:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 415,251,104
Активни 73
Страници 6,796
За един ден 1,302,066
Истинската история

Колко български държави създават Петър и Асен?

Двувластието в България в края на ХII в. изглежда прераства за кратко в почти пълната самостоятелност на двамата царе при съхраняване на единодействието им
Висулка с изображения на лъвове, която отдавна се е превърнала в неофициален символ на въстанието на братята Петър и Асен не само защото е открита на хълма Царевец, където е установено средището на държавната власт във възстановената през есента на 1185 г. българска държава, но и защото е едновременна като направа с това събитие. Освен това за Иван Асен Стари летописецът Никита Хониат твърди, че се "биел като лъв". Висулката е изработена от занаятчии-чужденци за нуждите, вероятно, на българския пазар, а сюжетът на изображението е строго религиозен; позлата, медна сплав, червен емайл; ХII-ХIII в.; Национален археологически музей-София
Въпреки многобройните препирни сред изследователите през последните почти две столетия безчет важни неясноти за времето на първите Асеневци остават и днес; дори имената им все още нямат общоприето звучене. Спорна е и последователността на събитията, дори и датата на подигането на въстанието, чиито предводители са по-големите двама братя. Впрочем, точно за датата на въстанието като че скорошно се очертава постигането на общоприета дата, макар и с помощта на съвременните политически сили в България - такава подкрепа съвсем не винаги трябва да се определя като негативна. Установяването на възобновяването на целокупната българска държава през есента на 1185 г. отдавна е, всъщност, преобладаващото мнение; въпреки някои затруднения по синхронизирането й с последвалите събития предпочитание се отдава на края на октомври-началото на ноември заради предположенито, че търновската църква "Св. Димитър" - неоспорим символ на въстанието на Асеневци, е осветена на патронния си празник.

Не беше шега горното твърдение, че дори имената на братята Асеневци все още нямат общоприета форма. То и не е лесно постигането на такова всеобщо съгласие за исторически личности, които дори съвременниците им назовават най-различно. И докато най-големият от тях, Тодор-Петър, е познат от историческите извори с два-три варианта на името си, то средният - Иван Асен се среща с цели 7 форми на името си, а най-малкият, Иваница Асен, с рекордните 23. На всичкото отгоре двете техни сестри - майките на бъдещия цар Борил (1207-1218), на севастократор Стрез и на мелнишкия господар Алексий Слав, племенници на първите Асеневци, са непознати на летописците и техните имена са ни неизвестни. При тези неоспорими дадености не би могло да се очаква, наистина, бързото постигане на всеобщо съгласие сред изследователите на тези времена.

Сега няма тук да изброяваме всички варианти на имената на братята Асеневци, които днес са в обръщение; то не е и нужно. Нека обаче ни е позволено да припомним съвсем во кратце нашите основания за формите на имената, които тук възприехме. Най-големият от братята Асеневци несъмнено носи рождено име Тодор, българската форма на християнското Теодор, както научаваме от Синодика на цар Борил. Най-често обаче той ни е известен като Петър - царското име, което възприема при възкачването си на българския престол през есента на 1185 г. за да потвърди приемствеността на своя род с цар Петър, сина на цар Симеон Велики, с цар Петър Делян (1040-1041) и с водача на въстанието от 1072 г. Константин Бодин, който също приема царското име Петър. Западноевропейските извори (вж. Свързани текстове) го назовават най-често Калопетър, поради което тук приехме да го споменаваме като цар Петър Добрия.

Драстичните отлики в характерите на най-големия и на средния от братята Асеневци са отдавна познати (вж. Извори). Благодушният, склонен към компромиси, Тодор-Петър напълно заслужавал прякора си. Като разглеждаме подробностите около обсъжданите събития няма как да не забележим, че единствено името на Тодор-Петър е винаги без прибавката Асен. Като добавим това към очевидната разлика в неговия характер от една страна и личностните особености на братята му, ще трябва да ни е позволено да изкажем предположението, че Тодор-Петър и Na, майка на цар Борил и на севастократор Стрез, които така наподобяват чичо си като характер, са от предполагаем пръв брак на техния баща. Ярко различаващите се от тях Иван Асен Стари, Иваница Асен, Иван Асен Велики и втората сестра на първите Асневци Na, майка на Алекси Слав - буйни, даже невъздържани, ще причислим към наследниците от предполагаем втори брак на техният общ баща. Вярно, никакви други основания за такова предположения историческите извори не ни предоставят, но разликите в характерите на първите Асеневци и на техните преки потомци така се набиват на очи, че щеше да е странно, ако си премълчим.

Впрочем, Тодор-Петър се отличава с още нещо - за него единствено от всички Асеневци изворите не говорят нищо нито за брак, нито за деца; което със сигурност е странно, потомството на останалите е широко осветлено. Така ще трябва да признаем, че част от личностните особености на първия български цар от владетелския род на Асеневци се дължат на предполагаемо безбрачие и на отсъствието на потомство; за причините не ни остава друго освен да гадаем.

Единствено от Синодика на цар Борил знаем името на средния от Асеневци - Иван; име, което се приема за рождено. Що се отнася до второто му име Асен, вече предположихме, че то е прякор (вж. Свързани текстове) и обозначава произход от малоазийските българи. Ако сме на прав път с предишното ни предположение за двата брака на бащата на Асеневци, то малоазийският прякор може да обозначава произходът на майката на по-малките двама Асеневци и на една от техните сестри. Така ще стане обяснимо и отсъстието на името "Асен" сред имената на Тодор-Петър.

В българската владетелска традиция номерирането на царете ни е не само непознато, но и противоестествено; ето защо всячески го избягваме тук, ще го правим и в бъдеще.

Една малка пречка има в нашата хипотеза за двата брака на бащата на Асеневци - най-малкият от тях, Иваница, е по-известен като пряк наследник на най-големия Тодор-Петър; той носи същият прякор - през 1197 г. Калопетър е сменен на българския престол от Калоян. И, разбира се, никакъв "хубавец" не е младият Иваница, за западните летописци най-напред, той е преди всичко наследник на брат си, когото те познават изключително като Калопетър. Един-единствен път, но чак през ХIV в., Иваница е назован и Асен - Caloynni Assan, в Морейската летопис (Libro de los fechos et conquistas del principado de la Moreа). Очевидно братската приемственост се е оказала по-силна от родовата в този случай. А и ще трябва да измине още малко време докато Асен се превърне окончателно от прякор в родово име.



* * *



Още едно предположение внимателният преглед на изворите ни налага да изкажем тук. Макар в повечето случаи източниците да споменават двамата по-големи Асеневци винаги заедно, съществуват достатъчно основания да се предположи, че особено след така наречения разрив между Петър и Асен, дали през 1186-1187 г. или през 1193 г., двамата братя имат не просто различен подход при разрешаването на възникналите политически противоречия, но се отделят всеки в своята си столица.

Георги Акрополит е описал това твърде ясно и даже категорично (вж. Извори); като се опират на неговия разказ изследователите единодушно твърдят, че Иван Асен Стари предоставил на брат си Тодор-Петър, който продължавал да носи царския си титул, "апанажно владение" с център старата столица Велики Преслав. Описанието на по-сетнешните събития обаче ни отдалечават както от общоприетата представа за апанаж, така и от твърденията на Акрополит за отстъпени на Тодор-Петър по милост владения в област, която съвременниците започват масово да наричат Петрова земя.

(следва)

Извори



"Първопричинителите на това зло и подстрекателите на целия народ били някои си Петър и Асен, двама родни братя . . . От двамата Асен бил по-дързък и по-груб . . . Понеже мизите [т. е. българите] явно замисляли въстание, и начело на това зло застанали онези люде, за които споменах [братята Петър и Асен], императорът [Исак II Ангел (1185-1195 и 1203-1204)] излязъл на поход срещу тях [през пролетта на 1186 г.] . . . За да освободят от този страх [поради важността на делото, т. е. на бунта] своите съплеменници [т. е. българите], братята издигнали молитвен храм на името на великомъченика Димитър [в Търновград; издигнатата при реставрацията днешна църква е произволно архитектурно съчинение по мотиви от достигнатите при археологическото проучване резултати] . . ."

Из "История" на Никита Хониат (1155-1215/1216)



"След това (т. е. след 1190 г.) немалко нещастия сполетяха ромеите от страна на българите. Но и след като император Исак [II Ангел] бил ослепен от брат си Алексий [III Ангел (1195-1203)] и последният взел управлението над ромеите, българите водили премного войни с ромеите около земите на Филипопол [дн. Пловдив] и Берое [дн. Стара Загора] . . . Тогава царувал Асеновият [на цар Иван Асен Стари (1187-1196)] брат Йоан [Иваница Асен (1197-1207)]. Споменатият [Иван] Асен [Стари] имал двама братя, единият от които се наричал [Тодор-]Петър, а другият Йоан [Иваница Асен]. Той държал Йоан при себе си [като съвладетел], а на [цар Петър Добрият (1185-1197)] отделил част от своята земя и строго [dia-] му наредил да я управлява. Наистина братът Асен подарил на Петър като собствено владение и Великия Преслав и Проват [т. е. Овеч, до дн. Провадия], и земите около тях. Поради това те и днес се наричат Петрова земя. След като изминали девет години, откак управлявал като цар българския народ, Асен бил убит [през 1196 г.] от първия си братовчед Иванко, който веднага избягал. Станал цар на народа Йоан [Иваница Асен], тъй като българите не пожелали да възкачат на престола Петър [неточно, цар Петър Добрия е на българския престол още почти година] . . ."

Из "Летописно съчинение" на Георги Акрополит (1217-1282/1283)







Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010081200040001201

(Асеневци са, изглежда, от малоазийските българи)

http://www.segabg.com/article.php?id=772759

("Съюзници и приятели": Българо-сръбският съюз от края на ХII в.)

22
16690
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
28 Октомври 2015 20:00
Значи темата, формулирана лаконично, ще бъде: "В буквалния или само в преносния смисъл не е имал топки цар Петър Добрия?"
28 Октомври 2015 21:14
Котка -
-----------------------
Сайтът на Генек
28 Октомври 2015 21:24
Колко български държави създават Петър и Асен?

Ми те идват отвъд дунавските свободни български земи на Влахия, също като Аспарух. Според Брюжкия итинерарий от края на ХІV в.:
"България: Хелмщад (Херманщад/Сибиу), Бирбом (Рутбом/Рукър), Мерп (неизв.), Нивермерк (нем. име на Търговище), Суппа (неизв.), Вела (може би Бела, окръг Дъмбовица?), Росси или Йорго ("двойната" дунавска крепост Русе - Гюргево), Каструм де Кассано (крепостта при дн. Полско Косово, Русенско?), Тирно (Търново)..."

Северната граница на българското царство си е било все в Карпатите, включая и най-големио влашки град - Търговище, изобщо цело Седмиградско. Тъй щото, нищо ново...
28 Октомври 2015 23:37

Иван Петрински
28 Октомври 2015 23:37
генек
29 Октомври 2015 06:09
Всичко знаем за българските царе. Двадесет и трите им имена, какво яли, какво пили, как се обличали, какво хортували и т.н. Пълно CV. Само едно нещо не знаем - къде са погребани. Това е малко странно за втората европейска империя, с най-големите каменни сгради и със столици, по-големи от Константинопол.
29 Октомври 2015 06:36
Симеон - Хасан цар на всички българи и турци !
Целта е Константинопол , е затова го е кръстил внука така Горския , понеже
са роднини с Иваница Хасан ! И понеже знае историята без да учил в комунис-
тическо училище ! За разлика от коминтерновските професори , ха !
А пък народа понеже им е сърбал попарата от векове е обичал Бърдоквата !
Демек - Ивайло ! Мани , мани - наздраве господа офицери !
За роднините от Мала Азия и Анадола !
29 Октомври 2015 09:51
Една малка пречка има в нашата хипотеза за двата брака на бащата на Асеневци

Бе, пречките - много. Защо непременно трябва баща им да е имал два брака?
Моята хипотеза е помощ от приятел! А защо не и от няколко приятеля?
Както се казва в един стар виц:
"........
-Иванчо-о-о, Иванчо! Бащи много-о-о. Майка - една"
29 Октомври 2015 13:00
Кхъ-кхъм.
На г-н Петрински някак си (и през ум не ми минава че нарочно ) е убягнал моментът с куманският произход на Асеневци.
Дали цялостен или частичен такъв произход (най-вероятно второто), но твърдян от доста източници и подкрепян от доста исторически обстоятелства.
Сега, разбираемо е, че сия тема не е патриотична, но по-определящото е дали въпросното положение отговаря на истината или не.
И тъкмо от професионални историци като г-н Петрински се очаква да разглеждат такива неясни моменти, а не да задълбават Тодор ли бил или Теодор цар Петър.
29 Октомври 2015 13:03
На г-н Петрински някак си (и през ум не ми минава че нарочно ) е убягнал моментът с куманският произход на Асеневци.


Доста спорен е този кумански произход.
29 Октомври 2015 13:06
Колко български държави създават Петър и Асен?

Ми те идват отвъд дунавските свободни български земи на Влахия, също като Аспарух. Според Брюжкия итинерарий от края на ХІV в.:
"България: Хелмщад (Херманщад/Сибиу), Бирбом (Рутбом/Рукър), Мерп (неизв.), Нивермерк (нем. име на Търговище), Суппа (неизв.), Вела (може би Бела, окръг Дъмбовица?), Росси или Йорго ("двойната" дунавска крепост Русе - Гюргево), Каструм де Кассано (крепостта при дн. Полско Косово, Русенско?), Тирно (Търново)..."

Северната граница на българското царство си е било все в Карпатите, включая и най-големио влашки град - Търговище, изобщо цело Седмиградско. Тъй щото, нищо ново...


Влахия е присъединена към България в резултат на въстанието на Петър и Асен. До преди това няма следи да е управлявана от български феодали. А всъщност е била под куманска власт.
Тя остава под българска власт между 1185 и 1241г., когато е завладяна от Златната орда.
По картите и Молдова се сочи под българска власт при Второто Българско царство, но за това съвсем липсват данни и едва ли е било така. Европейски източници я определят като част от Галичкото княжество, пак до 1241г.
Трансилвания (Седмоградско) е присъединена към Унгарската държава през 30те години на 10 век и е в тези граници чак до 1526г.
29 Октомври 2015 13:07
Доста спорен е този кумански произход.


Съгласен съм че е спорен.
Тъкмо за това си заслужава дискусията от професионални историци.
29 Октомври 2015 13:41
Влахия е присъединена към България в резултат на въстанието на Петър и Асен. До преди това няма следи да е управлявана от български феодали. А всъщност е била под куманска власт.

Начи, Влахия по времето на Крум си е твърдо в границите на България, барабар с Карпатите.
За българските крепости в Седмиградско и тяхната отбрана по време на маджарското нашествия също има много сведения:
През 895-896 год. (според някои документи точно на 21 април 896 година) маджарските племена, водени от Арпад (889-907) преминават Карпатите и се настаняват в най-западната част на Отвъддунавска България. Дали това е станало по внушение на киевския княз или на византийския василевс, както се твърди, не е от значение. В следващите няколко десетки години маджарите унищожават Моравската държава (906 г.) и Панония (907 г.) започват да атакуват отделни комитати на отвъддунавска България. Най-напред нападат най-далечния комитат с център град Унгвар (т.е, Оногурски град), днешния Ужгород, където комет (областен управител) е самият Салан, чичото на тогавашния български цар Симеон (893-927 г.), т.е един от братята на Борис I. Под ръководството на своя владетел, маджарите нападат областния център Унгвар. След като крепостта Унг пада, българският гарнизон начело с Лоборц тръгва към друга крепост - Земплин. На брега на река Свиржава отрядът е настигнат и разбит, но в битката е ранен маджарския владетел, който след няколко дни умира. Синът му продължава завоевателната война в района. Българските войски начело със Салан са обсадени в крепостта Боржава. Градът е превзет, но Салан се спасява и продължава съпротивата.

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Otvaaddunavska%20Baalgariya.htm
29 Октомври 2015 14:20
Съгласен съм че е спорен.
Тъкмо за това си заслужава дискусията от професионални историци.

Защото Петрински си е решил проблема с произхода на Асеневци веднъж за винаги с един от свързаните текстове:
http://www.segabg.com/article.php?sid=2010081200040001201
29 Октомври 2015 16:24
Начи, Влахия по времето на Крум си е твърдо в границите на България, барабар с Карпатите.
За българските крепости в Седмиградско и тяхната отбрана по време на маджарското нашествия също има много сведения:


Щурчо,
Имах предвид за времето на Второто Българско царство!
29 Октомври 2015 16:58
И при него е същата работа. Това, че Влахия е част от България не подлежи на съмнение. Ето го писмото на Инокентий до Калоян:
До Калоян, славния цар на българите и на власите.
Поради особеното благоволение, с което те прославихме между всички християнски владетели, ние те обичаме до такава степен, че дейно подкрепяме твоето благо и чест, като сигурно се надяваме, че ти трябва непрекъснато да напредваш в предаността си към своята майка, светата Римска църква, чрез чиито заслуги ти спечели славна победа срещу тия, които се стараеха да ти причинят неприятности...

Изобщо влашките воеводи, винаги са действали в пълна координация с Търново. Иванко Бесараб е син на друг назначен от Търново воевода, Тихомир. И през 1330г. разбива унгарската армия в битката при Посада, която е тръгнала на поход в помощ на сърбите срещу България. Да не говорим пък за воеводата Мирчо Стари, който винаги е помагал на Иван Шишман и двамата участват в съвместни походи срещу османлиите и връщат обратно в български ръце Шумен и други крепости през 1391г. и стига чак до Карнобат...

29 Октомври 2015 17:42
Изобщо влашките воеводи, винаги са действали в пълна координация с Търново. Иванко Бесараб е син на друг назначен от Търново воевода, Тихомир. И през 1330г. разбива унгарската армия в битката при Посада, която е тръгнала на поход в помощ на сърбите срещу България. Да не говорим пък за воеводата Мирчо Стари, който винаги е помагал на Иван Шишман и двамата участват в съвместни походи срещу османлиите и връщат обратно в български ръце Шумен и други крепости през 1391г. и стига чак до Карнобат...


Да, до 1241г. е в границите на България.
След това е част от Златната орда, като на местно ниво управляват влашки боляри.
През 20те години на 14 век се консолидира в единна държава - васал на Ордата. Към средата на века вече Влашко е независимо.
Откъде взимаш данни за Иванко Басараб като назначен от България и за Мирчо Стари като български съюзник?
29 Октомври 2015 20:07
Влахия - Балхия е само едно от имената на България. Тамо са чели, писали и говорили на български език до 18в. Има топоними, грамоти, имена и писмена, кой сака да ги чете...
30 Октомври 2015 12:12
А бълхи е само едно от имената на българите. И бълхите са били преследвани и изтребвани милиони години, и трябва да бъдат компенсирани подобаващо и съразмерно!
30 Октомври 2015 12:51
Така беше според тов.Брежнев...
31 Октомври 2015 22:52
С гравираното върху пръстена-печат на цар Калоян, фантастично животно и с "кала" (Кала-Йоан, Калоян) 1196 г. е безспорна като възшествена година. Големият брат на на цар Калоян се е възкачил на престола в 1184 г.-12 години по-рано, поради което именно е Калопетър.
"Кала" е древнобългарско слово- синоним на Вер, Драгун, Селев, Селен-Змей. Произнасяло се е и "хала", както и днес. Думата "хала" е документирана и като прозвище на Татуш Хала, който поема престола в 1152 г. след освобождаването на севернобългарските земи от Византийски васалитет. Негов съвладетел е Сеслав. Годината 1052, както и 1196, 1184, са по българския календар години на Змея. Прозвището Калиман на цар Борил сочи, че той е бил прогласен на 22 декември 1207 г., когато започва годината Змей.
В имената на много известни нам български канове и царе се съдържа името на годината на възшествието им по българския календар.
02 Ноември 2015 00:38
Мейджъра
31 Окт 2015 22:52


Щурака гледам са го баннали, но пък друг доморасъл медиавист, езиковед и хералдик е поел светлата му щафета. " Татуш Хала "....Мадре мия. "Майоре", според етнографията, една много важна помощна наука, която се изучава, мисля че два семестъра, от всички бъдещи историци и за която ти може би не си чувал, "хала" е нещо, натоварено с изключително негативен смисъл - зла, непредвидима сила, мор, природно бедствие и пр. Антоним на "хала" е "змей" - добра, благородна сила, соларен символ. Това, че за съвременното БГ змей, ламя и хала са едва ли не синоними, не променя нещата ни най-малко. Значението на представката "кало" е ясно и всякакви упражнения с нея са доста тъпи. Както беше казал в ефира на "Канал 3" един справедливо възмутен зрител : "Саше /Диков/ , ти ако беше един акушер-гинеколог, щеше да се опиташ да изродиш някоя жена през г..а".
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД