:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 400,700,735
Активни 64
Страници 1,891
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Да се търси пазарна възвръщаемост от културата е късогледо и подло

Поетите редактори Иван Сухиванов и Росен Друмев разказват за тегобата да издаваш литературна периодика
Иван Сухиванов
---

Росен Друмев (р. 1958 г.) и Иван Сухиванов (р.1961 г.) са български поети и литератори, автори на книги, носители на редица литературни награди за творчеството си. Заедно с Георги Ингилизов са редактори на литературното списание "Море", издавано от община Бургас. Списанието бе представено наскоро в клуб "Перото" в София, а Друмев и Сухиванов разказаха откровено за екзотичното вече занимание да издаваш литературна периодика у нас.

----

- Т. нар. "литературна периодика" от нещо важно и значимо през тоталитарния период в епохата на прехода се превърна в нещо като наритвано отвсякъде сираче. Това лошо ли е, или донякъде закономерно?

Сухиванов: - Литературната периодика създава чувството за съмишленичество. Днес тя е изгубила оная санкционираща сила, вече не е хонорувана, нейната функция е по-скоро да създава усещането у авторите, че все пак ги четат. Не на последно място е фактът, че в литературната периодика българският език все още се намира в добро състояние, доста различно от идиотизирания и осакатен език в повечето медии, в рекламния бизнес, дори в образователните институции.

Друмев: Проблемите идват най-вече от нравствения упадък в периода на така наречения преход, от принизената, унищожавана културност, като това касае както държавата и управлението й, така и цялостното състояние на нацията.

- А какви са предизвикателствата да издаваш национално списание за литература с регионално финансиране и в провинцията?

Друмев: Мисля, че в страна като България, която и като територия, и като брой на населението е по-малка от световни градове, би трябвало всяко издание да се разглежда като национално. Стремежът е "Море" да е отворено за автори от цялата страна, разбира се - качествени автори. А за финансирането можем да сме благодарни засега единствено на бургаската община.

Сухиванов: Ако зад финансирането на списанието стои кмет като бургаския, проблеми няма... А да се прави национално значимо издание за литература, е необходимо преди всичко вкус, както казва големият полски поет Збигнев Херберт... И, разбира се, стратегия и умение да се прикоткват добри автори и преводачи.

- Къде остава тогава пазарът?

Сухиванов: Пазарът няма ум, няма и усет за национални приоритети, така че добрата воля е решаваща. Освен това пазарът е твърде тесен, особено за културни продукти. Да се търси възвръщаемост от културата у нас е твърде късогледо и дори подло отношение към нея. Не че няма и такъв момент, но той не трябва да е водещ. Преди няколко години група бургаски общински съветници, "патриоти", се опитаха да закрият списанието с такъв сметкаджийски мотив. По този повод бих цитирал един консервативен философ, че: " не вярваме в колективната мъдрост на базата на индивидуалното невежество"...

Друмев: - За да има истински книжен пазар, трябва да има книгоразпространение, което да обхваща цялата страна. А такова няма.

- "Море" излизаше и преди 89-ата, тогава още Христо Фотев беше редактор... Наистина ли е било толкова лесно тогава, та помним този период като несекващо бохемство, или и тогава е имало трудности, но от друг характер?

Друмев: Към този въпрос трябва да се внесе едно уточнение. До промените през 89-а Христо Фотев не е бил главен редактор на алманах "Море". До това време гл. редактор беше Недялко Йорданов със заместници през годините - Славчо Чернишев и Илия Буржев. През този период редакционният екип на изданието е доста голям по брой - до 10 - 15 човека; редактори, отговорен секретар, технически секретар, художник и др. След 89-а, вече под главното редакторство на Христо Фотев екипът беше доста намален. В този период заместници на Христо бяха Николай Искъров, а впоследствие - Янаки Петров. Трябва да изтъкнем голямата заслуга на Янаки, който за жалост вече не е сред нас, изданието да се демократизира и отвори за много млади автори, които не бяха срещали подкрепа преди това...По решение на Общинския съвет (тогава) алманах "Море" престана да съществува като литературно издание. Продължи да излиза някакво маринистично списание, с една-две литературни странички, но не с цялостен литературен облик и с друг редакционен екип.

Сухиванов: Преди 89-а имаше цензура, с която сп."Море" се е съобразявало или заобикаляло по някакъв начин може би защото е далече от центъра или поради по-свободолюбивия дух на някои от редакторите. За сметка на това са нямали финансови проблеми. Георги Марков в "Задочни репортажи" твърди, че в Източна Европа единствено у нас научно-творческата интелигенция е била купена от Живков - чрез системата на синекурите и други битови блага, чрез които властта е контролира творците. Може би и това е причината за неслучил се преход у нас към гражданско общество.

- Във всеки български град, включително София, т. нар. "литературно общество" мина през периоди на разслоение и конфликти, на разпад и капсулиране. Дори на обединение някъде. В Бургас как беше? Как е сега?

Друмев: И в Бургас през този период се премина през всичко - конфликти, разделение, раздробяване на по-малки групи, някои от които наричащи себе си дружества. Не е било по-различно от София или където и да е другаде в страната. За това си има обясними причини.

Сухиванов: Както и навсякъде у нас. "Литературните общества", писателските групи, филиалите на комунистическия СБП бяха форми на контрол при тоталитарната власт. Това създаваше стерилна среда, затова в края на перестройката се появиха и творби на тема как писателите са принудени да служат на фалша. След 1989 г. разцеплението беше по политическа линия, а оттам и естетическа, доколкото тези сфери могат да бъдат отделени. Механичното обединение на писатели е безсмислено, може би трябва да се върви в тази посока към синдикални форми.

- Какви компромиси ви се налага да правите и какви не бихте си позволили?

Сухиванов: Не бихме си позволили компромиси с качеството на текстовете. Иначе винаги може да се направи лека отстъпка на авторите от региона, които понякога напират като изоглавени, понеже, видите ли, това е "бургаско издание", да се направят отстъпки по отношение на дебютиращи автори, които обаче са перспективни. В битов план "компромисите" са за сметка на близките ни, понеже заплатите на литературните редактори са по-ниски от тия на последната чистачка в общината.

- Кое тогава ви мотивира за тази нископлатена и лесно създаваща врагове дейност?

Друмев: Мотивира ме това, че след толкова години имам възможността да правя нещо, което е част от същността ми като човек. И ми е приятно да го правя. А врагове и противници съм имал и преди тази работа, така че това не ме притеснява.

Сухиванов: Любовта към литературата, грижата за българския език... Идеализмът понякога няма нужда от мотивация, той е като лудостта.

- Как виждате бъдещето на "Море"? А на литературните издания у нас? Като сайтове? Като бутикови издания за редки ценители? Или е възможно възраждане и връщане към миналите високи тиражи?

Друмев: Връщане към миналото не е възможно, както и възраждане на високите тиражи. Бутикови издания ще се появяват, но това надали ще стане масова практика. Но електронните литературни сайтове в близко бъдеще не биха могли да заместят книжното тяло, както и удоволствието да четеш страница по страница.

Сухиванов: Високите тиражи ми се струват невъзможни в една литература като нашата, която все пак е елитарна в някакъв смисъл.



Снимки: Личен архив
Росен Друмев
 Росен Друмев
6
1423
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
18 Юни 2016 07:26
Пазарът няма ум, няма и усет за национални приоритети, така че добрата воля е решаваща. Освен това пазарът е твърде тесен, особено за културни продукти. Да се търси възвръщаемост от културата у нас е твърде късогледо и дори подло отношение към нея


Дерзайте, момчета!
18 Юни 2016 09:07
Георги Марков в "Задочни репортажи" твърди, че в Източна Европа единствено у нас научно-творческата интелигенция е била купена от Живков - чрез системата на синекурите и други битови блага, чрез които властта е контролира творците. Може би и това е причината за неслучил се преход у нас към гражданско общество.

Може би е време да преосмислим това клише. Историята е пълна с примери на ужасни диктатори (монарси и пр.) по времето на които културата процъфтява. А и Живков беше упълномощил Георги Йорданов да се занимава с тези неща - човек за когото съм чувал че е с качества.

Щом "да се търси пазарна възвръщаемост от културата е късогледо и подло", въпросът за отпусканите средства ще се решава субективно - от властниците в дадения момент. Няма как иначе. Георги Йорданов лошо се е справил - дано сегашните мутри се справят по-добре.
18 Юни 2016 14:29
Манрко да не е на почивка, че не се е произнесъл?
18 Юни 2016 19:27
Може би е време да преосмислим това клише.


Например, като начало, да осмислим кога се появява думата меценат. Да споменем набързо Леонардо и Гьоте примерно. Списъкът от епохи, тирани и покровителствани от тях гении ще се окааже изненадващо дълъг за горецитиращите Г. Марков редактори. На Г. Марков обаче са му плащали за горецитираното. Неговите си "меценати".
Енвер Ходжа в Албания "купуваше" интелектуалците (тамошните) доста по-елегантно - пращаше ги по чужбините я да учат, я да работят навън, просто да си живеят в Париж, да речем, и да не му се пречкат в краката.
19 Юни 2016 10:14
Да се търси пазарна възвръщаемост от културата е късогледо и подло


Плачете неразбрали - най-великите творчески гении са създавали култура за пари и по поръчка. Леонардо да Винчи, Микеланджело, Александър Дюма, Стивън Спилбърг и милиони други автори. творчеството, както и всяко друго поприще е свързано с реализация на готовият ти продукт. В съвремието са създадени и всички законови гаранции, че авторът може да се издържа от сътвореното от него за значително дълго време (нарича се авторски права). Явно обаче некои клтуртрегери искат като „едно врем“ - бачкаш или не заплатата си върви и понеже си много „културен“ винаги имаш запазено място на някоя богата маса на некой отговорен партиен другар.
ГНЪС-но
19 Юни 2016 10:27
Плачете неразбрали - най-великите творчески гении са създавали култура за пари и по поръчка.

Това не отменя истината, че е късогледо.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД