:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 400,719,559
Активни 90
Страници 20,715
За един ден 1,302,066

Германия е рекордьор по патенти у нас

За 2014 година заявките на български изобретатели и фирми са били само 20
Българските изобретатели не са особено инициативни, поне ако се съди от данните на Патентното ведомство. В рамките на над десет години - от 2001 до 2014 г., в България са издадени общо 15 954 патента, 92% от които (14 678) принадлежат на чуждестранни фирми. Едва 1276, или по-малко от една десета, са на български фирми. През 2014 година например са издадени едва около 20 патента. Това показва последният доклад "Иновации.бг" на фондация "Приложи изследвания и комуникации".

Абсолютният лидер по брой издадени патенти в България е Германия, следвана от САЩ. Германски фирми и изследователи имат 3050 патента, издадени през периода 2001 - 2014 г., а САЩ заемат второто място с незначителна разлика. Близо една трета от издадените патенти през този период се падат на фирми от Швейцария, Франция, Италия и Великобритания, показват още данните от доклада. Информация за 2015 г. все още не е оповестена.

Германия е най-важният чуждестранен пазар за българска продукция. През 2014 година износът ни е за 2.6 млрд. евро. Това е повече от експорта към която и да е друга страна, към която България изнася стоки и услуги.

Статистиката на Патентното ведомство не е изненадваща, смята управителят на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) Митко Василев. Според него повечето от немските патенти, издадени у нас, са в областта на медицината и производството на лекарства. А обясненията за този интерес са различни, като едно от тях е традиционно развитата научно-изследователска и развойна дейност на дружествата.

"Движещата сила на тази система е частният сектор, а не държавната помощ", каза Митко Василев за в. "Сега". В същото време голяма част от малките и средни предприятия са иновативни, като това е начин да останат на пазара и да бъдат разпознаваеми. "Германската икономика има трайно присъствие в България и когато тези дружества се настанят на българския пазар, те внасят и своята фирмена култура. Известно е, че немските фирми са социално ориентирани, че те са много стриктни по отношение на качеството и имат отговорно отношение към околната среда. Всички тези фактори, взети заедно, обясняват защо германските предприятия имат най-много патенти в България", коментира той.



ЕДНО КЪМ ЕДНО

По данни на германо-българската камара 86% от немските фирми, работещи у нас, не са доволни от борбата с корупцията и престъпността. Други над 76% пък се оплакват от правната сигурност, а близо 80% допускат, че обществените поръчки са нагласени. На този фон обаче изненадващо 88% от тях отговарят положително на въпроса "Бихте ли инвестирали отново в България".
16
2308
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
03 Януари 2016 20:03
пък се оплакват от правната сигурност,

Те пък! Намерили да се оплакват от най-хубавото!
03 Януари 2016 20:52
Ще инвестират натюрлих. Ми хайде да си кажат и за благините тук. Примерно: каквито и да е разходи да се посочат - минават, а като резултат данъците падат, яко падат.
03 Януари 2016 21:25
Преди да коментирате странната статия, моля запознайте се с икономическата същност на патента и помислете какво камунизите правеха в тази насока по-добре.
И take it easy, take it slow.
03 Януари 2016 21:40
Българските изобретатели не са особено инициативни, поне ако се съди от данните на Патентното ведомство


Първо на първо кой у нас развива каквото и да било, че да патентова?
Второ на второ изобретатели, ако още има останали, работят на чорбаджии и чорбаджиите са собственици на изобретеното.
Трето на трето от мутра чорбаджия не става, ама патентопритежател пък ептен. Мутрата даже не знае за какво може да го ползва това животно.
03 Януари 2016 22:25
Заради новата ценностна система налагана от масмедиите само певци, спортисти, икономисти прависти и т.н. искат да стават.
04 Януари 2016 00:38
В рамките на над десет години - от 2001 до 2014 г., в България са издадени общо 15 954 патента
България е член на Европейската патента система от 2002 г. Та, тези издадени почти 16 хил. патента не са ли всъщност 14 хил. европейски патенти, валидирани (превод на български и плащане на годишни пстентни такси, обикновено след шестата година) в България!?

Не разбрах, как се определя националността на патента? Например, патент на Санофи-Авентис, с приоритет от САЩ, за какъв се брои - френски, немски или американски?

помислете какво камунизите правеха в тази насока по-добре
. В кое русло да насочим мисълта? Че частната собственост била отмирала, та патентите, заявени от соц. предприятия и "строителите на комунизма" са "общонародна собственост". Сиреч никой няма интерес да защити правата и да извлече монополна свръх печалба. Или в посока на заобикаляне на таз "общонародна собственост" чрез "метода на рационализациите" - няма патетноспособно техническо решение, но има "подобрение" (обикновенно с измислен икономически ефект) и основание за "усвояване" на средства. Подобно на сегашното усвояване "по програми" от НПО-шките или правителствени "включвания" (как ромското или сега бежанското) по евро-комисионни инициативи?
04 Януари 2016 08:18
Българските изобретатели не са особено инициативни, поне ако се съди от данните на Патентното ведомство.


По-скоро
Българските изобретатели не са особено заможни, за да поддържат патенти, поне ако се съди от данните на Патентното ведомство.
04 Януари 2016 08:49
Аполитичен, по-скоро в насока подпомагане на дейността, водеща до патентноспособен резултат, подпомагане при заявяването, патентоването (в страната и чужбина), поддръжката на патента през всичките години (ако трябва), след това внедряването му за да се реализира печалбата от монополното положение, не всичко беше лошо при камунизите, а?
04 Януари 2016 10:15
подпомагане на дейността, водеща до патентноспособен резултат, подпомагане при заявяването, патентоването
Това, подпомагането, няма как да бъде отчетено като резултат (за данъчни или счетоводни цели) от подпомагащия, независимо дали е държавата или друг юридически субект. Защитата на собствеността, в случая на индустриалната собственост, е "начин на живот", манталитет, подобно на любовта към четенето и писането. Не може да се очаква от българските граждани и фирми висока изобретателска/иновационна активност, когато:
- Българското патентно ведомство (БПВ) в едно с Латвийското и това на Босна и Херцеговина са без патентна база-данни. Дори и вътрешната (за отчитане на таксите и поддръжка на патентите) не им е интегрирана. Поради това на всеки три месеца публикуват списък на действащите патенти, ей тук , в бр. 12 от 2015 г. стр. 817-825, около 1120 патента, издадени след експертиза от БПВ, и стр. 826-892, около 9500 патента, издадени от Европейското патентно ведомство и валидирани в България.
- когато Държавата и съдебната система не установяват точните граници на всяка една собственост ( "гнилите ябълки" при акционерната собственост, през "социално-слабите" съдии, сдобили се с общинска собственост как подарък до липсата на регистри за земеделските земи, за патентите, за авторските права).
- когато на гражданите как Кaily-то все някой друг им е виновен - чорбаджии, мутри, кишата, Гришата и международното положение или както е модерно сега да се декламира - "хибридната война".
- когато дилетанти как Митко Василев "четат" статистика, каквато няма, и тълкуват несвързани едно с друго явления
В същото време голяма част от малките и средни предприятия са иновативни, като това е начин да останат на пазара и да бъдат разпознаваеми
Иновативността на малките и средни предприятия почти няма връзка с изобретяването, в търсенето на нови технически решения. Патентът за изобретения дава изключителен, но териториален монопол на фирмата за срок от 20 години. Малкото предприятие не може да си позволи лукса да похарчи над 100 хил. евро за да патентова едно, все още хипотетично (не е почнало серийно производство) техническо решение поне в половината свят. Ако не го направи, в друга държава, Китай или Бразилия например, ще пуснат на пазара изделието, обект на техническото решение, преди фирмата да е намерила партньор за продажба в тия и съседните им страни. Ако фирмата иска да остане на пазара, трябва да търси подобряване (и патентоване) на вече създаденото техническо решение. Сиреч, фирмата трябва да има визия за развитие от 30-40 годишен хоризонт. Това не е възможно за "подизпълнители" или работещи на ишлеме. А за реститутки с магазинчетата ("синята" мантра за развитие на частния бизнес) дума не може да става! Най-много да "патентоват" като дизайн някой етикет (на стока с неясен произход) и да се вземат за Apple, които "патентоваха" (само в САЩ е възможно) правоъгълник с овални ръбове като дизайн за телефон (В Япония Apple е осъден, яко, по повод този "дизайн" за недобросъвестно, сиреч без да има права, възпрепятстване на свободната търговия).
Дори и големите компании се "правят сметката" и част от разходите за "иновацията" вече са поети от университети или обществени институти (подбор на перспективни изследвания) . Щото, ако силно се разпатентоват как Сименс преди 5-10 години, най-вероятно ще се разделят с бизнеса как Сименс продаде дивизията за мобилни телефони на Гигабайт, сега HTC. Други, как Ериксон и Нокия, вече ги няма на пазара.
Когато от 6000-те експерта в Европейското патентно ведомство има поне сто българи (засега няма нито един), може да говорим за промяна на обществения манталитет. Не е без значение кой прави експертизата - има и създава експертен потенциал. Затова съм и посочил голямото разминаване - БПВ не е правило експертиза на 16 хил. патента, а само на две хиляди. Другите са "припознати" патенти, издадени от "признати по-добри" експерти.
04 Януари 2016 10:20
Не се впрягай, виждам, че ти е болно, няма да се промени.
И на мен ми е тъпо като си спомня за Митьо Петров, за графитните електроди, за други изобретатели...
04 Януари 2016 12:14
А някой опитвал ли се е да патентова нещо собствено в България? 4 години проучване??? При нас система е направена така, че просто няма смисъл сам да патентоваш, След 4 години, когато най-после се наканят, каквото и да си измислил, то отдавна е история.
04 Януари 2016 12:30
Националният патент е предпоставка за патентоване в чужбина.
Не са 4 години, по-малко са.
Какво и защо се проучва е посочено в Парижката конвенция от 19-ти век и все още валидна.
04 Януари 2016 12:55
Уважаеми/а Кайли,
Бих Ви бил особено благодарен, ако споделите в този форум дефиницията Ви за чорбаджия.
За тази дума знам само, че е звание от турски произход, с което са били удостоявани хора, съумели в онези времена да организират собствено предприятие или, казано по-просто - собствено стопанство.
04 Януари 2016 14:05
Чорбаджия-изедник е чорбаджия, който трупа имане, изтисквайки работещите за него до сетни сили срещу по-малко от минималното възнаграждение.

В онези времена е имало чорбаджии и чорбаджии-изедници. Чорбаджиите от онези времена например са построили със спечеленото читалища, библиотеки, училища, Софийския университет, Пирогов и пр.
Чорбаджиите от тези времена не строят нищо, крият данъци, осигуряват на минимални прагове и лапкат, лапкат, лапкат.
Затова тези времена няма разделение на чорбаджии и чорбаджии-изедници.
04 Януари 2016 14:16
тези данни за 14000 патента за около 10 години са много, ама много съмнителни.
това прави средно по 1400 патента за година, или по около над сто на месец.
Това не е възможно и не е вярно. Преглеждала съм патентния бюлетин преди години и там никога, ама никога не е имало сто патента за 1 месец. Максимума да е десетина на месец
Та явно журналиста не е направил разлика между патент и разните му там свидетелства за други обекти на индустриалната собственост, за тях е все патент, дори и защитата на марката. Явно тук са включени абсолютно всички защитени права, марки, полезни модели, дизайн и пр. , и малко изобретения естествено.
04 Януари 2016 15:44
тези данни за 14000 патента за около 10 години са много, ама много съмнителни.
Не са съмнителни. Не си гледал последните бюлетини , от по 500 страници. Европейското патентно ведомство (ЕПВ) издава годишно между 70 хил. и 86 хил. патента при подадени около 140 хил. патентни заявки, годишно. От тези 70 хил. патента само около 3000 влизат в България.... след 2005 г. (от 1 юли 2002 г. България е член на ЕПК. Сиреч може да бъде посочена в европейската заявка, която се публикува на 18 месец в европейския бюлетин. Издаването на патента става най-рано след третата година, средно шестата, като ЕПВ непрекъснато се опитва да намали срока, но има "конфликт на събирането на такси" - до издаването на патента таксите се събират от ЕПВ, сиреч имат интерес да не бързат чак толкова много). В Литва, например, за да спестят хартия, пишат само номера на заявката ЕРХХХХХХХ-А (1/2/3) и номера на патента ЕРХХХХХХХ-В1 (2/3 или 9). В Швейцария изобщо не издават бюлетин (от 2008 г.) - всичко е видно он-лайн, на следващия ден след като експертизата е взела решение.
В момента действащите европейски патенти в България са около 10 хил. Около една трета от издадените патенти се изоставят тъй като вече има по-добро техническо решение и не върви да се плащат такси за решение/продукт, който няма вече пазар. Много малка част, под 1% се заличават, сиреч експертът неправилно е преценил патентноспособността, най-вече изобретателската стъпка от трите изисквания за патентноспособност - новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД