:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 398,310,248
Активни 109
Страници 14,010
За един ден 1,302,066
Здравословно

Био, еко или органик?

90% от родните биопродукти се изнасят за чужди пазари, въпреки че в България търсенето им ударно се увеличава
Пазарът на биостоки е пренаситен, затова трябва да се избира внимателно и да се чете и "дребният шрифт".
"Какво, био ли? Има ли изобщо у нас истински биохрани?" Стане ли въпрос за естествени храни, това е най-често срещаната реакция сред българите. Недоверието може да се обясни с най-различни мотиви - с честите измами с храните като цяло, с невинаги адекватния контрол, с липсата на точна информация. Понякога се ползва просто като оправдание за невъзможността ни редовно да пазаруваме стоки на двойно и тройно по-високи цени. Въпреки недоверието обаче бум на интереса към този вид храни има и той се забелязва по нашумелите напоследък фермерски пазари, по малките квартални магазини и заведения, предлагащи екологични продукти, както и по рафтовете на големите супермаркети. И не само защото е модерно, а просто заради осъзнатия избор на все повече хора.

За профил на купувача на биохрани у нас трудно може да се говори. "Най-общо може да се каже, че става дума за хора, които се грижат за здравето си и за природата", казват от Зоя.бг - био онлайн магазин. Ако преди 2 години биохрани са купували главно млади хора на възраст между 25 и 30 години, спортисти или потребители с по-интересни професии, днес на практика всякакви хора си поръчвали такива продукти. Най-често купувани са суперхраните като чия, годжи бери, киноа, зърнени храни, мед, пчелен прашец. Според Албена Симеонова от Българската Асоциация "Биопродукти" българинът търси абсолютно всичко, което се произвежда у нас по биологичен начин, т.е. без пестициди и други химикали. По думите й биопродукти пазаруват предимно млади хора, студенти, преподаватели, лекари, интелектуалци. "Пазарът расте и заради факта, че биопродуктите са единствените, за които е гарантирано, че не съдържат ГМО", казва тя.



Как обаче да сме сигурни, че продуктът, който купуваме, е "био"?



Това, че е произведен от наш познат на село, в никакъв случай не ни дава подобна гаранция. Задължително на опаковката на продукта трябва да търсим надпис "био" и код на сертифициращата организация, която е проследила производството на дадения продукт и го е одобрила. Това е най-надеждният начин да сме сигурни, че ядем здравословен продукт. Непосредствено до него трябва да е изписан и произходът на суровината, както и името на фирмата производител. У нас има 13 сертифициращи организации. Друго, по което може да се информираме, е знакът за биопродукти - листенце, формирано от звездите от знамето на Евросъюза на зелен фон.

Често обаче се случва на купения продукт да прочетем, че



той е "еко" или "органик"



Това може да заблуди потребителя, тъй като в масовите представи звучи като биологично чист. "Био" може да се нарече само онзи плод, зеленчук или друга стока, която е отгледана и произведена по природен начин без химически препарати, което пък се доказва чрез сертификат. Т.е. "био", "еко" или "органик" не може да се използва за продукт, който не е сертифициран. Търговците обаче са станали особено хитри и например са измислили



друг подвеждащ надпис - БЕО



- съкратено от "био, еко, органик".

Затова, с нарастване на асортимента на биопродуктите, трябва да ставаме и все по-бдителни. Особено на фона на последното съобщение от Агенцията по храните, че зачестяват измамите с биохрани в целия ЕС. Наскоро експертите започнаха нарочни проверки заради евросигнал, че обикновени храни все по-масово се преопаковат като "био" и се продават на двойно и тройно по-високи цени. От агенцията по храните засега не са готови с обобщение, тъй като всеки случай бил конкретен. До момента оттам са успели да направят 382 проверки главно на документацията на тези стоки. У нас няма и статистика за печалбата от търговия с фалшиви биопродукти, но според шефа на БАБХ проф. Пламен Моллов вероятно става дума за много сериозен оборот.

Според д-р Стоилко Апостолов от фондация "Биоселена" за бум на лъжливи биостоки се е заговорило за първи път през 2008 г., когато от фондацията са правили проучване сред магазини у нас. Тогава за 2 часа били открити 50 ментета. Полека-лека обаче темата отшумяла. Сега отново се говори по нея заради



модерните напоследък фермерски пазари,



на които производители предлагат на хората директно отгледаната от тях стока. В София например вече има 2 такива пазара - до "Римската стена" и на пазара в кв. "Иван Вазов". Там, освен биопродукти, се продават и натурални - също отгледани по природен начин или съдържащи биосъставки, но не преминали през сложната и скъпа процедура по сертификация. Именно на тези пазари има по-голяма възможност за заблуждаване на потребителите, за разлика от супермаркетите например, казва д-р Апостолов. Докато търговците стават все по-изобретателни в пробутването на обикновени храни като "био", то сред производителите на натурални стоки почти няма измами, смята още той. По думите му голяма част от биофермите у нас отговарят на нужните изисквания. Мениджърът на сертифициращата фирма "Аустрия био гаранти" Живко Дамянов също смята, че щом даден продукт има зеленото лого на ЕС и сертификат, няма как да има фалшификати. "Ние проследяваме целия процес - от производството на суровината до крайния продукт, така че няма как да ни измамят", казва той.

Броят на земеделците, които отглеждат биопродукти в България, се увеличава с по около 1000 на година. По данни на земеделското министерство през 2013 г. биофермерите са били 3123. През 2009 г. те са едва 476. В момента по неофициални данни броят на биопроизводители и преработватели е около 5 хиляди. Площите, на които се отглеждат биохрани, са нараснали близо 5 пъти от 2009 до 2013 г., когато са отчетени над 56 хиляди хектара (560 хиляди декара). Макар това да са само няколко процента от общите обработваеми площи у нас, интересът към биопродуктите се увеличава и ще продължи да расте.



Основен тласък дава европейското финансиране



Програмата за развитие на селските райони, която още да не е одобрена от Брюксел, предвижда до 2020 г. близо 200 млн. лв. да отидат за този вид производители. Парите не са много повече от миналия период. Но поне биоземеделието вече е отделено като самостоятелна мярка.

И докато биофермерите у нас очакват така желаната европодкрепа, обикновеният потребител не усеща кой знае колко ефекта от милионите евро за сектора. Все още 90% от родните биопродукти се изнасят зад граница и остават блян за българите. Страната ни например е



най-големият производител на биокраставици в Европа,



но у нас остават едва 2% от този зеленчук. Огромна част от биоядките - като например орехи, лешници, бадеми - също заминават за европейски държави. Същото важи за пресните плодове и зеленчуци, като и за сладката, конфитюрите, вината, сирената и млеката, произведени по "зелен" начин от родните земеделци. На пазара ни все още липсват и български производители на основни храни като биояйца и биомесо. Сред най-масово изнасяните български биопродукти към ЕС, Япония и Америка са розовото и лавандуловото масло, билките, подправките, орехите, зеленчуците, някои плодове като малини и грозде, и - разбира се - медът. 90% от него също отива зад граница, защото у нас почти никой не го купува заради високата цена.

Парадоксалното в случая е, че по-голяма част от биохраните, които купуваме по българските магазини, са от чужбина. А вносните храни са доста по-скъпи. "Една биококошка от Гърция струва 70 лв., докато от България цената й е 40 лв.", казва Албена Симеонова. Все пак тенденцията е все повече произведени у нас биохрани да остават на родния пазар - като например пакетираните брашна, киселите млека, сиренето, суровите диетични шоколадови десертчета, етеричните масла, смята Живко Дамянов. Полека-лека се разнообразява и асортиментът. В момента например в процес на сертифициране са 3 стопанства в Доспат, Рила и Родопите, които отглеждат биопъстърва. Макар фирмата производител на биобоза да е само една, все пак я има. Няколко са и производителите на биомляко, двама произвеждат биояйца. За съжаление в България истинско биомесо като краен продукт не се предлага, защото няма сертифицирана кланица. Така, макар да се отглеждат животни по биологичен начин, те се изнасят за чужбина, казва още Дамянов.



НА ПАЗАР

В София биомагазините вече са над 20, във Варна са 6, в Бургас - около 4 - 5. Данни за това колко хора пазаруват биопродукти у нас няма, както и не се знае колко реално е оборотът от тези стоки годишно. Неофициално се говори за суми под 1 млрд. лв., а процентът на биохраните от общия пазар на храни у нас е до 5%. Макар и разрастващ се, пазарът остава свит на фона на европейските държави. Причината е, че заради засиления внос цените все още са високи за родните потребители. Българските биохрани иначе излизат от един и половина до два-три пъти по-скъпо от обикновените. Ако обикновеното брашно е 1.6 лв. за килограм, то биобрашното е около 2 лв. Биологично произведената краставица излиза 1 лв. бройката, а обикновената - към 50 ст. В практиката на Зоя.бг например най-голямата поръчка от един клиент е за 200 лв. По-често хората пазаруват биостоки за около 40-60 лв.



БИО или НАТУРАЛНИ

Разликата между био и натурални продукти е съществена. Едните са получили сертификат, другите - не. "Това обаче не значи, че натуралните храни, каквито например произвеждат някои наши манастири, не са хубави - просто те не са преминали през цялата система на сертифициране", казват от Зоя.бг. Затова от онлайн магазина проверяват, освен наличието на надпис "био" на продуктите, и съставките на храните, които предлагат. В десерт с кафява захар например са открили царевичен сироп. Същата е практиката и при биокозметиката - следи се в нея да има предимно масла, а не синтетични вещества.



ПОДКРЕПА

През новия програмен период от 2014 до 2020 г. има изисквания за увеличаване на плащанията за екологично земеделие. Българските селски стопани ще могат да кандидатстват, освен за субсидия на хектар, и за подпомагане на глава животно. Ще се субсидира отглеждането на овце, кози, говеда и биволи. Стоилко Апостолов от "Биоселена" очаква всички, които имат право на подпомагане, да кандидатстват, защото става дума за компенсаторни плащания на хектар, които се дават всяка година и за тях не е нужен проект или кредит от банка. Идеята на подпомагането е да компенсира биопроизводителите за по-ниски приходи и пропуснати ползи. Затова, когато се планира биопроизводството, тези субсидии следва да бъдат в графата "допълнителни приходи", а не да се разчита основно на тях, съветва той. "Обикновено начинаещите биоземеделци се опитват да изградят бизнес планирането си там, където изобщо се прави, на базата на субсидиите, приблизителните очаквани добиви и цените на биопродуктите в магазина, а не на статистика за добивите на декар при различните култури или за продажните цени, каквато у нас липсва", казва Апостолов. Затова, ако във Франция например добив от 600 кг биопшеница от декар бил нормален, тук отчитаме като успех 300 кг от декар, а когато добивът падне до 100 кг, се оправдаваме с лоша година. "Много грешен подход е: Спирам да пръскам и да торя с химия и вече съм био! Тогава се получават и най-големите разочарования", допълва Апостолов. "Ако се запазят сегашните площи и се добави подпомагане за биоживотновъдство, сумата от 200 млн .лв. няма да стигне и е много вероятно през 2017-2018 г. министерството на земеделието да спре приема за нови биофермери", прогнозира той. По думите му обаче дотогава може да се намерят други решения. За момента е по-важно да се подготви мярката за биоземеделие и наредбата за прилагането й, за да може министерството да отвори прием през април т.г. Там ще се разпишат и условията за получаване на европарите, тъй като все още не се знае кой и по какви критерии ще бъде избран за евросубсидиране. При обсъждането на схемата стана ясно, че ще има изискване съответният биоземеделец да покаже сключен договор със сертифицираща фирма до 31 декември на годината, предхождаща финансирането. От бранша обаче се надяват срокът да се промени и да бъде например 1 март.



БИО ИЛИ ДОМАШНО?

"Слънце и луна" е сред първите магазини в столицата със собствен ресторант, който предлага както био, така и домашни храни на клиентите си. Най-търсената стока там е хлябът, тъй като той се прави по автентичен начин - зърното е отгледано на собствени полета в с. Долна Диканя, мели се в каменни, а не в електрически мелници, което гарантира запазване на полезните вещества в хляба. "Някои хора например имат здравословни проблеми и не бива да ядат глутен, затова търсят нашия безглутенов хляб или безглутеновите сладки", казва пиарът на магазина Яница Димитрова. Много хора предпочитали и вегетарианската храна заради грижливо подбраните продукти. В магазина получават продуктите си от два манастира у нас, както и от много родни дребни производители на мляко, лютеница, мармалади, плодове и зеленчуци, които - макар да нямат сертификат - ги отглеждат по естествен начин. "Много пъти локалните, домашни храни са много по-вкусни от био-то", смята Яница. Такъв например е хлябът от лимец - стар сорт пшеница, който собствениците на магазина опитват да "възкресят". Те предлагат и други позабравени сортове пшеница, освен на клиентите си, и на кооперации у нас, за да увеличават биоразнообразието. Магазинът предлага и вносни биохрани от най-различни държави - изкупуват ги от дистрибутор в Германия, който пък се снабдява с тях от целия свят. Най-търсени са насипните храни като ориз, киноа, спелта, леща, боб, овесени ядки и други. "Не винаги вносните биопродукти излизат по-скъпо от българските биохрани. У нас процесът на сертификация е по-сложен и тромав, отнема години и самият сертификат покачва доста цената на крайния продукт", казва Яница Димитрова.



 Всеки биопродукт трябва да има специален етикет, който да гарантира, че той не е обработван с химикали.
Снимки: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Названията "био", "еко" или "органик" не може да се използват за продукт, който не е сертифициран.
Снимка: БГНЕС
Да купиш чист продукт директно от производителя? Може, но понякога това е нож с две остриета.
9
10322
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
01 Февруари 2015 20:09
Според Албена Симеонова от Българската Асоциация "Биопродукти" българинът търси абсолютно всичко, което се произвежда у нас по биологичен начин, т.е. без пестициди и други химикали.

Според тази Албена Симеонова http://www.greenparty.bg/index.php/2010-05-10-21-26-00/8740-2010-10-19-04-34-24
или според някоя друга Албена Симеонова??? Да знаем доколко да вярваме, че в тези зелени организации са се събрали едни почтени хорица, да се чуди човек на кой от всичките да има доверие.
01 Февруари 2015 20:14
Има сравнително прости начини да се отличат био-храните от "изкуствените". При това не могат да се фалшифицират като сертификатите. Ако черешите са червиви, ако доматите имат тъмни петна - гаранция че не са пръскани. Ако се заразите с Ешерихиа коли - гаранция че са наторявани с естествен тор. За съжаление ГМО-продуктите по нищо не се отличават. Трябват сложни иследвания.
Бъдете бдителни!
01 Февруари 2015 23:30
Дежурния
Може да се е излекувала с ядене на биококошки.
02 Февруари 2015 00:25
Има само един начин за био/органични/екологични храни - да си ги произведеш сам! Ако си жърналис/ка - хвърляш лаптопа и смартфона и нагазваш калта...
02 Февруари 2015 09:03
Цялата тая биомания има и друга страна - "орторексията". Около мен е пълно с хора, които само за плюскане мислят - семенца, зрънца, листенца... Живеем по 70-80 години благодарение на химията, медицината, фармацевтиката. Истински природосъобразният живот изглежда така: раждаш се в еко сламена колиба, раждаш на 13 г. и умираш на 35. Примери в Африка и Азия - колкото щеш.
02 Февруари 2015 10:01
Не разбирам от храни. Ще ви дам пример със строителството. Всички строителни фирми се сертифицираха по ISO. За целта наеха едни фирми да им напишат едни писмени вътрешни правила, внесоха ги- и готово! Ако мислите че каеството на строителството се повиши- помислете пак
02 Февруари 2015 10:50
Биохрани, суперхрани!?! Ами че суперхраните може да не са био и обратно. Що се бъркат двете? Пчелите може да са лекувани с антибиотици и да са подхранвани с повече захар, а тогава медът и пчелният прашец не са био!
02 Февруари 2015 10:56
Татяна1 И това с Исо-то се отнася не само за строителството. Отдавна сертифициренето не е гаранция за качество!
02 Февруари 2015 20:14
Какъв е другият начин за отглеждане на биопродукти освен биологичния? Виж, за екологично чисти биопродукти може да поговорим.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД