:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 401,532,297
Активни 82
Страници 1,242
За един ден 1,302,066
ПРОСВЕТА

Училищата се различават по най-слабите ученици, а не по най-добрите

Ранният прием в елитните гимназии ще засили неравенствата сред децата
снимка: Михаела Катеринска
Ранната селекция на учениците зависи от частните уроци, които дават техническо предимство на тези, които могат да си ги позволят, пред онези, които не могат - дори и да са по-талантливи.
Дебатът за това езиковите и хуманитарните гимназии да получават правото да приемат ученици след IV клас, а не както досега - след VII клас, е отново във фокуса на общественото внимание. Проблемът за националния елит е свързан с две тенденции - задълбочаваща се криза в основата за генериране на елити и износа на елити. Образователната система и нейното премоделиране с новия закон за предучилищното и училищното образование ще имат решаваща роля за това дали България ще има "елитарен" или "демократичен" елит. Фокусът в настоящия анализ е върху реалните ефекти от разделението в образованието на ученици с таланти и без таланти, съответно в елитни и неелитни училища. Данните показват, че усилията за реформа на училищното образование трябва да бъдат насочени приоритетно към осигуряване на солидна базисна математическа и езикова подготовка, както и към развитие на другите ключови умения за учене и за живота на всички деца, отколкото към обособяване на "елити" в образованието.

Ако образователната система успее да допринесе за намаляване на образователните неравенства, вместо да допусне задълбочаването им, могат да спечелят всички. Това ще даде възможност за формиране на повече, по-равномерно разпръснати и по-ангажирани с общностите си лидери, които не само не отстъпват по своята образователна подготовка и конкурентоспособност, но дори имат важни преимущества за собствената си реализация и за развитието на страната и отделните й региони. Този тип "обикновено" и "демократично" лидерство, както и учителите и училищата, където то се развива, не само не трябва да се омаловажава, но и да се оценява подобаващо като фактор



с решаващ принос за преобразяване на България към по-добро



Безспорно всички данни за резултатите в различните видове училища потвърждават очакването за общи средни резултати от обучението в училище в полза на профилираните гимназии. Това обаче донякъде е "самосбъдващо" се очакване, тъй като в тези гимназии приемът, в някои случаи още след начален етап, всъщност отсява част от най-добре подготвените ученици в профилираните училища. И наистина разликата в общата успеваемост на матурите между профилираните и непрофилираните училища надхвърля цяла единица от оценката. Например през 2013 г. общата средна оценка от матурите в профилираните училища е 4.99, докато в непрофилираните - 3.93.

Такава е, обаче, усреднената оценка от резултатите на държавните зрелостни изпити. Какво показва внимателното вглеждане в резултатите на профилираните гимназии (математически, природоматематически, езикови) и непрофилирани училища (СОУ и гимназии, които не са езикови или природоматематически) от майската сесия на матурите от 2012 г. и 2013 г.? Нека направим сравнение между приетите в "елитните" училища и същия брой най-добри, но непопаднали сред избраниците им зрелостници. Въпреки че в профилираните училища се обучават ученици, всеки от които е бил специално подбран на входа, това не пречи в непрофилираните училища при завършване да има не по-малко добри математици. Например профилираните гимназии като цяло нямат съществени различия в общия среден резултат по всички матури в сравнение с най-добре представилите се ученици от непрофилирани училища (0.28). В езиковите гимназии резултатите по математика са значително по-лоши в сравнение с резултатите на същия брой най-добре представили се ученици от непрофилирани училища. Подобна е ситуацията и с матурата по български език и литература - профилираните гимназии като цяло нямат съществени различия в оценките в сравнение със същия брой най-добре представили се зрелостници от непрофилирани училища. Нека споменем и че математическите гимназии имат по-лоши резултати на зрелостния изпит по български език и литература в сравнение със същия брой най-добре представили се ученици от непрофилирани училища. Нещо повече, ако вземем 2000 най-добри ученици от професионалните училища и 2000 най-добри ученици от математическите гимназии, първите ще бъдат по-добри от вторите по математика. Това състезание вече се е състояло многократно и се нарича матура.

Данните показват, че разликите между видовете училища са



несъществени по отношение на най-добрите ученици.



Това заключение заслужено връща самочувствието за постиженията на непрофилираните училища и учители, които са гръбнакът на образователната система. Успехът на най-добрите извън профилираните училища е напълно съизмерим от този с избраните в профилирани гимназии. Следователно от гледна точка на резултатите от външното оценяване талантите не е задължително да се погубват, ако не постъпят в профилирани училища. Заедно с това, обаче, не бива да се подценява и въпросът за ролята на училището като социален коректив на образователните неравенства пред най-уязвимите групи. Очевидните различия в резултатите между училищата са по отношение на най-слабо представящите се ученици. Това е област, в която е необходимо приоритетно да се инвестира в подобрения.

Подборът и конкурентното начало (което не винаги има само позитивни конотации) са в природата на селектиращите училища и те не престават след приема. В някои случаи това крие рискове от самоунищожаване на "елита". Далеч не всички ученици в профилираните гимназии стават част от олимпийските отбори, носещи славата на България. В някои случаи подготовката на отборите може да е за сметка на общата работа и мотивация на всички ученици. Косвен признак за демотивирането на немалка част от учащите в гимназиите, които съдържат в наименованието си "математически", е фактът, че много от тях не се явяват на втори държавен зрелостен изпит по математика - около 60% от явилите са на задължителната матура по български език и литература на майската сесия през 2012 г. и 2013 г. не са се явили на изпит по математика. В някои случаи дори са налице рискове в профилираните училища да се стига до тревожно дебалансирано и едностранчиво развитие на базови знания и умения и по-слаби резултати - например по математика в езикови гимназии.

Ранният подбор на учениците е свързан и с налагането като ценност на индивидуалното представяне или оцеляване, още преди да са формирани умения за екипност и ценности от типа "печеля-печелим", умения за справяне с неуспеха и др. Изпитите с висок залог



водят до засилване на натоварването на децата с частни уроци



още в начален етап. Освен това частните уроци дават техническо предимство пред онези, които не могат да си ги позволят - дори и да са по-талантливи. Ранният подбор е още по-несправедлив, тъй като не е дадено достатъчно време образователната система да изравни шансовете на всички таланти, независимо от семеен и социален статус. В непрофилираните училища за съжаление има много ученици, които нямат възможност да ходят на олимпиади, защото нямат пари да пътуват и плащат такси за участие. Има и такива, които пак поради липса на средства прекъсват рано образованието си, защото не могат да покриват разходите за транспорт или да живеят на друго място или трябва да работят, за да се издържат. Подборът се оказва "ускорител" на социално-икономическите неравенства.

Въпреки изложените данни високата популярност на профилираните училища е факт и това най-вероятно се дължи на скрития смисъл на селекцията, която изпълнява различни функции от тези, свързани с повишаване на качеството на образованието. Една от възможните й примамливости е свързана с капсулиране на елита или ескалиране на отсяването по-скоро с цел разграничаване от "неелита". Всъщност това увеличава допълнително разделението в обществото. Като добавим към това и "експортната ориентация" на немалка част от получилите "елитна" подготовка през последните години, се налага изводът, че лидерството в България трудно може да отговори на очакванията за консенсусно, приобщаващо, солидарно и демократично развиващо се общество. А общество, което не се основава на силни общности, е изправено пред проблематично бъдеще и се нуждае от бърза и непоколебима воля за промяна.
22
4644
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
01 Февруари 2015 19:13
Ами авторе, хората не са еднакви?
Какво лошо има по-добрите да се събират на едно място и да се движат на по-високи обороти?
В крайна сметка държавата не е длъжна да пада на колене и да умолява всеки ученик да учи! Ако ще! Който не учи-има нужда от продавачки, сервитьори, шофьори, миячи, чистачи, орачи и прочие!
01 Февруари 2015 19:17
усилията за реформа на училищното образование трябва да бъдат насочени приоритетно към осигуряване на солидна базисна математическа и езикова подготовка

На учениците в елитните училища не се ли осигурява таква базисна подготовка?

както и към развитие на другите ключови умения за учене и за живота на всички деца, отколкото към обособяване на "елити" в образованието.

Защо да няма елит?Който може и учи какво? Да го държим в среда, която да сдържа неговото развитие ли?Да не се развива, щото на другите им е кофти?
01 Февруари 2015 19:25
В непрофилираните училища за съжаление има много ученици, които нямат възможност да ходят на олимпиади,


Ходенето по опимпиади задължително ли е? А неходенето някаква тежка трагедия ли е?

Има и такива, които пак поради липса на средства прекъсват рано образованието си, защото не могат да покриват разходите за транспорт или да живеят на друго място или трябва да работят, за да се издържат.

Пълнга глупост! Не съм чул за истински талант да прекъсне образованието си заради материални причини. Това е оправдание за лузърите! Как може прадядо ми да е ходли пеша всеки ден от едното село до другото за да завърши до 4ти клас?Значи може!
Всъщност тези изпити отсяват една голяма част от лузърите, което е много стимулиращо за средата на останалите. Отсяват се всякакви хулиганчета и гаменчета, които ходят на училище с всякаква друга цел, но не и да учат!
01 Февруари 2015 20:00
Данните показват, че разликите между видовете училища са несъществени по отношение на най-добрите ученици

Данните показват, че авторите нямат представа за какво говорят. Приложеният от тях способ за измерване на нивото на най-добрите (примерно по математика), а именно чрез резултатите от зрелостните изпити, е също толкова гениален, колкото да се мери температурата при кипенето на водата с медицински термометър до 42 градуса (аз лично не бих се сетил :-)
01 Февруари 2015 20:01
Архангеле,
01 Февруари 2015 20:10
hick,

Трябва да се осигуряват достъп на всички до качествено образование, но не за сметка на по-умните. Те и сега са в неблагоприятно положение, защото няма достатъчно добри учители, стимулиращи занятия (безплатни кръжоци, клубове и пр.). Съвсем не е вярно, че умните си се справят добре така или иначе. Ако мериш с медицински термометър, както казва hick, да.
Но всъщност изследвания показват, че в повечето страни - недотам развити, където средната интелигентност все още се увеличава (ефект на Флин), както и в развитите, където има вече ривърс на ефекта на Флин - намалява процентът на високо интелигентните!

01 Февруари 2015 20:40
Данните също така показват, че най-високите средни резултати от зрелостните изпити всяка година неслучайно са в област Кърджали. Ще обясня защо, давайки пример с математиката (щото с българския като чужд език е ясно каква друга заигравка има).

Кърджали е областта с най-ниските, ама най-най-ниските резултати на всевъзможните състезания по математика както тази, така и миналата, така и за всяка от последните поне трийсет години. Което говори за една много, ама много трайна липса на ниво по математика.

И от тази гледна точка хич не е случайно, че най-високите резултати от зрелостните изпити са точно в Кърджали. Защото, когато си принуден да изманипулираш една система, основните възпиращи фактори обикновено са на входа и са качествени, а не количествени. Ако извършваш банков обир, дали си отнесъл три или шест милиона е все тая, и щом веднъж си сложиш главата в торбата, естествено грабваш и шестте. Така и с оценките - веднъж решиш ли се да мамиш (което нивото ти по един примерно чужд за тебе език те принуждава да го направиш, защото иначе оставаш без диплома), оттам насетне няма да се спреш нито с тройката, нито само с единия предмет. Като се уреди вече едната матура, по подобен начин се урежда и другата - вече знаеш как (освен ако си нямаш любим предмет, в който си достатъчно силен :-)

И зорът наистина е в това как и откъде да почнеш и как да направиш пробива в системата. Обаче точно това му е най-хубавото както на Кърджали, така и на училищата, които дават наистина некачествено образование - навсякъде около теб е пълно с хора, които са точно със същия "академичен" проблем. В резултат от тази масовост, пътеката, която търсиш, се оказва добре отъпкана. И колкото повече са хората, които си знаят, че са толкова зле, че няма смисъл да се рискува (щото отнапред се знае, че резултатът ще е плачевен), толкова по-добре отъпкана и лесна за намиране е тя.

Както е казал народът, за да стане много добре, първо трябва да е много зле :-)
01 Февруари 2015 21:03
Това си е призив за уравниловка.
01 Февруари 2015 21:16
hick, интересно.

Един учител от друг град, не Кърджали, ми разказа наскоро - като почнали матурите, сложили камери в стаите, където се провеждат. После, като почти никой не взел матурата, махнали камерите...
01 Февруари 2015 22:54
"Отровено общество" призовава към затворено общество и към забрана на износа на умове от България?!

01 Февруари 2015 23:05
осигуряване на солидна базисна математическа и езикова подготовка


На учениците в елитните училища не се ли осигурява таква базисна подготовка?


Ами, не! Обикновено се осигурява математическа ИЛИ езикова подготовка, докато авторите са употребили съюза И.


01 Февруари 2015 23:06
Не съм чул за истински талант да прекъсне образованието си заради материални причини



Тва, че ти не си чул, никак не означава "НЕВЪЗМОЖНО". Колкото си по-глух, толкова по-малко чуваш.
01 Февруари 2015 23:17
Данните показват, че разликите между видовете училища са несъществени по отношение на най-добрите ученици


Данните показват, че авторите нямат представа за какво говорят


Може би, все пак имат. Използваният метод на измерване е универсален, независимо от многото си недостатъци. Колкото до най-добрите ученици — те никога не може да са меродавен критерий, защото техните добри резултати не се дължат задължително на образователната с-ма, дори обратното е по-вярно. Резултатите от измерванията на авторите са кватифицирани, съпоставими и получени при относително еднакви условия, ерго напълно валидни.
02 Февруари 2015 05:31
Всички резултати от матурите са нагласени. Априори! Фактът, че няма ясни критерии, еднакви за всички години, за оценка, а всяка година ги нагласяват след проверката на работите - за какво си говорим. За преписването изобщо няма какво да се обсъжда. то става с мълчаливото съгласие на квесторите.
02 Февруари 2015 07:12
Съществува ли някаква обективна възможност поне от време на време и за разнообразие, като стане дума за българското образование, да не се представят единствено мненията на "експерти" от "Отворено общество" и ИПИ, които в живота си едва ли имат и 5 години трудов стаж в държавни и общински училища, както и в държавни университети. Щото с експертността на людете от тез двете институцийки бяха провеждани "реформите" в българското образование през последния четнърт век (последното "реформиране" беше ЗРАСРБ на Игнатов, та само който не е минал край университет, само той не е разбрал за какви резултати иде реч). И ето докъде стигнахме въз основа на тяхната експертност. Ако са го закъсали за средства и са опрели до хонорари от медиите, има и по-безобидни проблеми за обсъждане, които няма да навредят чак дотам за десетилетия напред на българското общество - размножаването на бекасите примерно, глобализацията на Млечния път или както там ги бяха формулирали проектите си по Игнатово време едни учЕни фирмаджии.
02 Февруари 2015 07:41
SvSophia

02 Февруари 2015 09:58
25 г. ручаме жабетата на образователната реформа, платена от Сорос. Затова и всичко сега е така у нас. А идеята да се забрани на силните училища да имат ученици от 5 клас е само проявление на общата стратегия за убиване на де що има потенциално кадърно в страната. И то чрез най-дългобойното оръжие - образованието.
02 Февруари 2015 10:47
Единственото нещо, с което съм съгласна от писанието на сороФците е, че не бива да има ранен прием в елитните училища, но не споделям аргументите им за това. Аз, като завършила една от някогашните елитни езикови гимназии/щото много малка част от сегашните могат да се наречат такива/съм твърдо убедена, че системата не трябва да се пипа. Нещо, което се е доказало, че работи вече повече от 50 години, кому е нужно да се разваля? Специално езиковите гимназии са им трън в очите откак започнаха промените и само решимостта на родителите, особено тези, получили образованието си в такива училища, както и на министри, които са завършили такива гимназии, това не се случи.Експорт сме правели на елитни деца? Ами само миячи на чинии им се ще да изнасяме на соросоидите!Причината за тези намерения на министерството за прием след 5 клас са лобистките интереси на математическите училища, породени от безумната система на делегираните бюджети, Езиковите гимназии не закъсняха да включат своето лоби. Истината е една - никой не го е еня за качеството, всичко е за едни пари, които хронично недостигат в родното образование, особено , когато бе въведен принципа , че ученикът е едни ходещи хиляда инам колко си лева. Това е истината. А образованието затъва. Ей на, оказа се, че в столицата е проблем да си запишиш детето първолак в свясто училище, не само в детска градина! Какво да говорим.
02 Февруари 2015 12:43
Браво!!! Само един недостатък има анализа. Авторът не се е сетил да забрани частните училища, които по изключително гнусен начин разделят децата, в зависимост от доходите на родителите и формират някакви "елити", вместо да разпръскват знанията равномерно и на случаен принцип. То бива бива, ама бивол за курбан небива. И тъй след като гордо и демократично изравним всички в държавните училища (на принципа на Прокруст“, ще можем съвсем оправдано да си внесем управници и съветници от местата където произвеждат "елити". Пак БРАВО
02 Февруари 2015 15:17
Пълни глупости.
Погледнете Германия. Никой там не знае на изуст формулата (а+б) на квадрат, но произвеждат на ниво което ние не сме сънували.
Математиката, чуждите езици и българския са инструменти за усвояване на приложните науки а не крайна цел.
В България децата се оценяват само по тези показатели, което е пълна безмислица.
У нас се мисли за учителите, колко хорариум ще имат, как да се попълнят часовете им до пълна заплата, а не за целта да се образова един работник. Надцакват се в инспекторати и министерства как да отстранят конкурента за близко до политиката място, а другото е неважно. 5 оценки по предмет да има и пука ми дали са научили нещо.
Да се учи литература и български до 12 клас ??? Що за разхищение на време и усилия???
В развитите държави гледат да намерят мястото на всяко дете, кандидат работник, да се реализира според насочеността на личността.
Уж се реформира средното образование, а пак да не се стигне до главните принципи, заложени при напредналите държави.
02 Февруари 2015 15:30
"Теория без практика е мъртва" - Ленин.
Следствие - Цецо да не би да е завършил елитно училище бе алоу.
06 Февруари 2015 13:00
От коректност към авторите ще нарека статията "тенденциозна", а не направо - "тъпа". Разбирам, че в "Отворено общество" се хранят от псевдохуманистични идеи, но все пак трябва да има мярка.
Какво му е лошото на "неравния старт"? В пети клас един предпочита да учи, друг да играе футбол, трети да играе шах. Според авторите трябва да забраним на "футболиста" и "шахматиста" да се занимават от рано, понеже това поставя другите в неравностойно положение? Само че не всеки има качествата на Стоичков или Топалов. Всъщност мярката ще доведе само до убиване на талантите.
С ученето е още по-лошо. Редица хора не искат да учат по две основни причини:
1. Трудно им е, а да се играе е по-лесно. Тоест, мързи ги.
2. Нямат необходимата мотивация - баща им е шофьор (примерно), майка им - фризьорка (примерно) и всеки ден децата чуват в къщи, че за всички проблеми на държавата са виновни ония, "учените, които объркаха света". Така те научават, че важното е човек да спечели от тотото или поне да си намери лека работа, където може да се краде. Говорим за деформирана ценностна система.

Предложението на авторите реално е - да стопираме умните, за да станат равни на глупавите. Идеята не е нова, в САЩ отдавна е реализирана чрез политкоректността, а у нас навлиза чрез замяната на реални изпити с тестове, където всеки долу-горе ще се оправи. Тоест, да бъдем равни в неграмотността и да слушаме какво ни казват умните чичковци от другата страна на океана.
Типично в стила на "Отворено общество"...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД