"Потъването на Созопол" е поредният съвременен български филм, който е способен да отблъсне публиката още с анотацията си (а сетне - и с показаното на екрана). Ето я: "Един застаряващ мъж се връща в Созопол, където е прекарвал летата си, с десет бутилки водка и намерението да ги изпие. Ясно е, че когато водката свърши, ще се случи нещо". Нещо повече от това героят да е пиян като талпа?

Режисьор е Костадин Бонев ("Подгряване на вчерашния обед", "Вапцаров: Пет разказа за един разстрел"). Сценарият е по книгата на Ина Вълчанова. По думите на създателя си - а и съвсем видимо от филма - това е жалба за някогашния, изгубения Созопол, който вече съществува само в спомените - "Созопол беше малък град, а аз певец световно непознат".

В главната роля е Деян Донков, който се справя прилично, партнират му с различен успех Снежина Петрова, Светлана Янчева, Леонид Йовчев, музикантите Стефан Вълдобрев и Васил Гюров. Операторът Константин Занков е уловил един сумрачен, дъждовен, невидян от туристите Созопол. Действието е протяжно, прекъсвано от спомени, ретроспекции и надниквания в отвъдното. Общо взето, неудовлетворителен и монотонен наратив, посъживен отчасти от актьорското присъствие.

Търпението на зрителя, дочакал края, не е възнаградено със зрелищен апокалипсис. Созопол потъва тихо, унило и безрадостно като героите си.