:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 412,824,642
Активни 136
Страници 11,835
За един ден 1,302,066

ЕК пришпори кабинета за независима оценка на банките

Брюксел настоява за спешни законодателни промени и засилване на надзора в БНБ и КФН
БГНЕС
Финансовият министър Владислав Горанов ще трябва да ускори проверките за състоянието на банковия сектор.
Европейската комисия даде ясен знак, че не приема мудните действия на институциите за гарантиране на стабилността на финансовия сектор след фалита на КТБ. Брюксел настоява България да предприеме спешни мерки и да приключи обещаната независима оценка на активите и стрес тестове на банките още тази година, вместо да отлага това за 2016 г. Изисква се и независим преглед на активите на пенсионните дружества, както и на застрахователния пазар.

Това е една от 5-те препоръки, отправени от Европейската комисия на базата на представената от България Конвергентна програма и актуализираната Национална програма за реформи. Вчера ЕК одобри препоръки към всички страни членки. От текста на документа става ясно, че в много от критичните сектори последната година за България е била нулева.

В препоръките към България ЕК посочва изричен краен срок за приключване на независимата оценка на активите на банките и провеждане на стрес тестове - декември 2015. Това се разминава драстично с предложения от правителството график за приемане на съответните законови промени и извършване на оценката и тестовете. Според представения в Националната програма за реформи график 2015 година ще е подготвителна и в рамките на оставащите месеци ще се готвят методологии и ще се приемат законодателни промени, с които да се създадат предпазни механизми в случай на недостиг на капитал в отделни банки. Самата оценка на активите е предвидено да започне през 2016 г. и да приключи до юни, след което да бъдат проведени и стрес тестове. Сходен е и графикът за предприемане на мерки за засилване на надзора в небанковия финансов сектор. И тук 2015 г. е подготвителна, а преглед на активите на пенсионните фондове и проверка на балансите на застрахователните компании ще се правят през 2016 г.

"Посочването на декември тази година като краен срок е показателно за недоволството на ЕК от темповете, с които българските институции действат след кризата в КТБ. Очевидно е, че този срок няма да може да се спази - най-малкото заради предстоящата смяна в ръководството на БНБ. Тепърва ще се обсъжда и новият проектозакон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции. Но мудните действия като липсата на титуляр на "Банков надзор" и оставането на Иван Искров на поста трудно може да се приемат", коментира Георги Ангелов от института "Отворено общество".

Недоволството на Еврокомисията по темата банки и небанков финансов сектор бе предизвестено от силно критичен доклад през февруари в рамките на оценката за макроикономическите дисбаланси в отделните страни членки. Тогава страната ни бе преместена в групата на държавите със сериозни макроикономически дисбаланси заради установените пропуски в банковия надзор. В доклада бе представен подробен анализ на дейността на местните банки и се прави изводът, че следваният от тях бизнес модел на разрастване може да ги направи уязвими в ситуация на икономически застой. Сроковете за провеждане на преглед на активите и стрес тестове обаче не се оспорваха.

В останалите критични сектори - стабилност на публичните финанси, пенсионна и образователна реформа, бизнес среда и пазар на труда, постигнатият напредък за една година е ограничен, като част от препоръките се преповтарят, става ясно от документа. На база на предоставените от правителството данни ЕК счита, че България ще се вмести в бюджетната цел за 2015 г., но дефицитът през 2016 г. може да се окаже по-висок от планираното заради предвидения ръст на нетните разходи. ЕК отново настоява правителството да предприеме системни мерки срещу сивата икономика с цел гарантиране на събираемостта на данъците. В областта на образованието разглежданият в момента в НС законопроект за училищното образование се оценява като напредък, но се препоръчват по-активни мерки за включване на непривилегировани групи. Тук изрично са посочени ромите. На пазара на труда Брюксел препоръчва да се приложи интегриран подход спрямо периферни групи като възрастни и млади хора, както и да се въведе ясен механизъм за определяне на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове. От ключово значение за бизнес средата според ЕК е реформата в законодателството за търговската несъстоятелност.
3
2422
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
13 Май 2015 21:22
Брюкселските зелки са се объркАли. На нашите тепегьози никой не може да им заповяда. Както спокойно игнорират решенията на съда в Страсбург и Люксембург, така ще си правят оглушки и за хленча на бюрократите от намкъде си. Щото ще излезе, че пускането на годишен отчет за 2014г. на КТБ, която все още е ПУБЛИЧНО дружество и се листва на БФБ, без заверка от одиторска фирма е някакво нарушение. А то не е. Питайте прикуратурата. Питайте Искрю. Питайте прас. Питайте Бочката. Питайте, ако щете и арменския поп. Все тая...
14 Май 2015 09:50
Европейската комисия даде ясен знак...
А силен сигнал - кога?!



Журналистическото съсловие невероятно добре попива политкоректни клишета, независимо дали се отнасят до социализъм, комунизъм, или брюкселизъм...

14 Май 2015 20:42
$199,700 a year
When Janet Yellen replaces Ben Bernanke at the helm of the Federal Reserve in February, she will be getting more responsibility and taking an annual pay cut of $167,800. The Fed chair receives a salary of $199,700 a year.Dec 11, 2013
Доколкото знам, Искров получава 90 000 лева НА МЕСЕЦ, заплатата му се определя като функция от заплатите на 4-мата най високоплатени частни банкери. Т е Искроw взема 1 , 080, 000 лева годишно или или около 600 000 долара годишно, над три пъти повече от шефа на Щатската централна банка, US Federal Reserve.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД