:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,994,587
Активни 182
Страници 26,503
За един ден 1,302,066
Знанието е сила

Библиотеката се възражда въпреки и благодарение на интернет

Книжните хранилища преоткриват функциите си дори и в малките градчета и села
Не е нужно да знаеш буквите, за да заобичаш книгите.
-------------

Каре: Мизерните средства за култура в бюджет 2016 г., ниските заплати и обезличеният статут вдигнаха на национален протест служители от културните институции - библиотеки, музеи, галерии. Те поискаха не само увеличение на заплатите си от 400-550 лв. за висококвалифициран специалист, но и реален ангажимент на правителството към приоритетите в културата, които е заявило. Освен пари за работни заплати културните институции искат и повече финанси за изпълнение на функциите си.

--------------



Читалищната библиотека в пловдивското село Труд е малка, но е част от глобалното пространство. През 2001 г. тя все още е неуютна, потънала в тишина, с подредени върху лавиците прашни книги, а компютърът за нея е лукс. "За да открия нужната на учениците информация, трябваше дълго да ровя из стари справочници и енциклопедии, понякога безуспешно. По-късно се сдобихме с компютър, но пък нямахме достъп до интернет, след това нямахме принтер. И децата преписваха ли, преписваха на ръка", връща се 15-ина години назад библиотекарката Светла Божилова.

Днес читателите й са над 700, от 4- до 84-годишна възраст, а годишните посещения - около 20 000. Малката библиотека вече е успяла да докаже, че е нужна на селото и има право на съществуване. И да открие как по нов начин да служи на общността. В много малки градчета и села обществената библиотека е една от малкото качествени алтернативи за свободното време на младите хора, трябва само да знаеш как да ги привлечеш. "Успяваме, макар и с малко пари, с помощта на фондация "Детски книги" и с безрезервната подкрепа на местната общност", отчита Божилова. Децата влизат в библиотеката не само заради книгите, а и заради различните занимания, които тя им предлага - творчески работилнички, литературни приключения, проекти за финансова грамотност, летни читални...



Може ли нелюбимите книги да станат любими?



"Да, казва Светла Божилова. Любовта към книгата може да се провокира чрез преживяване и приятна емоция. Историята на село Труд например е подвързана в книга, но учениците не се интересуваха от нея. Хрумна ни да събудим интереса им към миналото на родния им край, като им помогнем да го опознаят. В Деня на Земята организирахме велопоход до няколко от местните светилища", разказва ентусиазирано неуморната библиотекарка. Кметът на селото също се качва на колело и повежда велогрупата. Заедно с децата въртят педали и учителката по физкултура, и селският свещеник, и съпругата му. Групата обхожда три оброчища, децата ги почистват, палят кандилата и непрекъснато любопитстват, задават въпроси. Още на следващия ден книгата с историята на селото става най-търсената сред библиотечния фонд. Миналата година пък 18 деца от 1-ви до 11-и клас осъмват сред книгите, увити в спални чували. Нощта на библиотеката се изнизва неусетно, подсладена с чай от самовар - посвещават я на руската култура.

Как се казва Червената шапчица? Този въпрос се оказва най-трудният за търсачите на съкровища от пиратското приключение в рамките на европейската нощ на литературата. Разбира се, островът на съкровищата в играта, посветена на книгите и героите им, е библиотеката, а самите съкровища - книгите. "Сега всички деца в селото знаят, че Червената шапчица се казва Шарлота", усмихва се Светла Божилова.

Библиотеката в село Труд е една от 3-те хиляди у нас със статут на читалищни, според официалната статистика. Те обаче са само част от обществените хранилища на книжнина - общински, регионални, училищни и др. През 2008 г., когато стартира програмата "Глобални библиотеки", според информация на Министерството на културата библиотеките в страната са 2600. Тъй като част от тях



не дават признаци за живот,



анкетиращи екипи обхождат 2253 от действащите. Задачата им е да установят колко от тях могат да кандидатстват за финансиране за покупка на компютри. Оказва се, че на минималните условия - да имат поне един читател на ден и поне една набавена книга, отговарят 1671. Така 960 библиотеки се съживяват с нова техника, получена чрез програмата.

До 1990 г. в страната действа Единната библиотечна система, която позволява координиране и коопериране между по-малките и по-големите окръжни библиотеки. Част от нея са читалищните. След политическите промени единната система се разпада, закрити са много от училищните и читалищните, а състоянието на сградния фонд и материалната база на повечето от тях става плачевно. През 1997 г. читалищните библиотеки стават със закон неправителствени организации. "Как да правим чрез НПО-та държавно библиотечно обслужване? Хем са НПО-та, хем са на държавно финансиране. В настоятелствата им обаче често влизат случайни хора, който нямат отношение към книгата... Парите за култура обикновено се насочват към фолклорните състави, тъй като техният продукт е видим, те представят читалището, селцето, градчето. Нови книги не се купуват, разчита се на дарения, а библиотекарите предпочитат да мълчат, за да запазят работното си място", споделят наблюденията си експертите.

"Преди библиотеките бяха идеологическата крепост, но бяха и място, в което се съхранява човешкото знание, място за самообразование. След като идеологическата им функция отпадна, пред тях се откриха нови хоризонти за развитие. Но у нас през последните 25 години на преход тези възможности не бяха оползотворени. Повече от две десетилетия се въртим в порочен кръг. Гражданите не искат библиотеките с прашните фондове и ние не ги искаме. Борим се за промяната им. Искаме библиотеки, които ритмично се снабдяват с нови книги, а не веднъж годишно - по програми или по проект, инцидентно. Много от тях изостават сериозно технологично.



Старият софтуер и технологично оборудване



са пречка пред качествените услуги. Изключително ниското заплащане пък не позволява да се привличат и задържат висококвалифицирани кадри. Стандартът за библиотечно-информационното обслужване беше подписан през юни, но не може да се приложи при сегашното неравномерно финансиране на библиотеките. Според него те трябва да получават годишно по 150 книги на 1000 души население. Ако стандартът се изпълни, в обществените библиотеки у нас ще влязат около 700 хил. нови книги", отчита Ели Попова, директор на Българска библиотечно-информационна асоциация (ББИА).

Днес в интернет може да се прочете всичко. Имат ли все още място библиотеките под слънцето? В началото на 90-те години този въпрос стоеше и в Америка, но както отвъд океана, така и в Европа вече никой не се пита дали алтернативните канали за информиране убиват интереса към обществените хранилища на книги. Днешните библиотеки се трансформират, търсят начини да са необходими на гражданите, да ги насърчават и сами да участват в промяната им. "Библиотеката вече има много сериозни социални функции, тя е пространство, в което хората се срещат, общуват и заедно решават проблеми, свързани с общността", казва Анна Попова, координатор на проекти към асоциацията.

През XXI век хората в библиотеките трябва да станат повече от книгите, казва Ханероле Фогт, директор на Градската библиотека в Кьолн. И това вече се случва. По улиците на Кьолн тръгва библиобус, в парковете отварят врати книжни будки, а криминалните романи се предлагат от улични автомати, подобни на тези за кафе. Градската библиотека става най-посещаваната културна институция в града. Годишният брой на посетителите й е милион и осемстотин хиляди - повече, отколкото на зоопарка, на футболния клуб, повече от всички музеи, взети заедно. Хората влизат в нея с радост заради уютните й кътове за четене, компютрите с безплатен интернет, местата за бебета. Младите родители водят в света на книгите и ревящите малчугани. Защото, както казва Ханероле Фогт, библиотеката не е само място за тишина и мълчание. Тя е и място за правене. Преди две години в Кьолнската библиотека се появяват т.нар. места за творчество, а гражданите сами решават как да ги запълнят и осмислят. В тях всеки може да твори свободно, да създава нови продукти, да изгражда нови умения - да се научиш



да плетеш дантели, да рециклираш,



да музицираш с iPad, да работиш с 3D принтери.

С други думи библиотеката на бъдещето е нещо като работилница, в която всеки може да твори и да упражнява хобито си. Подобни обществени пространства за творчески занимания, изградени с публични средства, има и в Хелзинкската библиотека, и в други държави. Но преди да бъдат създадени, месеци наред служителите им са се допитвали до своите потребители и са събрали множество предложения за това, от което се нуждаят.

"Не е лесно да разчупиш старите схващания за библиотеката като стар и изпокъсан книжен фонд", казва Здравка Шейретова, началник на новооткрития филиал на Столична библиотека в Студентски град. За да провокират вниманието на младите хора към книгите, те излизат на улицата. Буквално. В хубаво време разпъват палатки, подреждат на зелено най-новите книги, а хората се спират, любопитстват, влизат, разгръщат кориците им и накрая си тръгват като читатели. "Направихме Зелени библиотеки в "Люлин", в Студентски град, в Борисовата градина. Искаме хората да разберат, че библиотеките могат да се превърнат в динамичен център за учене, информация, образование и култура", обяснява Здравка Шейретова.

-----------



За пръв път от 30 г. у нас ще има нова библиотека



Макар и бавно, хубавите неща се случват и у нас. Варненци първи ще се сдобият с нова и модерна библиотека. Тя ще е истинско събитие не само за града, ще е първата, построена през последните 30 години в страната. На обявения международен конкурс за изготвяне на технически и работен проект на новата сграда са подадени 370 предложения от цял свят. Отличеният е дело на холандски колектив, базиран в Ротердам. Първата копка ще бъде положена в края на 2016 г. Новата библиотека ще бъде разположена на 18.5 хил. кв.м разгърната площ. Тя ще има капацитет за съхранение на близо 1.3 млн. библиотечни документа при 866 хил. в момента. Ще разполага и с подземен обществен паркинг на три нива, а общата инвестиция за осъществяване на сградата и околното пространство е 40 млн. лв. "Визуално проектът може да се оприличи на градина на знанието. Модерната сграда ще има зелен покрив, който ще се впише чудесно в околната среда и ще създаде уют в сърцето на града. Заложили сме в заданието различни отворени пространства, които ще превърнем в модулни кътчета. В тях ще намерят място много клубове по интереси, ще се провеждат занимания за придобиване на различни сръчности и умения, за надграждане на образователната квалификация, ателиета за четене. Подготвяме и нова система за електронни заявки на книги, ще въведем и самостоятелно записване и отписване на книги. Това ще разшири и кръга на нашите посетители. Но процесът е двустранен - за целта ще ни трябва бюджет с достатъчно средства за обновяване на книжния фонд, на технологиите. Всеки търси в библиотеката новата книга ", казва Емилия Милкова, директор на варненската библиотека.
СНИМКИ: "СЕГА"
Лятната читалня в село Труд е любимо място на малчуганите.
 Новата варненска библиотека ще предлага удобствата на най-добрите в света.
2655
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД