:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 421,953,249
Активни 6
Страници 6,217
За един ден 1,302,066
Писмо от “България” 1

Спомен за Петко Бочаров

Димитри Иванов
Щях да напиша Обща и специална теория на клеветата, но отидох на черква да се сбогувам с Петко Бочаров. Той беше 12 години по-голям от мен, а през 1955-а, когато го видях за първи път, помислих го за мой връстник. Чакаше ме пред входа на БТА, която тогава беше на площад "Народно събрание", срещу левия хълбок на коня. Тичешком пресякох площада на верев, спънах се в бордюра, запитах елегантния млад мъж: Вие ли сте другарят Бочаров, а той - Аз съм Петко. - Аз съм Джимо - представих се. - Не. Ти си Джейуокър. Ще ти викам Джей - разсмя се той. - Знаеш ли какво е jaywalker? - Знам. Пешеходец, дето пресича, без да гледа. - Ха! Знаеш. Браво. Значи Санча не ме излъга.

Бях хукнал от дома на Санча срещу Докторската градинка, за да се представя на Петко. Бях свободен агент, както казват за безработните футболисти. Лете спасител на плажа, зиме хамалин на Сточна гара, за още пари нощем миех улиците с маркуч, за още повече пари ходех при Хосе и Анелия Санча да решавам със сина им Алън задачи по алгебра и геометрия. С Алън и Хосе говорех английски, понеже идваха от Лондон, с Анелия на български, понеже беше дъщеря на Людмил Стоянов. Докато Хосе рисуваше човечето с камшика, което стана емблемата на Сатиричния театър, Анелия Санча каза: При нас има вакантно място за преводач. Ще кажа на Петко Бочаров за теб, телефонира, после каза: Петко каза да отидеш сега, защото му изтича следобедната смяна. Затова пресичах тичешком като jaywalker.

Хайде горе, Джей - каза Петко - и влязохме в асансьора Schindler като заглавието на филма "Списъкът на Шиндлер", който видях 40 години по-късно. Отидохме на четвъртия етаж и видях паметника на цар Освободител отгоре. Петко ме вкара в една стаичка, даде ми стария брой на "Ню Йорк хералд трибюн" и ми посочи пишеща машина. - Тук работим на норма, Джей, ама няма да ти засичам времето. Посочи ми "op-ed" колонката на Walter Lippmann. Липман беше и остана най-влиятелният коментатор на всички времена. В US имаше лаф Read my lips! Read Lippmann's lips!

Ама аз не мога да пиша на машина, другарю. - Без другарю, аз съм Петко, ти си Джей. Я, тук е Надежда Букиловска. Буки, Джей ще ти диктува. - Свалям запис - възрази Буки. Сваляше го от магнетофон без касети, нито ролки; жичка се развиваше от една макара и се навиваше на друга. Имаше педали за преден и заден ход, отделно - голям електромагнит с дръжка като на едновремешните тежки ютии с жар; като приближиш електромагнита към макарите, изтрива им паметта, че новият запис да не се смеси със стария. - Буки, веднага почвай да пишеш с Джей, че това нещо, като ти го насоча към главата, и името ще си забравиш. - Ой! - избухна Буки в смях, който, как да го опиша ... Иван Вазов казва хомерически смях, не знам от Омир ли идва. Буки пъхна чист лист в канцеларската пишеща машина "Континентал" и аз почнах да й диктувам статията, пардон колонката на Уолтър Липман: Peeping through the barrel of the tank gun he said I see light at the end of the tunnel - и аз продиктувах "Поглеждайки през ствола на танковото оръдие, той каза виждам светлина в края на тунела". После (in his farewell presidential address in 1961) генерал Дуайт Айзенхауер каза, че интересите на военнопромишления комплекс не са интересите на САЩ. Това е то влиятелният коментатор; влияе на US президенти, не е като нашичките, дето бръщолевят за демокрация, евроатлантически ценности и хибридни войни.

Буки запердаши клавишите, мислех, че професионалните машинописки пишат с десет пръста, без да бият клавиатурата както пианистите, когато не театралничат. Пуснете си видеозапис на клавирен концерт, изключете звука и нямата картинка ви казва добър ли е пианистът или е "Меракът на чичо Денчо" от Михалаки Георгиев. Джери Ли Луис се катери като маймуна на рояла, Артур Рубинщайн, Владимир Хоровиц и Святослав Рихтер са по-пестеливи в движенията.

Петко излезе и се върна с една красива жена - косите скромно събрани на кок, на лицето никакъв грим. Буки скочи, застана чинно, аз примъкнах стол, жената каза "Само ще поседна, няма да преча, продължете". Буки се разчевръсти, ще стопи лагерите на континентала, моята диктовка се ускори до бърз говор. При следващия урок с Алън Анелия Санча каза: Иди пак, впечатлил си шефката. - Коя е тя? - Директорката Елена Гаврилова.

После се пренесохме в новата сграда на БТА, изящна, редом с мастодонта Полиграфически комбинат, архитект Зидаров се бе постарал да не е като мавзолея на Георги Димитров, строен също по негов проект. Докато слизахме по витата стълба, Елена Гаврилова каза "За манекени на модно ревю". Прехапах си езика да не я поправя, че catwalk не е по стълбище. Въображението на архитект Зидаров му беше стигнало колкото за стълбището, останалото коридори и стаи, човекът хабер си нямаше как се работи в агенция, не знаеше (от снимки знаех), че в най-старата агенция Reuters в хода на работата хората се допитват един до друг, не правят летучки и планьорки, не питат секретарката на началника кога той ще ги приеме; работят около голяма маса като елипса, всъщност подкова, от отворения край влиза момичето с чая. Но българските архитекти открай време простеят, затова има мутробарок в София и бетонова джунгла край морето. Вярно, върхът на строителната безвкусица сега е в Дубай.

Петко каза: Джей, няма да ходиш като бараба. Замъкна ме при най-добрия столичен шивач, обиколихме магазините за английски плат и италиански обувки, купихме от аптеката пудра за крака, тогава, преди 60 години, нямаше спрей и рол-он деодоранти, макар че те бяха измислени преди 70 години през Втората световна война за краката на US Infantry.

Вълко Червенков беше изместен от Тодор Живков, Елена Гаврилова от Лозан Стрелков. Той купи италиански машини за еспресо, на горната площадка на витата стълба изникнаха кокетни сини масички. Там се роди най-безумната клевета.

"Ла калумниа ес ун вентчиля, поко поко а рас дел суело ... " пее Дон Базилио в "Севилският бръснар". Росини бил плакал два пъти през живота си: когато чул как свири Николо Паганини и когато му се пръснало в пещта запечатаното с тесто гърне със спагети по собствена рецепта, още нямало pressure cookers. И от завист щеше да плаче Росини да знаеше как тръгна клеветата за Елена.

Пиехме кафе и пушехме - тогава не беше забранено - на отделни масички, не можехме да се сместим на една, надвиквахме се в гълчавата. - Какво стана с алабаша, провикна се от съседната масичка Кръстан Дянков (Петко превеждаше Rootabaga Stories от Карл Сандбърг). Какво става с приказките за кореноплодни? - Алабашът не е ряпа, не е, каза Тошока (Тодор Вълчев), който превеждаше "Писма от Земята" на Марк Твен. Алабашът расте над земята, ти падаш от небето. - А ти от земята и сееш на корена му ряпа. - На съседната масичка тримата от партийното бюро слухтяха мрачно, бъкел не разбираха за какво говорим. Партийният секретар изглеждаше доволен, когато потвърди авторитетно: Алабашът не е гулия. - Ще отскоча да видя какво е паднало от тръбата - каза Петко. Ние бяхме "тръбачи" - Петко, Тошока и аз; работехме на смени, по тръбата падаха на ролки емисиите на 27 чужди агенции. - Има ли нещо? - запитахме го. - Да. Май Буш (Буш-баща, тогавашен дипломат и разузнавач) ще ходи в Китай. "Синхуа" не казва така, казва само, че Пекин ще подари на САЩ панда. Мечка, която яде бамбук. Ю-Пи-Ай намекват, че било покана. Пандите имали израстък на предните лапи, все едно с шест пръста хващат бамбуковите връхчета. Дадох го на Елена да го преведе, тя превежда много бързо, пише с десет пръста. - Кръстан каза: - Ще видя - и слезе в "Справочна". Върна се и съобщи: Енциклопедията казва, че алабашът не е кореноплод. А пък за шестте пръста - в България имало шестопръсти жаби.

След ден-два Буки ме попита вярно ли е, че Елена има шест пръста на краката. Да било на ръцете щяла да забележи. Елена Трошанова беше хубаво момиче с хубаво лице и крака. Всички започнаха да я гледат в краката. Стана лято, жените и момичетата тръгнаха по сандали и джапанки, някои имаха педикюр, други не. Елена се оказа с пет пръста на всеки крак. И все пак я гледаха в краката и брояха пръстите й. Елена разбра и кипна. Каза: БТА е ЖКА - Женска клюкарска агенция. Не беше права - слухтящите от съседните масички бяха мъже. Тримата, които после, на излизане от журналистическата кръчма на "Граф Игнатиев" видели Петко и хубавото му гадже Дорчето да излизат от черквата "Света Петка" със свещи в ръцете във великденската нощ. Докладвали на Стрелков поотделно, всеки да натопи другите двама, че не докладват. Лозан не уволни Петко, прати го кореспондент на БТА в Силистра. Петко си взе спининговата въдица и ловната пушка, като се върна, се ожени за Дорчето. Аз поисках да ме посъветва дали да си купя офицерски ботуши или жокейски с връзки. - Може ли и аз с теб? - Разбира се. Познавам Фратев от конната база "Хан Аспарух". Дадоха ни дорестия "Булдог" и алестия "Балатон", пенсионирани състезатели. Отидохме в амуничника за седла, затегнахме подкоремните опаси, "Балатон" ми се зарадва, в задните джобове на брича винаги му донасях морковчета и захарчета, той знаеше паркура наизуст, пред всяка гара (бариера) сам си разчиташе крачките, не обръщаше внимание на човека (аз), който стои на седлото като чувал с картофи, когато падах, внимаваше да не ме настъпи. Петковият "Булдог" завиждаше на "Балатон", не го яздеха, понеже му бяха израснали задни зъби, с които захапваше мундщука и ставаше неконтролируем. Конегледачите, които бяха и жокеи, погодиха на Петко номер, "Булдог" се понесе неудържимо, Петко увисна, дясната ръка на предния лък на седлото, юздата в лявата, конярчетата се спогледаха уплашено, тоя ей сега ще си счупи врата. Но Петко в движение се отблъсна от земята с пети и се метна на седлото. "Т'ва не е обездка, т'ва е или волтижировка, или джигитировка", пак се спогледаха конярчетата. След не знам колко обиколки в бесен кариер по пистата около паркура Петко спря, конят му запенен и укротен, а моят кротък кон ме захапа за задника. Искаше си морковчетата и захарчетата в задните джобове на брича ми.

Влязохме в червения VW Beetle, наследство от илианската леля на Петко, и той ми разказа. В Щип обяздвали кончета, когато ненадейно довтасали инспектори от щаба. Наложило се Петко да рапортува "Поручик Бочаров от първи на нейно царско величество княгиня Клементина конен полк", понеже ротмистърът (отговаря на ротен капитан, командва ескадрон) запецнал "Първи на ... първи на ... първи на царя на майка му конен полк."

Петко паркира под липата пред БТА, влязохме през страничния вход, понеже главният директор Стрелков беше "глава", беше заключил парадния да не го цапаме. Хвалеше се, че не е генерален, а главен, понеже генерален идвало от генерал, а главен от глава. На втория етаж понечих към третия към масичките с кафето, но Петко ме придърпа за ръкава и ме набута в "Справочна редакция". Намери една кожена папка. В нея беше първият осведомителен бюлетин на БТА. Ръкописен, с изящен калиграфски почерк. Пишеше, че княгинята майка на Фердинанд Клементина се възстановявала след болестта си. Започваше така: Прескурант (това е "прес рилийз" на чист български). Дата 16 февруари 1898 година.

Допускам, че още се пази, макар че Пловдив, временната културна столица на Европа, онзи ден стана перманентна столица на простотията, непоправимо разрушавайки тютюневите складове на "Картел" и "Томасян", покрай които вървях в детството си в понеделник призори, завръщайки се от Катуница в пансиона на френския колеж след "конже дьо диманш".

В последните си години Петко се прослави с "Да, ама не". Сечеше като Дайми Брадвата от "Приказки за страната Алабашия", които бе превел тъй хубаво. Казваше ми: "Не, ама да, Джей. Станах на еди-колко-си години".



DI copyright



 Това не е обездка, нито волтирижировка. Джигитировка ли е?
 От четиримата бележити Дон Базилио в "Ария на клеветата" на "Севилският бръснар" на Росини трима са българи. Шаляпин, Борис Христов, Гяуров, Гюзелев. Напоследък чувам млади български бас-баритони, изгряващи звезди.
 Борис Христов
 Николай Гяуров
 Никола Гюзелев
171
49402
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
171
 Видими 
15 Март 2016 19:16
Изключително добре написано. Чете се с удоволствие. Поздравления.
15 Март 2016 19:24
Малко не стана ясно за ПБ ли иде реч, за ДИ ли иде реч....
15 Март 2016 19:36
Така си е. В този момент за Петко - нищо! Каквото имаше да се каже за него, хората вече го казаха.
15 Март 2016 19:45
Вие ли сте другарят Бочаров, а той - Аз съм Петко. - Аз съм Джимо - представих се. - Не. Ти си Джейуокър. Ще ти викам Джей - разсмя се той.

Спявкя на другаре от Дс. Ахх, колко трогателно.
Събрани под една шапка от Кеворк Таквор Кеворкян – агент Димитър.
А бай Джимо-Стефан по налъми се изнася. Ни лук ял, ни мирисал...
15 Март 2016 20:02
Тази история за заточението на ПБ в Силистра съм я чувал от майка ми, както и някои други. Всичко е казано.
15 Март 2016 20:10
Майсторе . Имаш способността да приобщаваш читателя към някогашния си свят, та чак и носталгия се появява.
15 Март 2016 20:22
За статията както почти винаги.
[codСпявкя на другаре от Дс. Ахх, колко трогателно.e] [/code]
Жалко за такива като щурчовите коментари Човекът може да е бил в ДС, но това не го прави по-малко кадърен или на по-ниско стъпало от форумските хейтъри...
15 Март 2016 20:26
Човекът може да е бил в ДС

Е, не може би.
Закован е от КОМДОС като бръмбар с карфичка и нема мърдане.
А се пънеше, че бил преследван от Народната власт по бащина линия...
15 Март 2016 20:27
що народ се имат за бртвчди на кралицата, щото са преводачи от английски
15 Март 2016 20:29
А най-гадните неща са лъжите и доносите, "бачо Джимо-Стефан"...
15 Март 2016 20:33
Закован е от КОМДОС като бръмбар с карфичка и нема мърдане.

Така както е "закован", Щурчо, струва 1000 пъти повече от всички форумни хейтъри като теб взети заедно.
15 Март 2016 20:36
.
ПП
Членестоног, фани се сопри.
15 Март 2016 20:39
Днес е добре-- да се придържа ДИ към спомените, добре се чете.
Преживял го, разказал го, ние ще го четем.
И нека ни разказва за журналистическите "жаргони", -- тия със сигурност ги знае.
(С най добри чувства го казвам това!)
15 Март 2016 20:54
***
15 Март 2016 20:58
Е, Студената война беше загубена от Държавна сигурност, се пак...
15 Март 2016 21:12
ДС ... това не го прави по-малко кадърен
..........
Това ги прави ужасно некадърни, но не това е темата, защото не разбираш от литература и т.н.
15 Март 2016 21:15
Студената война щурчо, беше загубена от липсата на морал у комунетата и техните служби, елит и обикновени претенденти, каквито са повечето. Те никога няма да го признаят. Дори няма да разберат за какво става дума.
15 Март 2016 21:18
Така както е "закован", Щурчо, струва 1000 пъти повече от всички форумни хейтъри като теб взети заедно.

Бе пусто ДС, глупави, некадърни, простаци, каскети, но вече 25 години откакто ги няма, а Щурчовците още се будят нощем обляни в пот и скимтят: Мамо, мамо....
А крадците и убийците, петоколонниците майцепродавци не пропускат да запалят по една свещ в църквата : "Господи, добре, че ги няма ! "
15 Март 2016 21:24
Бе пусто ДС, глупави, некадърни, простаци, каскети, но вече 25 години откакто ги няма

Е, не е баш така.
По сички студия са първа писта.
А както се вижда и на челно место у газетата.
Въпреки, че са си о*кали пътечките. И не стават даже за чеп на зелева каца...
15 Март 2016 21:25
Първо ДС ги има, как само ги има - - и как хубаво работят за себе си, ама да не се впускаме в подробности.
И второ, ДС нямаше да я има изобщо и нямаше да просъществува както и режима на тропанчовците, ако не беше русия и КГБ. И това още го има.
15 Март 2016 21:25
За автора -

unperson 15 Март 2016 20:10
Майсторе . Имаш способността да приобщаваш читателя към някогашния си свят, та чак и носталгия се появява.
За коментара -
15 Март 2016 21:39
Лете спасител, зиме хамалин с маркуч, па сетне агент на Дс.
Не нам, тези. Айде холан...
15 Март 2016 21:42
Бачо Джимо, хубаво разказваш..
15 Март 2016 21:56
Бе пусто ДС, глупави, некадърни, простаци, каскети


И като са такива, колко по-глупави, некадърни, прости и каскетлии трябва да са всички, оставили се на простаците от ДС вече толкова години
15 Март 2016 21:58
Бог да го прости човека.
Тази седмица няма исторически размишления и изваждане на незнайни за науката факти за Латинската, Римската и други Империи. Википедия и тя беше пощадена. Като пишем за каквото знаем се получава що-горе нещо. Понеже предусещам какво ще дойде следващия път, да кажа все пак“ jaywalker, да си ремонтираш там за Romania и цар Калоян, че се получи голям сакатлък с познанията по история. Ще вземем да влезем във бисерите по история.

На съседната масичка тримата от партийното бюро слухтяха мрачно, бъкел не разбираха за какво говорим. Партийният секретар изглеждаше доволен, когато потвърди авторитетно: Алабашът не е гулия.


Може да са били и колеги от второ главно, кой знае. Просто са били вежливи хората.
15 Март 2016 21:59
БТА работеше за властта. А сметките ѝ плащаха всички!
15 Март 2016 22:11
Спявкя на другаре от Дс. Ахх, колко трогателно.
Събрани под една шапка от Кеворк Таквор Кеворкян – агент Димитър.
А бай Джимо-Стефан по налъми се изнася. Ни лук ял, ни мирисал...


На английски на такива им викат teflon. Едно време на Джимо като му звъннаха от БНТ да го питат къде и как е донасял, той каза, че не се занимавал с глупости. Е да ама хонорари събирал и обиколил света на разноски на ДС. Едно време, донасящите другари на що народ съсипаха живота. Само да им влезеш в полезрението и си аут. Абе размина им се след 10 ноември по живо по здраво, сега от апартаментите в центъра ни учат на акъл. Толерантен народ сме ние. Изобщо странна работа е България, какви герои си имаме само. Вилли Фишер да им завиди чак.
15 Март 2016 22:19
Не знам защо се сетих за един стар лаф - "Но стига съм говорил за себе си, нека поговорим за Вас! Кажете ми колко ми се възхищавате!"
15 Март 2016 22:26
Споменът за Бочаров ме върна в далечното ми минало. Старото БТА, в което ходех като дете, за да взема своя обяд при майка ми - тогава редактор на германския печат. По-късното БТА с (така го помня) мрачния Лозан Стрелков и неговото "Кой се страхува от Даниела". Свидни спомени, благодаря, Джимо!
15 Март 2016 22:39
Бе пусто ДС, глупави, некадърни, простаци, каскети


И като са толкова "глупави, некадърни, простаци, каскети", защо толкоз години разправяте, че били взели куфарчета, приватизирали, станали банкери, нареждали всички кабинети след 89-та? Имам чувството, че и през 2089г./през 1989г. са били назначени последните лейтенанти в ДС/ пак ще се тананика - за всичко е виновна ДС. Ваша си е песента, пейте си я, но омръзнахте на всички. Някой да си спомня 27 години след 1944г., т.е. през 1971г. да е чувал някой в НРБ да обвинява за някакви несгоди в държавата Гешевата ДС? Смешници.

За писаницата на Джимо
15 Март 2016 22:43
Сечеше като Дайми Брадвата от "Приказки за страната Алабашия", които бе превел тъй хубаво.


Gimme the Ax lived in a house where everything is the same as it always was.

"The chimney sits on top of the house and lets the smoke out," said Gimme the Ax. "The doorknobs open the doors. The windows are always either open or shut. We are always either upstairs or downstairs in this house. Everything is the same as it always was."So he decided to let his children name themselves.

"The first words they speak as soon as they learn to make words shall be their names," he said. "They shall name themselves."
When the first boy came to the house of Gimme the Ax, he was named Please Gimme. When the first girl came she was named Ax Me No Questions.

Натисни тук
15 Март 2016 22:47
И като са толкова "глупави, некадърни, простаци, каскети", защо толкоз години разправяте, че били взели куфарчета, приватизирали, станали банкери, нареждали всички кабинети след 89-та?

Ми щото е така.
Профукаха народната пара за нищо...
15 Март 2016 22:49
Manrico
15 Мар 2016 22:19
Не знам защо се сетих за един стар лаф - "Но стига съм говорил за себе си, нека поговорим за Вас! Кажете ми колко ми се възхищавате!"

И ние казваме че много му се възхищаваме. Вие пък се възхищавате на Боко и Цоко. Въпрос на вкус.
15 Март 2016 22:53
Хареса ми носталгичната лека ирония на писаницата на Джей.
Някои места, хора, събития са скътани и в моя пъзел на спомените.
Ех, а бяхме млади.
15 Март 2016 23:11
В този форум има няколко образа, чийто лексика поразително прилича на изказа и държанието на няколко "герои на нашето време", които се подвизават и появяват постоянно по медии и пръскат жлъч и омраза към вся и все от времето, в което и те самите са ползвали облагите на "гадните комунета"-учене по чужбина, престижна работа, командировки зад граница и др. подобни. И в това си живуркане, те са били също толкова предани и себеотдадени към партията-ръководителка, те са били винаги в челните редици на лизачите и подлизурковците, мразили са всички по-кадърни и по можещи от тях и са пълзяли в краката на номенклатурата с угодническа усмивка.
Сега те мразят всеки и всичко, което им напомня за угодническото им съществуване и са готови да се отрекат от тези, които са ги смятали за приятели. В гърдите си тези същества имат една голяма черна дупка, която е пълна с гадост и жлъч. Но имат едно "положително качество"-те са толкова верни на новите си господари, колкото са били и на старите си. И Студената война беше спечелена точно заради такива "комунета" без морал, като тези, които използваха системата, както плевелите използват гостоприемниците си.
Господин Иванов, не знам дали четете мненията в този форум. Ако да, продължавайте все така . Хейтъри е имало, има и ще има винаги. Бъдете жив и здрав.
15 Март 2016 23:12
Щурчо,Щурчооо....Тези хейтърски лакърдии сам ли ги измисляш или ти ги подават по ай кю?
16 Март 2016 00:42
Мислех че тук ще става дума за Бай Петко, а то...
16 Март 2016 00:45
Като си спомня как достолепно славословеше главния пожарникар през последните години, наистина ми става тъжно за онова, дето някои оставят след себе си. Едно е било, друго е, което е, а трето и четвърто .. какво ще бъде. Днес Паси предложил в България да се изгради и военноморска база на САЩ, представете си. От както армията на САЩ се установи в България, фактически разгърнаха всеобхватен контрол върху държавните и обществени институции. По същество, както преди 1989 г., когато други славеха Тодор Живков, но особено на принципа на "невидимата ръка", с обратна ориентация. До там се стигна с помощта и на Петко Бочаров
16 Март 2016 00:49
Като си спомня как достолепно славословеше главния пожарникар през последните години,

Винаги съм знаел че Бай Петко има ясна мисъл и трезв поглед върху нещата.
Лека му пръст.
16 Март 2016 00:55
П. Георгиев, изцяло се солидаризирам с казаното . А хейтъри винаги ще има...на цара майка му!....
16 Март 2016 02:05
Майсторе... много ни караш да мислим. Благодаря....
16 Март 2016 04:44
Има тук едни господа, които повтарят доносник, та доносник, ДС, та ДС. Добре - някой още да не е разбрал какви сте банални комплексари? Щото на мен искрено ми писна. А като ми писне си казвам каквото мисля. Само че модератора не спира тях, а мен - дори и когато все още не съм казал това, което мисля. Ами затова ще си мълча, а те ще продължават да си плюят неканени на джимовата маса. Поне един панегирик за Бае им Петко да бяха дръпнали. Не братко, що да хвалят мъртвите, като искат да усмъртят живите. Демокрация и демократи.
16 Март 2016 04:47
валтер57 15 Март 2016 22:39
И като са толкова "глупави, некадърни, простаци, каскети", защо толкоз години разправяте, че били взели куфарчета, приватизирали, станали банкери, нареждали всички кабинети след 89-та?

1989 г. е донесла освобождение не на хората, а на комунистическите елити. Те са се освободили от страха (от партийните чистки и антикомунистическите бунтове), от чувството за вина, от идеологията, от мрежите на обвързаност и дори от лоялността към нацията. Преди те имаха правото да пътуват, днес имат правото бъдат част от Запада. Преди управляваха страната, днес я притежават. Сенчестата власт на старите елити се е превърнала в крайното обяснение за всичко, което не се е случило както трябва след 1989 г. – за растящото неравенство и неосъществените надежди.
16 Март 2016 04:56
Преди те имаха правото да пътуват, днес имат правото бъдат част от Запада.

***
kunchev - няма да анализирам нелепостта на постинга ти. Гърбицата само гроба я оправя. Ама за Запада няма начин да си прав. Че кой ти е отнел правото да бъдеш част от Запада, бре? Аз си симля че ти си роден и откърмен с това си право и то много преди всякакви комуняги. Освен ако си мислиш, че комунягите вече управляват и Запада та не ти позволяват да станеш и ти част от него.
16 Март 2016 05:28
Статията е уж за Петко Бочаров, свтла му памет, ама не е.Ще цитирам няколко мисли на покойния журналист, който продължаваше да работи и на 97 навършени години.Дано това да донесе малко присъствие на бай Петко, защото в уж посветената на него статия то отсъства.
Отдавна не съм произнасял „Да, ама не!”, макар че сега бих го казал за много неща. Най-вече по адрес на най-различните илюзии, с които ни затрупват. Така не се върви напред. Илюзиите са, за да се замъглява и бяга от истината. Колкото по-малко илюзии, толкова повече истина!

Само едно състояние е най-опасното - автоцензурата. Ужасяващо е, ако я има. И още - за един коментатор безразличието е много по-страшно от всичко останало.
16 Март 2016 07:53
Димитри разправя СВОИ спомени за Петко Бочаров , не какво е чул или прочел за него !
Още по-малко пък ВАШИ спомени !
Ако някой от Вас има ЛИЧНИ спомени , от срещи с Петко Бочаров - нека да ги разкаже .
Ама да не ми пише какво бил чул , ама какво бил прочел , щото толкова и аз мога , като отворя Гугъла .
16 Март 2016 08:06
Има тук едни господа, които повтарят доносник, та доносник, ДС, та ДС.


Бай Димитри е добър доносник, а бай Петко е лош.
16 Март 2016 08:20
И като са такива, колко по-глупави, некадърни, прости и каскетлии трябва да са всички, оставили се на простаците от ДС вече толкова години


Ся, що тъй обиждаш другарите от форума?
16 Март 2016 09:09
Този спор вече го водих, в лична кореспонденция, с уважаван и обичан от мен член на форума.

Бъркате жанра. От това, извън патологията на възпаленото от личната незначителност хейтърство, произтичат и критиките ви към скъпия ни автор. Господин Иванов не е хроникьор, скрупульозен протоколчик на времето си. Той е разказвач на приказки и притчи. Сядаме на неговата маса всяка вечер във вторник не за да ни чете "Известия на държавните архиви", а за да чуем поредната ... приказка на Шехеразада. Може да ви звучи и като барон Карл Фридрих Йероним фон Мюнхаузен от време на време. Е, и? Барон Карл Фридрих Йеронимус Фрайхер фон Мюнхаузен беше там. Би се с турците. Руски офицер, кирасир на Екатерина Велика. Но на света е известен чрез литературното произведение, чрез разкази на изкусни разказвачи и ... преводачи. Защото Распе написал, пък Бюргер превел ... Единият Мюнхаузен, другият Мюнхаузен ... Знаем и за двамата. Можем да направим разлика. Но това, което ни събира, е разказът, който ги свързва. Разказът, който ни представя историята на истинския фон Мюнхаузен чрез историята на литературния. Ние си искаме приказката. Защото в нея е магията. Понеже тя пък ни свързва с ... разказвача. И сме тук не заради истината ("Що е истина?", пита Понтий Пилат), а заради възможността да общуваме, макар и задочно с Димитри Иванов, понеже ни харесва. Понеже го харесваме. Рядко сядаме на масата на някой, който не харесваме, нали?

Оттам и хейтърството тук. Хейтят тук хайтите, които не сторват халал харесването на г-н Иванов. Не им е проблем истината - само истината и нищо друго, освен истината - проблем им е, че не са харесвани. Оттам и комплекса им.

Истината ... Истината е, че всеки един от нас, разказващ живота си "на маса", съгрешава с истината. Можете ли да се закълнете, че не е така. Аз не мога. Дори и само заради това, че знам колко условно и лъжовно е възприятието ни в самия момент, а и какво се случва със спомена, какво прави с него времето. Мозъкът е проклет шегаджия. Не му се доверявайте. Лъже, поразникът. Така е устроен. Еволюционно.

И така, най-силно би било основанието на тези, оспорващи разказвача, които споделят с него един и същ до миг спомен. Но дори и то е прекалено слабо, за да бъде съизмерено с истината. Заради уникалността на личното възприятие. На това учат от столетия юристите при усвояване на техниката на кръстосания разпит, например.

А пък да се противопоставя една или друга "писана" истина на разказвач е доста ... самонадеяно. В равна степен трябва да сме скептични и към разказа и към "свидетелството на документа". Поне аз съм.

Прочее, ценя това не заради начина, по който се отнася към истината, а за това че е ... емоционално вярно, доколкото разказвачът тук влага, струва ми се, искрено емоцията си. Както и мъдростта си. Разказва ни за света, какъвто го е ... видял, чул, почувствал, запомнил и ... разбрал. Не повече от това. На мен ми стига. За да съм благодарен.
16 Март 2016 09:26
"Да, ама не" В оригинала има удивителна след Да. Чисто и просто му дадоха тази фраза, изказана за първи път в протоколите на Дружество НОВАЕ, което погнаха с фашистки норми за да го разтурят. Петко нямаше доблестта да си признае, че не е негово творение тази фраза.Казано иначе, остана си агент на държавна сигурност, този фашистки орган, основан през 1925 г. с указ на царя. Нито е дисидент, нито пък може да се счита за демократ.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД