:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,144,102
Активни 108
Страници 25,990
За един ден 1,302,066
Анали

Преди 10 г. боеприпасите бяха дадени на 17 фирми и започна черната хроника

През 2007 г. България отказа да купи модерно съоръжение за утилизация и вече има 16 трагични инцидента
Симеон Николов
Противоречивите информации за инцидента на полигона в Анево пореден ден предизвикват въпроси, но същевременно са и белег за пропуски и безотговорност от поне 12 г. насам. Какво можем да твърдим със сигурност на този етап от разследването и къде са корените на зачестилите трагични събития?



Нарушаването на правилата



От безспорните факти, които свидетелстват за грубо нарушаване на правилата, на първо място в Анево е този, че наблюдаващите са били в близост до стрелящия. А на всеки полигон има укрития с амбразури или бетонна стена, отдалечени на десетки метри от позицията за стрелба, от които се извършва наблюдение.

Втората очевидна грешка е, че в такава част на полигона никога не се допускат неоторизирани лица като въпросния шофьор, който пострада. Такива хора изчакват в административната сграда или на заградения вход непосредствено преди да се влезе в самия район на стрелбите.

На трето място, съмнение предизвиква информацията как използваният боеприпас е купен от българската фирма «Алгънс» преди 5 години? На практика Министерството на отбраната, респективно «Търговия и снабдяване», е продавало боеприпаси за утилизация. Защо тогава се използва такъв боеприпас за стрелба? Използването му съвсем не е «човешка грешка», а престъпление. Делът на изправните боеприпаси, предлагани за продажба, е изключително малък и едва ли вече дори се продават такива. Може само да направим допускането, че въпреки това е продадено неизвестно количество на българска фирма посредник и след провалена сделка с чуждестранен контрагент е останало у нея.

Ако този боеприпас, произведен през 1984 г., действително е продаден с такава цел, тогава се оказва много вярна и кореспондираща с много от досегашните инциденти оценка в един анализ на МО от 2007 г. за финансовите средства за утилизация: «...по-голямата част от изведените от употреба боеприпаси са с изтекъл срок на годност и съществуват реално рискове с висока степен на опасност за хората, складовите райони и особено за замърсяване на околната среда. При това положение не са изключени случаи на самовзривяване с непредвидим последващ разрушителен ефект».

Втората възможна опция е за тестване на гранатомет от предназначено количество за продажба. Освен лиценза, даден на фирмата за 3 години от Междуведомствения съвет по военнопромишления комплекс обаче, разрешение се дава и за всяка отделна сделка. Това означава, че много добре се знае имало ли е такава, за какво и с кого.

Изразеното от министъра на отбраната Николай Ненчев мнение, че никой не е съгласувал с него, е некомпетентно. Никой не е длъжен да го уведомява. Тук става дума за отношения между две частни фирми. Но представителят на МО в междуведомствения съвет, а значи и министърът, трябва да знаят какво са одобрили.



Американската фирма



Медиите лансираха противоречива информация, което подсказва опити да се прикрие действителната ситуация, поне до изясняване на случая, а, може би, и с цел запазване авторитета на чужда фирма.

Дори в една и съща публикация веднъж се твърдеше, че американците са пристигнали за сделка за реекспорт на изстрели за РПГ (боеприпаси) по посока Украйна (или Сирия, бел.ред.), а в края на същата, че нямало данни да са търговци на оръжие, обучавали се как се борави с гранатомет и тествали самите гранати. Но ако не са търговци, защо ще тестват боеприпасите, и ако са търговци, защо лично ще се обучават на стрелба? За такива случаи фирмите имат специалисти или бивши военни, които знаят как да тестват боеприпасите. Потвърждението от американското посолство, че загиналият и пострадалите са работили по договор с военното министерство на САЩ, поражда предположението, че те, може би, са от частна военна фирма. Включването на специални служби на САЩ в разследването не е странно, те действат винаги така и в защита на своите фирми.

Не е възможно удар върху боеприпаса, почукване върху него, да предизвика възпламеняване. Освен това гранатометите, или т.нар. РПГ-та, именно за това се използват много широко от терористи и бунтовници, защото са много лесни за обслужване. Единствено възможното е преди стрелбата да е бил нарушен взривателят.

Независимо че при инцидента на полигона в Анево не става дума нито за складове, нито за производствен процес, които да свързват случая с другите трагични събития като тези в завод "Миджур" край Горни Лом (2014 г.) и на Петолъчката (2012 г.), има все пак една важна обща нишка. И тя е във въпроса защо не можахме да се отърсим от проблемите с излишните боеприпаси.

Едва на второ, трето и четвърто място можем да поставим другите причини за поредицата от трагичните инциденти. А те са: лошият и на места формален контрол над дейностите и съхраняването на взривни вещества и оръжия. Компетентен орган за това е службата към МВР "Контрол на общоопасните средства" (КОС). Със сигурност под въпрос е и големият брой фирми, които очевидно твърде лесно са получили лиценз за търговия с оръжие и утилизация, както и финансовият им капацитет да си осигурят високотехнологично оборудване. Компетентен орган за това е Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишления комплекс. Откроява се и тенденцията към краткото и повърхностно обучение на работниците, боравещи с опасни средства, което е следствие на стремежа за бърза печалба и липса на професионално подготвена работна ръка, каквато в миналото подготвяха, например, техникумите.

Накрая сигурно има значение и тоталното обедняване на населението и готовността на хората с риск за живота си да изкарват прехраната за семействата си. Но по-важното е, че има тотално подценяване на дисциплината и отговорността, безхаберие, което нахлува на все по-високи нива и е следствие вече на загуба на ценности, а не на материални причини.



Въпреки Националната програма за утилизация от 2004 г.,



одобрена от МС, въпреки актуализираната концепция за решаване на проблема и оптимизирания модел в 4 етапа от 2006 г., въпреки опита на всички останали страни от бившия Варшавски договор, които отдавна се освободиха от боеприпасите си, въпреки предложенията от редица фирми на наши запитвания за безопасно и бързо унищожаване на боеприпасите, МО и правителството взеха най-уникалното по своя примитивизъм решение: продадоха боеприпасите на 17 български фирми, като само няколко от тях имаха някакви възможности и опит. Представители на чужди фирми тогава предупреждаваха: "Това е авантюра, ще има болезнени за вас последици! Това е лудост".

Загубите от 16-те инцидента от последните 10 години са значително по-големи от сумата между 20 и 35 млн. евро, която бе нужна през 2007 г. за закупуване на модерно съоръжение за утилизация на боеприпаси, включително и филтрите към него, с кредит от чужда банка с гратисен период от 3 години и 10 години изплащане. Сегашните идеи за закупуване на по-малко съоръжение са абсолютно закъснели, защото ни остават не повече от 6000 тона боеприпаси от всичко 75 000 тона през 2007 г. Спешното внасяне от ГЕРБ на Закон за утилизацията на касетъчни авиационни бомби и на гръцките противопехотни мини, останали след взрива в "Миджур", предизвикват няколко въпроса.

Особено опасни и трудни за утилизация са не само касетъчните авиобомби. Натрупаните количества барут са голям проблем. Един от бившите началници на сектора в тогавашния ГЩ казваше: "Не мога да спя спокойно нощем". Затова бе реализирана съвместна разработка между БАН и завода в Костенец за пещ, в която барутите се преработват в тор за селското стопанство. По-опасни са пироксилиновият барут 4/1 и пироксилиновият барут 14/17.

Проблемни са и някои остарели авиобомби, които дори не могат да се транспортират. Опасни са също определени зенитни боеприпаси, които съдържат бял фосфор. Трудни за утилизиране са някои от по-новите противотанкови мини.

Защо обаче отново се сещаме за неща, чиито срокове изтичат: през 2016 г. трябва да сме се освободили от касетъчните бомби. А спешните мерки винаги излизат скъпи.

Второто законодателно предложение, касаещо възможността за унищожаване на останалите 180 000 гръцки противопехотни мини, внесени от Гърция по договор със завода "Миджур", ако не бъдат върнати на съседите ни, прилича повече на отнемане на бизнеса на една фирма и поемане на ангажимент от държавата. А договорът с гърците е за смешно ниски цени. Заводът в Костенец може да поеме утилизацията им, но той бе харесан през 2007 г. за място за инвестиция от 35 милиона евро, която не се реализира... пак заради български политици. Гърция и Турция имаха интерес още преди 2007 г. да утилизират свои боеприпаси в модерно съоръжение. Но след като немците дадоха оферта от 20 млн. евро, оскъпена очевидно от транспорта, гърците бяха посъветвани да изчакат евентуално построяването на такова съоръжение в България, като цената щеше да им излезе около 17 млн. евро. Тези пари Костенец и България също загубиха. Дори "доплатихме" с живота на десетки българи и десетки милиони загуби. (Със съкращения)



-------------

*Симеон Николов е директор на Център за стратегически изследвания, главен редактор на аналитичното издание «Експерт-бдд» и бивш зам.-министър на отбраната 2005 - 2008 г.



Снимка: БГНЕС
На 2 октомври миналата година в завод "Миджур" в с.Горни Лом загинаха 15 работници при утилизация на противопехотни мини
2596
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД