Сапа е малко градче в северната планинска част на Виетнам в близост до китайската граница. Градчето е прочуто с идиличната си планинска природа и се превърна в любима туристическа дестинация. На всички снимки от Виетнам могат да се видят винаги усмихнатите момичета от народностната група хмонг с техните пъстри носии. Зад живописните кулиси обаче зее огромна бездна. Тук постоянно изчезват млади жени. Във всяко село около Сапа майките, сестрите и съседите разказват едно и също: "Момичетата изчезнаха в Китай".

Причината за това е, че в тази страна има огромен недостиг на жени. Въведената през далечната 1979 г. политика на "едното дете", съгласно която в едно семейство може да има само едно дете, както и желанието на семействата да имат за наследник син доведоха до масови аборти на женските зародиши. Експертите изчисляват, че през 2020 г. в Китай ще има 30 до 40 милиона повече мъже във възраст за брак. През октомври 2015 г. политиката на едното дете беше официално прекратена и семействата могат вече да имат по две деца. Но проблемът ще продължи да съществува още дълги години. Основната причина е, че безброй китайски мъже все още не могат да си намерят съпруги. Особено тези, които нямат достатъчно пари, са с много лоши шансове за брак. В резултат на това търговията с хора и бизнесът с принудителните бракове процъфтяват, а жертва са жени главно от Виетнам, но и от другите съседни страни.



Отвлечени от близки хора



Засега не съществуват достоверни данни от Виетнам. "Знаем, че биват отвличани жени от всички региони на Виетнам. Предполагаме обаче, че голям брой от случаите не са регистрирани", казва основателят на детската фондация Blue Dragon в Ханой Михаел Брозовски, цитиран от "Дойче веле". Досега неговата фондация е помогнала на повече от 260 отвлечени жени да се завърнат обратно в родината си. При това става дума за жени, които се успели чак след години да дадат признаци на живот чрез интернет или чрез мобилните си телефони. След завръщането си във Виетнам много жени разказват все същата история. Че са били упоени и се събудили вече в Китай. Истината е малко по-различна, казва Михаел Брозовски. По правило похитителите не са чужди хора, а хора от близкото обкръжение. "Знаем, че повечето похитители дълго време изграждат отношения на доверие с жертвата си. И тъй като жертвите често сами си приписват вина, не искат да признаят, че са били отвлечени от близки хора. А това затруднява превенцията", казва Брозовски.

Има два типични сценария. Похитителите обещават на жените работа в Китай. А това е сериозно предложение за виетнамските жени, които ежедневно се борят за оцеляване. Във втория вариант похитителите се представят за кандидат-женихи и шармантни ухажьори. Михаел Брозовски разказва за един случай, при който млад мъж е поддържал любовна връзка с виетнамско момиче цяла година. Запознал се с нейното семейство. И чак след година отвлякъл момичето в Китай. Отвлечените жени се предават на "брачни посредници" в Китай. 22-годишната екскурзоводка Чан от Сапа описва опасностите. "Вече не знаем на кого да вярваме. Преди моята сватба хората ми казаха да внимавам, годеникът ми да не ме продаде в Китай. Жените и момичетата в селата около Сапа стават лесна жертва. Те не познават света и никога не са били в някой град. Доверяват се много бързо, когато някой е мил с тях", казва Чан.

Михаел Брозовски казва, че понякога и заможни жени с добро образование също стават жертва на търговията с хора. Но бедността и отдалечеността на регионите са основни фактори на заплаха. Освен това семействата в отдалечените райони по-трудно могат да получат помощ или да подадат оплакване в полицията. Похитителите знаят това. Един стар, но все още практикуван ритуал сред етническите малцинства също играе определена роля. По традиция младите мъже "отвличат" изгората си и я държат три дни при себе си вкъщи, преди да поискат официално ръката й от родителите. А това води до там, че семействата реагират твърде късно, когато дъщеря им не се прибере у дома. Михаел Брозовски подчертава, че във Виетнам не са регистрирани случаи, при които самите родители продават дъщерите си.

В страни като Виетнам или Бруней находчиви предприемачи също така предлагат булки за продан, като цените тръгват от 700 евро. Най-скъпи са девствениците - те вървят по 4500 евро. За виетнамките, които са и най-търсените, китайският съпруг е истински късмет. Бракът с китаец е равносилен на бягство от бедността и мизерията. За тях китаецът е това, което е американският мъж за китайската жена - гарант за сигурен и спокоен живот. Съпругите от Виетнам спестяват на китайците куп финансови тревоги. Според изследване на китайския портал Сочу Хуадиан, за да сключи брак в един от 10-те най-големи китайски града, мъжът трябва да разполага с капитал от 235 000 евро. Толкова излиза сумата, която покрива прищевките на средностатистическата китайска жена: обзаведена къща с минимум 80 кв.м жилищна площ, лек автомобил, модерни електроуреди, пищно сватбено тържество и меден месец в Европа или Австралия. На този фон цените на съпругите от Виетнам изглеждат направо смешни. Има само една малка неприятност: булките често бягат. Според агенция Синхуа през месец август 2011 г. в град в провинция Хунан 50 китайци изведнъж осъмнали без съпругите си. Жените, които били купени срещу 4200 евро всяка, побегнали задружно. Което накарало изоставените съпрузи да си помислят, че са станали жертва на измама. Затова купувачите на виетнамски съпруги вече настояват за гаранция. Агенциите във Виетнам се видяха принудени да им я дадат - в цената на булката вече е включена и едногодишна гаранция.



Трудно завръщане



Дори и тези жени, които успяват да избягат, дълго не могат да преодолеят травмите. В някои случаи те биват приети с много обич в семейството. В тези случаи и детската фондация Blue Dragon оказва помощ на завърналите се и техните семейства. "Много от отвлечените момичета не са имали право дълго да напускат жилището си в Китай. И след завръщането си не знаят как да се справят с новопридобитата свобода. Ние обясняваме и на родителите защо завърналите си жени страдат от безсъние и други психически травми", казва психоложката Дин Ти Мин Чао. Реинтеграцията в семейството понякога не функционира. Особено в малките села. Жените биват стигматизирани. "Затова някои от тях пристигат в Ханой, където живеят в комуни с други жени със сходни съдби. Фондацията им помага в търсенето на възможности за квалификация и обучение, за да могат въпреки всичко сами да градят бъдещето си", изтъква Дин Ти Мин Чао.