:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,418,798
Активни 92
Страници 11,926
За един ден 1,302,066
ПРОСВЕТА

Все повече деца ходят на училище, но все по-малко научават там

Вместо на обхвата държавите трябва да се посветят на качеството на образованието - само то може да доведе до икономически растеж
Преди четвърт век по-малко от половината деца в ранна училищна възраст в Подсахарна Африка са записани на училище. До 2012 г. делът им се увеличава на 78%. В Южна Азия обхватът в началното образование се увеличава за същия период от 75% на 94%.

В тази тенденция няма нищо случайно. Образованието е безспорен приоритет в световен мащаб от десетилетия насам. ООН мобилизира огромни ресурси през първото десетилетие на новия век, за да разшири обхвата на образованието в бедните страни. Но въпреки феноменалния напредък по-внимателното вглеждане отвъд сухата статистика показва, че светът всъщност е напреднал съвсем малко. Ако предизвикателството е било да се осигури минимален стандарт на образование на всички, привидният голям успех често се оказва всъщност поразителен провал.

"Постигнахме значителен прогрес по отношение на това, че все повече хора ходят на училище - казва Ерик Ханушек, експерт по икономика на образованието в Станфорд. - Но огромна част от тези хора не са научили нищо." Може ли да се направи нещо по този проблем? От 2 години специалисти и дипломати разработват цели за устойчиво развитие, по които да се пренасочи международната помощ в следващите 15 г. Очаква се тези цели да бъдат официално приети от ООН през септември.

Образованото население е ключово условие за по-справедливо разпределение на благосъстоянието на една нация, ако тя се стреми към участие в глобалните вериги, които движат икономическия растеж по света. Но ако просто преследваме целта "универсално образование",



може и да не постигнем нищо



Да се пренасочват милиарди към още по-голям достъп до училище вероятно ще бъде безсмислено, ако не се осъзнае какво означава качество на образованието. Ако не се предвидят ясни количествени стандарти за уменията и знанията, които трябва да се постигнат, стратегията ще е обречена отново на провал. Международното изследване на знанията на 15-годишните PISA 2012 дава добри примери в това отношение. Мексико е икономика със среден стандарт на живот и почти всеобхватно начално образование. В средния курс обхватът е 70%. 54% от мексиканските ученици обаче са под базовото ниво на грамотност, което Организацията за икономическо сътрудничество и развитие смята за абсолютно необходимо за продуктивно участие в съвременните икономики.

Да се постигне първо ниво в PISA не изисква нещо повече от една що-годе функционална грамотност на детето за съвременния свят. 15-годишните например трябва да умеят да сметнат колко южноафрикански ранда ще получат срещу 3000 сингапурски долара при посочен обменен курс. 89% от децата в Гана обаче не успяват да достигнат до това ниво, както и 74% от индонезийчетата и 64% от бразилските им връстници. Както впрочем и 24% от американците.



Тази неграмотност струва доста скъпо



Един нов доклад на ОИСР, изготвен от проф. Ханушек и Лудгер Восман от Мюнхенския университет, разглежда ефекта от образованието върху икономическия растеж. Ако знанията на всеки ученик в средното образование се издигнат до първо ниво на PISA през следващите 15 години, показват техните изчисления, Гана ще добави над 1.2 процентни пункта на година към икономическия си ръст в дългосрочен план. Индонезия ще се развива с 1 процентен пункт по-бързо, отколкото е сега. С други думи, повишаването на грамотността ще окаже далеч по-голямо влияние върху икономиката, отколкото все по-широкият обхват на децата в образователната система.

Няма нищо чудно, че светът търси количествени измерения на образованието, без да работи върху качеството, защото то е не само трудно постижимо, но и



много капризно и трудно за измерване



"Никой, разбира се, не е против образованието за всички - то предлага безплатна услуга и увеличава заетостта. Но качеството е по-сложно нещо от политическа гледна точка", казва Джъстин Сандифър от Центъра за глобално развитие.

Политиките за стимулиране на посещаемостта, като например обвързване на помощите за родителите с отсъствията на децата им от училище (в случая примерът е от Мексико и Бразилия, но в България също има такова условие), водят до увеличаване на обхвата, но пък не подобряват качеството на обучението. "Много образователни системи започват да се задъхват от притока на деца и обучението куца от това", казва Чандрика Бахадур, директор на европейските инициативи в мрежата за устойчиво развитие на ООН.

Глобална статистика по въпроса как се справят децата по света с училището липсва, но наскоро Световната банка направи опит да оцени качеството на образователните системи в някои африкански страни и картината е, меко казано, мрачна. В Уганда едва един на петима учители в началното училище покрива минималните стандарти за грамотност по математика, езици и педагогика. Но и бездруго повечето от тях не прекарват много време в преподаване. При изненадващи проверки в държавните училища се оказало, че 27% от учителите отсъстват. От тях 56% липсват в класната стая по време на редовни часове.

ОИСР предлага нова цел на вниманието на ООН през септември - постигане на универсално средно образование до 2030 г., в което



всички ученици покриват базовото ниво



на знания по системата на PISA. Икономическите ползи от това, според организацията, ще са повече от добри. За съжаление в проектите на ООН към момента не може да се говори за качествена промяна и приоритизиране на качеството. Доста мъгляво се обещава "ефективно" универсално средно образование, но не се обяснява какво означава това.

Да се постигне качество ще е трудно и много скъпо. Учителите ще трябва да минат нова квалификация, ще трябва да се преразгледат учебните програми и педагогическите методики. Но може би най-голямата пречка пред създаването на универсално мерило на образователни компетенции са огромните различия, които съществуват в отделните страни. Всяка от тях има собствена образователна философия и уникална култура. PISA например, според Бахадур, е изследване, насочено към богатите страни. Дебатите в редица страни по отношение на стандартизираните тестове също показват колко трудна би била подобна глобална задача. Но ако тя не бъде решена, всички усилия са обречени на провал.
2
1336
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
17 Май 2015 19:59
Дали информациите за Джанганайка са еднакви с тия от Зингара? А нивото на образование? Защото е лесно да се обобщава - но системите, методите, средствата в различните страни са арзлични... А не са и по американски тертип всичките...
------------------------------
Сайтът на Генек
18 Май 2015 11:58
Не подозирах че това било най- важния критерий за грамотност- да можеш да обръщаш рандовете в сингапурски долари
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД