаела Катеринска
Той мечтае да се премести след 2 г. от другата страна на улицата. На снимката - Борисов в президентството в края на февруари 2013 г. Тогава внезапно подаде оставка, а президентът узна този факт първо от телевизията.
http://www.webcafe.bg

С едно изречение, пуснато между другото на неделното соаре на жените герберки, Бойко Борисов наруши желязното си мълчание по много ключова тема - президентските избори през 2016 г.

"Защо не се напънем и не сложим една жена за президент?", подхвърли министър-председателят в неделя.

Без формално да променя позицията си на бойното поле, без да споменава имена, уж от куртоазия и на шега (както уточни два дни по-късно самият Борисов), той даде тревожна тема за размисъл на десетки политически централи, мозъчни тръстове и явни или скрити центрове на власт, в това число на действащия президент.



Онзи, чието име не беше споменато



На шега или не, надали моментът беше подбран случайно от Борисов. Каза го три дни преди да се навършат три години откакто Росен Плевнелиев положи клетва като държавен глава.

Президентът е отвъд средата на петгодишния си мандат, затова моментът е ключов за позиционирането на политическите сили за 2016 г. - както за претендентите за поста, така и за самия държавен глава.

Досега няма случай на български президент, който да не се е опитал да повтори мандата си - така направи Желю Желев през 1996 г. (но се провали при вътрешнопартийни избори в СДС), така направи и Петър Стоянов през 2001 г. (но се провали гръмовно в навечерието на сигурен втори мандат), така направи и Георги Първанов (единственият успял).

До момента Плевнелиев не е дал никаква заявка за плановете си след 2016 г. Затова внезапният анонс на Борисов изглеждаше като явен опит за разкриване на картите на Плевнелиев - и очевидно го хвана неподготвен.

Подтекстът е очевиден. За никого не е тайна, че Росен Плевнелиев не беше вариант "А" на ГЕРБ за президентските избори през 2011 г. Кандидатурата му беше бавена до последния възможен момент след цяла година на правителствени трусове, в това число - вот на доверие по принуда заради кризата около изтеклите СРС-та от подслушването на Ваньо Танов. Борисов просто напомни, че веднъж вече се "напъна" и успя - през 2011 г. "направи" президент и обединител на нацията от един строителен предприемач, за когото електоратът не беше чувал две години по-рано.

"Любезността" към Неговите жени всъщност беше шамар в лицето на Неговия президент. Беше предупреждение, че партийната подкрепа на ГЕРБ не е безусловна - нито е била такава в миналото, нито ще бъде занапред.



Какви са опциите на Плевнелиев?



Да се кандидатира отново? Ще му трябва подкрепа. Да се оттегли? Ще означава поражение без бой. (Вчера той отказа да каже какво смята за втория мандат.)

Какво би правил извън президентството? Да се върне в бизнеса? Много ниско ниво. Като се има предвид биографията му - в най-добрия случай самостоятелните движения на Плевнелиев след 2016 г. се ограничават до почетен председател на непостроения хайтек парк в София например. Да се "влее" в политиката? Плевнелиев няма партийния профил на Петър Стоянов (който дори като държавен глава казваше "аз съм седесар"); няма "гравитацията" на Георги Първанов (който успя за няколко месеца да създаде партия, да я вкара в парламента и дори да се сдобие с вицепремиерски пост); няма и собствен политически гръб, каквото явно му демонстрира Бойко Борисов. Засега.

Защото между двете си служебни правителства Плевнелиев успя да акумулира група от собствени привърженици - хора от бизнеса, университетски преподаватели, лидери на мнение. Потенциалът за създаване на нов политически проект около фигурата на президента е налице. Но сам по себе си не стига за втори мандат.



От "Дондуков" 1 до "Дондуков" 2



Иска ли Борисов да стане президент? И още как. Лидерът на ГЕРБ има две "слабости" - властта и признанието. А президентската институция е обобщение на двете ценности, при това с добавена стойност - център на влияние с ключови правомощия срещу мъгляви отговорности, солиден мандат и висок рейтинг, по дефиниция.

Пълна илюзия е схващането за президентската институция като представителна длъжност. Дори президент "по принуда" като Плевнелиев го усети, след като му се наложи да формира две служебни правителства в разстояние на година и половина. Правомощията му идват в комбинация с петгодишния мандат с пълен имунитет, комфорта на високото обществено доверие към институцията и възможностите за направление на външната политика на държавата.

Така че въпросът не е дали Бойко Борисов иска да стане президент, а дали може. И точно тук се крие ключът към пословичното му мълчание по темата за президентските избори.



Защо не си го каже?



Първо, защото не му е дошло времето. Румяна Бъчварова подсказа истинската причина за колебанието на Борисов - "въвеждането на тази тема в обществения дебат цели да внуши, че правителството има по-къс хоризонт на действие". На другия ден го потвърди и Борисов.

Няма да е твърде прилично, ако на третия месец от съставянето на правителството министър-председателят признае, че властта му трябва, колкото да му послужи за трамплин към президентството. А има такава тенденция - Борисов умее да печели избори, но някак не умее да довършва мандати.

Има два мандата като кмет на София, но единият беше "довършителен" за 2 години, а другият приключи предсрочно през 2009 г., когато Борисов стана премиер. Предсрочно приключи и мандатът му начело на кабинета - през 2013 г. предпочете да подаде оставка, отколкото да рискува разгром на редовни парламентарни избори.

Същото се случва и към днешна дата. Никой не храни илюзии, че конфигурацията на кабинета има потенциал за четири години безоблачно реформаторско мнозинство. Но стабилността беше единствената заявка за управлението.

Второ - засега Борисов няма достатъчно тежест. От самото си създаване ГЕРБ е в перманентна мъртва хватка. На него все не му достига малко - през 2009 г. не му достигна малко за еднопартийно мнозинство; през 2013 г. - за да получи властта; през 2014 г. - за стабилно управление.

След като разпиля остатъците от кораба майка СДС, Борисов постигна целта си да се брандира като "автентично десен", но успя да настрои срещу себе си голяма част от опърничавия син електорат и "малките му богове". Резултатът се видя - невъзможността за обединение около обща дясна кандидатура за мажоритарни избори (президентски/местни).

Дали ситуацията ще се промени през 2016 г., ще зависи от баланса на силите между "свои" и "чужди" в настоящия кабинет.

По-притеснителното за Борисов е, че както всеки друг играч на масата е обречен на вечна зависимост от ДПС (и неговите новородени сателити - каквито са ББЦ и БДЦ). Досега ДПС никога не е издигало самостоятелна кандидатура на изборите за президент, но винаги е определяло крайния победител. А подкрепата на ДПС идва на много висока цена и Борисов най-добре го знае. Върхът на макиавелизма беше публичната подкрепа на ДПС за Ивайло Калфин (кандидат на БСП през 2011 г.) в замяна на "една хубава целувка" (по поръчка на Ахмед Доган), която доведе до отлив на леви избиратели и в крайна сметка - победа на балотажа за Росен Плевнелиев. Затова година и половина в аванс, дори да иска, не може да се заяви като претендент за поста на държавния глава. Би било самоубийствено. Освен това невинаги концентрацията на власт гарантира успешни избори.



Ако Борисов се кандидатира през 2016 г. ,



би бил първият случай на действащ министър-председател в България, който се кандидатира за президентския пост. 2016 г. ще е вододел за кабинета "Борисов 2" (ако се закрепи на власт дотогава). Средата на управленския мандат е моментът на истината за всяко управление - политиките (или липсите им) дават видим резултат. Затова, ако Борисов позволи на вътрешноведомствените интриги да изместят реформите, резултатите от провала на управленските заявки ще съвпадне с кампанията за президентския пост. Тогава вече трудно може да се оправдава с тежкото наследство, с неопитността на коалиционните партньори или с международното положение. Примерът с президентския вот в Румъния беше показателен - вместо да спечели, действащият премиер Виктор Понта получи наказателен вот заради самодоволството и опита за злоупотреба с власт, която да ограничи вота на избирателите в чужбина. Но има и един скрит аргумент, който би трябвало да притеснява Борисов много. Той си няма наследник.

Цветанов с трите си висящи дела и първоинстанционната осъдителна присъда може да бъде кучето пазач на партията, но не и да я води в лично качество. А в него беше вложена най-сериозната инвестиция като време, власт и ресурси. Останалият личен състав на партията или не е достатъчно разпознаваем, или не е достатъчно надежден, за да поеме щафетата, ако премиерът стане президент.

Затова Бойко Борисов не бърза. Има един грузински тост, който съвършено точно описва дилемата на Борисов: "Имам пари да си купя коза, но нямам желание. Имам желание да си купя голяма къща, но нямам пари".

Борисов има достатъчно лоялни съпартийки, има и политически потенциал за поредния безобиден кандидат-президент. Ако поиска - сигурно би вкарал жена в президентството. Вероятно би вкарал и магаре на "Дондуков" 2, "ако се напъне".

Но не иска. За сметка на това има година и половина, за да си разиграе картите по правилния начин. Въпросът е - на каква цена. (Заглавието е на "Сега". Публикуваме текста със съкращения.)
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
През юли 2010 г. конфигурацията във властта беше като на снимката.
Снимка: Юлиян Савчев
На 23 октомври 2011 г. Плевнелиев бе избран за президент.
14
3372
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
21 Януари 2015 23:42
Тогава със сигурност ще забегна някъде далече, тоя срам няма да мога да го понеса.
22 Януари 2015 00:08
... а грузинският тост завършва така "Да пием, прочее, за това нашите възможности да съответстват на нашите желания"
22 Януари 2015 01:37
Ама таковата, тази снемка на Тиквата с Делвата нали беше фалшификация?
22 Януари 2015 07:27
Ставай Президент БоБо та белким комунетата се изнесат за Пхьонян.
22 Януари 2015 09:24
Тъпа статия. Особено като се има предвид, че президентският пост в България е едно недоразумение - никаква власт, никакъв смисъл от него. За какво му е на който и да е човек да става президент? След като нищо не зависи от този пост?
22 Януари 2015 10:26
Кой беше автора на : "Нашето градче беше толкова малко, че си нямахме дори градски идиот и се редувахме всяка година, кой да играе тази роля. " ?
22 Януари 2015 10:27
Плевнелиев успя да акумулира група от собствени привърженици - хора от бизнеса, университетски преподаватели, лидери на мнение.


Това сериозно ли????
22 Януари 2015 11:03
Борисов ще се кандидатира за президент и ще бъде избран. Десни и леви с облекчение ще гласуват за да стане Борисов президент (да има как за 10 годишен мандат) и да освободи най-после изпълнителната власт от неуместното си присъствие.
През 2027 година 70 годишният Борисов ще да се е издигнал високо над ежедневната суета, може да приеме духовен сан и - кой знае - може да бъде избран за Патриарх.
22 Януари 2015 11:32
За какво му е на който и да е човек да става президент? След като нищо не зависи от този пост?
при очертаваща се италианска нестабилност за продължителен период Президентът периодично го играе цар.Да ти стана ясно къде разпиля милиарди Близнашки?Да си чул поне парламентарен контрол да е имало (постфактум) на служебни правителства?
22 Януари 2015 12:47
Но има и един скрит аргумент, който би трябвало да притеснява Борисов много. Той си няма наследник.

Това не е вярно. Бургаският кмет Димитър Николов. И всъщност той си няма наследник
22 Януари 2015 17:28
Дачков в последната "Галерия" предвещава интересни пируети занапред в интригата с "подлата камериерка", която Борисов самолично "нае" за сградата на "Дондуков" 1 (или пък 2 беше Президентурата, все я бъркам пустата номерация!)...
22 Януари 2015 17:34
Renegad,

Попадение в десетката!
22 Януари 2015 17:48
"Защо не се напънем и не сложим една жена за президент?"

Що, на сегашната какво й е?
22 Януари 2015 17:59
Борисов ще се кандидатира за президент и ще бъде избран. Десни и леви с облекчение ще гласуват за да стане Борисов президент (да има как за 10 годишен мандат) и да освободи най-после изпълнителната власт от неуместното си присъствие.

Въобще не се заблуждавайте!
Мутрата ще си падне на онаа работа като президент - никаква отговорност и работа, ще плещи глупости и "напътствия" без да отговаря за нищо, а в същото време ще дърпа /управление според него/ конците на шайката си - пей сърце!
Въобще не мерете с нормален аршин нито институции, нито правомощия, нито отговорности при присъствието на мутрата някъде и в нещо. Времето и пространството се изкривяват като в близост до черна дупка, вие берете гайлето каква била президентската институция и дали щяла да Му бъде по мярка!
Таман ще Му е!
И на всички пъплещи в мамковината.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД