:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,682,822
Активни 132
Страници 16,769
За един ден 1,302,066

Все още сме сред първите 15 износители на вино, но докога?

Ако се реализира новата национална стратегия за отрасъла, България може и върне позициите си на световните пазари
Снимка: Ройтерс
От един от водещите производители и износители на вина в света през последните десетина години България бавно и сигурно се превърна в постоянно догонващ новите сили в отрасъла - Чили, Австралия, ЮАР. Разбиването на бранша има своите исторически корени - в загубата на традициите, в смяната на собствеността на винзаводите, в остаряването на лозовите масиви и в липсата на грижи за възстановяването им. Едва ли е твърде успокоителен фактът, че все още страната е сред 15-те най-големи износители. Делът й в световния износ обаче не отговаря нито на миналата слава, нито на възможностите на страната.

Едно от най-значимите събития на "Винария 2003" беше представянето на Националната стратегия за развитието на лозарството и винарството, изготвена от Министерството на земеделието и горите и Изпълнителната агенция за лозата и виното по идея на Германското дружество за техническо сътрудничество. Достоен за аплаузи е фактът, че се мисли за възвръщане на полагащото ни се място на международния пазар на вина. Автори са тридесет експерти от различни области - лозари, енолози, финансисти, търговци и специалисти по винарско право, а философията на проекта е подчинена на търсения консенсус между различни звена в бранша.

Като силни страни на българското лозарство са посочени добрите природно-климатични дадености, наличието на потенциал от винени сортове и обособени лозаро-винарски региони. Слабостите са свързани с липса на финансиране, дефекти в законодателството, липсваща координация между лозари и винари, изоставане на науката и образованието в сектора. Силни страни на винарството са наличието производствен капацитет и квалифицирани експерти.

Слабостите са до болка известни от години - остаряло оборудване, демодирани програми за обучение, липса на пазарна ориентация в стила на вината, нелоялна конкуренция, недостатъчна защита на потребителя, производство на вино в домашни условия, високо потребление на спиртни напитки и др.

Положителният факт е, че част от стратегията препоръчва мерки, които да върнат славата на България на световноизвестен производител на качествени вина. Предвиждат се изграждане на пепиниери за сертифицирани облагородени лозички, контрол върху вноса на посадъчен материал от чужбина, осъвременяване на учебните програми и организиране на квалификационни курсове, насърчаване на сдружаването на лозари и винари, стимулиране производството на качествени вина и неговото строго регламентиране, използване на средства от инвестиционни и предприсъединителни фондове, законодателни промени, формиране на национален фонд за международна реклама на българското вино и др.

Ако всичко това се реализира, има повод за оптимизъм и може да се очаква възраждане на винарската промишленост на България.
1643
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД