:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,890,340
Активни 186
Страници 37,308
За един ден 1,302,066
Интервю

Гадар Хачикян: Твърдо няма да се занимавам с политика в бъдеще

Не мога да приема, че в парламента всеки играе както намери за добре и битките се водят без правила, казва най-младата депутатка
Снимка: Велислав Николов
Гадар Хачикян е родена на 11.05.1977 г. в София. Завършила е право в СУ "Св. Климент Охридски". Беше в листата на НДСВ в 23-ти софийски район, но не успя да влезе в парламента. След сформирането на правителството беше назначена за парламентарен секретар на премиера Симеон Сакскобургготски. В НС влезе на мястото на Петя Гегова, която стана зам.-министър на регионалното развитие





- Г-це Хачикян, случва ли се и днес някой да се обърка заради името и да ви нарича господин?

- И до ден днешен продължавам да получавам покани, включително и до пощата ми като народен представител, адресирани до господин Гадар Хачикян. Има такива и от официални институции, и от театри. Много е весело. Като ученичка даже получих повиквателна, в която пишете "Моля ви да се явите избръснат, изкъпан еди-къде си". Бях пощръкляла. Всички умираха да се веселят и да се смеят, докато за мен беше ужасно. Грешките с името ми вече са семеен фолклор.

- Ориентирахте ли се вече в обстановката в парламента? Свикнахте ли с мисълта, че това е работното ви място?

- В общи линии от опита ми като парламентарен секретар се познавах с колегите народни представители. Това ми беше доста голям плюс при навлизането в работата. Но всеки ден научавам по нещо ново не само за групата на НДСВ, а и за живота на Народното събрание като цяло. Опитвам се да свикна, въпреки че все още имам работа в правителството, която приключвам, за да я предам на новия парламентарен секретар на министър-председателя Биляна Райчинова.

- Препокриха ли се представите ви за парламента или реалността ви изненада?

- Не ме изненада пак заради опита от предишната ми длъжност. Аз работех с депутатите. Но всичко е много различно от това, което съм си представяла като студентка по право в Юридическия факултет. Спомням си, че когато бяхме във II курс, преподавателят ни по конституционно право Георги Близнашки ни доведе в парламента и стояхме на балкона в пленарна зала. Беше такава емоция. Казах си: "Боже Господи, Народно събрание!". А сега интонацията е друга - просто "Народно събрание" - и в нея може да се усети разликата.

Тук е място като всеки офис. Хората гледат да си вършат работата. Има от всичко по много.

- Къде се чувствате по-комфортно - в парламента или на предишната ви работа в правителството?

- Не мисля, че трябва да сравнявам комфортността на двете места. Според мен един юрист може да се чувства еднакво добре и в Министерски съвет, и в Меката на законодателството. Затова считам, че и двете са ми безкрайно полезен опит. Не оценявам нещата от гледна точка на спокойствие и душевен комфорт.

- Вие сте едва 25-годишна. Може ли толкова млад човек да се чувстват пълноценно в политиката и да се наложи?



----------------------------------

- Проблемът ми, че навлязох твърде млада в политиката, е следният: казах си, че не искам твърде рано да правя компромиси със собствените си възгледи и идеалите си, ако щете, а се оказа, че политиката е място, където човек трябва да прави компромиси. Това бяха моите опасения и продължават да бъдат.

---------------------------------



А за налагане, не мисля, че може да се говори в момента. Аз все още гледам да се ориентирам, за да разбера къде съм най-силна и мога да бъда най-полезна. Един месец определено поставя началото, но не ми е достатъчен, за да кажа: "Ето тук мога да се реализирам най-добре".

- А стават ли за политици толкова млади хора?

- Мисля, че младите хора бихме създали едно ново поколение политици, където да има феър плей в играта. Аз лично бих се опитала да наложа такива правила, колкото и фантасмагорично да звучи в момента. Важното е да намерим общ език, независимо дали се опитваме да играем в един отбор, или сме в различни. Потенциала за това го имат младите хора, защото те не са преживели Държавна сигурност и досиета и т.н. За мен това е просто сън, далечен спомен. Не знам дали трябва да е така и в политиката, но ми прави впечатление, че в професионалните среди все повече се търсят млади хора. Защо? Ами те са необременените, носят заряда на промяната.

- На вас наложи ли ви се вече да правите компромиси със себе си заради политиката?

- Да, наложи се. Това е проблемът с гласуването с чужди карти. Не бих искала да се спирам обстойно, но според мен това наистина е порочна практика и трябва да се борим с всички сили, за да спрем.

- А защо го правите тогава?

- Вече не го направя. Но това беше един от случаите, когато направих компромис и съжалявам.

- Смятате ли, че политиката е вашето признание и мислите ли за политическа кариера?

- Да не прозвучи много грубо, но твърдо не. Не искам да се занимавам с политика, искам да се реализирам като адвокат.

- Защо? Какво ви разочарова?

- Не става въпрос за разочарование. Всеки знае къде му е силата. Аз съм следвала с огромно желание 5 г. право в СУ "Климент Охридски", имам и странични квалификации, запознала съм се и с други правни системи. Мисля, че там ми е силата. Безкрайно благодаря на Господ за шанса, който ми е дал, да бъда народен представител, и то най-младият в парламента, но го приемам като възможност за обогатяване на опита, който мога да използвам като юрист.

- А защо приехте да ви включат в листите, след като политиката не ви влече? Или констатирахте това, след като станахте депутат?

- Никога не съм се стремяла да ставам политик. Така се стекоха събитията. Естествено всичко е ставало с моето съгласие, аз съм пълнолетен гражданин, мога да взимам решения и да нося последствията от тях. Но не се чувствам комфортно. Всеки има право да разбере къде е добре и къде не е добре.

- Жестоки ли са битките в политиката?



-------------------------------

- В момента гледам на тях все още като страничен наблюдател. Не знам дали бих могла да употребя толкова силна дума, но определено има битки. Това, което на мен не ми харесва е, че те не са с ясни правила. Играе се кой как намери за добре и аз не мога да го приема.

-------------------------------



- Но не можете и да го промените?

- Човек трябва да опита, въпреки че в началото някои неща изглеждат невероятно. Аз например никога не съм могла дори да си представя, че на 25 г. ще бъда народен представител, но съм и не мога да заема пасивна позиция. Трябва да се подготвя, за да реализирам идеите, които имам в главата си.

- Бихте ли се захванала да напишете закон и в коя сфера?

- Да, с удоволствие бих го направила. Факт е, че съм била в Клиниката по трудово право в СУ "Св. Климент Охридски" и затова социалното и трудовото законодателство са сфера, която ми е позната. Но имам поглед също така и върху външната политика на България, защото като стипендиант към Мемориален фонд "Илко Ескенази" на фондация "Св.Св. Кирил и Методий" съм се занимавала предимно с пътя на страната към ЕС. Има две разработки на тема "Структури за въвеждане на хармонизирано законодателство в България" и "Измененията в конституцията на България във връзка с предстоящото й членство в ЕС". Така че и в тази сфера бих могла да намеря какво да направя.

Но да внеса законопроект, който да бъде приет от Народното събрание, за мен ще е гордост.

- В такъв случай, смятате ли, че е правилна позицията на парламента по кризата в Ирак?

- Позицията на България в момента е следната: ние се опитваме да наложим мирно решение на кризата в Ирак. Мисля, че Ирак е склонен да сътрудничи на международната общност, само ако има силен международен натиск върху правителството му. В този смисъл страната ни зае адекватна позиция, за да покаже, че ние сме срещу тероризма и не искаме война на всяка цена, а напротив.

- Но се чуват силни гласове, че твърдата подкрепа за САЩ ни отдалечава от членството в Европейския съюз?

- Не мисля, че става въпрос за твърда подкрепа на САЩ. Ние сме изразили позицията на България, от една страна, като кандидатка за член в ЕС, а от друга - като държава, която е получила покана за НАТО. Не мисля, че сме заели някаква твърда позиция. В решението на парламента се казва, че искаме мир.

- Но чужди престижни издания ни се подиграват, че подкрепяме Америка преди да сме чули какво ще предложи?



---------------------------

- Това са техните интерпретации. В политиката всяка дума би могла да се тълкува от различната камбанария на този, който гледа. Не мисля, че чуждите издания имат основания да твърдят, че подкрепяме САЩ преди да сме чули, какво искат, още по-малко да се подиграват на една суверенна държава, каквато е България.

-----------------------------



- Как гледате на разцеплението във вашата група?

- Има една мисъл, която ми хареса и тя е: "Политиката е конкуренция на идеи". Всеки има право да има идея и да се стреми да я реализира. Въпросът е да прецени в момента, в който я осъществява, на кого помага - на себе си, на избирателите си или на кого.

- Напусналите помагат ли на избирателите си?

- Това, което направиха, си остава за тях. Не бих искала да коментирам действията им. Решили са, направили са го, връщане назад няма. Не бих казала, че ги подкрепям.

- Те твърдят, че още депутати от НДСВ може да ги последват. Вероятно ли е това наистина да се случи?

- Мисля, че те лансират това твърдение, за да оправдаят донякъде изолацията, в която попаднаха. Не смятам, че е възможно още колеги да изпаднат от групата.

- Кой е политикът, от който се възхищавате и бихте искала да се учите?

- Стремя се да нямам пристрастие към определен човек, но се опитвам да събера положителните страни на политиците, които са около мен. Определено нямам нито любим политик, нито политик с маниер на поведение, когото да одобрявам. Всеки има положителните и отрицателните си черти, както е и с мен самата. Но и не твърдя, че съм политик на този етап. Липсва ми опита.

- За какво си мечтаете?

- Не съм се замисляла много отдавна по този въпрос. Просто нямам време за това. Мечтая си да мога да се занимавам с това, което ще ми дава удовлетворение в края на всеки един работен ден, и ще мога да си казвам: "Днес свърших това и това. Доволна съм". Ежедневието ми в момента е много различно и мечтите бягат от главата ми.
1838
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД