Камен Калев е най-добрият и най-удардно работещият съвременен български кинорежисьор. Точка и скоба - преди "С лице надолу" той е снимал два и половина игрални филма - нискобюджетния, независимо финансиран "Източни пиеси", "Островът" с Летисия Каста и новела от филма омнибус "Мостовете на Сараево" (където е в компанията на Жан-Люк Годар и Сергей Лозница). И трите попадат в програмите на Кан - първите два в паралелната "Петнайсетдневка на режисьорите", последният - в извънконкурсната официална селекция. Калев е единственото българско име на най-големия европейски кинофестивал в последните 20 години, затваряме скобата.

Освен това е единственият, чиито произведения включват сериозен социален коментар - в "Източни пиеси" това бяха скинхед националистите, в "Островът" - домовете за сираци и "Биг Брадър". "С лице надолу" подхваща още по-тежка тема - трафика на жени, особено малолетни момичета, с цел проституция в западния свят. Е, румънците също правят социални филми, дори по-успешно, но на фона на българските си колеги Камен е бяла врана.

Чистосърдечно казано, "Островът" беше амбициозен неуспех - след положителните очаквания от дебюта, но и в двата си (и половина) досегашни филма Калев демонстрира ярък режисьорски почерк, изключително внимание в работата с актьорите и драматургична зрялост, непознати за повечето му български колеги. Ако към това прибавим и упоритостта му да не спира да работи - за разлика от много други, които 10 години блеят и чакат субсидия - и европейската широта на погледа, придобита може би при обучението във френското филмово училище "Ла Фемис" (не че имаме нещо против НАТФИЗ), става ясно защо "С лице надолу" е очакван филм.

Постановъчно и като кастинг той отново е изключително сложен, повече дори и от "Островът": говори се на няколко езика, включително френски, цигански и турски; актьорският състав е международен, като главната роля е поверена на талантливия Мелвил Пупо; освен него практически всички на екрана са непрофесионалисти, често избрани от най-ниските и гетоизирани слоеве на обществото, с цел постигане на максимална автентичност.

Пупо се справя с ролята и с българския отлично. Героят му Сами е дребен френски гангстер, "муле" на български мафиоти - пренася пачки фалшиви пари зад граница. Когато го залавя, френската полиция му предлага сделка - да се внедри в трафика на проститутки от Източна Европа, за да помогне за разкриването на голям търговец на женска плът. По този начин ще изкупи собствената си вина пред закона. Сами обаче открива шанса и за друг, по-важен вид изкупление в 16-годишната Елка от Провадия, проституираща в Марсилия, продадена от собствената си майка...

С автентичната си грозота и трагизъм "С лице надолу" хваща за гърлото. Всички знаем, че темата съществува днес и тук, но някак "не ни засяга", понеже сме от добри семейства и не слушаме чалга (за два часа във филма звучи повече и по-брутална чалга, отколкото в "Планета Пайнер" и "Шоуто на Слави" взети заедно). Калев и екипът му са свършили отлична работа в циганските гета и крайните квартали, в подбора и снимките на масовките.

По-сложно става, когато трябва да повярваме на главните герои - Сами, Елка (изиграна добре от 16-годишната ученичка Сехер Небиева), търговката на момичета Снежана. Невинаги мотивациите им са ясни, макар Сами да буди симпатия с постоянното си упорито стъпване накриво и затъване все по-надълбоко, въпреки добрите намерения.

Като крайна оценка, на "С лице надолу" му липсва ясният чист наратив на "Източни пиеси". Макар и той да е вдъхновен от истинска история и в сърцето му да стои драмата на реално съществуваща личност, той е излишно усложнен, фабулата и героите се лашкат наляво-надясно твърде дълго, амбициите леко надвишават възможностите. Сценарият е създаден в сътрудничество с французина Мануел Коркол, но ми се струва, че за пореден път (след "Островът") Калев би спечелил, ако се нагърбваше с по-малко "главни роли" в създаването на продукцията.

Извън горните забележки - "С лице надолу" трябва да се гледа. Всъщност, ако човек се интересува от българско кино, всеки филм на Камен Калев трябва да се гледа. Макар че още го чакаме да направи най-добрия филм който може. Защото може.