:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,993,461
Активни 116
Страници 26,454
За един ден 1,302,066
ДЕЖА ВЮ

Още 73 млн. лв. ще потънат в нереформираната субсидирана заетост

Обещаните реформи в програмите с бюджетно финансиране остават за друг път
АРХИВ: "СЕГА"
Общините разчитат на платените от държавата места, които за тази година ще са 2700.
"Няма да позволя средствата по националния план за заетостта, както и европейските средства да изтичат ей така към демотивирани хора, които нямат интерес да работят дългосрочно, а очакват единствено помощи". Това се зарече преди година в мездренското село Типченица социалният министър Ивайло Калфин. Министърът обеща промени в програмите за субсидирана заетост, които да отговарят на проблемите на пазара на труда, по-добра насоченост и ефективност на парите. Нито едно от тези намерения не личи да е намерило място в новия план за заетостта за 2016 г., приет вчера от правителството. Ефектът от похарчените средства е спорен - политиките на пазара на труда се повтарят, действат краткосрочно, но пък са скъпи.

Сумата за поредна година е 73 млн. лв., които държавата ще похарчи, за да подпомогне хората да излязат от капана на безработицата. С тези пари ще работят и учат над 32 хил. българи, което означава, че едва всеки десети от регистрирани в бюрата по труда ще може да се възползва от държавните мерки. Исканията на министерството за повече пари тази година заради по-високата минимална заплата останаха нечути от ГЕРБ. Според прогнозите годишната безработица трябва да е 9.5 на сто, което не е кой знае колко висока цел, тъй като и миналата година безработицата е около това ниво. Още повече че за пазара на труда се дават отделно и средства от еврофондовете.

Обещаната от социалния министър Ивайло Калфин реформа в програмите и мерките за субсидирана заетост за постигане на по-голяма ефективност няма да са факт през 2016 г. Парите са преразпределени между старите програми, за част от които Калфин коментира, че са неефективни. Например програмата за безработните в предпенсионна възраст, които са сред най-уязвимите групи на пазара на труда, продължава постарому въпреки признанието на министъра, че критериите са такива, че много малко хора се включват. Към септември миналата година



едва 36 души работят



на субсидирано място, при положение че безработицата сред хората над 55 г. остава трайно висока. Близо 132 хил. са безработните над 55 г. и те се увеличават като дял - до 40 на сто от всички в бюрата по труда. За тази година е планирано едва 98 българи над 58 години да се трудят между три месеца и две години - нищожно малък брой, което прави програмата безсмислена. Предвид демографската картина у нас проблемът ще се задълбочава и очевидно ще трябва да се търсят нови мерки.

Друга обещана промяна също не личи от плана за заетост - за увеличаване обхвата на регионалните програми. По тях всяка община дава заявка колко места може да се осигурят за субсидирана заетост заедно с местния бизнес. Програмите обаче не са с по-голям обхват - предвижда се да се даде работа на 2200 души, а към септември близо 3500 души са работили или са се обучавали по тези програми. Една от препоръките в изследването на ефекта на субсидираната заетост на социалното министерство бе да се акцентира върху тези програми, особено за районите с висока безработица - каквито са 2/3 от общините у нас. Тези програми винаги се радват на голям интерес - заявките от кметствата винаги са в пъти повече от определените места. От тази година вместо 285 различни регионални програми ще има по една за всяка област, обясниха от социалното министерство, но се очаква областите да подадат заявките си чак през март, защото се чакат нормативни промени.

През 2016 г. ще има



нова, но твърде скромна,



програма за бежанците - планирани са 507 хил. лв. за обучение (включително и по български език) и заетост на 230 чужденци. Според плана те ще бъдат наемани в общинските администрации и в самите центрове за бежанци. Сред акцентите са програмите за обучения и преквалификация на хората от бюрата по труда, както и продължително безработните. Проблемите на пазара на труда според бизнеса са, от една страна, липсата на образование сред безработните, както и тоталното несъответствие между квалификацията, нужна на фирмите у нас, и, от друга страна - образованието на безработните.

За младите има най-много възможности за субсидирана заетост. Младежите до 29 г. са целева група на няколко програми - "Старт в кариерата" за 1100 млади до 29 г. със заплата от 500 лв. в държавната и общинската администрация, за което са заделени близо 6 млн. лв. Програмата, по която младежи убеждават младежи да започнат да си търсят работа или да учат, продължава и тази година. 272 младежки и ромски медиатори към бюрата по труда и общините, както и психолози ще убеждават младите и ромите да работят или учат. Те ще получават между 450 и 550 лв. в зависимост от това дали имат висше образование, или не. Работата на 77 младежки медиатори (към края на септември) показва, че благодарение на тях в бюрата по труда са се регистрирали над 1000 души. А според различните оценки над 250 хил. младежи у нас не учат и не работят.

Нов момент в плана идва от промените в закона за насърчаване на заетостта. "Регламентира се възможност за стимулиране на работодателите да разкриват работни места за обучение чрез работа (дуално обучение) за безработни лица без квалификация. Обучението чрез работа ще се реализира в партньорство между обучаваща институция (професионално училище, професионална гимназия) и един или няколко работодатели. Ще включва практическо обучение в реална работна среда и обучение в обучаваща институция. Обучението в реална работна среда ще се осъществява под ръководството на наставник, определен от работодателя. Максималният размер на финансиране на трудовото възнаграждение и осигуровките за едно лице, наето за обучение чрез работа, е 200 лв. на месец. Заплаща се още възнаграждение на наставник от 140 лв.", обясни зам.-министърът на труда Гълъб Донев. Максималният срок за дуалното обучение е до 36 месеца. Общият бюджет по мярката за 2016 г. е



497 хил. лв. за 100 души



Регламентира се възможност за аутсорсване на услуги за безработните лица. Организации/лица, регистрирани да предоставят посреднически услуги по заетостта, ще могат да кандидатстват за предоставяне на суми за всяко безработно лице с увреждания или от други групи в неравностойно положение на пазара на труда, насочено от поделението на Агенцията по заетостта. Клиентът на тези организации трябва след оказване на необходимите услуги да бъде устроен на работа на несубсидирано работно място за срок, не по-малък от 12 месеца.

За хората с увреждания с национални пари се предвижда обучение и работа на близо 1000 души и отделно 2700 лични асистенти. Към работодателите също са насочени мерки, за да ги стимулират да наемат хора с увреждания - ако фирма разкрие работно място за човек с увреждане, държавата ще му поеме заплатата и осигуровките за половин година. По тази мярка обаче ще се наемат 127 души.

Социалните партньори - синдикатите и работодателите - също имат проекти за субсидирана заетост и обучения на безработни. 7650 безработни лица ще бъдат обучени, а от тях над 3000 трябва да работят. По всички програми за бизнеса и синдикатите са заделени близо 15 млн. лв.



ЕФЕКТ

Ефектът от програмите е нисък, показа проучване на министерството. Половината от преминалите през субсидирана заетост или обучение не си намират работа след това. Излезлите от програми, насочени към частните фирми, се реализират много по-добре, отколкото работилите в общински и държавни структури, както и програмите за младежите са много по-ефективни, отколкото тези за по-възрастните безработни. Сред представените резултати от това проучване не последваха значителни промени в плановете по заетостта. Все пак признатата като най-неефективна програма - "От социални помощи към заетост" - бе закрита след много години в тежест на бюджета.
СНИМКА: БГНЕС
Програмите за личен асистент са едни от най-търсените. Наскоро БГНЕС разказа случая на инвалид от Стара Загора, който 10 години безуспешно търси помощ и все отхвърлят молбите му за личен асистент. Динко Господинов остава неподвижен след лекарска грешка, доскоро за него се е грижила майка му, но днес и тя е вече трудно подвижна.
1580
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД