:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 399,099,966
Активни 66
Страници 2,386
За един ден 1,302,066
Интервю

Лихвите и по депозитите, и по кредитите ще намаляват

Очаква се обаче българският закон за личния фалит да бъде един от най-либералните спрямо длъжниците, казва изпълнителният директор на ДСК Виолина Маринова
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Виолина Маринова
ВИЗИТКА:

Виолина Маринова е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на банка ДСК. Завършила е "Финанси и кредит" във ВФСИ "Д. Ценов", Свищов. Специализирала е комплексно банково обслужване на населението от ДСК в УНСС, София, и мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации; финанси и счетоводство" в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Започва работа в ДСК през 1971 г. като счетоводител. Виолина Маринова е заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, председател на Надзорния съвет на пенсионно-осигурителна компания "ДСК Родина", както и заместник-председател на Съвета на директорите на "Банксервиз".



- Г-жо Маринова, депутатите готвят законови промени, които предвиждат Фондът за гарантиране на влоговете да може да подпомага със заеми банки, които изпитват проблеми. Това работеща идея ли е?

- След кризисното лято на 2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете се оказа сравнително добре капитализиран и изигра своята роля за балансиране на ситуацията в банковия сектор. Получаването на право да финансира превантивни мерки, за ранна интервенция, ще даде възможност за стабилизиране на затруднена банка. Но не смятам, че предоставянето на заеми от фонда трябва да е негово основно задължение. За тази цел най-напред следва да се прилагат плановете за възстановяване. Фондът на практика ще опосредява отговорността на банките в кризисни ситуации, тъй като средствата му са събрани именно от тях. Положителен момент е възможността по-гъвкаво да се набира финансиране и евентуално да се използват повече инструменти за инвестиране и за получаване на по-висока доходност.

- Как случилото се с КТБ повлия на системата?

- Отпадането на съществен играч от банковата система имаше много сериозни последствия, най-вече в разклащането на доверието. Вярвам, че събитията, свързани с КТБ, ще останат изолиран случай и това няма да се отрази негативно на функционирането на останалата част от банковия сектор. Банковата система успя да запази показателите си за ликвидност, да съхрани капиталовите си буфери и да продължи да изпълнява функциите си на трансмисия на икономиката. Нещо повече, всички банки показаха изключителна адекватност и дисциплинираност на пазара, включително по време на изплащането на гарантираните депозити. То премина съвсем гладко и структурирано за всички засегнати участници, включително и за останалите клиенти на банките. Индикатор за възстановяването на доверието е фактът, че средствата на вложителите на КТБ се върнаха в банковата система и че положителният публичен образ на сектора успя да се затвърди.

- Имат ли нужда българските банки от външна оценка?

- Българската банкова система има едни от най-добрите показатели изобщо в Европа - включително ликвидност, запасеност с капитал, добре разписано и модерно законодателство. Регулаторната рамка на банките в страната ни винаги е била много по-консервативна. Повечето български банки са собственост на банкови групи, които оперират в европейския пазар. Така че косвено те подлежат на санкция и от надзора на собственика. По последни практики се прилагат съвместни надзорни оценки между БНБ и чуждестранните надзорни органи. В този смисъл и в момента българските банки са обект както на вътрешна, така и на външна оценка.

- Как ще повлияе на страната ни евентуално влизане в европейския банков надзор?

- Смятам, че най-големият положителен ефект на Единния надзорен механизъм ще бъде допълнителното подсилване на доверието в надзора над местните банки. Това има голямо значение за местния банков пазар след събитията през миналата година. Т.е. ще има положителен ефект за имиджа на банките, защото надзорът ще се извършва по единна европейска методика и с участието на външна институция с висока репутация.

От друга страна, в момента виждаме някои актуални проблеми по отношение на отчетността, с които банките ще трябва да се сблъскват още известно време. В регулациите има редица неизяснени тълкувателни въпроси, технически въпроси по отношение на отчетните форми и други. Докато преди решаването им беше гъвкав и сравнително своевременен процес на взаимно сътрудничество между БНБ и банките, сега той става доста тромав и труден. Надяваме се все пак такива проблеми да се изгладят обозримо с времето и натрупването на опит както от страна на банките, така и от страна на регулаторните органи. При сътрудничеството си с банката собственик, виждаме, че това е проблем не само за България, а във всички страни, които ще участват в този механизъм.

- Доходността на депозитите продължава да спада, а обемът им расте. На какво се дължи това?

- Спадът на лихвените проценти по депозити следва логично пазарните закономерности. Пазарните лихвени проценти в световен мащаб постоянно намаляват, някои от тях даже вече са прекрачили нулевата ос. Банковата система в България продължава да акумулира високи ликвидни буфери, поради което е нормално и при нас цената на привлечения ресурс да намалява. Въпреки това през последните години сме свидетели на стабилни ръстове на депозитите. Един от съществените двигатели са спестяванията на домакинствата в резултат на стагниращото потребление. Въпреки намаляващата атрактивност на лихвените проценти, клиентите продължават да предпочитат тази форма на управление на средствата си поради липса на алтернативи, които да предлагат относителна предвидимост и адекватност на поетия риск. Причините за това са многослойни - от една страна, предопределени от макроикономическата обстановка в международен мащаб, а от друга - допълнително подсилени от трудното постигане на политически и социален консенсус в страната.

- Тоест да очакваме продължаващо намаляване на лихвите?

- Лихвените проценти по депозитите ще продължат плавно да намаляват, а тези по кредитите ще ги следват, но с по-бавно темпо. Основанията за това са високата ликвидност на банковата система, високата норма на спестявания на гражданите и относително слабото търсене на кредити.

- Има ли изгледи банковото кредитиране да се раздвижи и на какво се дължи застоят?

- Причина за свитата кредитна дейност е несигурността. Незначителният икономически ръст, слабото потребление и стагнацията на пазара се отразяват негативно и върху банковия сектор, който е взаимозависим от икономическата среда. Трябва да има предвидимост и предизвестеност за сравнително дълъг период от време, сигурност за работните места, стабилни доходи, за да могат да се активизира потреблението, инвестициите, производителността, а в частност и потребителите на финансови услуги - имам предвид както на гражданския, така и на фирмения портфейл. Банковата система у нас е акумулирала адекватни капиталови нива, готова е и има апетита да посрещне ускоряване на кредитния пазар, което допълнително ще катализира подема на икономиката. Но двата фактора трябва да вървят ръка за ръка.

- Скоро трябва да въведем евродирективата за ипотечните кредити. Как ще повлияе на условията на банките въвеждането в българското законодателство на тази директива?

- Насоката на развитие на законодателството във финансовия сектор и адаптирането на европейските директиви е да се включват повече текстове, целящи защита на потребителя. Основните проблеми, които се регулират от директивата, са в три направления: прозрачно формиране на лихвата през срока на кредита, размера на таксата за предсрочно погасяване и правото на потребителя да ограничи отговорността си до цената на имота при невъзможност да изплаща заема.

Прозрачното определяне на лихвите по ипотечните кредити е сред най-горещите теми през последните години. Ипотечното кредитиране досега се намираше под юрисдикцията на Закона за потребителските кредити, който урежда различни по срок, размер и предназначение заеми на физически лица. Не мисля, че въвеждането на новия закон ще промени практиките съществено - лихвите вече се формират почти изцяло на основата на индекси като ЮРИБОР и СОФИБОР или са фиксирани, клиентите могат да сравнят различни оферти на базата на годишния процент на разходите, отменена е таксата за предсрочно погасяване.

Що се отнася до ограничаването на отговорността, което предвижда компенсиране на банката със сумата от реализиране на имота на клиентите, в случай че те не могат да обслужват кредитите си, то и в момента предлагаме такива продукти. Интересът към тях е незначителен, защото размерът на финансиране е по-нисък и изискваното самоучастие на клиента не е атрактивен аргумент за избор на такъв продукт. Като положителен елемент от предстоящите нововъведения е и професионализирането на кредитните посредници, така че те да могат пълноценно да консултират клиентите.

- За личния фалит у нас се говори от години. Смятате ли, че имаме нужда от подобен инструмент и как би трябвало да работи той?

- Основният смисъл от въвеждането на регулации, от личния фалит, е превенция на свръхзадлъжнялостта, което е положително като подход. Очаква се обаче българският закон за личния фалит да бъде един от най-либералните спрямо длъжниците. Не бива да се гледа на въвеждането на такива регулации като на панацея, тъй като в добрите практики и опита на други икономики има редица изисквания и строги критерии по дефиниране на личния фалит; целият процес е свързан с продължителни и скъпоструващи съдебни процедури, включително и с назначаване на синдик, който администрира управлението на имуществото и доходите на длъжника и проследява цялостното му финансово поведение. Спорно е дали мярката е път към така дискутираното споделяне на риска и дали ще има очаквания дисциплиниращ ефект за потребителите на финансови услуги - т.е. дали ще бъде санкционирана тяхната платежоспособност или платежоготовността им. Освен това в страните с действащ такъв закон на лицата, обявили несъстоятелност, се налагат и забрани да упражняват определени професии, както и се ограничава достъп на клиентите до последващо финансиране.
2
3264
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
18 Март 2015 23:17
Освен това в страните с действащ такъв закон на лицата, обявили несъстоятелност...


Доколкото ми е известно, само в България и Румъния няма такива закони. Време е да приемат такъв закон защото хората не могат повече да плащат и емигрират.
19 Март 2015 07:20
Такъв закон е нужен. Ако не се лъжа и в Испания нямат оше, сега им го обещават - там го наричат закон за "втория шанс". Добре би било задно с него и да се оправи закона и за фирмените фалити, както и банковите. Просто не работят. Може и направо един кодекс на фалита да се направи.
И тази работата със синдиците /те реално си имат собствени интереси/ е доста съмнителна, трябва да се ограничи максимално ролята им с повече преговори между кредитори и длъжници под контрола на съда. С което стигаме до майката на всички реформи - съдебната. Без нея, всичко си остава голи приказки и закони, писани с моливи, като гумичката се държи от олигархията.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД