:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,258,475
Активни 88
Страници 7,595
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Попътен филм

Калин Донков
Случката е незначителна, но инак - напълно представителна. Обществото вече десетилетия си е забранило да мисли и да споменава за това. Нещо, което нявга бе правило за всеки сносно възпитан гражданин, днес е изчегъртано от кодекса за съжителството на поколенията. Самото му повдигане във всекидневието крие риск от враждебно освиркване. Този казус отдавна е свален от дневния ред. Погребан е. Прежален. Но може би тъкмо това ме изнервя.

На спирката при Раковата болница автобус 280 се опразва. Студентите слизат и нахълтват в метрото. Вътре в самия автобус настъпва стремително пренареждане - останалите в него пътници (и те студенти) чевръсто заемат освободените места. С режисьора М.Т. бяхме подхванали приказка и така изпуснахме началото на епизода. Забелязахме жената, когато вече ни бе отминала и се отдалечаваше към шофьорската кабина. Възрастна, бедно облечена, дори по днешните актуализирани мерки - старица. Вехт шлифер с вид на работна престилка, високи зимни обувки, в ръката старовремска мрежичка с празни бутилки. Ситнеше по пътеката, залиташе от движението, хващаше се отстрани за седалките. Момчета и момичета седяха там, някои от момичетата - в коленете на момчетата. Кълвяха с пръст смартфони и таблети, наместваха слушалки на ушите си - отиваха да се хванат о науката, не виждаха, че старостта минава покрай тях.



Не знаеха, че старостта, когато минава - идва...



Знам, че темата ще досади. Някога това се разискваше често и предизвикваше отегчение. Може би с право. В тогавашната преса бе напълно неуместно да се коментират сериозните проблеми на обществото, вестниците охотно се занимаваха с т.нар. "малка правда": младите не уважават старите, на съвестния гражданин не му приели празните буркани в магазина и т. н. (Това имаше и добра страна: когато в тогавашния печат се появеше нещо остро и критично, наистина значително и важно, то отекваше сред милиони. Изрязваха го, снимаха го на ксерокс, предаваха го от ръка на ръка. Нерядко и властта се задействаше, вземаше някакви "мерки", което може и да беше непредвиден ефект, но радваше душата.) Днес нашата тема предизвиква досада преди още да е повдигната. Вероятно почитта към възрастните е отпаднала като част от едно нелицеприятно минало. Да не припомняме от какви още обременителни правила и традиции се отърсихме пред прага на бъдещето, което кой знае защо се отложи.

Чудя се защо още ме занимава този автобус от Студентския град до Университета. Такива сцени могат да се видят и в трамвая, в метрото. (Честно ще призная, че има и обратни случаи - "старомодни" младежи отстъпват място на възрастни софиянци.) Но все пак автобус 280, пълен с будни, образовани и образоващи се младежи, утрешен цвят на нацията, в известен смисъл е една представителна извадка за утрешния ден на България. За една загрубяла България, в която днешните млади ще бъдат вече възрастни.

Новото време дойде с възгласи против привилегиите, обеща да приключи с тях. Две-три години след това написах, че единствената привилегия, която сме премахнали, е привилегията на старите хора да им отстъпват място в трамвая. (Помня, защото имах неприятности за това.) Но друго искам да кажа - когато тая привилегия ние сме я премахвали, тези момичета и момчета още не са били родени. Дошли са на света, когато тя е вече била отменена. Отменена, че и забравена. И нямат никаква вина.



Ние сме ги от тази привилегия освободили. Или ограбили - както ви се харесва.



В мига, в който осъзнах това, вече бях на крака. И въпреки това М. Т. ме изпревари. Изтича напред, прегърна бабката за рамото и я поведе назад. Настани я ласкаво и някак церемониално. Изправихме се в дъното на автобуса с намерение да си продължим разговора. Нищо не излезе. Наблюдавах кое от момичетата ще скокне от скута на приятеля си и ще заеме второто опразнено място. Никое не скокна.

Проговорихме си чак на спирката. "Да намери човек пари и да врътне една късометражка - размечта се режисьорът - без текст, без нравоучение, само хубаво да се разработи: кой как се разсейва, кой как си бърка в носа, как се скатава и се разграничава." И продължи: да се пусне на каданс, забавено, разложено на детайли, да гледа българина, да гледа живота си, себе си, хала си...

Посъветвах го да не се увлича. Българинът не иска да гледа живота си, нито себе си. Той копнее за нещо... различно. Това добро ли е или лошо? Кой да ти каже...

 "Момчета и момичета седяха там, някои от момичетата - в коленете на момчетата. Кълвяха с пръст смартфони и таблети, наместваха слушалки на ушите си - отиваха да се хванат о науката, не виждаха, че старостта минава покрай тях. Не знаеха, че старостта, когато минава - идва... "
23
5731
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
23
 Видими 
02 Юни 2016 19:57
02 Юни 2016 20:47
Готино.
02 Юни 2016 21:01
Трябва да призная че на мен редовно ми отстъпват място. Чак ми става неудобно - толкова ли зле изглеждам!
02 Юни 2016 21:30
Вече го споменавах тези дни тук:

- Неписаният Договор за съжителстване на различни хора, основан на определени традиции, възпитание, морални и етични норми, е вече невалиден! Този негласен Договор създаваше рамката в която обществото, социума можеше да функционира. След както и държавата неглижира и загърбва все повече свойте задължения - самата тя "приватизирана" от хищници, негодници, бандити, мафиоти и други от утайката на "публиката" - то тогава отпадат устойте, темелите за съществуванието на този неписан кодекс.

Властта на парите не се нуждае от сантиментите и от основите на миналото. На запад и зад океана казват: - Да си спасим задниците! Но на изток възклицанието все още е друго:

- Да си спасим Душите! - но колко ли са останали с Души?
03 Юни 2016 00:31
Поздравления за текста, г-н Донков!
Дано повече души да са се опазили сред нас.
03 Юни 2016 01:02
Г-н Донков Темата само изглежда дребна и тривиална, но не е, не е...
03 Юни 2016 01:29
Г-н Донков ето ви теми за писане:
- как в ония времена-автобуси сядаха на душите ви
- как в ония времена-автобуси предните седалки бяха само за АБПФК
- как в ония времена-автобуси маршрута го определяше диспечера -политбюро
- как в ония времена-автобуси вратите за навън се отваряха само за избрани пътници
- как в ония времена-автобуси имаше колкото пътници толова и кондуктори-проверяващи
- как в ония времена-автобуси животът на пътника не струваше и стотинка
- как в ония времена-автобуси баш-шофьорът възкликна на крайната спирка: Тоз Автобус е едно мепесе-недоносче !!!
Ако Ви е интересно !
03 Юни 2016 05:16
Майсторе,
03 Юни 2016 09:07
За автора -
За Eisblock -

Безсърдечието и безразличието пред белите коси на нашите ограбени и унизени родители, баби и дядовци е точно отражение на гнусното общество, което ни спретнаха само за 27 г. ония "горе", с нашето незсъзнателно или умишлено съдействие ... Винаги си спомням една реплика от "Човекоядката" на Иван Радоев, когато един от възрастните хора в старческия дом се обръща към младата, атрактивна, но доста безпардонна мед. сестра: "Ние сме вашето бъдеще"... Общество, което малтретира възрастните си хора, е обречено на разпад и разскапване...

(почти ) всичко тръгва от семейството, от "първите 7 години". После идва моделирането в училището, евентуално университета, работата. След което сладките малки деца се превръщат в големи и кръвожадни вълци ! Тъжно ...
03 Юни 2016 09:57
Може да има и такива случаи, но по принцип на възрастните се отстъпва място. Поне от моите наблюдения е така.
Понеже и аз съм си изградил рефлекс от млади години и аз ставам, макар че не съм вече млад.
Сега един виц:
Двама пенсионери разговарят и единият казва за друг свой набор:
- Онзи ден Пешо заговорил едно момиче в трамвая, а тя му отстъпила място и той го преживява много тежко...
03 Юни 2016 10:16
"...старостта, когато минава - идва... "

03 Юни 2016 10:27

Каймака на сегашното общество идва от утайката му.
03 Юни 2016 10:37
Чудесно днес!
А почитта към стария човек, бременната жена, малкото дете /по-слабия, който има нужда от рамо/ се възпитава вкъщи. Мама и тате са тези, които те учат да забелязваш грижите на ближния, но само когато и те забелязват ближния. Лесно е да се оправдаем с общественото устройство, ама не е правилно - от дома тръгва тази привилегия.
03 Юни 2016 11:12
Според мен места се отстъпват, но уважение към възрастните няма. Това е защото таз държава всеки 40-50 г изведнаж решава че не върви накъдето трябва и прави рязък завой. Възрастните стават антики, които не са в час и всичко започва сега. В резултат- много добри практики отпреди 25г се забравят- младите не питат, и всеки 10-15г откриваме топлата вода и велосипеда наново, или някой добър чичко идва да ни обясни принципа, и разни младоци се радват че са първите, които са чували за него.
03 Юни 2016 13:12
В подкрепа на Татяна :
Наскоро в млада компания споделих, че наскоро съм се пенсионирал като програмист и че съм работил това от 1975 до края на миналата година.
Реакцията :
- Ай стига бе, много сте виждали вие тогава компютри !...
Е, светът не започва от днес, но разбираш това след много, много утре...
03 Юни 2016 15:30
Аз пък - все още отстъпвам място в тролея и метрото. Голям майтап пада понякога. Един набор ми вика: благодаря, момче! Както би казал шопът: Моем - отстъпвам. Засега.
03 Юни 2016 16:34
Рики
03 Юни 2016 17:00
Според мен места се отстъпват, но уважение към възрастните няма.

Има обаче и друг момент: постоянно недоволни и дуднещи възрастни, които непрекъснато поучават деца, внуци или когото там хванат за слушател.
Много, ама много се пазя да не започна да досаждам на децата си с безполезни съвети.
03 Юни 2016 17:27
Има обаче и друг момент: постоянно недоволни и дуднещи възрастни, които непрекъснато поучават деца, внуци или когото там хванат за слушател.

За съжаление си прав.

Но аз ще разкажа една друга история.
Вървим двамата с Благоверната по тесен тротоар из центъра на голям нашенски град. Вали, не много силно. Забелязваме идваща срещу нас дребна възрастна женица, която спира и застава на края на тротоара. Недоумявам, но продължаваме да вървим. Стигаме до нея, разминаваме се и тя продължава пътя си. И тогава ме осенява прозрението - жената е много ниска, може би не повече от 1,50 и чадърът, който държи е на нивото на очите ни. И тя учтиво е изчакала да отминем, за да не ни закачи с него.

Изчезваща учтивост и възпитание ....
03 Юни 2016 23:56
(почти ) всичко тръгва от семейството, от "първите 7 години". После идва моделирането в училището, евентуално университета, работата. След което сладките малки деца се превръщат в големи и кръвожадни вълци !

Преди всичко тръгваше от семейството - родителите , баба , дядо ... Сега тръгва от телевизора , компютъра(интернет) , улицата ! Първите 7 години .
Родителите са по 12 часа на работа или в чужбина , дядо и баба работят , докато умрат.....
На много места детските градини са едно безхаберно пропиляване на времето на децата , вместо да ги научат и възпитат .
От там нататък - АКО попаднеш на Учител с главно У , АКО попаднеш на Преподавател с главно П , на колектив ... Много "АКО"-та ...
04 Юни 2016 00:01
Преподавател с главно П
аз на това му казвам даскал /с главно д, ама тука главни букви не потребявам по принцип. ма да знаеш, че "д" е главно/
04 Юни 2016 05:41
>>><<
Ннндаде, но има и един мааалко неизяснен момент...Все ми се чини, че много от младите биха скокнали и отстъпили място, но СЕГА вече ги е срам да показват човещина. Срамуват се от другите връстници, срамуват се и от себе си. Такова е времето, което ги учи...Мисля, че и дори се намразват вътрешно, но не е за дълго. В края на краищата, стоят си и тръпнат да видят, кога и как ще се размине ситуацията... На мен ми стана чак обидно, когато в метрото младо хубаво маце ми отстъпи място...а аз си правех статични упражнения на дръжките... обаче, както казва бачо ни...идва...
04 Юни 2016 05:49
>>><<<
Бачо, добре че се сетих, нямаше ли някое момче да седи на колената на момиче? - хей така, в борба за равенство на половете...?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД