Въпреки многобройните препирни сред изследователите през последните почти две столетия безчет важни неясноти за времето на първите Асеневци остават и днес; дори имената им все още нямат общоприето звучене. Спорна е и последователността на събитията, дори и датата на подигането на въстанието, чиито предводители са по-големите двама братя. Впрочем, точно за датата на въстанието като че скорошно се очертава постигането на общоприета дата, макар и с помощта на съвременните политически сили в България - такава подкрепа съвсем не винаги трябва да се определя като негативна. Установяването на възобновяването на целокупната българска държава през есента на 1185 г. отдавна е, всъщност, преобладаващото мнение; въпреки някои затруднения по синхронизирането й с последвалите събития предпочитание се отдава на края на октомври-началото на ноември заради предположенито, че търновската църква "Св. Димитър" - неоспорим символ на въстанието на Асеневци, е осветена на патронния си празник.

Не беше шега горното твърдение, че дори имената на братята Асеневци все още нямат общоприета форма. То и не е лесно постигането на такова всеобщо съгласие за исторически личности, които дори съвременниците им назовават най-различно. И докато най-големият от тях, Тодор-Петър, е познат от историческите извори с два-три варианта на името си, то средният - Иван Асен се среща с цели 7 форми на името си, а най-малкият, Иваница Асен, с рекордните 23. На всичкото отгоре двете техни сестри - майките на бъдещия цар Борил (1207-1218), на севастократор Стрез и на мелнишкия господар Алексий Слав, племенници на първите Асеневци, са непознати на летописците и техните имена са ни неизвестни. При тези неоспорими дадености не би могло да се очаква, наистина, бързото постигане на всеобщо съгласие сред изследователите на тези времена.

Сега няма тук да изброяваме всички варианти на имената на братята Асеневци, които днес са в обръщение; то не е и нужно. Нека обаче ни е позволено да припомним съвсем во кратце нашите основания за формите на имената, които тук възприехме. Най-големият от братята Асеневци несъмнено носи рождено име Тодор, българската форма на християнското Теодор, както научаваме от Синодика на цар Борил. Най-често обаче той ни е известен като Петър - царското име, което възприема при възкачването си на българския престол през есента на 1185 г. за да потвърди приемствеността на своя род с цар Петър, сина на цар Симеон Велики, с цар Петър Делян (1040-1041) и с водача на въстанието от 1072 г. Константин Бодин, който също приема царското име Петър. Западноевропейските извори (вж. Свързани текстове) го назовават най-често Калопетър, поради което тук приехме да го споменаваме като цар Петър Добрия.

Драстичните отлики в характерите на най-големия и на средния от братята Асеневци са отдавна познати (вж. Извори). Благодушният, склонен към компромиси, Тодор-Петър напълно заслужавал прякора си. Като разглеждаме подробностите около обсъжданите събития няма как да не забележим, че единствено името на Тодор-Петър е винаги без прибавката Асен. Като добавим това към очевидната разлика в неговия характер от една страна и личностните особености на братята му, ще трябва да ни е позволено да изкажем предположението, че Тодор-Петър и Na, майка на цар Борил и на севастократор Стрез, които така наподобяват чичо си като характер, са от предполагаем пръв брак на техния баща. Ярко различаващите се от тях Иван Асен Стари, Иваница Асен, Иван Асен Велики и втората сестра на първите Асневци Na, майка на Алекси Слав - буйни, даже невъздържани, ще причислим към наследниците от предполагаем втори брак на техният общ баща. Вярно, никакви други основания за такова предположения историческите извори не ни предоставят, но разликите в характерите на първите Асеневци и на техните преки потомци така се набиват на очи, че щеше да е странно, ако си премълчим.

Впрочем, Тодор-Петър се отличава с още нещо - за него единствено от всички Асеневци изворите не говорят нищо нито за брак, нито за деца; което със сигурност е странно, потомството на останалите е широко осветлено. Така ще трябва да признаем, че част от личностните особености на първия български цар от владетелския род на Асеневци се дължат на предполагаемо безбрачие и на отсъствието на потомство; за причините не ни остава друго освен да гадаем.

Единствено от Синодика на цар Борил знаем името на средния от Асеневци - Иван; име, което се приема за рождено. Що се отнася до второто му име Асен, вече предположихме, че то е прякор (вж. Свързани текстове) и обозначава произход от малоазийските българи. Ако сме на прав път с предишното ни предположение за двата брака на бащата на Асеневци, то малоазийският прякор може да обозначава произходът на майката на по-малките двама Асеневци и на една от техните сестри. Така ще стане обяснимо и отсъстието на името "Асен" сред имената на Тодор-Петър.

В българската владетелска традиция номерирането на царете ни е не само непознато, но и противоестествено; ето защо всячески го избягваме тук, ще го правим и в бъдеще.

Една малка пречка има в нашата хипотеза за двата брака на бащата на Асеневци - най-малкият от тях, Иваница, е по-известен като пряк наследник на най-големия Тодор-Петър; той носи същият прякор - през 1197 г. Калопетър е сменен на българския престол от Калоян. И, разбира се, никакъв "хубавец" не е младият Иваница, за западните летописци най-напред, той е преди всичко наследник на брат си, когото те познават изключително като Калопетър. Един-единствен път, но чак през ХIV в., Иваница е назован и Асен - Caloynni Assan, в Морейската летопис (Libro de los fechos et conquistas del principado de la Moreа). Очевидно братската приемственост се е оказала по-силна от родовата в този случай. А и ще трябва да измине още малко време докато Асен се превърне окончателно от прякор в родово име.



* * *



Още едно предположение внимателният преглед на изворите ни налага да изкажем тук. Макар в повечето случаи източниците да споменават двамата по-големи Асеневци винаги заедно, съществуват достатъчно основания да се предположи, че особено след така наречения разрив между Петър и Асен, дали през 1186-1187 г. или през 1193 г., двамата братя имат не просто различен подход при разрешаването на възникналите политически противоречия, но се отделят всеки в своята си столица.

Георги Акрополит е описал това твърде ясно и даже категорично (вж. Извори); като се опират на неговия разказ изследователите единодушно твърдят, че Иван Асен Стари предоставил на брат си Тодор-Петър, който продължавал да носи царския си титул, "апанажно владение" с център старата столица Велики Преслав. Описанието на по-сетнешните събития обаче ни отдалечават както от общоприетата представа за апанаж, така и от твърденията на Акрополит за отстъпени на Тодор-Петър по милост владения в област, която съвременниците започват масово да наричат Петрова земя.

(следва)

Извори



"Първопричинителите на това зло и подстрекателите на целия народ били някои си Петър и Асен, двама родни братя . . . От двамата Асен бил по-дързък и по-груб . . . Понеже мизите [т. е. българите] явно замисляли въстание, и начело на това зло застанали онези люде, за които споменах [братята Петър и Асен], императорът [Исак II Ангел (1185-1195 и 1203-1204)] излязъл на поход срещу тях [през пролетта на 1186 г.] . . . За да освободят от този страх [поради важността на делото, т. е. на бунта] своите съплеменници [т. е. българите], братята издигнали молитвен храм на името на великомъченика Димитър [в Търновград; издигнатата при реставрацията днешна църква е произволно архитектурно съчинение по мотиви от достигнатите при археологическото проучване резултати] . . ."

Из "История" на Никита Хониат (1155-1215/1216)



"След това (т. е. след 1190 г.) немалко нещастия сполетяха ромеите от страна на българите. Но и след като император Исак [II Ангел] бил ослепен от брат си Алексий [III Ангел (1195-1203)] и последният взел управлението над ромеите, българите водили премного войни с ромеите около земите на Филипопол [дн. Пловдив] и Берое [дн. Стара Загора] . . . Тогава царувал Асеновият [на цар Иван Асен Стари (1187-1196)] брат Йоан [Иваница Асен (1197-1207)]. Споменатият [Иван] Асен [Стари] имал двама братя, единият от които се наричал [Тодор-]Петър, а другият Йоан [Иваница Асен]. Той държал Йоан при себе си [като съвладетел], а на [цар Петър Добрият (1185-1197)] отделил част от своята земя и строго [dia-] му наредил да я управлява. Наистина братът Асен подарил на Петър като собствено владение и Великия Преслав и Проват [т. е. Овеч, до дн. Провадия], и земите около тях. Поради това те и днес се наричат Петрова земя. След като изминали девет години, откак управлявал като цар българския народ, Асен бил убит [през 1196 г.] от първия си братовчед Иванко, който веднага избягал. Станал цар на народа Йоан [Иваница Асен], тъй като българите не пожелали да възкачат на престола Петър [неточно, цар Петър Добрия е на българския престол още почти година] . . ."

Из "Летописно съчинение" на Георги Акрополит (1217-1282/1283)







Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010081200040001201

(Асеневци са, изглежда, от малоазийските българи)

http://www.segabg.com/article.php?id=772759

("Съюзници и приятели": Българо-сръбският съюз от края на ХII в.)