:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,928,934
Активни 144
Страници 37,030
За един ден 1,302,066

Родни актриси показват истински лица

Напълно в духа на определението на Аристотел „Театър, любов моя!” е спектакъл катарзис
Снимка: Красимира Серафимова и Катерина Стаменова
Задкулисието отвлича вниманието ни, но стъпим ли на сцена, душите ни се пречистват, твърдят актрисите.
Премиера: Театър 199 "Валентин Стойчев"

Режисьор: Касиел Ноа Ашер



Върху това що за птица е актрисата е съсредоточен спектакълът "Театър, любов моя!"* от Валери Петров. Със състоялата се преди дни премиера Театър 199 "Валентин Стойчев" достойно отбеляза своята 50-годишнина. Режисьор е Касиел Ноа Ашер, която е и едно от действащите лица на сцената заедно с Лилия Маравиля, Стефка Янорова и Красимира Кузманова.

Без предисловия зрителят бива преведен от другата страна на завесата, където се провежда кастинг за ролята на Мария Стюарт от едноименната трагедия на Фридрих Шилер. Тъкмо този етюд задава композиционната рамка на иначе безсюжетния спектакъл. Четирите актриси, които участват със собствените си имена и личните си творчески биографии, чакат режисьорът най-сетне да благоволи да се яви. Междувременно подхващат разговор, често преминаващ в препирни и взаимни нападки. Така позволяват на публиката да надникне в задкулисието, да добие представа за "машинарията зад сцената".

За запознатите с работата на Касиел Ноа Ашер елемент на изненада няма. Спектакълът е дръзко откровение за природата на артиста, показан "без маска и без грим". Не случайно лайтмотив са стиховете на поета: "Две души едновременно живеят в актьора, а когато актьорът е не актьор, а актриса, душите във него три са, трийсет и три са".

Зрителят е впечатлен колко естествено мерената реч преминава в грубо разговорна, как знаменити реплики на герои от световната класика се вплитат във възпроизвежданите на сцената случки от всекидневието. Низкото си съжителства с възвишеното, прозата на живота - с високото изкуство. Всяка от актрисите произнася кратък монолог, нещо като лична история изповед. Същия ден, в който е погребала майка си, едната от тях трябва да играе Зайко Всезнайко. Колегите й подсмърчат - съчувстват й. Или е театър? Историята на Лилия Маравиля пък е за това как заради тлъстия хонорар актрисата в крайна сметка приема предложение за работа, което първоначално твърдо отказва. Все пак е известна и търсена, какво ще се занимава да произнася слова в Дома на покойника? Но пък хиляда лева са си хиляда лева. Както му става ясно на зрителя, и най-оборотните актриси имат кръпки в бюджета. Освен това в пословичната си суетност допускат грешки в преценката на хората. След това се разкайват. Защото, благодарение на спретнатия, макар и с износен костюм учител по литература понякога е възможно в провинциалното читалище да се създава по-стойностно изкуство, отколкото на престижна столична сцена.

Спектакълът минава на един дъх - така както се чете и поезията на големия Валери Петров - и е истински празник за почитателите на Мелпомена.

----

*Посвещава се на Валери Петров, Крикор Азарян, Младен Киселов, Стефан Савов, Таня Масалитинова, Славка Славова и Валентин Стойчев.

1140
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД