"Сикарио" е тежък, мъчителен, сериозен филм. Най-сериозният на тема "наркотици", откакто Стивън Содърбърг засне "Трафик" преди 15 години. В него пак участваше Бенисио дел Торо. Тук латиносът с премрежен поглед уж играе на страната на добрите, но миналото и моралът му са спорни. "Сикарио" на испански означава наемен убиец, съобщават ни в началните надписи на филма. Но би могло да се чете и като sick - за психиката на хора като героя на Дел Торо, на наркобароните и техните подизпълнители, на всички, замесени в този мръсен бизнес.

Срещу тях, съвсем по американски героично, се изправя крехко създание - Емили Блънт. Тя е млад агент на ФБР, идеалист. Играта загрубява, когато двама загадъчни представители на властите (Джош Бролин и Дел Торо) я отвеждат за акция на границата между САЩ и Мексико, между закона и анархията, между човешкото и загубата на разсъдък. Уж с цел да ликвидират едър наркобос. Блънт се справя чудесно с филмовата роля, но дотам. Битката със злото е предварително загубена.

Режисира френският канадец Дени Вилньов ("Враг", "Затворници"; предстои му "Блейд рънър 2"). И криминалната история, и играта на котка и мишка (сцената с преследването на граничния пункт носи заряд не по-малък от всяка гонка в "Бързи и яростни" - с тази разлика, че тук всички коли са напълно спрели), и социалният коментар, и работата с актьорите - всичко му е на ниво. Качествено, но не и приятно кино - насилието е брутално, а реализмът - потискащ.