:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,994,452
Активни 184
Страници 26,368
За един ден 1,302,066
Интервю

Рок музикантите бяха истинските ни дисиденти

Ъндърграундът срути стената в главите ни още преди да падне Берлинската стена
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Румен Янев
Румен Янев е роден на 8 август 1950 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски". Осем години работи в Института по балканистика на БАН. Като музикален журналист започва от в. "Народна младеж", по-късно е главен редактор на сп. "Ритъм". В периода 1994-98 г. работи в радио "Тангра" като водещ на предаванията "Хляб и мармалад" и "Вкусът на времето". От 2001 г. е в Българското национално радио. Автор е на книгите "Вкусът на времето" и "Атлас" в инкубатора на славата", проследяващи съответно историите на групите "Щурците" и "Атлас". Неотдавна в съавторство с Емил Братанов публикува книгата "Цветя от края на 80-те" - за рок поколението, белязало прехода.





- Г-н Янев, нима вече дойде време да пишем историята на българския рок?

- Очевидно да. Вече има достатъчно материал, който някой трябва да систематизира и подреди. Буги Барабата на майтап ни нарече с Емо Братанов "Кирил и Методий на българския рок".

- Откъде започва тази история и докъде свършва във вашата хроника?

- Истинската история на рокендрола започва от делтата на Мисисипи, където се е зародил блусът. Българската рокистория води началото си от един апартамент на софийската ул. "Проф. Джовани Горини", където през 1962 г. живеят двамата братя Димитър и Иван Милеви - Бъндараците. Отрязъкът от историята, който ние с Емил Братанов разглеждаме в книгата си "Цветя от края на 80-те", започва някъде през 85-а, но ние наблягаме особено много на периода 1987-1992 г., когато обществените сътресения бяха обвързани много тясно с ъндърграунд музиката. Това е периодът, в който светът се променяше. 80-те години не са толкова силно заредени със социална и политическа енергия, колкото са 60-те, но те са много знакови в развитието на съвременната цивилизация. 1980 г. ние имаме вълненията в Полша, ГДР и Унгария, имаме полски папа, стачката в корабостроителницата в Гданск, създаването на профсъюза "Солидарност", а в Съветския съюз нещата започват леко да се разклащат; малко по-късно умира Брежнев, настъпва една поредна смяна на императори - Черненко, Андропов; идва Горбачов и започва перестройката; започваме да говорим за гласност и демокрация; в Ленинград и Москва се появяват групи като ДДТ и "Наутилус Помпилиус", тръгва съветският рок; тази музика набира скорост и в другите соцстрани, особено в Унгария. Така че всичко започва да се люшка. И тук - към 85-86-а, се появяват българските банди.

- У нас те са покровителствани от комсомола, нали така?

- Нека бъдем внимателни с този термин "комсомол", защото той не е толкова обобщаващ, колкото изглежда. Част от "комсомолците" избягаха с червените пари зад граница. Друга част от тях пропиха и провалиха живота си. Имаше обаче едни комсомолци, които се занимаваха с т.нар. неформали. Партийната задача тогава беше те да се инфилтрират в неформалите и като не могат да ги контролират, поне да информират за тях. Така комсомолът започна да организира концерти, направи младежките домове и се създаде обстановка, в която българският ъндърграунд зашумя толкова силно, че започна да разпуква стената в главата на българина. И преди да падне Берлинската стена, стената в главата на българина вече беше със страхотни пробойни. 1989 година, когато на Тодор Живков му направиха преврат, хората вече знаеха наизуст песните на "Ахат", на "Кале", на "Ера", на Милена, на "Атлас", на "Нова генерация", на "Клас". Тези момчета и момичета бяха истинските български дисиденти. Не поетите и писателите, не драматурзите и художниците, които така и не извадиха нищо значимо от чекмеджетата и ателиетата си. Рок музикантите бяха. Затова в един момент си казах: "Ако аз съм написал книга за "Щурците", която е де факто книга за първото българско рок поколение, ще бъде адски нечестно да умра, без да напиша историята на второто".

- Има ли трето?

- Няма трето с ясна физиономия. Но има надежда за трето.

- Мислите ли, че има някаква социална предпоставка за това да няма ясно обособена нова рок генерация?

- Ще отговоря на въпроса с въпрос. Запитайте се защо през втората половина на 80-те, когато имаше милиция, Шесто управление, Държавна сигурност, партийни секретари, ОФ председатели, квартални клюкари, групи като "Кале", "Ревю" и прочее вече избуяваха и това се знаеше. Да, тях не ги издаваха на плочи, не ги пускаха по радиото, но на "Синьото кафе" се разменяха касети със записи от техни концерти, а концерти имаше по два пъти на седмица и властта, която беше обявила това за упадъчна култура, пак не можеше да ги спре. А след това нещо се случи. Защо? Защото се оказа, че идеологическият натиск и забрани са много по-слаби от финансовата примка. Тогава, когато ти стегнат гърлото и те лишат от хляба ти, е много по-страшно, а политиците направиха с музикантите точно това.

- Затова ли и музикантите се отдръпнаха от политиците?

- Аз самият чрез рока много се замесих в един момент в политиката. Особено когато работех в радио "Тангра". Тогава сваляхме Жан Виденов. Момчетата, които ми гостуваха в студиото на "Хляб и мармалад", идваха директно от сцените по митингите, а политиците от СДС, които бяха непрекъснато в неделното ми предаване "Вкусът на времето", бяха приятели с тях и политиката и рокендролът се бяха прегърнали здраво. Но когато демокрацията победи, същите тези политици забравиха кой им е пял по митингите без пари. Аз съм свидетел на това как Георги Минчев лично от джоба си плати всички разходи по един предизборен концерт на СДС в Созопол. Политиката може да експлоатира творците - и винаги го е правила, може да изопачи историята - и винаги го е правила, но винаги се намира някой честен - или историк, или поет, или музикант - който в крайна сметка възстановява справедливостта. Ето затова седнах да пиша историята на българския рок.

- Подкрепяте ли искането на българските музиканти за повече родна музика в ефира?

- Винаги съм бил крайно против всякаква регламентация, насилие и властово регулиране на каквото и да било, но в случая го подкрепям. Някога като водещ в радиото имах нареждане от ръководството да пускам по две български песни на час. Аз пусках по четири и ме глобяваха. Сега съм в аналитичното звено на БНР и слушам предавания. Има музикални редактори, които в един стандартен блок пускат по две български песни, и други, които пускат по 12. От първите съм чувал аргумента "няма достатъчно хубава българска музика". Това не е вярно. Има прекрасни песни от 50-те, 70-те, от 90-те, има и в момента. Чуйте само автори и изпълнители като Гери (Гергана Добрева) и Цвъри (Светослав Колев) от дует "Ша-Ша", например. Има и страхотен български хип-хоп - умен, актуален, точен, политически насочен. Аз искам да звучи едно 20-25% българска музика по електронните медии. Тогава ще имаме творци и изпълнители, а не сурогати като музикалните риалити формати. Хората тръгнаха да се правят на певци чрез телевизиите, сега гледам, че са тръгнали и да се женят пак чрез телевизията, а вече стартира и едно ново риалити за писатели. Чакам всеки момент да започнем да си правим и децата в риалити формат.

- Къде сте днес "цветята от 80-те"?

- Мечтая си ние да имаме свое място. "Ние" това сме една прослойка хора, които все още поддържат връзка, които се обичат, но които са във вътрешна емиграция - аз, Емо Братанов, Милена, Васо Гюров, Пепи Писарски, Васко Кръпката, Камен Кацата... много сме. Искам някъде да се събираме, да си говорим, някой да посвири... като едно време на "Синьото кафе", когато наистина имаше рок общество.
44
4451
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
44
 Видими 
01 Февруари 2015 19:05
Е, с дисиденти като Васко Кръпката, Милена, Маричков и сие... Заслужена "демокрация"...
----------------------------
Сайтът на Генек
01 Февруари 2015 19:24
Наистина, много внимателни трябваше да бъдем с комсомолците, пък ние им се подигравахме и не ги брояхме за хора през осемдесетте. И стана тя, каквато стана- след 25 г.нацвъкаха с курешките си навсякъде- от президенство до Паисиевци, пишещи историята на рокдисидентите.ГНУС. Пукнатини в главите, а? Пукнатини по устите от свирки имате всички, дето в момента управлявлявате и пренаписвате историята.
01 Февруари 2015 19:31
- Истинската история на рокендрола започва от делтата на Мисисипи, където се е зародил блусът.


Една правилна и недисидентска спрямо робовладелската истина формулировка...

Ще доуточня, че явно се одобрява робовладелската истина, че (цитирам!) : `делтата на Мисисипи, където се е зародил блусът`, което допълвам с `от белите робовладелци`, което пък е хептен в унисон с робовладелската истина, щото някои балъци могат да си помислят, че роденият в делтата на Мисисипи блус е дело на черните роби, което си е една неправилна, вредна и дисидентска лъжа...
01 Февруари 2015 20:23
Joe, смесил си желателното със реалното. Политиката е едно, музиката - друго, блусът - трето, българските музиканти - четвърто, а "цветята"от края на 60-те - нямат нищо общо със нашите "цветя-адепти". През 80-те нашите "цветя" бяха бая поувехнали... Нашите музиканти търсеха признание за качествата си на всяка цена, даже и с компромиси. Политическата им дейност (дисидентство) е случайно наслагване върху политическата неотменност на развитието ни. Със задна дата - "Всички мачки нощем са сиви!" Бъди жив и най-паче здрав!
01 Февруари 2015 20:30
Т.нар. "български рок дисиденти" биват два вида - наивни глупаци, които изобщо нямат представа за какви цели се борят и защо някой им плаща да пеят против това и онова, и не по-малко наивни "хитреци", които си мислят, че всичко разбират, докато пак работят за постигане на планове, за които си нямат понятие.

Дори едно единствено логическо противоречие не могат да си обяснят - как хем имало страховита Държавна сигурност, хем изнасяли концерти. В главите им преобладава футболното мислене - те, заедно с добрите Съединени щати, са се борили да свалят една омразна подтисническа система, наречена комунизъм, и да донесат на българите Свободата.

Идея си нямат обаче защо, след победата на Свободата, нещата са добре само за 5-10% от българите, докато за останалите Свободата се превърна в същата мизерия, подтисничество и експлоатация, до която ги беше довел социализЪма, срещу който толкова се бяха борили. И никой от тях не пее срещу тези неща, защото не може да си ги обясни.

Вместо това предпочитат да се наливат с бира и да си спомнят с носталгия добрите стари времена, в които врагът беше ясен и светът - лесен за осмисляне. И да, иска им се да имат мъничко привилегии, ей така, за благодарност от държавата, че са я освободили от комунизма, колкото и да мразеха активните борци. Да им пуска повече песните, да има малко повечко пари... такива неща.

Май никога няма да разберат кой и за какво ги използваше толкова време...

01 Февруари 2015 20:45
Тоя на снимката идиот ли е?!
01 Февруари 2015 20:52

Не може да говори за рок, без да спомене Сигнал.
Както и да е.

Представяте ли си какво ще бъде, когато раповете вземат властта?!?
01 Февруари 2015 21:02
Тъжно.
Човекът си вярва.
Евгений Дайнов също си вярва, че като номенклатурен син е носел плочи на Цепелин е рушал системата.

01 Февруари 2015 21:04
А ние извън номенклатурата си слушахме румънски Метроном всеки ден в 10 и в 14 ч.
Имаше всичко.
Останалито носеха ТИРаджиите

01 Февруари 2015 21:05
С такива дисиденти - такава демокрация
01 Февруари 2015 21:07
А Дайнов и Кръпката подкрепяха тези, които продадоха СОМАТ за стотинки - а беше фирма № 1 Европа. Златна кокошка за България

01 Февруари 2015 21:31
Е, с дисиденти като Васко Кръпката, Милена, Маричков и сие... Заслужена "демокрация"...


Жалко, че Грациан го няма вече тук.
Има какво да каже.
01 Февруари 2015 21:36
Един от най-запомнящите се моменти на българското дисидентство е изпълнението на "Интернационала" на фестивала Ален мак с участието на Кирил Маричков...
01 Февруари 2015 21:45
шизофренно, наистина си вярва. прилича ми на един от фф, съвсем пресен пенсионер (взел петцифрена сума за "невзети" 20 години отпуски), който със сериозна физиономия ми обясняваше, че е станал доносник на дс с единствената цел да предпази колегите си от същата непоносима участ.
01 Февруари 2015 22:57
Успокойте сърцетупа , другаре партийни секретаре.
Добри - лоши , рокмузикантите от онова време даваха глътка свобода и определено не се вписваха в системата.
И със сигурност нямат нищо общо с наложеният политикономически модел Луканов. Конструиран и внесен по линия на КГБ.
Апропо , Луканов да не е бил рокзвезда на определен етап ???
02 Февруари 2015 00:41
Нито дума за рок-дисидента Грациан! Не очаквах от другарчетата му да забравят Великата веха!
02 Февруари 2015 01:47
Блусът бил създаден в делтата на Мисисипи, а комунизмът в лозето на Габровски, БГ рокендролът в жилището на някакви Бъндараци и Синьото кафе. Става ясно, че когато се обвържеш с ДС е доживотно, доказателствата са десетки хиляди и навсякъде.
02 Февруари 2015 02:11
Дорис, Грациан не е забравен, но е от поп-новите генерации. Дори понастоящем поддържа малко училище за музиканти с много добри изпълнения по сцените.

Господинът не ми е познат, инак бих му разправил някой неща, явно неизвестни за него. Подредбата на българските Групи започва от Бандараците, прелели се в Шурците. Но къде са другите? Втората голяма група "Сребърните гривни" също е забравена? Къде е трета по ред на създаване - "Особняците" от Варна, завършили "кариерата си" чак 1970г. под името "Коралите" (наложено от Концертна дирекция) след участията в серия НГ и Пролетни концерти в Спортната зала там? Навремето и трите посочени тук се познаваха добре...

Съмнявам се, че един добър писател и претендент за Доайен едвам ли не на българските рок-групи, би писал без сериозни проучвания. Защото излиза, че в същност само в София е ставало "нещо", докато другаде - нищо? Но тя не е България. И другият огромен пропуск във фактологията тук, е изместване тежестта от краят на 60-те към т.н. пред-"демократични" години - краят на 80-те. Защо аФторът забравя за епохалният през м. август 1968г. IX световен фестивал на младежта и студентите? Та тогава бе пълно с отлични, във всяко отношение, соц. групи. Бяхме на 10-тото небе от щастие тогава и само тичахме от сцена на сцена. Не е ли чувал скандиранията на чехите "Хайде София - като нас". После дойде нахлуването в ЧССР. Тогава авторът е бил на 18 год. и все пак би трябвало да си спомня поне нещо от тогава.

Вярно е, че групите по същество бяха про западно ориентирани, но на тях не може да се отреди така лелеяната дисидентска роля. В България нямаше "дисиденти" - колкото сега има, толкоз и тогава! Групите бяха допускани, с ограничения в репертоара, до сцените: - Но в същност им беше направено добро заради спиране донякъде изпълненията на английски, та те да започнат със собствени песни и български текстове. което водеше и до истинският успех. Пример е Георги Минчев и Щурците. И нека не забравяме, че съществуванието на малкото групи бе в голямата си част възможно единствено поради поддръжката на близки и роднини с Връзки за получаване поле на изява и поради финансови възможности за доставка на оборудване от Запада. Инак, най-многото имаше уредби "Регент" и китари местно производство.

Както и да е - бе време Бешело!

Отпуснах се повечко от желанието ми да почета паметта на Гого от Русе - последната соло китара на "Особняците". Почина там през м. август 2014г.

Сбогом Гого!
02 Февруари 2015 02:29
Дрън, дрън, ярини! Българските рок музиканти станаха дисиденти след свалянето на Тодор Живков, преди това само оригиналничеха и подражаваха!
02 Февруари 2015 04:20
И затова им забраняваха концертите ? Татовите служби са се плашели от звуци...
02 Февруари 2015 06:13
Групите бяха допускани, с ограничения в репертоара, до сцените: - Но в същност им беше направено добро заради спиране донякъде изпълненията на английски,

Ограниченията бяха: 40% български песни, 40% ссср и страни от СИВ, 20% другоезични, ясно ли е сега за какво ограничение и допускане ставаше въпрос?
Ама, че червена йезуитщина вирее наоколо...
02 Февруари 2015 06:23
преди това само оригиналничеха и подражаваха!

Е, хайде обясни като как става, хем да си оригинален, хем да подражаваш??? Учило недоучило, чело недочело, ама сколасало да се кръсти Паисий...
02 Февруари 2015 08:08
Уф. Да се чудиш що тез музиканти не родиха нищо читаво цели 25 години след свалянето на омразния режим.
02 Февруари 2015 08:24
Значителна част от качествения български рок е от 90те.
02 Февруари 2015 09:56
ащото той не е толкова обобщаващ, колкото изглежда. Част от "комсомолците" избягаха с червените пари зад граница. Друга част от тях пропиха и провалиха живота си.
Пък един стана и десн Президент на РъБъ-то- Чехлю.
02 Февруари 2015 09:58

преди това само оригиналничеха и подражаваха!

Е, хайде обясни като как става, хем да си оригинален, хем да подражаваш??? Учило недоучило, чело недочело, ама сколасало да се кръсти Паисий...

Е това е то некъдърността. Да се пишеш оригинален, като подражаваш на Запада, докато другите пишат истинска оригинална музика, която се слушаше.
02 Февруари 2015 09:59

Значителна част от качествения български рок е от 90те.
То пък един рок!!!
02 Февруари 2015 10:01
Рок музикантите бяха истинските ни дисиденти
Какво ни занимава този Янев с десиденти отпреди 25 години. Тази дъвка вече я издъвкахме и трябва да се изплюе. Сега се появяват нови десиденти - Сириза, Подемост и т.н. Този живее 20-30 години назад.
02 Февруари 2015 10:01
Може, може г-н Кунчев, но зависи за кой ПЕРИОД от разглежданата "дисидентска" епоха говорим! Пък щом некому е необходимо издигането на собствената страхливост на пиедестал, молим - 'сички се къпем в лъчите на неолибералните ценности

В най-добрият случай когато ограниченията бяха тотални, Вие сте пълзели под масата. Или както гусина от статията, тогава той е бил доста под 20 год.

И още нещо:
- Не мога да разбера откъде са тия пембяни, червени и пр. нескончаеми простотии и глупости, гарнирани с разните ми цветове, ушанки, ватенки, дунави и какво ли още не, в немалко ... ?
02 Февруари 2015 10:04
Ей ги дисидентите, какви ги пееха:

Щурците - Посвещение (На партията)
Не съм от пръст, и няма пръст да стана.
И няма Бог със Дявол да спорят
за моята душа -
пред тях на съд,
Аз нито жив, ни мъртъв ще застана!
Дух от духа ти, плът от твойта плът!
От теб дойдох, при тебе ще се върна!
Когато твойто знаме ме прегърне!
И твоите ръце ме понесат!
На, на, на...
02 Февруари 2015 10:05
Не може да говори за рок, без да спомене Сигнал.
Както и да е.

Представяте ли си какво ще бъде, когато раповете вземат властта?!?
Абе и те имат самоо една свястна песен - "Може би" и тя по стихове на номеклатурния поет Павел матев. Инак вокалистът им - Данчо Караджов ли беше се напъваше да се дере.
02 Февруари 2015 10:08
и още
Мечта за Балкана, за ботевска смърт,
а паднал в полето на земната твърд
край него шумели зелени жита,
в небето се гонели птичи ята

А той неизвестният рус гимназизист
умирал, умирал под свода лъчист
ръцете протегнал към брата Балкан,
във песни възпяван на съне мечтан

02 Февруари 2015 10:11
А СЕГА ако му припомнят на големио дисидент Киро - какви ли ще вземе да ги мрънка?
02 Февруари 2015 10:18
Ограниченията бяха: 40% български песни, 40% ссср и страни от СИВ, 20% другоезични, ясно ли е сега за какво ограничение и допускане ставаше въпрос?
Ясно е ама на теб не ти е ясно, че във Франция също има ограничения - определен процент френски песни, само няма ограничение за СССР. Инак, тези ограничения бяха само за медиите, инак аз като съм свирил в оркестрите на бюро Естрада (сиганите му викаха бюро Страда) и Балкантурист, никакви ограничения нямаше - свиреха се изключително хамерикански, английски, евъргрийни-Every body Love somebody sometimes, Kiss me quick, Green green grace at home, Blue Spanish eyes, като и австриския евъргрийн на Юго Юргенс Merci cherie, и др.
02 Февруари 2015 10:30
Аааа, много ми харесва когато титан като Р. Янев говори за дисиденти: Запитайте се защо през втората половина на 80-те, когато имаше милиция, Шесто управление, Държавна сигурност, партийни секретари, ОФ председатели, квартални клюкари

То няма начин да не е бил наясно със ситуацията, тъй като:
Румен Янев, зам.-главен редактор, е бил агент на Шесто управление с псевдоним Жорж. Вербуван е през 1983 година и е снет от оперативен отчет през 1990 г.


И нещо от неговия блог (хем не може да отрече, че е бил доносник на 6-ти отдел, хем се изтъква, че бил умен, щото кой, ако не умните ще са в ДС? ):
В интерес на истината, флиртът ми с ДС започна още през 1973 г., когато при мен дойде един млад мъж и ме покани да встъпя в редовете на тайните служби. Бях студент последна година право, имах завършена немска гимназия и бях председател на кръжока по международни отношения. Откъдето и да ме погледнеш – мечтата на разузнаването. А за мен това бе признание. Защото в онези години тайните служби се опитваха да прилапат всичко по-кадърно, образовано и с аналитична мисъл. И често успяваха. Аз поне познавах доста от тези кадри. Поканата приех с респект и само попитах, дали няма да е пречка сърдечното ми заболяване и фактът, че съм освободен от военна служба.
02 Февруари 2015 11:11
Абе питам се и не мога да си отговоря. Какъв е пък този, кой го е бръснал за слива и преди и след 1989г. известен със своята неизвестност, че вземат интервю от него.
02 Февруари 2015 11:20
И другият огромен пропуск във фактологията тук, е изместване тежестта от краят на 60-те към т.н. пред-"демократични" години - краят на 80-те.

Kато основната стачка в Гданск,която е през 1970 г.,и на която бяха убити 45 човека.
На човека тинейджърските години са през 80-те.
02 Февруари 2015 13:04
Оф агент Жорж от ДС ни разправя за дисиденти.
02 Февруари 2015 13:24
Братя Стругацки 02 Фев 2015 10:30
о няма начин да не е бил наясно със ситуацията, тъй като:
Румен Янев, зам.-главен редактор, е бил агент на Шесто управление с псевдоним Жорж. Вербуван е през 1983 година и е снет от оперативен отчет през 1990 г.

Yantar 02 Фев 2015 13:04
Оф агент Жорж от ДС ни разправя за дисиденти.


Голям шалник... Винаги съм се смял да пропагандните изцепки на евро-атлантиците.

То, както се оказва, най-големите дисиденти преди 1989 г. са били членовете на БКП и шестаците, и същите след 1989 г. станаха върли антикомунсти...

Вече съм извел правило: когато някой днес говори срещу соца и възпява капа, то той задължително преди 1989 г. е бил член на БКП, сътрудник на ДС или произхожда от тежка номенклатурна комунистическа среда... До един са такива!


02 Февруари 2015 15:48
Ах, каква носталгия раздра пънкарската ми душа, в мига в който спомена "Синьото"...

"- Няма трето с ясна физиономия. Но има надежда за трето." - надеждата умира последна, докато родът человечески продуцира лишени от смисъл, музикалност, естестика и лирика бози и се прехласва я по чалга, я по мейнстрийм безвкусни бози или некой объл задник или чифт гърди, уви.

02 Февруари 2015 16:20
За мене пъ истинския прът в колелетата на реалния социализъм беше сръбската музика.
И "гръцкото" ...
Голям въпрос се зададе - като е имало толко много ДС, аджеба, как вие, разбираш ли, правехте толко много концерти?
Понеже знам как бяха работите - ДС печелеше милиони левчета от всякакви концерти на всякакви групи и им беше точно през дъното на гащите какво послание се отправя с рок музиката Освен това вече му бяха отпуснали края и се гушеха като пуйчета.
И освен това, човека е забравил група Контрол ... Контрол, майка, бяха велиииииики
02 Февруари 2015 16:21
Дрън, дрън, ярини! Българските рок музиканти станаха дисиденти след свалянето на Тодор Живков, преди това само оригиналничеха и подражаваха!

И след това подражаваха и крадяха. Музиката на известна песен като "Блажени години, рокендролът беше млад" е копирана 1:1 от стар хит на група "Унгария". В ютуб под изпълнението на Георги Минчев съм написал името на крадената песен, която също може да бъде намерена там.
Само "Сигнал" веднъж се изявиха като дисиденти, другите бяха просто ветропоказатели и извадиха нож на умряло куче.
02 Февруари 2015 19:13
Краденето на музика си е нещо съвсем в реда на нещата. Е някой прекаляваха. Например една от най-добрите песни на ФСБ е крадена едно към едно
http://www.youtube.com/watch?x-yt-cl=85114404&v=MeMtmoK9pec&x-yt-ts=1422579428
А твърдението, че рок-музикантите били дисиденти преди 10 ноември си е голяма лъжа. Г.Минчев си изкара образованието в Швейцария, Маричков-баща си беше номенклатура, ФСБ си имаха якото рамо на Балкантон и т.н.
02 Февруари 2015 19:28
Сега да ви светна, кое му беше хубавото на капитализма. Мечтата, че можеш да станеш велик, като Бийтълс, като Ролинг Стоунс, богат като Стив Джобс или Бил Гейтс, ама комунистите, ДС, милицията ти пречат и те държат със средната за страната ти заплата или малко над нея. Разбира се вероятността това да стане е изключително малка, хеле за България тя клони към абсолютната нула. И затова тези мърмореха и не бяха доволни. Затова след 1989г. те бяха в поървите редици на демократите. Е добре дойде капитализма и ги видяхме какви са. Е цицогъзестите чалга певачки намазах, осъществиха своята америкаснска (пардон) българска мечта.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД