:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 422,085,868
Активни 88
Страници 21,167
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Картон с пясък на улицата е боклук. В галерията е изкуство

Известният ни график Иван Газдов разсъждава за заблудите и самозаблудите в творчеството
Снимка: личен архив
Иван Газдов
Иван Газдов е български художник график, бивш ректор на НХА - 1999-2003 г. Има забележителни постижения в сферата на авторския плакат. От 1987 г. работи в собствен графичен стил - "графиктура". Има над 60 самостоятелни изложби. Носител е на десетки награди и отличия, много от тях международни. Твърди обаче, че най-скъпата му награда е Голямата награда на Ямбол за 2004 г. Публикувал е и 3 тома стихове, наречени Bestсмислици. Наскоро издаде и том с иронични спомени - "Двама в Алабама (ала бала)".





- "Двама в Алабама (ала бала)" е книга, пълна със скепсис и ирония. Какво все пак наложи този път така основателно да заложите на словото, за да се изразите?

- Писането за мен не е смяна на средството за изразяване, а резултат от сполетяване. Скоро ми се обади от Англия една позната. Мъжът й влязъл да я пита да не е болна, защото ритала на дивана и си бършела сълзите. От смях. Като четяла 17-а глава от книгата, в която художници ходят да плевят моркови на бригада по времето на най-хуманния строй. Веднага си представих как щеше да се чувства Джером Клапка Джером, ако го бяха пратили "доброволно" на бригада да събира сено в графство Съсекс редом с Бърнард Шоу и местните да се цупят, че не могат да намерят подходяща вила за Шоу, защото е много висок.

- Иронията е любим похват и в графиките ви. Често сте и автоироничен. Самоиронията и успехът не си ли пречат понякога?

- В тази връзка да допълня: ако бях писател, щях сега да обявя в сайтовете, че имам голям международен успех (книгата ми е четена в Англия!). Поначало трудно се обобщава, а и едва ли е необходимо, но текстът е колкото биография на зараждането и създаването на графичен стил, толкова и одисея на неговия автор, смесена с фантастични отскоци за добро настроение. Създаване на текстуален микс.

- А откъде това непрекъснато подсмихване?

- От "прозрачните" творци, обречени не само през тях да се гледа, но и да се минава, от епидермалните величия на сезонната естетика... Ето - те например получават като велика компенсация творческа изява в Америка. А колкото и далеч да отидеш по света, това не те прави световен. Или както казва лирическият герой, който води повествованието в първо лице (това не съм аз все пак!): КОГАТО ЧОВЕК СЕ ЗАНИМАВА С НЕЩО, ТОЙ СТАВА НИЩОЖЕН, КОЛКОТО НЕГО. КОГАТО ЧОВЕК СЪЗДАВА НЕЩО, ТОЙ НЯМА НИЩО ОБЩО С НЕГО. КОГАТО ЧОВЕКЪТ Е НЕЩО - КОЛЕГИТЕ СЕ ДРАЗНЯТ.

- Като казахте "нещо", се сетих как казвате и "нищо". Героят нарича себе си "едно голямо Тунджанско нищо". Всеки творец, разбира се, има моменти на неверие и самонизвергване. Но на мен ми се стори много занимателно тук прилагателното "Тунджанско..." Какво е Тунджа за вас - не само истинската, а тази в съзнанието ви?

- Цитатът за "Тунджанското нищо" е от есето предговор (което препоръчвам да не се чете), посветено на "паважните хора" (от "паваж") - тези, които не са залепнали за всеобхватната, всемогъща и всепоглъщаща кал. Една от моите две съратнички в детските игри ми писа: "Паважът беше хубав, под копитата на конете надвечер изскачаха оранжеви искри." Конете теглеха файтони, а ние израснахме с тези искри... А Тунджа, великата жълта бавна водна грамада ни караше да гледаме по течението с копнежа, който те обхваща на гара. Всъщност цитатът е мнение на лирическия герой. Действителното мое отношение към чувството на пристрастеност е: "Аз съм тунджанска мида". (Георги Лозанов провери, наистина има такива миди, които не стават за ядене, а се използват за стръв при риболов).

- А защо вие - ценен и обичан български художник, оставяте чувството в текста си, че сякаш признанието не ви достига? Или пък не ви засяга? Липсва ли нещо на обществото ни, за да тури ред в оценъчния си механизъм?

- Първия цикъл графикатури (цикъл е нещо, което се прави периодично, за разлика от серия) в Медвен нарекох "Нещо е излишно, нещо не достига", като имах предвид естетиката, която е далеч от всякакво вътрешно и външно опекунство. Последното е големият обществен проблем с изкуството - тоест "творчеството" с кортеж и шлейф от нЕкои съображения. Или, както казва Джон Ленън: "Бях потресен, когато разбрах, че за да те приемат в Ню Йорк, трябва да си протеже на Анди Уорхол". Не ми звучи познато - не знам за какво говори!

- Доста графикатурно се изразихте. Всъщност графикатурата - това ваше изобретение, може ли да бъде отношение към света?

- Един от лайтмотивите на книгата е изясняване какво е "графикатура". Какво е да създадеш стил и да го развиеш. Чавдар Мутафов пише: "Да се постигне стил не е догма, както не е задължително да се твори изкуство. Ала веднъж постигнат, стилът сътворява от изкуството догма: изкуство и нищо друго."

- А какво за вас е стилът все пак?

- Стилът в изкуството е отношение само към света на изкуството. Ил, ако позволите да перифразирам една мисъл от 1963-та (годината на сексуалната революция), че "Половият живот е по-хубав от обикновения", то СВЕТЪТ НА ИЗКУСТВОТО Е ПО-ХУБАВ ОТ ОБИКНОВЕНИЯ.

- В "Двама в Алабама" изказвате почти еретични мисли за известни имена от артсредите. Не ви ли се струва, че условността на понятието "успех" в съвременното изкуство вече е стигнала размери, които правят оценъчната скала все по-абсурдна?

- В изкуството няма оценъчни скали! Има оценъчни падения! Аз лично много добре знам, че като погледнеш един картон, посипан с пясък, има две мнения, в зависимост от това къде го заварваш. Ако е на улицата или в някой боклук, това си е картон, посипан с пясък и нищо друго. Но ако го видиш в някоя галерия, трябва да се понапънеш или някой да ти помогне да преодолееш напълно естественото предположение, че някой нещо те занася. Това понапъване обикновено движи нещата в изкуството напред. За него се иска "ментале" - ум, според Леонардо. Но аз все още не мога да преодолея моето напъване пред картините от цветни точки на Дамян Хърсов (или казано с произношение Деймиън Хърст), за това, че трябва многократно да отговаря за плагиатство, и то от художници плакатисти, т. е. от второстепенната категория на безмозъчната класация.

- Хуморът спасява ли ви, или вие се опитвате да спасите света чрез хумора? Красотата щяла да спаси света... Приписват този афоризъм на Достоевски, затова ви питам така за хумора.

- Ако наистина го е казал и в същото време с ужасяващо трагична съдба (болести, извеждан на фалшив разстрел, каторга...), то той е пример за фантастичната и очарователна заблуда на истинските творци. Така че не мога да се сравнявам с хумористичната кондиция на главния герой на книгата, съвършен гениус минималис от град Юмбо (Ямбол) на река Тунджа на име Джан Едуард Хаза, който в хипотетичната си "Америка" много искаше "да танцува ту степ с любовта в свободното й време на брега на една река" (гениален цитат от О`Хенри), но така и не успя, защото аха да започне танца, и любовта си умираше от смях на неговата непохватност. И аха да започне отново, той пък се заливаше от смях на нейните чупки... Така че хуморът ще спаси света точно толкова, колкото и красотата го е спасила - само в главите на нещастните артисти.

- Пак стана дума за Тунджа. До нейните завои ли се чувствате най-добре?

- Сега само в магическото място за моето рисуване - село Медвен. А по-рано в Ямбол в градската градина (остров на Тунджа), увит с шал, седнал на пейка в снега между вечнозелените огромни кипариси и гледайки нагоре в мрачното небе, в което се виеха ята от черни, гракащи прокобно гарвани... По-късно дойдоха гларусите и всичко стана неадекватно.

- Като погледнете днес назад - дава ли нещо изкуството на талантливия човек? А взема ли му нещо?

- На талантливия човек му взема всичко. А за да не става така, съществува междинната порода "творци", които Фнимават...

- Какво толкоз Фнимават?

- Ами гледат чрез "изкуството" да изчукат нещо. Или както казваше един великолепно задоволен "творец", размахвайки четката си равномерно: "Кво ме гледаш - махче-левче, махче-левче!"

- Творбите ви показват саркастично знание за човешката природа. Има ли българинът по-особена природа? Тя как се съотнася със сарказма?

- Той има "забърсваща" природа (порода). По този повод нека го кажем стихотворно:

Почти за целия народ

изкуството е като пот.

Избива то през кожата,

не можеш да го регулираш.

И по хигиенни съображения

(забележете народът колко е етичен)

забърсва го от дъжд на вятър

със поглед безразличен.

7
2480
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
27 Март 2015 20:01
Достоевски не е бил на фалшив разстрел - осъден на обесване, след екзекуцията на първите, останалите са пратени на каторга...
И в интервюто, и в рисунките на художника има повече претенциозност, отколкото оригиналност...
---------------------
Сайтът на Генек


27 Март 2015 20:39
Според мен картон посипан с пясък си е картон посипан с пясък без значение къде се намира. Нацапано с боя платно също.
28 Март 2015 07:48
На мен ми хареса, изглежда интелигентен човекът, пък и не виждам какво не е вярно от това, което е казал.
Представям си тези разсъждения да бяха на Д. Иванов, досега щеше да има 100 поста с възклицания "маестро" и "добре, че те има"...
28 Март 2015 08:54
И в интервюто, и в рисунките на художника има повече претенциозност, отколкото оригиналност...


Иван Газдов е оригинален и забавен творец и човек.
Има над 50 изложби у нас и в чужбина.
"Награда от Международния конкурс за плакат от Москва (1985), Специалната награда на името на Хидезо Конзо от Международния конкурс на в. “Юмиури Шимбун” от Токио, Япония (1986), Награда от Първи международен конкурс за графичен дизайн по Интернет, Токио, Япония (1996), и Бронзова награда от Второто издание на същия конкурс (1998). Иван Газдов е носител на единствената награда, дадена на български художник, за пощенска марка от международен конкурс (Министерство на пощите на Япония). Той печели и сребърен медал за “Постижение през ХХ век” от Интернационалния биографически институт, Кеймбридж, Англия (1992), и номинация за Международен педагог на 2005 година от Международния биографичен център, Кеймбридж, Англия. Негови творби има в над 20 музеи, галерии и колекции по света. "

28 Март 2015 17:11
Братя Стругацки
28 Март 2015 07:48

28 Март 2015 19:37
Братя Стругацки

На мен ми хареса, изглежда интелигентен човекът, пък и не виждам какво не е вярно от това, което е казал.


28 Март 2015 20:15
В изкуството няма ясни критерии. Зависи КОЙ какво ще каже. Цял живот се вглеждам в картината Мона Лиза. Гледа ме една грозовата жена и няма никаква, ама никаква "загадъчна усмивка". Но щом е казано 1000 пъти, значи тя се смее загадъчно. Пиер Данинос го беше казал : "посредствени представи, буржоазни глупости и автоматизми".
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД