:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 404,541,360
Активни 95
Страници 12,929
За един ден 1,302,066
Две пиеси за самоубийството като избор, поглед на Сабина Василева

„На ръба” е за напускането на родината, живота и себе си

Снимка: Народен театър
Пиесата е за манталитети - и още нещо.
ПРЕМИЕРА: Народен театър

Участват: Деян Донков, Иван Юруков, Рени Врангова и други.



Бит и душевност на нашия народ по Александър Морфов - така лаконично може да се определи премиерният спектакъл на Народния театър "На ръба". С уточнението, че постановката визира до какво състояние се е докарала (и е докарана) нацията в условията на днешната демокрация.

Зрителят проследява как протичат делниците и празниците в една 16-етажна жилищна кооперация, добивайки обобщена представа за житието на нашенеца въобще. На голямата сцена се извисява подвижна конструкция, състояща се от няколко нива по вертикала (колосалната сценография е на Никола Тороманов). Публиката има поглед към случващото се на покрива, в апартаментите по етажите, както и на приземното ниво, където едно до друго са наблъскани всевъзможни магазинчета.

Няма да е преувеличено да се каже, че "На ръба" е безсловесен спектакъл. Не че героите изобщо не говорят, но доколкото си разменят някакви реплики, те по-скоро имат маркираща функция или осъществяват отпратка към миналото. При все това пред погледа на зрителя се разиграва такова зрелище, че липсата на диалог дори не се осъзнава. Многочислената трупа, в която влизат Деян Донков, Рени Врангова, Валери Йорданов, Албена Колева, Стоян Алексиев, Иван Юруков и други, е впрегната в един главоломен театрален акт, който почти на принципа на нямото кино и в мощен музикален съпровод надгражда експресивната картина на битието българско. Например как всеки изсипва боклука си пред дома или върху главата на ближния - в буквалния и преносния смисъл. Как, ако нещо препъне нашенеца, той ще го подмине, ако ще сто пъти, но няма да потърси и отстрани причината. Как грижата за чуждия живот той никак не счита за своя, а единствено на оня, горе. Самоубийството пък е съвсем в реда на нещата.

Както и в други авторски спектакли от този сезон - "Самолетът закъснява" на Маргарита Младенова и "Книга за изгаряне" на Иван Добчев, - присъства болезнената тема за емиграцията. Поантата на новогодишната нощ е мигът, в който героите, насядали край стъкмена от подръчни средства трапеза, застлана с найлон, се свързват по скайп със забегналите си в чужбина отрочета. А зад причудливия фасон на скромното лаптопче зрителят разпознава капака на кутия шоколадови бонбони "Черноморец".

Постановката въздейства - като реквием за един народ. Така поне я определя режисьорът. Като жалба за "изгубилите се традиции, приемственост, празници". Като напомняне, че българите сме на ръба да влезем в Червената книга.

973
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД