:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 412,823,970
Активни 108
Страници 11,163
За един ден 1,302,066
Истинската история

„Великите мъже, които извоюваха победата”

Генерал Владимир Стойчев: „Врагът е сразен и върху неговия труп победно се развява и българското знаме”
Победният ход на Първа българска войска през втория период (25 ноември 1944-15 май 1945 г.) на Отечествената война на България (1944-1945 г.) преминава през Югославия, Унгария и Австрия. Най-западната точка, до която достигат българските воини, е Фьолкермаркт (Великовец), недалеч от Клагенфурт (Целовец), главния град на федералната земя Каринтия, а най-северната - Лайбниц (Липница), южно от Грац (Градец), главния град на федералната земя Щирия, в днешна Австрия; ръчно рисувана карта на стр. 8-9; в. "Земляк", бр. 20 от 16 юни 1945 г.
Малцина историци и дейци на изкуствата и културата се заеха да отбележат 70-ата годишнина от края на Отечествената война на България от 1944-1945 г. А от повечето от тези, които все пак го направиха, останахме крайно разочарование заради историческото им невежество. Мътни политически наноси затлачиха празничните текстове на другата част от писалите по темата. Трябва да се направи уточнението, че общият брой трудили се в тази посока не надвиши броя на пръстите на двете ръце; услужливите към (всяка) власт предпочетоха да се снишат, за да не би да изгубят благоволението на покровителите си. Жалка работа.

Не беше лесно и на Народното ни събрание хем да приеме някакъв документ по повод 9 май, хем да не каже нищо съществено в него. Страховитата мешавица в текста на документа се е получила несъмнено както поради "ефекта на пумпала" (безсистемно въртене към по-силния на деня), така и като резултат от безброй безпринципни поправки. Така спасяването на българските евреи, което е любима тема и примамка на новоопечените политици, с чиято помощ те обичайно отвличат вниманието от престъпната политика на монархическите правителства до септември 1944 г., предшества в текста участието на България в разгрома на Хитлеристка Германия, което пък от своя страна е възможно най-старателно замазано във втората половина на документа. Едва ли от това има някой зачуден, нищо-не-казването, в съчетание с отвличащи вниманието несъществени подробности, е специалитетът на режима в София. Тъжното е, че все някой се хваща на евтините уловки.

Е, ние не се хванахме, но какво от това. Вероятно трябва да сме благодарни, че поне не преместиха Деня на победата на 8 май, за да услужат на господарите си, при това с някакво помирение, или съприкосновение, или съчувствие, или не-знам-що-си добавено в името на празника. Ако не бяха също толкова страхливи, колкото и алчни, щяхме да сме свидетели и на нещо подобно несъмнено. Няма как от такава политическа класа, както и от прислужващите им историци и средства за масово осведомяване, да очакваме да се гордеят, че фашизмът бе "сразен и върху неговия труп победно се развява и българското знаме" (из реч на генерал-лейтенант Владимир Стойчев на митинг по случай завръщането на българските воини в родината; пл. "Александър Невски" в София, 17 юни 1945 г.) не само защото всъщност тайно симпатизират на престъпни и човеконенавистнически идеологии. Тези винаги под строй се сещат единствено за "правилните" исторически събития и по условие не са в състояние да се поклонят искрено пред подвига на "великите мъже, които извоюваха победата" (част от същата реч) в последната победна война на България.

* * *

Победоносното завършване на първият период на Отечествената война на България има няколко сериозни последствия. Българската народна войска бе оставена практически напълно самостоятелно да изпълни набелязаните си цели по освобождението на югославската част от областта Македония, както и на огромни части от Източна Сърбия и в източната половина на областта Косово и Метохия. С ненадминато мъжество и при огромни жертви българските воини изпълниха своя дълг геройски. С участието си в тези мащабни сражения Българската народна войска помогна в значителна степен за успеха на белградската настъпателна операция на Червената армия и се утвърди като признат и незаменим съюзник в Антихитлеристката коалиция. Поканата за по-сетнешно участие на България във войната бе признанието за победния завършек на първия период на Отечествената война.

През втория период на Отечествената война на България на Българската народна войска не бе дадена тая оперативна свобода, която тя има в Македония и Източна Сърбия. След 25 ноември (вж. Извори) българските войски са по-тясно обвързана с плановете на Трети украински фронт, но това няма как да е другояче. Залогът в завършека на бойните действия в Европа бе твърде висок за да бъде оставена по-голяма оперативна свобода на неопитната, в сравнение с германските сили, воюващи от почти 6 години, българска войска. През втория период от Отечествената война българските части трябваше да се срещнат вече с напълно боеспособни и опитни части от германската войска. Повече с героизъм и лична отдаденост, отколкото с опит и умения, българските воини се справиха с чест, за наша обща гордост.

Съвсем не е гладък, като "паветата пред Народното събрание", победният път на България в бойните действия в завършека на Втората световна война. Понеже бойните умението се изграждат най-бързо и сигурно именно в действителните сражения, едва ли все пак е било възможно българските воини да натрупат за няколко месеца нужното за да се равняват с многогодишните участници в конфликта; това ще да е била причината в дневника си Георги Димитров да запише на 17 март 1945 г., че "Ст[алин] между другото обърна внимание, че българските части не се бият много добре . . .". Едва ли трябва да ни смущава тази оценка, тя е само предварителна. Главната оценка за победния път на българската войска през Втората световна война бе салютът, даден в нейна чест на Парада на победата в Москва (24 юни 1945 г.) и фактът, че българското землище не бе орязано за пореден път. Героизмът на българския воин, жертвите, които България даде в цялата Втора световна война, не само през 1944-1945 г., не бяха напразни; те изтриха от челото ни, доколкото това изобщо бе възможно, срамния сговор с Хитлерова Германия и със страните от Оста. Почти.

* * *

Триумфалното завръщане на българските воини през Унгария и Югославия е само един от епизодите на взаимно възхищение и съпричастност, които балканските народи всъщност хранят един към друг, противно на старателно подхранваните от чужбина митове. Възрастните в Белград още помнят собствения си възторг от посрещането на победната българска войска, този триумфален прием е запечатан и върху поостарялата днес фотографска лента (вж. изображения). Не бива това да ни учудва, с неочакваното "Братя и сестри сме" и днес посрещат нас, българите, особено в по-малките населени места в Сърбия, и това винаги се превръща в начало на едни безкрайни разговори за общото между нас и за взаимната ни историческа свързаност. Съвсем същото е и в Гърция, Същото е и в Македония, та даже и в Албания, когато местните се чувстват защитени от постоянното следене в страните си. Така се убеждаваме, че единствено балканските страни, с които имаме обща история и общи стремежи, са нашият естествен съюзник. Само те и никой друг; вероятно това скоро ще бъде разбрано най-сетне. Време е да се завърнем към балканските си корени.





Извори



"Българи, първата фаза на войната срещу германските нашественици на Балканите завърши с бляскави победи за нашето оръжие. Българската войска, проникната от горещ патриотизъм и от висок свободолюбив дух, срази врага и се покри с неувяхваща слава. Ние се прекланяме благоговейно пред скъпите жертви, които тя даде в защита на народните интереси и за подобрение на международното положение на България. Вечна слава на загиналите герои! Дълбока признателност към живите бойци! . . ."

Из Прокламация на Министерския съвет, 24 ноември 1944 г.



"В изпълнение на договора за примирието [между България и правителствата на Обединените народи] (точка 1, г) [вж. Свързани текстове] . . . за успешното завършване на войната срещу Германия . . ., одобрява се създаването на една отделна българска армия в състав до 5 дивизии с обща численост до 90000 души [малко по-сетне числеността е доведена до 100 хиляди души], която да вземе участие в следващите военни действия под командването на командващия [маршал Фьодор Толбухин] Трети украински фронт [в състава на РККА]. Същата да започне превозването си от 25 ноемврий т. г. Разходите по издържането на тази армия се понасят от българската държава [до 24 януари 1945 г.; от 25 януари 1945 г. разходите по цялостното осигуряване на Първа българска войска се поемат изцяло от Червената армия (решение на съветското правителство от 11 януари 1945 г.)]. Всички подробности по действията и снабдяването на тази армия се уреждат между българския Генерален щаб и командването на Трети украински фронт."

Из Постановление на Министерския съвет на България, 28 ноември 1944 г.



"1. Отзоваването на армията за родината в състав [изброяват се съединенията и маршрутите] да започне на 28 май т. г. . . .

2. За окупация на завладените територии да останат [в Австрия; изброяват се съединенията] . . .

. . .

10 . . . Стрелбата през време на походните движения и през време на железопътния превоз на частите се абсолютно забранява . . . [забранява се] търсенето и употребата на спиртни питиета. Най-строго се забранява посягането на частната и обществената собственост . . ."

Из Заповед на командващия Първа българска войска генерал-лейтенант Владимир Стойчев, 26 май 1945 г.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=747285

(Българската войска е посрещната сдържано в Македония)

http://www.segabg.com/article.php?id=746480#id_5683581

("Бляскави победи на българското оръжие")

и посочените там други свързани текстове.
 Белградчани възторжено приветстват завръщащите се с победа български воини, от военната кола на поздравите отговаря помощник-командира на Първа българска войска генерал-майор Щерю Атанасов (1902-1967); 13 юни 1945 г., Белград.
29
26427
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
29
 Видими 
13 Май 2015 20:40
"защото всъщност тайно симпатизират на престъпни и човеконенавистнически идеологии"
Това прилича на обяснение защо авторът се занимава с писане.
“Героизмът на българския воин, жертвите, които България даде в цялата Втора световна война,.…, не бяха напразни; те изтриха от челото ни, доколкото това изобщо бе възможно, срамния сговор с Хитлерова Германия”
Така е. Впрочем, заместете „българския“ със „съветския“ и „България“ със „СССР“, и ще получите твърдение, което всеки честен руснак би признал за истина.
13 Май 2015 20:54
България точно както и СССР е била оставена един на един с Хитлеристка Германия .
Путин каза че пактът Молотов-Рибентроп бил правилно решение в такваз обстановка. Тогава БКП възторжено одобрява гениалният геостратегически ход на съветскито правителство..
Що за България същото да се квалифицира " Срамен сговор " ?

Петрински , свери часовника с последните модни тенденции в най-прогресивната историографска школа да не ставаме пак за смех.
13 Май 2015 20:54
Направо се чудя защо не ни поканиха и нас за капитулацията на Германия. Французите как ги поканиха?!
13 Май 2015 20:59
Котка -
Имаше и друго, но го редактирах, защото някому подобни теми не се харесват...
-----------------------
Сайтът на Генек
13 Май 2015 21:01
Добре че на 9.5 в Москва бяха Ирина Бокова от ЮНЕСКО и български туристи /показаха ги по руските програми/. Котка
13 Май 2015 21:03
13 Май 2015 21:15
Прочетете Николай Слатински в Дневник и си пазете клавиатурата ...
VOCI от 13 Май 2015 20:54 - да беше задълбал поне още малко мислите си по тези въпроси - вярвам в добрите ти намерения, но не и в знанията ти по тях ...
13 Май 2015 21:22

Тов. Кошка
13 Май 2015 21:22
Фашизмът щял да приключи, както приключи комунизмът. С перестройка някаква си, след като фюрерът им си отидеше тоя свят. Впрочем, немските генерали са го били взели на мерник. Нямали са шанс, но все някога е щяло да се случи.
13 Май 2015 21:32
beagle 13 Май 2015 21:15
VOCI от 13 Май 2015 20:54 .... - вярвам в добрите ти намерения, но не и в знанията ти по тях ..

Вярата е лична и даже интимна материя. Няма да и посягам.
Ти кажи с кой факт конкретно не си съгласен та да задълбая.
14 Май 2015 05:59
Котка-
14 Май 2015 08:05
Петрински , свери часовника с последните модни тенденции в най-прогресивната историографска школа да не ставаме пак за смех.
Модните тенденции са ибрикчийство към Големия брат зад голямата локва. Нашите историци са много повратливи. А както писа Велизар Енчев в "Галерия" РъБъ-то са си фашизоиди, те умрят по Богдан Филов и компания. Затова се чудеха как да изкилиферчат обръщението.
14 Май 2015 09:32
Статията по-горе не е историческа - тя е политическа.
Петрински - върви си!
14 Май 2015 10:22
Петрински,
14 Май 2015 11:14
"ефекта на пумпала" (безсистемно въртене към по-силния на деня),

Чувал съм израза "върти се като пумпал". "Безсистемно въртене към" е безсмислица.
14 Май 2015 11:21
Информативната стойност на статията клони към нула.
Виж, от пропагандна и патосна гледна точка работата е друга.
Досежно темата:
Факт е, че България дава най-голяма в количествено отношение армия в помощ на Червената армия от тези, съставени от страните-бивши съюзници на Германия. А пък като включим и армиите от окупираните от Германия държави в Изт. Европа, отстъпва само на югославската.
Прочее, в този дух на мисли - някой има ли инфо каква е била числеността на френските сили, сражавали се на страната на съюзниците през 1944-45?
14 Май 2015 11:22
"Прочетете Николай Слатински в Дневник и си пазете клавиатурата ..."
Прочетохме я ама е доста посредствена.
И тази също.
14 Май 2015 11:23
Авторе, "майс торе" .
14 Май 2015 11:38
Поредната статия в стил: Класово Партиен подход в нАуката.
14 Май 2015 14:09
нищо-не-казването, в съчетание с отвличащи вниманието несъществени подробности, е специалитетът на режима в София

не знам откога станахме РЕЖИМ, но това е друга тема....
тов. Петрински, НС е ПОЛИТИЧЕСКИ, а не нАучен орган, ако не си разбрал случайно, той се занимава с политика, а не с нАука
същественото казване е оставено на учЕни като теб
14 Май 2015 16:27
Само дето нахалост измряха 30 000 войници! После пак плащахме репарации! Що за победители сме!
14 Май 2015 16:48
Авторът критикува "дейците" които принизяват усилията на българската нация и Българската войска на страната на Обединените народи през ВСВ, но май самият той прави същото. Фактологията е доста рехава за сгъстените и мащабни събития на европейския театър на бойни действия на ВСВ през последните месеци на войната. Цитираната бележка от дневника на Георги Димитров с оценка на Сталин трудно може да бъде свързана с реалността. Датировката й е от последните дни на Дравската епопея, а точно това е операцията, която заслужено и признато покрива със слава Българската армия. Споменатите войнишки бунтове са най-често неорганизирани отстъпления пред далеч по-опитния и по-добре въоръжен противник. Така е било, имало е и такива неща. Войната, особено срещу армия като Вермахта, не е забавна игра. Като се разглеждат тези събития не трябва да се забравя обаче, че в Българската войска няма "загранотряди" и някак си нашите са се справяли без нито веднъж да оголват фронта. А партизаните на Тито доста по-често са се изтегляли и оголвали фронт по някой път с километри. В частност при Драва оперативната обстановка е особено критична точно поради изтеглянето без предупреждение на части на ЮНА, точно в момента на германското настъпление. Югославските войски се изтеглят, нашите - не. Интересно, как ли Сталин би коментирал техните действия.
Интересно е споменаването на решението на съветското правителство да поеме издръжката на нашата І-ва армия от края на януари 1945. Това решение е част от по-голямото политическо решение да се увеличи подкрепата за съюзните армии, действащи съвместно с Червената армия на Европейскя фронт. По същото време се създава и Втора полска армия например. Не е ясно доколко и как точно това решение е изпълнявано, защото издръжката на Първа българска армия от страна на Българската държава продължава без прекъсване. Решение на съветското правителство обаче идва чак 4 месеца след Крайовската спогодба. Това е мълчаливо признание, че Нишката, Струмишко-Брегалнишката, Скопската, Косовската и Сремската операции са провеждани със собствени сили и средства и за собствена сметка. До края на войната основната част от стрелковото и артилерийско въоръжение остава каквото е било и в началото на бойните действия.
14 Май 2015 18:45
Това как сърбите са посрещали Българската армия е добре.
ДАЛЕЧ по ИНТЕРЕСНО за Н.В.Историята, обаче, Е
КАК задунайските племена са посрещнали Българските Офицери в България,
окрилявани и насърчавани от окупационната 37-ма армия на РККА.
***
Имало ли е разстреляни, вкарани в концлагери, интернирани, съсипани до живот?
Въобще - зверствата на задунайските племена срещу Българската армия след 9.9.1944
и пребиваването на съветските окупационни войски са
забранена тема...
14 Май 2015 22:59
Всичките кавали и кавалисимуси като по команда са се явили. Ей , да беха ви дали нареждане да се поразредите малко , а така сте се изтресли всички на веднъж. Конфузно излиза. Жалки парчета. Явно ком партията са били много милостиви и великодушни щом толкова много фашистки(по скоро фашкийски) изтърсаци има. Все си мислех , че каманяките са изверги , че много невинни са отишли, ама друго се оказа - много през пръсти са карали пичовете. Много гад е пощадена и помилвана!
14 Май 2015 23:01
Дедовец
18 Май 2015 17:50
Явно ком партията са били много милостиви и великодушни


19 Май 2015 16:14
Както обикновено русолизогъзеца Петрински лъже и изопачава българската история. Че, нашият войник е велик, го знаем и без Петрински. Но за каква наша победа става въпрос, след като "освободителите" ни дават статут на победена държава? За да избегнем немска окупация сме влезли в съюз с Германия и това ни е давало възможността в удобния момент да се завърти държавното кормило. И е щяло непременно да се случи, ако не бяха отровили царя и не беше предателството на Стойчо Мошанов. Ама Петрински отде да ги знае тези неща? Нали архивите ни са взети като военен трофей от "освободителите"! И сега ни искат, май беше по долар на страница, за да ни върнат ксерокопия, щото оригиналите са военен трофей, де. Та, т.н. освободители освен признателност искат и долари. Ма, то е защото така са свикнали, бе! България е плащала заплатите на съветските окупатори, пардон объркАх се, освободители, в долари. Ми как иначе, за такова "освобождение", може ли!
20 Май 2015 10:31
В България винаги е имало посерковци, които са готови в угода на външни политики да пренебрегват своята история. Ние никога няма да бъдем държава със самочуствие както нашите съседи.
20 Май 2015 17:50
С риск да бъда наказан категорично заклеймявам Проскубаното пиле и Майора заради семплите им седесарски опити оспорват Петрински. Очевидно заглавието на статията е жегнало ретроградното им его и те побързаха да се наредят до Онова пребоядисано русофобско нещо.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД