:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 421,140,837
Активни 101
Страници 13,139
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Театралният зрител е ловец

Едни тръгват за трофей, други на сафари, а трети за яребичка. Често обаче се връщат с неуспешен лов, твърди актьорът Стоян Алексиев
Снимка: Юлиан Савечв
Стоян Алексиев
Стоян Алексиев е роден на 15 март 1951 г. във Варна. Завършва през 1975 г. актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Играе на сцените на театрите в Шумен, Варна, Пловдив, Театър 199, Народния театър "Иван Вазов. От 1997 до 2000 г. е директор на Драматичния театър във Варна, после отново в Народния театър. Носител е на "Аскеер 2004" за водеща мъжка роля. Участва в множество театрални, телевизионни и филмови продукции и е режисьор на театрални спектакли. Довечера е премиерата пред публика на най-новата му постановка "Глас".





- Със снаха си Яна Титова като че ли семейно правите моноспектакъла "Глас". Кое е за предпочитане - да работите с познати или с непознати актьори?

- Прекрасната пиеса "Глас" на Елена Алексиева (съименничка по фамилия) ще бъде 1040-ата премиера на Народния театър. Яна Титова е майка на внучката ми Ая, която сега е на годинка и два месеца. Tалантът на Яна изгря още преди няколко години, когато тя беше в Младежкия театър, аз тогава я поканих да участва в спектакъл-концерт на Голямата сцена на Народния театър по произведения на големия наш поет, драматург и преводач от гръцки и френски Стефан Гечев, носител на най-големите ордени на Франция и Гърция. Така се запознах с Яна. Скоро след това Яна Титова вече беше актриса в Народния театър. Чудесно е да работиш с близък човек, но в театъра ние всички си ставаме близки, особено когато започне нов репетиционен процес.

- Защо обаче у нас се играят толкова много моноспектакли - преоткрихме ли ги, или има и някаква друга причина?

- Актьорът в моноспектакъла е като Поета - в поезията лирическият герой е самият поет. Така е и в моноспектакъла. Актьорът става автор на произведението. Той тласка действието, насочва го, излъчва различните образи, преминава от миналото в настоящето, има очаквания за бъдещето. Това е много привлекателно за всеки, който е готов за висш пилотаж. Предложих на Яна Титова да е героинята в "Глас", защото тя е изключително истинска във всичко, което прави, и не може да преиграва. Не случайно има такива силни роли в киното.

- Задавате ли си въпроса защо ходи българинът на театър?

- Ходи, защото е като ловец. Сяда притихнал в залата и гледа как там, на сцената, нещо или някой се движи, случват се разни неща и се променят и той трябва да ги улови. Това движение е очарованието, с което ние като деца сме разлиствали приказките с картинки. Според мен специално българинът отива заради действието на сцената, но полека-лека започва и да изпитва удоволствие от добрия текст, от словото, а все повече това се търси.

- А като ловува в театъра, дали някой път ловът не се оказва неуспешен?

- Доста често се случва. Освен това и ловците са с различни амбиции и различен дивеч отстрелват - едни отиват на сафари, други за трофеи, трети за една яребичка. Много по-важен е въпросът с какво си тръгва "ловецът" и какво остава в него като спомен от този лов.

- В тая връзка докъде ни доведе реформата в театъра?

- С делегирания бюджет продължаваме да опустошаваме духовния живот, защото забравяме, че хората, и най-вече младите, имат нужда не само от силно комерсиални пиеси. Мисля си, че няма реформа, а една смяна на методологията на инвестиране. Преди държавата инвестираше във фонд "Работна заплата" плюс социалните осигуровки, а сега остави мениджърите директори да решават с кого и с колко души ще работят, пък инвестицията да е на продаден билет. И този "продаден билет" направи много лоша шега на театрите - тук изключвам Народния и още един-два, които не се втурнаха да правят лесно смилаеми и силно комерсиални произведения, а държат на нивото.

- Нямате ли чувството, че с тази реформа държавата избяга от функциите си?

- Държавата ни е зашеметена, ние всички сме зашеметени и се надявам да не се отдалечава времето, когато ще си върнем равновесието.

- Брой на зрителите - добре, продадени билети - добре, но няма ли и едни постановки сериозни, водещи към размисъл с дълбоки внушения, възпитателни и морални, ако щете, които очевидно няма да носят толкова пари и държавата трябва да ги финансира?

- В сегашния екип на г-н Вежди Рашидов влязоха нови хора и доколкото ми е известно, те са направили ревизия на методологията "пари срещу продаден билет". И ми се струва, че ще има корекции именно заради това, че трябва да се подкрепят театрални проекти, които излъчват едно друго послание и не са комерсиални. Така много по-голям кръг зрители ще могат да видят едно добре направено театрално произведение, което ще ги заинтригува, ще ги развълнува със смелите си и достойни творчески решения, ще ги въодушеви и ще остави траен знак.

- Работили сте в много театри. Като минава времето, не съжалявате ли, че не сте били само в един, където всичко е по-улегнало и спокойно?

- Улегнало и спокойно е творческа смърт, на никого не бих я пожелал. Аз имах късмета да получавам предложения за работа от чудесни театри, с най-прекрасните ни режисьори. Никога не съм подавал молба да бъда приет в който и да е театър. След като бях по разпределение в Шумен, както си му беше редът, накрая изпратих писма до Бургаския и Пловдивския театър, защото в тях се случваше нещо хубаво, но ми отговориха, че нямат нужда от артисти. И съвсем не се сетих, че никой не ме познава. Актьорът при всички случаи с годините влиза в рутина, но той трябва да е с различни екипи в различни отбори. В един театър в един момент започваме да си знаем всички номера и тогава заработва страхът доколко ще изненадаш партньорите и себе си.

- Как театърът издържа на конкуренцията на телевизията?

- Никаква конкуренция няма.

- Но много ваши колеги се оплакват, че нямало вече сериали и нямало какво да снимат.

- За търсените и успешните колеги в телевизията винаги ще има работа. Сигурен съм, че никой от моите колеги, които по-активно играят в сериали, ако е бил поканен да играе в спектакъл в някой от софийските театри и си е заслужавало, не е отказал роля в театъра. И това вече е конкуренцията, защото щом ти си свободен актьор, а не на щат в театъра, ще избереш. Ако ти не предложиш на един актьор, който вече е харесван от телевизионните зрители, нещо, което е стойностно и смислено, а не защото го знаят зрителите и ще дойдат да го гледат в театъра, то той ще откаже.

- Вие ли загърбихте киното, или то вас?

- През последните 20 години съм снимал в българското кино и в българските сериали толкова, колкото трябва. Сигурно съм бил повече необходим за киното ни в тоталитарното време, когато моите герои бяха хора, търсещи нов път, нов език на общуване: Рангел Вълчанов - "Закъде пътувате", Иван Андонов - "Вчера", и пр. После дойдоха чуждите продукции - френски, италиански, немски, английски, руски, американски - имам десетки участия. В периода преди промяната във филмите, в които ме канеха, моите герои бяха на различния човек, на този, който търси друг път. След промените у нас снимах, но не така активно, може би защото такъв тип герой изчезна, а може би и защото не са намерили в мен такъв тип съвременен човек, или пък не се е появил все още такъв сценарий, който да го свържат с мен.

- Актьор само на сцената или и в живота сте?

- Ужасявам се, когато трябва да ми сложат грим, когато съм гост в телевизия. Тогава не знам кой съм, смутен съм. Не е роля, в която трябва да влезеш. Така и в живота не си избирам роля. Такъв съм - какъвто съм.

Сега в ролята на режисьор на "Глас" в Народния театър открих, че дори не мога да се направя на актьор, за да скрия емоциите си, вълненията си. Смея се и плача на репетициите, когато Яна ме шашва с изпълненията си, но понякога и се гневя, за което съжалявам и се извинявам.
4
3242
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
13 Февруари 2015 20:29
Готин, ама… айде, жив и здрав.
13 Февруари 2015 22:52
В театъра на армията има билети от 4 лева ( на 2-ри балкон разбира се ). Във Варна може ли това да стане.
Защо билетите във Варна са по-скъпи от тези в София?
14 Февруари 2015 01:26
- Как театърът издържа на конкуренцията на телевизията?

- Никаква конкуренция няма.


Тоталитарната държава направи много лоша услуга на Театъра, като принуждаваше ученици, войници и студенти, работнически колективи да ходят на постановки. По-ригидните индивиди се отвратиха завинаги. А телевизията няма как да се избегне, навсякъде има телевизори. Предимно заради търговската реклама и политическа такава.
14 Февруари 2015 15:47
Помня го от един спектакъл отпреди повече от 27 години.
Това беше пиесата с име Лизистрата на Аристофан, поставена във
варненския драматичен театър Стоян Бъчваров.
Стоян Алексиев беше също толкова плешив тогава,
но малко по-млад.
Да ни е жив и здрав !
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД