:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,023,171
Активни 111
Страници 26,833
За един ден 1,302,066
Разпределение

Хатай, или как да анексираш чужда територия с референдум

Турция не от вчера използва гласовете на преселници, за да обърне вот в своя полза
Официална карта на сирийското министерство на туризма, според която Хатай е част от Сирия.
Във вторник, 24 ноември 2015 г. кратко съобщение в медиите обяви началото на нов развой в сирийската криза. Изтребители на турските ВВС са свалили неизвестен боен самолет, нарушил границите в района на провинция Хатай. Часове по-късно става ясно, че самолетът е руски и е паднал зад границата, в зона, контролирана от сирийски бунтовници. Обаче турска територия ли е Хатай? Според Сирия - не, а историята на спора между двете държави лежи далеч назад и има дълга предистория.

Земите на провинция Хатай влизат в състава на държавни формирования още преди повече от 4000 години, когато са част от Акадската империя. По-късно са завладявани от амореите, хетите, асирийците и персите. След разпада на империята на Александър Македонски областта е част от Царството на селевкидите до 63 г. пр.Хр., когато Помпей Велики я присъединява към Рим като част от провинция Сирия. По времето на римското управление главният град на Хатай - Антиохия, става и един от първите центрове за разпространение на християнството. Антиохийската православна църква е основана още през 37 г. сл. Хр. и неин първи епископ е апостол Петър. Именно оттук започва своята мисионерска дейност и апостол Павел и за първи път в Антиохия последователите на Иисус Христос са наречени "християни". След VII в. в продължение на няколко века областта е ябълка на раздора между Арабския халифат, завладял я за първи път през 638 г., и Византия. През 13-и век е завзета от египетските мамелюци, а през 16-и султан Селим I я присъединява към Османската империя, където остава до края на Първата световна война.



Френският мандат



След края на Първата световна война държавите победителки започват подялбата на османското наследство в Близкия изток въз основа на сключеното още през 1916 г. споразумение Сайкс-Пико. Според Севърския договор, подписан на 20 август 1920 г., Великобритания поема контрола над Месопотамия, Палестина и Трансйордания (днешни Ирак, Израел, заедно с палестинските територии, и Йордания) под протектората на Лигата на нациите. За французите остават териториите на днешен Ливан, Сирия и части от Турция. Така е и погребана идеята за независимост на земите на арабите, макар че те са подкрепили Антантата през войната именно за уреждане на въпроса със самоуправлението на техните територии. Въпреки това през март 1920 г. водачът на арабската съпротива Фейсал бин Хюсеин е обявен от сирийския конгрес за крал на Сирия. Мечтата му за Велика Сирия, обединяваща всички арабски земи, се проваля от категоричната реакция на Великобритания и кралството обхваща територии само от френската зона на влияние. Така че, за да наложи властта си в договорените земи, Франция трябва да преодолее арабската съпротива и след битката при Майселун на 24 юли 1920 г. крал Фейсал I е принуден да напусне страната. Новият управител на френската зона - генерал Горо, я разделя на 6 части: Алепо, Дамаск, Алевит (Алеуини), Александрета, Джабал ал-Друз и Велик Ливан. Александрета (която по-късно става провинция Хатай) е съставена от две бивши османски каази - Александрета и Антиохия (днес Искендерун и Антакия). През 1943 г. Велик Ливан обявява независимост и се превръща в днешната държава Ливан. През 1922 г. Алепо, Дамаск и Алевит образуват Сирийска федерация, а година по-късно Александрета, според клаузите на Лозанския договор, е присъединена към Алепо със специален административен статус. През 1924 г. Алевит се отделя, а Алепо и Дамаск провъзгласяват държавата Сирия, която през 1930 г. вече е Република Сирия. През септември 1936 г. между Франция и Република Сирия, към която вече са се присъединили Алевит и Джабал ал-Друз, се водят преговори за независимост, довели до подписването на договор. Той обаче не е ратифициран от френска страна, като в добавка французите изваждат Александрета от територията на бъдещата държава. И тук започва мътната история на провинция Хатай.



Референдумът



Още след войната за независимост (1919-1923 г.) Република Турция заявява своите аспирации към Александрета, която вече е присъединена към новата държава Сирия. Турският водач Мустафа Кемал Ататюрк в реч от 15 март 1923 г. в гр. Адана обявява, че областта е неотменна част от турската родина повече от 40 века, очевидно визирайки анатолийските хети. Реално обаче турците се появяват в областта едва след 11-и век, когато селджуките завземат източните части на Абасидския халифат. Нещо повече - въпреки претенциите, че турците там са мнозинство, те са под 40% от общото население. Самата област е пъстра като черга от различни народности: араби, турци, гърци, арменци, евреи, кюрди, черкези, туркмени, маронити, асирийци. Тук съвместно живеят религиозните общности на сунити, алевити, друзи, юдеи и православни. Въпреки това Турция е успяла да издейства от Анкара с договора от 1921 г. турският език да бъде официален в областта. Турците създават организации в нея, които да работят за присъединяването й към Република Турция. С приближаването на края на френския мандат след 1935 г. страстите се нажежават. И арабите, и турците настояват областта да бъде дадена именно на тях. След подписването на договора за независимост на Сирия през 1936 г. Турция реагира веднага. Тя настоява пред Франция за даване на независимост и на Александрета. Подава и жалба в Обществото на народите срещу "насилията над турското население" там. По настояване на Ататюрк от 2 ноември 1936 г. областта за турците вече носи името Хатай. Така той прави връзка с управлението й от държавата на хетите. По това време Франция вече разчита на Турция като допълнителна защита срещу заплахата в Средиземно море от фашистка Италия и дипломатическите усилия на Ататюрк се увенчават с успех - през ноември следващата година с помощта на Обществото на народите на областта е дадена автономия, но в рамките на Сирия. Арабският и турският получават статут на официални езици, а управлението след изборите се поверява на 40-местен парламент и президент. По това време областта е с площ 4.805 кв. км и население от 219.000 жители: 39.7% турци, 28% араби алевити, 11% арменци, 10% араби сунити, 9% гърци, 3% кюрди, черкези, евреи, албанци.

Сирийският парламент отхвърля това споразумение и декларира, че Александрета е неотделима част от Сирия. В същото време в областта се подготвят избори, които трябва да бъдат проведени до 15 юли 1938 г. Градусът на напрежението се покачва с всеки изминат ден и подготовката на изборите е спряна заради многобройни инциденти, между които араби, арменци и турци. Това дава чудесен повод на Турция да се намеси с военна сила. На 20 май Ататюрк лично инспектира 30 000 армия, която е изпратена на границата с Александрета. На 3 юли Франция, вече обезпокоена и от анексирането на Австрия от Третия райх, и Турция подписват военно споразумение за защитата на автономната провинция. Само 2 дни по-късно турските войски навлизат, за да "въведат ред" в размирните градове, но всъщност да прочистят етнически района от арменци и араби. В резултат турците, които са имали по-малко от 40% жители, печелят 22 места от 40-местния парламент.

На 2 септември 1938 г. новоизбраният парламент, в който всички депутати се заклеват на турски език, избира президент и обявява създаването на държавата Хатай. В следващите няколко дни парламентът приема ново знаме, предложено от Ататюрк и почти копиращо турското, турският национален химн става и химн на Хатай, а действащите закони на Турция са вече и закони на Хатай. Единствените връзки със Сирия остават външната политика, където държавата се представя от сирийския президент и парите - сирийската лира, която обаче още на следващата година е заменена от турската лира.

На 29 юни 1939 г. е организиран референдум дали държавата Хатай да се присъедини към Турция. Турското правителство се е подготвило отдавна за тази ситуация. Още през 1937 и 1938 г. с две постановления издирва в страната хиляди турци, родени в Александрета, и ги изпраща там да се регистрират за изборите. На дипломатическия фронт в подкрепа на каузата са спечелени Франция и Великобритания, които притеснени от агресивната политика на Третия райх и Италия, предпочитат да удовлетворят претенциите на Турция и да я привлекат като съюзник. Както може и да се очаква с подсигурените външни гласове, референдумът е в полза на присъединяването и на 30 юни държавата Хатай става 63-тата провинция на Република Турция.



След това

Реакцията в Сирия е бурна. Президентът подава оставка в знак на протест, а жителите на сирийските градове излизат на масови демонстрации. Сирия не признава присъединяването на Хатай към Турция и в държавни карти дори и сега областта може да се види като част от сирийската територия. Вследствие на националистическата политика на турските власти, които разглеждат всички жители на Хатай като турци, много арменци и араби напускат провинцията.

В началото на 21-ви век отношенията между двете страни постепенно се затоплят. От 2003 г. Турция даде възможност да се закупува недвижима собственост в Хатай, от която се възползваха немалко граждани на Сирия, макар че 3 години по-късно продажбите вече бяха забранени. Постигната беше и договореност разделените роднини от двете страни на границата да имат облекчен достъп по време на големи празници. Един от големите съвместни проекти е "Язовирът на дружбата" на река Оронт, чиято съдба след началото на гражданската война в Сирия е неясна.

Войната в Сирия и противоречивото участие на Турция в нея обаче отново изваждат наяве старото противопоставяне. Сирия отново възвръща войнствената реторика за непризнаването на Хатай за турска територия. В областта има изградени и няколко лагера, които подслоняват десетки хиляди бежанци от войната. Техният продължителен престой там може да промени етническото съотношение сред населението и това допълнително изнервя Турция.

Това е и една от причините за засиленото военното присъствие на турската армия и болезнената чувствителност спрямо нарушимостта на границите на областта. Дали обаче проблемите на Хатай ще се решат мирно, или ще станат част от бъдещи размествания на политическата карта в региона - това в момента е трудно да се прогнозира.

 Флагът на държавата Хатай.
 Турските войски навлизат в Александрета - 5 юли 1938 г.
 Карта на сирийските земи под френски мандат.
15
12663
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
30 Ноември 2015 19:31
Ся ше кацне щурчо тука да поправи некои фактологични грешки....
30 Ноември 2015 20:27
или бай хасан
ама той откакто турците свалиха руския су 24 нещо се умълча
30 Ноември 2015 20:29
Референдум и окупация...
А хетите нямат нищо общо със селджуците...
--------------------
Сайтът на Генек
30 Ноември 2015 21:04
Всяка "нация", създадена насила, накрая свършва нерадостно.

Турската нация е създадена по американски образец - котел, който да претопи многото народи от бившата Османска империя, попаднали на територията на република Турция. Една писменост, един език, една нация. Ата тюрк. Преди това не ги е имало. Само думи са създадени повече от 90 000 от няколко източника. През 1928-1935.

Фаталната грешка е опита да се включат в тая сплав и кюрдите. Това ще довърши проекта Турция.

Впрочем, в Украйна по подобен начин се опитват да забъркат "украинска" нация. И ние сме патили - македонската нация е родена по същия начин.

Верният път е друг - всички народи, мирно живеещи на територията на една страна, да комбинират силните си страни, така че да се получи ефект на синергия, а не на антагонизъм, и в същото време да запазят особеностите си.

Но този тип "металургия" е висше изкуство, което не е по силите на всеки.

30 Ноември 2015 21:21
steppenwolf 30 Ноември 2015 19:31
Ся ше кацне щурчо тука да поправи некои фактологични грешки

Амчи как ! Тън мън нема .
Хети - хетри - траки.
Хатай -Атрай - Трайкия
Топракхисар /ярсели бараж/- Тракийска Хисаря

По нататък Щурчо ше се обеснява.
30 Ноември 2015 22:28
Негова милост, г-н Ников както винаги е точен и педантичен във фактологията. Тъй щото, сал мога да чета за удоволствие...
01 Декември 2015 00:14
По същия начин френците провеждат и референдума на кой да принадлежи Беломорска Тракия , след като оставят гърците за 2 години да депортират по островите българските жители Нищо ново
Печели тоя който трябва
01 Декември 2015 07:05
А по въпроса за анексирането на чужда територия без референдум нек`ва статийка да се промуши все пак?! С демократични бомби върху телевизии, мостове, китайски посолства, без обявяване на война, а единствено чрез "Удара" в Косово? А?
Де гиди избирателна памет. Гинко билоба мноо помагало в подобни случаи, рекламира се.
Горното е само принципно обобщение на базата на системни наблюдения. Иначе - за автора на статията
01 Декември 2015 07:30
всички народи, мирно живеещи на територията на една страна, да комбинират силните си страни, така че да се получи ефект на синергия,
Във FYROM това не работи. Как мислиш, че ще се развият нещата?
01 Декември 2015 09:20
Референдум и окупация...
А хетите нямат нищо общо със селджуците...
имат, колкото общо имат прабългарите със траките. Виж за траките има теория, че са близки със славяните, колкото славяните с балтийските народи.Някои автори говорят за балто-славянски племена.
Много хубава статия. Ето такива статии обичам, от които можеш да научиш много неща.
01 Декември 2015 09:54
Нещата стоят така: светската власт дава равни права на всякакви религиозни или етнически групи и се стреми да избягва противопоставянето им. Примери за успешно съжителстване има. С ислямизацията на турската политика правителството на Асад изглежда като по-доброто. Но Антиохия трябва да бъде със статут на специален град.
01 Декември 2015 10:16
Впрочем, в Украйна по подобен начин се опитват да забъркат "украинска" нация. И ние сме патили - македонската нация е родена по същия начин.

Украинската нация и украински език съществуват отдавна, нямаше защо да ги създават.
01 Декември 2015 10:48
и украински език съществуват отдавна,

И шопският така.
01 Декември 2015 12:00
Украинската нация и украински език съществуват отдавна, нямаше защо да ги създават.

Малка лична корекция украински НАРОД и език. Нацията ускорено се създаде/създава СЕГА като отпор срещу "гениалните" ходове на бащи цата от Кремъл.
03 Декември 2015 12:27
Т.е. тая статия иска да покаже, че турците не са по-добри от руснаците, защото те правят същите неща, каквито руснаците направиха в Крим и на други места в Украйна...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД