Ежедневната консумация на 50 гр. наденица, бекон, шунка, кренвирши и всички останали преработени меса увеличават с 18% риска от рак. Червеното месо пък "вероятно е канцерогенно". Шокиращите изводи бяха оповестени в понеделник от Световната здравна организация, която постави месните специалитети в първата група на канцерогените, редом до цигарите, азбеста и бензиновите изпарения. Изследванията са проведени от международната агенция за изследване на рака (IARC), специализиран орган на СЗО.
Сензационната новина предизвика недоволство и обвинения към световната организация от страна на производителите на месо в световен мащаб. Редица страни защитиха традиционните си продукти - Италия тръгна да брани пармската шунка, а германският канцлер Ангела Меркел се снима с вурст. Според бизнеса координиращият орган на международното здравеопазване посяга на интересите им и на хранителните навици на обществото с недоказана теория. Докладът на СЗО може да хвърли в размисъл и най-заклетите месояди и да намали драстично консумацията на червено месо и месни продукти, които пък съдържат важни за организма протеини, витамини и минерали.
Трябва ли да станем вегетарианци,
за да избегнем смъртоносната болест? Според международния екип от 22-ма експерти, участвали в проучването на СЗО преработеното месо води до рак най-вече на дебелото черво. "Непреработеното червено месо също е опасно, но досега нямаме категорични доказателства за това. В същото време за бекона, шунката и всички останали колбаси сме убедени, че могат да ни отведат до онкологията", заявява д-р Кърт Стрейф от СЗО. Според д-р Стрейф рискът да се разболееш от рак на дебелото черво или от рак на панкреаса в резултат на хранене с непреработено месо е малък, но пък нараства с приетите количества и с ежедневната употреба. СЗО базира изявленията си на резултатите от над 800 изследвания, проведени в последните 20 г. Според тях високата консумация на меса, обработени допълнително с консерванти, оцветители и сол, отключва годишно рак при 34 000 души.
За връзката между червените меса, преработените месни продукти и някои видове рак се говори все по-често. В свое становище от миналия април агенцията за изследване на рака към СЗО обяви, че консумацията на червено и преработено месо и ракът на дебелото черво и ректума, на хранопровода, панкреаса са в неоспорима връзка. За да се превърне в апетитни наденички, бекони, шунки, месото минава през обработка с
консерванти, оцветители, нитрити
Не само то самото, а най-вече многото поправки и изкуствени добавки в него увеличават риска от появата на ракови клетки, твърдят изследователите. От години например в полезрението на учените е съдържащият се в червеното месо глифозат - един от най-често използваните хербициди. Той е известен повече под търговското наименование, с което го продава най-големият му производител "Монсанто" - Roundup. Миналата година изследователи настояваха за включването му в първата, най-опасна категория на канцерогенните вещества, но проучванията продължават. Преди две години първият мониторинг в Европа откри наличност на токсина в гражданите на 18 държави, сред тях и България. Изследването, проведено от екоорганизациите "За Земята" и "Приятели на Земята", откри следи от химикала в урината на 43.9% от доброволците. У нас лабораторни тестове показаха наличие на малки дози глифозат при един от десет изследвани. Всички доброволци са били жители на големите градове, никой от тях в периода на тестването не е имал досег до продукти, съдържащи глифозат. В същото време част от изследваните са били вегетарианци, другите месоядни, което пък доказва, че анатемосването на апетитните колбаси като убийствено опасни, може да се окаже и пресилено.
"Статистиката показва, че от карцином на ректума заболяват и вегетарианците", подчертава проф. Донка Байкова, един от водещите ни експерти по хранене. Според нея консумацията на месо и месни продукти не може да провокира развитието на рак на дебелото черво, стига обаче да е с мярка. Българските експерти не от вчера са фиксирали като безопасен
160 г седмичен прием
на колбаси, подчерта проф. Байкова и допълни, че преработените меса са по-вредни, когато се консумират опушени или препечени на скара и грил. За да се абсорбират канцерогените, е най-добре приемът на месо да става заедно с пресни зеленчуци, съветва тя. Световният фонд за изследване на рака не дава конкретно количество на колбасите, като казва, че е добре да се въздържаме от тях, доколкото можем. За червеното месо пък отпуска малко по-щедра дажба - до 500 г седмично.
Как и защо се отключва ракът? На този етап учените са единодушни, че в основата на опасната болест стоят канцерогенните елементи от тютюна, алкохола и вредната храна. Но ако можем да спрем цигарите и алкохола, трябва ли да спрем да се храним? И лекарството, и отровата са в дозата. С приема на животински продукти не трябва да се прекалява, подчертава и проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по диететика и хранене. Те обаче съдържат 10 незаменими аминокиселини, изключително полезни и важни за здравето. Изграждат хормоните и имунната защита, кръвните клетки. Диетолозите предупреждават още, че лишавайки се от приема на пълноценни белтъци, обричаме организма си на хранителни дефицити, а оттам и на много други здравословни проблеми.
|
|