:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 401,489,223
Активни 64
Страници 691
За един ден 1,302,066
Истинската история

„От всего словенскаго народа наи-славни били болгари”

Исторически извор ли е „История славянобългарска”?
Настойчивото вглеждане в старите изображения на светогорската Хилендарска обител и внимателното им сравняване със съвременните ни сгради там би трябвало да ни убеди, че кулата, в която се намира убежището на Паисий Хилендарски, е в югоизточния ъгъл на обителта и е показана, например, на една гравюра, представяща Хилендар през 1779 г. (на изображението е оградена с плътна затворена овална черта). Над помещенията, в които Паисий пише "История славянобългарска", по-рано е съоръжена часовнята "Покров Богородичен" (1740 г.), като строителството на южното крило тече почти през целия ХVII и през целия ХVIII в. На гравюрата над часовнята има малък купол, а ниско долу пред него е входът към обителската болница, устроена в по-голяма част от южното крило през 1645/1646 г. На преден план най-вляво е североизточният вход на обителта, вграден в надвратна кула, построена през 1636/1637 г. Северното крило през 1779 г. е все още недостроено, което се вижда ясно; усиленото строителство и завършването му се отнасят към по-късно време - между 1814 г. и 1821 г. Вляво - Хилендарската обител на Света гора, общ изглед от 1779 г., гравюра, Национална художествена галерия-София.
Една високопоставена образователна чиновничка, на която плащат с нашите пари, онзи ден ни порази с невежественото си нахалство. Твърдяла, че понеже "История славянобългарска" е исторически извор, то трябвало да се изучава от децата чак в 9 клас; сигурно е въведено някакво ново правило, за което явно не сме чули своевременно, историческите извори да не се споменават на по-ранна възраст. Възмущението на професионалните историци от цялата страна - от училищата, от университетите, от някои музеи, вече изригна видимо и по повод високопоставената чиновничка, и по повод безродните учебни програми изобщо. За жалост тук все не остава време да се занимаем със страховитите антибългарски недомислици в учебниците по история и в учебните програми; дано скоро да се освободи място за това. Защото вече е премината точката на невъзврата; или ще пресечем из корен безродната дейност на случайните образователни деятели или те съвсем ще опорочат децата на България. Изглежда, че трябва да се изолира заразата овреме, да се почне начисто. Няма друг изход.

* * *

Поред да караме. Текстът на "История славянобългарска" винаги трябва да се дели на две; Паисиевото произведение всъщност е сбор от две не твърде равностойни по размер части - така нареченият втори предговор и послесловът, чийто автор е самият Паисий, са силно въздействаща публицистика, която винаги, каквото и да става, ще разбужда народът ни, когато това е нужно. Компилативните части на текста - така нареченият първи предговор и същинското историческо изложение, са само спомагателни; тяхната цел е единствено да се подсили въздействието на втория предговор и на послеслова.

Главен подтик Паисий да напише своята "История" е именно възможността да представи възгледите си за съвременното му състояние на българското самосъзнание у народа ни, на българската национална идея; самият той е твърде скептичен относно качествата на същинското историческо изложение в "История славянобългарска", то е използвано единствено за да подсили внушението в публицистичните отрязъци на неговата книга. Понеже най-съществената част е авторската, а тя е литуратурно-публицистична, то като исторически извор "История славянобългарска" може да служи именно в тая насока - като извор за изучаване на развитието на националната идея сред българите; Паисий свидетелства за своето време, а това е най-голямата сила на същинския исторически извор. В това си качество - като силно въздействащо свидетелство за своето време, Паисиевата история трябва да изучава от най-ранните до последните класове в училищата без прекъсване; от различни гледни точки, по различни поводи и по различни предмети - литература, история, родинознание (което пък трябва да бъде върнато час по-скоро за най-малките).

Би било огромна грешка, ако изучаваме наистина историята си по Паисиевата "книжица"; за изминалите от написването й повече от две и половина столетия знанията ни за нашето минало са пораснали хилядократно. Не в историческата достоверност на "История славянобългарска" трябва да се търси епохалната значимост на нейния автор, макар по-екзотичните изследователи да започват понякога историографският си преглед от него; да откъсваме обаче последната средновековна летопис (или първото българско историческо съчинение - както искате го наречете; не за това ни е думата сега) от времето, в което то е написано, от равнището на съществуващите в неговата съвременност исторически знания, това би било нередно. Не в историческата достоверност е силата на Паисиевото произведение - той самият знае това и ни го съобщава безхитростно. Не това е и неговата цел; историческото знание в "История славянобългарска" е само повод за да може авторът на тая "книжица" да подигне българският дух; ако не историята, а друга някоя наука имаше същата будителска мощ, Паисий щеше да пише за нея - със същия предговор и послеслов; историческото у Паисий е заменяемо, не то е главното.

Въпреки някои любителски напъни не е лесно да се заимства каквото и да било от същинското историческо изложение в "История славянобългарска". Легендарното изложение - от Ной насетне, примесено нарядко с географски и езикови сведения, напомня твърде изложението в средновековните летописи (за това вече е ставало дума; вж. Свързани текстове). Нито историческият разказ, нито датировките, нито числовите данни са пригодни за съвременно използване, освен като историографски извор, т. е. извор, който помага за проследяване на развитието на историческите знания назад във времето; такива знания началното, основното и средното училище по правило не дават, следователно като историографски извор Паисиевата история няма място в учебните програми не само в 9-ти, но и в който и да е друг клас. За учениците, които още не са усвоили основните, жалоните знания за миналото, е достатъчно вярното представяне на преобладаващото сред специалистите историческо познание - не политически обагреното, както сега; не екстравагантното лично мнение на авторите на учебниците; не по чуждестранни внушения и заповеди. Четенето на същинското историческо изложение у Паисий, което изисква много сериозни тексткритични, а и чисто житейски познания, най-много да разклати и без това несигурните детски познания.

Най-съществената част от "История славянобългарска" са вторият неин предговор и послесловът й, не историческото изложение. Непреходното значение на "История славянобългарска" е скътано именно там, в нейната будителска мощ; затова е толкова голям страхът от тая "книжица"; затова я замитат в най-прашните ъгли на учебните програми - ако зависеше от чиновническата благословия, те биха я изхвърлили съвсем от там.

Разбира се, че "История славянобългарска" е исторически извор - всичко, решително всичко, което е създадено от предците ни встъпва пред нас в ролята на исторически извор; или на археологически, исторически, нумизматичен и пр. извори, ако речем да разчленяваме така наречената голяма историческа наука на отдели. Та така и забележителното произведение на Паисий е, естествено, исторически извор, но сложен, нееднозначен исторически извор, не обичаен.

* * *

Наглата и невежествена изява на високопоставената образователна чиновничка, за което стана дума в началото, не бива да се разглежда изолирано, това стана ясно впоследствие; не е проблемът в Паисиевото произведение, непригоден е целият учебен план по история, както и авторите му. И по този въпрос не може да се мълчи повече.

Българинът е търпелив. Той всичко може да понесе - и глад, и жажда, и студ, и болка, и разруха; само не и подигравката на злонамерени люде с миналото на България, особено когато се отнася до просвещаването и възпитанието на децата ни. Единствено антибългарските изяви на съвременни кириакстефчовци няма да бъдат простени; това трябва да е ясно на всякакви малозначителни образователни и културни чиновници. Да си правят сметката добре; да не кажат после, че не са знаели.

----------

Извори



"Читаите и знаите да не бивате от други родове и язици подметаеми и укораеми. Аз излиха поревновах по рода и по отечество болгарское и много труд сътворих събирати от различни книги и истории, дондеже събрах и съвкупих деяние рода болгарскаго в книжицу сию ради ваша полза и похвала. Вам написах, кои любите свои род и отечество блгарское и любите знати за свои род и язик. Преписуите историицу сию и платите нека вам препишат, кои умеют писати и имеите ю да се не погуби!

А кои не любат за свои род болгарски знати, но се обращают на чужда политика и на чужди язик и не радат за свои язик болгарски, но се учат четати и думати по грчки и срамат се да се наречат болгаре. О неразумне и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш по свои язик и не думаш? Или не са имали болгари царство и господство? За толико лета царствували и били славни и чуени по сва земла и много пути от силни римлане и от мудри грци дан възимали. И давали им царове и кралеве свои царски дъщери в съпружесво да би имели мир и любов с цари болгарские. И от всего словенскаго народа наи-славни били болгари, прво се они царове нарекли, прво они патриарха имели, прво се они крстили, наи-боле земла они освоили. Тако от свего народа славенскаго наи-силни и чесни били, и први свети славенски от болгарски род и язик просиал, како за то по реду све в сию историю написах; и за то имеют болгари от много истории свидетелство, защо е истина све за болгари, како и поменух.

Но от що се ти, неразумне, срамиш от свои род и влачиш се на чужд язик?"

Из втория предговор на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, 1762 г.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=458170

(Паисий затваря последната страница от българското Средновековие)

http://www.segabg.com/article.php?id=460732

(Българското възраждане настъпва с революционните промени във всекидневния живот)

http://www.segabg.com/article.php?id=460732

(Къде е роден отец Паисий?)

70
21408
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
70
 Видими 
27 Януари 2016 20:22

Аз па си знам, че това е истинската история, а не Паисий.
27 Януари 2016 20:23
Генек, Kotka, Петрински -
27 Януари 2016 20:33
Горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча... още и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.

Дж.Х.Д
27 Януари 2016 20:36
Св. Паисий е писал "История Славно-Българска". За българете.
В противовес на измислените гръчки и славянски истории коги не е имало Българска държава...
27 Януари 2016 20:48
Исторически извор ли е „История славянобългарска”?

Разбира се.
И Св. Паисий е ползвал древни български летописи, хроники, кондики, грамоти и църковни книжа, от които Петрински хал-хабер си нема...
27 Януари 2016 20:49
Иван Петрински
27 Януари 2016 20:51
Rogatia
Генек
27 Януари 2016 20:56
Възмущението на професионалните историци от цялата страна - от училищата, от университетите, от някои музеи, вече изригна


Хубаво де, ама защо историци "изригват" за учебния план по литература ?
27 Януари 2016 20:57

Изглежда, че трябва да се изолира заразата овреме, да се почне начисто. Няма друг изход.!


Докле е мъничка змията,
елате да се съберем,
с крака да й строшим главата,
свободни да се назовем.
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем.
27 Януари 2016 21:11
Котка, Рогатий -
Тоя път ще отбележа, че е интересна статията. А "Историята" е сплав от публицистика и художествена творба - вплетени са множество предания, поучителни случки, портрети, описания...
Най-важното - ами не влиза в калъп!
-----------------
Сайтът на Генек
27 Януари 2016 21:15
А на мен най - мил е този пасаж от ИСТОРИЯТА
" Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах, така и от стомах много време боледувах — това презрях поради голямото желание, което имах. И от много време погребаните и забравени неща едва събрах заедно — написах речи и думи. Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах. Не се стараех според граматиката да нареждам речите и да намествам думите, но да събера заедно тая историйца. "
Толкова човешки звучи и толкова благородно и жертвоготовно.....
27 Януари 2016 21:21
Или не са имали болгари царство и господство? За толико лета царствували и били славни и чуени по сва земла и много пути от силни римлане и от мудри грци дан възимали.

Мда, славни са били българите.А не "славяни".
И са взимали дан даже от силните римляни.
Та затуй половин Европа е чела и писала на български език...
27 Януари 2016 21:29
И от всего словенскаго народа наи-славни били болгари...

Без съмнение, Паисий може да доведе разни трако-шПаткОроци до пощуряване!
27 Януари 2016 21:57
Някой да поясни защо толкова близко до сръбския е откъса от Историята, даден след писанието на Петрински.
27 Януари 2016 22:08
Докле е мъничка змията,
елате да се съберем,
с крака да й строшим главата,
свободни да се назовем.
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем.


Не е мъничка...
27 Януари 2016 22:13
Словенскаго народа произлиза от великите гети или готи.
И нема нищо общо с измислените през 17в. "славяни".
Поне това пише Св. Паисий:
"Гърците наричали българите готи".

А същото го пише и в сръбската историография:
Фердо Шишич (с.188): В средновековна Сърбия името "гот" е означавало българин, а не славянин. Така синът на Стефан Неман, крал Стефан Първовенчани, в биографията на своя баща пише: "Един отстъпник от същото племе готи, наричано и българско, на име Стрез, се отцепи на запад от моята държава
27 Януари 2016 22:46
Щурчо, Фердо верно го е писал, ама защо "на запад", не виждам логика, не е ли на изток?
27 Януари 2016 22:55
Утринен зов
27 Яну 2016 22:46
Щурчо, Фердо верно го е писал, ама защо "на запад", не виждам логика, не е ли на изток?

Срем е на запад от Рашка ...
27 Януари 2016 23:00
Аха, не очаквах дедото на инспектор Стрезов чак дотам да е стигнал, че и вожд да е станал.
27 Януари 2016 23:05
Toй /Стрез/ бяга при Немановичите-в Рашка , но по-късно се отделя в крепостта Просек ...
Иначе българските земи, са били и по на запад от Рашка ...
27 Януари 2016 23:09
Рашка - франките така са наричали цялата област и българската крепост Рас.
Големио син на Борис там е бил градоначалник - Владимир Расате...
27 Януари 2016 23:28
***
27 Януари 2016 23:32





Ще казваш , човек който бие тъпани , щото иначе Сибил ще ти забие ножа.
27 Януари 2016 23:38
Крепостта Рас е била гранична .. Расате май е воювал покрай крепостта във втората война със сърбите-от там му е и прозвището-поне такова мнение има.
От друга страна-името Расате се среща САМО В ПРИПИСКАТА към евангелието от Чивидале - там българската делегация, която Борис е изпратил при Папа Николай заради покръстването на българите е пребивавала .. в тази приписка е споменато името на водача на делегацията ни и "синът на българския цар-Расате" ..
Ако Расате е роден, обаче, около 850 година, то през 854 година, когато са битките при Рас ще да е бил на 4 години , а по време на пратеничеството , за покръстването в Рим - на 16 години ...
Областта Рашка е май кръстена така на реката ... по времето на Стефан Първовенчани , Немановичите са владеели тази област .. Стрез се отделя от тях.
27 Януари 2016 23:46
Мда, много гранична.
По него време сръбска държава не е имало, а крепостта Рас се намира в Новопазарското поле. Поне според Йован Цвиич и Стоян Новакович...
27 Януари 2016 23:53
Има владения на Немановичите -техен съсед , по едно време е Стрез .. сръбска, или несръбска държава е - не се наемам да съдя ..
Рас и до ден-днешен си е там .. днешния Новопазарски санджак ...
28 Януари 2016 00:14
Добре е, че Иван Петрински хвърля от време на време камък в блатото, което представляваме днес като общност. Нещастната "чиновничка", обаче, не пада по-долу от прекия си началник, който каза, че М.Ломоносов и нобеловият лауреат Ф.Жолио-Кюри не са направили нищо в науката, а пък баш началникът им се хвалеше: "аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме". Всъщност, не злорадствам, а по-скоро съм тъжен, защото и чиновниците и политиците са представителна извадка на народа ни.
28 Януари 2016 02:39
Въпроса на Добрутрото беше защо Паисии звучи като на сръбски. Отговора във факта че книжовния сръбски се води версия Плиска като категория на славянските езици. Или по точно сръбския звучи като Паисиев български. Имаше го в уйкипедия навремето, сега не го намирам. Грешно ми ги е търсенето.
28 Януари 2016 03:02
LeDoyen
28 Януари 2016 00:14

Че е тъжно тъжно е, но не е невежество а прекъснатата връзка между поколенията и променените източници на познания. Сега всички сме се угугълили, а нашите познания, на по дъртите де, не са това което младите намират в уйкипедия. Времена!
А невежеството го приехме насила с тоталното отрицание на всичко което ни учеха.

28 Януари 2016 04:30
СЛАВНО БЪЛГАРСКА e, независимо дали към онзи момент Св.Паисий е считал, или не, българите за славяни.
Продължавам да се изумявам (а би трябвало да се чудя на себе си, че се изумявам), как патриотарите със зелени чорапи, скачат с пяна на уста, само при намек за тълкуване и/или мнение, различно от десетилетия утвърждаваната кремълска пропаганда.
Въпреки, че рублите им стават все повече шума и все по-малко пари...
28 Януари 2016 06:45
Словенскаго народа произлиза от великите гети или готи.
И нема нищо общо с измислените през 17в. "славяни".
Поне това пише Св. Паисий:
"Гърците наричали българите готи".


И кво стана, и според тебе Паисий не требва да се учи по литература...
28 Януари 2016 08:59
Хи-хи "Историята" , че е славна - славна е , Че също е и трагична- трагична е. А че българите са словени ясно е казано. Лешперите , които кълчат езика служат само на турските интереси.
28 Януари 2016 09:52
Най-съществената част от "История славянобългарска" са вторият неин предговор и послесловът й, не историческото изложение.

Епохално!!!!
Това е ярък принос към книгописанието въобще.
В "История славянобългарска" историческото изложение няма съществено значение!
Петрински
28 Януари 2016 10:44
28 Януари 2016 12:50
Нагло невежа и абсолютно смехотворна статия
28 Януари 2016 13:01
Твърдяла, че понеже "История славянобългарска" е исторически извор, то трябвало да се изучава от децата чак в 9 клас; сигурно е въведено някакво ново правило, за което явно не сме чули своевременно, историческите извори да не се споменават на по-ранна възраст


Хватката е проста - основното образование, към което се стремят повечето турци и цигани, вече е до 7. клас. Така Паисиевата история, преместена в 9. клас, просто няма да дразни нашите братя мюсюлмани.
Предвид простотиите, които нароиха евротолерастите, за това разместване нашите монаджии сигурно са взели пари, като са отчели колко са етнокоректни и толерантни.
28 Януари 2016 13:02
от които Петрински хал-хабер си нема...


Остави го ти Петрински. Щото ти май изобщо не си чел Паисиевата история, та ги плещиш едни глупости. Ако я прочетеш, много любопитни неща ще научиш за българите, които произхождали от славяните и се зовяли готи. А, и между другото, в тази история, в Москва живеят преки наследници на Ной и там е нашата люлка. У хаганато.
28 Януари 2016 13:14
Поред да караме. Текстът на "История славянобългарска" винаги трябва да се дели на две; Паисиевото произведение всъщност е сбор от две не твърде равностойни по размер части


Да, нека караме поред. "История славяноболгарская" не е сборно, а единно произведение, с добре премислена композиция и структура* (четири тематични ядра), сложна вградена "програма за четене" и много функции. То никога не трябва да се дели, а да се възприема и тълкува в неговата цялост.

Обявяването на Паисиевата творба за механичен сбор е, първо, обида и подценяване на качествата на хилендарския монах**, и, второ, първо свидетелство за пълното невежество на четвъртъчния списовател относно обекта, който той уж пламенно защитава.

*За тях виж Райков, Б. Композиция и структура на Паисиевата "История славяноболгарская" (1762). Във: Втори международен конгрес по българистика. Стара българска литература. Литература на Българското възраждане. С., 1987 Божидар Райков, лека му пръст, беше най-добрият познавач на живота и делото на Паисий Хилендарски през последните десетилетия.

** Паисий Хилендарски е изпреварил времето си, и то не с години, а с десетилетия. От неговите съвременници само Софроний Врачански разбира значението на творбата, останалите започват да я проумяват и да припознават идеите ѝ много по-късно.
28 Януари 2016 13:25
А, и между другото, в тази история, в Москва живеят преки наследници на Ной и там е нашата люлка. У хаганато.


Бая ще да е почакал Ной да се отдръпне водата от целия свят че да слезе на бряг в Масква.
28 Януари 2016 13:28
Компилативните части на текста - така нареченият първи предговор и същинското историческо изложение, са само спомагателни; тяхната цел е единствено да се подсили въздействието на втория предговор и на послеслова.


Абсолютна глупост. Без историческото изложение творбата на Паисий не би имала никаква стойност за съвременниците му. А тя е написана именно за тях, а не за ползване от днешните гламави патриотари, които да я разпарчетосват както им е угодно и изгодно.

Паисий години наред се е ровил в манастирските библиотеки, събирал е зрънце по зрънце сведения за българската история, които после е отсявал. Нарочно е ходил в Сремски Карловци ("и в немска земя повече с това намерение ходих" ), където намира историята на Мавро Орбини. И целият този многогодишен труд е зачертан с един замах от патриотичния списовател! Историческото изложение било спомагателно, няма смисъл изобщо да му обръщате внимание. Хвала на таквиз историчари!
28 Януари 2016 13:37
И все пак трябва ли да ползваме Паисий като историк или да се задоволим с Щурчо?
28 Януари 2016 13:52
И целият този многогодишен труд е зачертан с един замах от патриотичния списовател!


"Патриотичен" е, ама като руски патриот, не като български.
28 Януари 2016 14:01
От всего словенскаго народа наи-славни били болгари
Ако Петрински се беше родил вместо Паисий това сигурно щеше да звучи така "От всего словенскаго народа наи-славни били россиани"
Но още по вероятно е да беше станал учител по истинска гръцка история.
Ето какво става когато не се слушат указанията от Москва. Този Паисий! Благодарение на него българите възкръсват от гроба на историята. В 12 без 5. Което разваля стойният гръцко-руски проект на юг от Дунава да се говори само гръцки. "Националистите предшестват нациите - Ърнест Гелнър"
28 Януари 2016 14:37
Словени са били хора които са почитали Бог Слово. Тоест това не са хора определени по народностен а по културно-религиозен признак. Затова в много от историческите източници се среща прилагателното словени пред народнстното. Сред всички словени, българите са се откроявали, защото българите са първите които са приели Словото Божие и са първите почитатели на Бог Слово и са и първите разпространители на това учение и това е засвидетлсвано в исторически извори.
Гети са народ който е бил наричан от гърците освен с народностното му име гети още и като "склавос", което на гръцки значи роби. Гърците са наричали норода на гетите и роби, понеже от тях са си набирали роби. Думата "склавос" в смисъл на роби е преминала и в латински като "славус" пък със същия смисъл на роби. Някои хора се бъркат като казват че на латински роби било "сервус". Не, сервус е значело слуги. В онова робовладелско време е имало доста различни понятия за видовете роби. Едни са били понятията за домашен роб - слуга, други за трудов роб и т.н. Въз основа на срещанията на думите славус и склавус (роби) в историческите писания се прави фалшификацията за наличие на "славяни" в миналото. Интересното е че с утвърждаването на Българската държава на Балканите престават да се използват думите "склавос" и "славус" в историческите писания и вече се използва само българи. Никъде не се засвидетелствани склавос-българи нито славус-българи.
Унизително е да се приравнаяват понятията "словени" със "склавос" и да се отъждествяват с понятието "славяни". Едното поняти е религиезно - словени, изповядващи Божието Слово. Докато - роби е социално икономическо поняитие. Славяни е късно (18ти век) измислено понятие.
И в древността и сега в българския език думите "слово" и "слава" са с ясно различен смисъл. Да се отъждествяват тези две понятия словени и славяни е престъпление спрямо нашия език и история. По-близко до правдивоста е да се прави паралел между словено-българи и християни-българи. Аналогично няварно би било ако след време се твърди че е имало нороди "болшевяни" понеже в 20ти век се срещат много писания за болшевики или народи "комуняги".
В миналото та чак и до сега е имало само едно народностно понятие - българи. Словени е било религиозно понятие; роби (склавос, славус) са били социални поняти; славяни е късно измислено понятие.
28 Януари 2016 14:49
Главен подтик Паисий да напише своята "История" е именно възможността да представи възгледите си за съвременното му състояние на българското самосъзнание у народа ни, на българската национална идея


И това е абсолютна лъжа, която за пореден път показва пълното списателско непознаване и неразбиране на "История славяноболгарская", и на положението, в което тогава са изпаднали българите. По това време те изобщо не знаят нито кои са, нито какви са били предците им, нито пък им минава през ум какви биха могли отново да станат. Затова и кратката история на Паисий всъщност преследва много цели. Те са ясно заявени в послесловието:

Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе. Така и много пъти сърбите и гърците ни укоряваха, че нямаме своя история.


Именно това е основната цел - да покаже на българите, че те също са имали държава, и то не каква да е, а с преславна история. Най-славна измежду всички славяни. И след като са имали такава славна история, то те, първо, могат да отхвърлят укоряванията на хора от други народности, че българите са без история, и, второ, да престанат "да се влачат по чужди езици и обичаи". Вместо това те трябва да започнат да мислят как да възстановят държавата си, при това в цялото ѝ минало величие. Това литературните историци отдавна са го разбрали:

Съчинението на Паисий не може и не трябва да бъде разглеждано като изолирано изказване, плод на някакви емоционални притеснения или гневни изблици на нейния автор. То е реплика в напрегнат диалог или спор, който се води не само между атонските монаси. Става дума за идеологически спор, който се води на различни равнища от големи общности от хора - препирня, в която участват цели народности, разбира се - не хорово, а чрез свои авторитетни представители. Той е започнал отдавна (примерно с фалшификациите на българската история в гръцките исторически съчинения), следователно творбата на Паисий трябва да отговори на много въпроси и предизвикателства, съдържащи се в предишните изказвания по този спор (оттук и полемичната функция на "История славяноболгарская" ). Тя трябва да опровергае гърците, които "поради завистта и ненавистта, която имали към българите, не са описали храбрите постъпки и славните дела на българския народ и царе, но накратко и противното писали". А също да отхвърли сръбските домогвания, които "и досега укоряват българите. От безумие им се струва, че отначало са били по-славни от българите с кралство и войска, и земя. Но не е така. Всички народи на земята знаят българите и във всички истории се свидетелства и се намира писано. За сърбите няма никъде никакво писание, нито свидетелство в латинските и гръцки истории". Не се отминават и русите, и украинците: "При все че москалите, русите, сърбите и други се хвалят, че те по-напред са приели славянските букви и кръщението, но не е така. Не могат да представят за това никакво свидетелство. Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латинските летописи показват." Именно затова Паисий отделя такова внимание не само на българската, но и на историята на съседните или родствените народи.



И тук вече ясно виждаме къде г-н Петринскаго го стяга чепикът и защо той бърза да още в самото начало да ни увери, че нямало защо да четем историческото изложение. Защото в него Паисий, като истински български националист, решително отхвърля всички домогвания и лъжи на москалите (т.е. руснаците), от които те и до днес не са се отказали, с изключение на малцина достойни личности като акад. Дмитрий Лихачов.



28 Януари 2016 14:59
Понеже най-съществената част е авторската, а тя е литуратурно-публицистична


Няма да е зле археолозите да не пробват да се изявяват на полето на литературната история и теория, за което им липсва съответна подготовка, съответно пишат глупости. Никаква литературност (художественост) няма във второто предисловие или в послесловието. Те са изцяло публицистични.
28 Януари 2016 15:28
Статията и мненията под нея нагледно показват защо "История Славянобългарска" трябва да се учи в гимназиалния курс, когато децата са все пак пораснали достатъчно, за да осмислят ВСИЧКИ части на текста. Освен това е необходимо да има синхрон между образованието по история и литература - децата да изучават старобългарска литература, когато изучават средновековна българска история, Паисий и възрожденска литература, когато изучават Възраждането и т.н.
28 Януари 2016 15:28
Д-р Тормозчиян
28 Януари 2016 14:59
Понеже най-съществената част е авторската, а тя е литуратурно-публицистична


Няма да е зле археолозите да не пробват да се изявяват на полето на литературната история и теория, за което им липсва съответна подготовка, съответно пишат глупости

Докторе, не го кори толкоз много списувателят. Влез му в положението.
Просто Класово-Партийния подход в родната нАука.
28 Януари 2016 20:09
"...решително отхвърля всички домогвания и лъжи на москалите (т.е. руснаците),..."

не, не! точно на москалите! МОСКОВЦИТЕ! добре е и сега да се прави разликата между московци и руснаци! щото московците са "лепнали" всичко, що е в тяхна полза. човекът е знаел какво пише!
и други са знаели за какво иде реч, щом имаме и това:

"пустите... станали московци..."
28 Януари 2016 21:05
По него време двама велики българи пишат история на балканските народи.
Св. Паисий и Евгений Булгарис.
Св. Паисий, българската версия, а Евгений Булгарис - гръчката версия.
Евгений Булгарис и неговата история са приети с почести у Петербург от Катерина Германката, дето почва да чертае границите на новата "Византия".
Или гръчката мегаломанска идея...
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД