:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,925,693
Активни 151
Страници 33,789
За един ден 1,302,066
Версии

Поп Кръстю - предател на Дякона или Хамлет същи?

Вазов заклейми свещеника Кръстю Никифоров като издайник на Левски и "мръсен червяк". Не е сигурно, че това е истината
Снимка: Архив
За щастие намерих в главния учител...., и особено в поп Кръстя високо образовани хора, които толкова любезно, колкото и неуморно ми спомогнаха в моето изследване, в моя труд."



Феликс Каниц



Клеветата срещу поп Кръстю трае вече 120 години.



Георги Мишев



...поп Кръстйо, който преди година и половина предаде на турците своето стадо, а афоресан от народната совест и от чистотата на човечеството...ако иде в някоя къща, то или бягат от него, или го посрещат без език и с очевидна ненавист, чегато е евреин или чегато е брат на Юда /Разбира се, че му е брат.р./ Мнозина му говорат в очите, че той е предател и че е проклет от бога, но той мълчи, като черен гроб, и върви из пътят си като подивял."

в-к "Независимост", бр.43,10.08. 1874 г.

-------------------

В нашата история сигурните неща често траят кратко - примерно, сигурно беше, че на 9.09.1944 е имало революция, пък после се оказа, че било преврат, или - сигурно беше уж, че една политическа сила печели изборите с малко, но завинаги, а после и това се оказа фишек...

Ала представата, че Левски е героят ни, а гнусният поп Кръстю му е предателят, изглеждаше фундаментален факт. Докато не се вслушвахме и в други, по-скептични версии. Покойният Николай Хайтов не приемаше тази теза, проф. Панчовски в изследването си за В.Левски и залавянето му - също. В Ловеч даже беше създадено общество "Поп Кръстьо", което да реабилитира попа пред нашите съвременници и да отвява историческата плява от образа му. Наскоро излезе от печат книгата "Ръкописите на Поп Кръстю"* със съставител Светлана Колева и редактор Георги Мишев, която съдържа както кратък животопис на свещеника, така и неговия "Требник", съставен от авторски произведения на Кръстю Никифоров. Роден през далечната 1838 г., Кръстю първо се заема с търговия, а после завършва духовна семинария в Белград, по което време припечелва като прислужник на Георги С. Раковски.

По-късно, вече свещеник в Ловеч, заедно с поп Лукан



той води борба срещу фанариотите



и произнася пламенна реч срещу владиката Иларион.

Левски познавал Кръстю от Белград, свързал се с него в Ловеч и попът влязъл в местния комитет. Той е избран и за касиер на комитета. След обира на Орханийската хазна на 22 септември 1872 г. се раздиплят много завери и се стига и до ловчанския комитет. Димитър Общи издава комитетското събрание в лозето на Яким Шишков и посочва участниците в него. Според Светлана Колева оттук започва набеждаването на поп Кръстю, като основна роля в това изиграл съгражданинът му и съратникът му - Марин поп Луканов - председател на комитета. Мария Сиркова-Цветкова, укривателката на Левски, свидетелства, че Кръстю не е знаел изобщо, че Левски идва в Ловеч и съответно не е могъл да го предаде. "Домът на Никола Сирков беше избран за тайно скривалище на Левски...Там Левски не позволяваше да идва никой. Знаеха го само Лукановци и Величкини...Нито на първия ден, преди да пристигне Левски, нито в деня, в който са заминали за Къкрина, поп Кръстю не е идвал у Никола Сирков..."

Спътникът на Левски, Никола Цвятков Бакърджията, също потвърждава, че "Левски по пътя не му е казал, че отива в Къкрина, за да се срещне с поп Кръстя, това не било вярно."



Турците не са знаели кого са хванали,



следователно не може попът да го е издал предварително.

Другата версия е, че Кръстю е издал вече уловения Левски, по време на очната ставка в Ловеч. Тази информация излиза от Димитър Маринов Панталонджията, за уж получено съобщение от Левски чрез д-р В.Берон, който превързвал раните на Левски в Търново. Той му бил казал, че Кръстю го е предал.

Но Христо Иванов Големия твърди с основание, че друг лекар е помагал на Левски в Търново - д-р Стат Антонов. А д-р В. Берон през това време изобщо не е бил в Търново, намирал се е в далечния Болград.

Другият аргумент, нашироко повтарян като причина за предателството, е, че попът искал да присвои комитетските пари. "У него имало дебели комитетски суми, които нему щели да останат след предателството на Левски", твърди и Захари Стоянов. В писмото си до ловчанлии Левски също пише: "У председателя има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел уставът? На комитетската пара минутата се не знае кога ще се поиска."



Но председател е бил не поп Кръстю, а Марин поп Луканов.



Така е и записано в протокол N1 на следствената комисия в София от 14 декември 1872 г. Самият Марин и сестра му отричат това след смъртта на Левски. Но отричат само те. Документите, братът на Марин, Димитър Пъшков и Димитър Маринов Панталонджията потвърждават председателството на Марин поп Луканов.

Поп Кръстю умира от белодробна туберкулоза на 21 септември 1881 на 43-годишна възраст - оклеветен. Не оставя богатство. След смъртта му попадията живее съвсем бедно с двете си деца, а техният съвременник д-р Стоянов свидетелства, че тя "се препитавала с пране, мазане и хорска работа".

Едва през 1974 г., след изкопни работи близко до музей "Васил Левски", построен на мястото, където е била къщата на Марин поп Луканов, са намерени много пари - 1364 златни, предимно турски монети, с последна емисия 1867 г.

Предполага се, че това са комитетските пари, които поп



Кръстьо уж бил присвоил.



Сигурно ли е, че поп Кръстю не е издал Левски?

Не можем да го твърдим със стопроцентова увереност. Едва ли някога тази, както и много други истини, ще може да разчита на такъв процент.

Но можем да кажем, че попът е бил интересна и свободолюбива личност и не заслужава еднозначното клеймо. Покрай великите ни исторически събития, уви, силно мирише, което е усещал приживе и самият Левски. Той така и пише на Каравелов по повод ловчанските дела и Грую (псевдоним на Марин поп Луканов). "Видиш ли работа от страхопъзльовци! Затова още не съм поверил работата си другиму, защото ако е в едно, в друго го няма./.../На такива хора дай работа, които са разсъдителни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени, както и да е."

Актуален и до днес коментар.

Както и да е.





---плаващо каре----

Произведения от поп Кръстю



Размишление



Да стоя ли аз, да гледам тихо - равнодушно

Лошотиите, които около мене струват,

И да мълча като дърво сухо и бездушно,

Като гледам, че кривдата и лъжата върлуват?



Да търпя ли, без да жаля, над това, де виждам,

Че правда и истина тука се презират,

И, да стоя като идол, без да се обиждам,

Тамо, де лукавствата място си намират?



Да мижа ли там, дето се законите газят

И, всичко се по интерес и по личност прави?

Да гълча ли там, дето се един други мразят

И, всеки гледа праведния лично да удави?



Да вярвам ли на тия, що силно убеждават

Простите, че за тяхното добро тий се трудят,

И да мисля - както думат - че ги съжаляват,

Без да гледат интереса си напред да гудят?



Ако не стоя, и не мълча, но явно говоря;

Ако искам на света аз ум, разум да давам;

Няма какво на лъжливий този свят да сторя,

А без ум и без разум аз самичък оставам.



Аз Давида ще послушам: съвет нечетивий

В живота си никак с очи не ще да погледна

И, - губители дето седнат, в този свят лъжливий,

Ще се пазя колко можа никак да не седна!





Надгробно



Пътниче! Нека ти напомня тоз стих

Че всичко е минутно под небесата:

Заран ако плачем над друга особа,

Вечерта ний можем да бъдем у гроба!



Пияница



Днеска пие в механата -

Седнал на рогозка.

А нощес му до главата

С вино пълна плоска.



Утре гладен и без дреха

По пътя си скита:

Умислен и без утеха

За работа пита.

-------

*В статията са използвани материали от книгата "Ръкописите на поп Кръстю", издадена от изд. "Чернат" през миналата година.
5357
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД