:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 390,802,539
Активни 128
Страници 29,767
За един ден 1,302,066
ПРОСВЕТА

Въпреки скандалите Кунева пришпорва научната европрограма

Учените се притесняват, че създаването на центрове за върхови постижения ще оголи съществуващите научни институции у нас
Снимка: АРХИВ "СЕГА"
Учени се опасяват, че и тези пари ще отидат за псевдонаука заради областите, които са определени като приоритетни - напр. носии и кисело мляко.
Преди седмица просветното министерство обеща в оставащите 3 месеца до края на годината отворените и планирани за стартиране процедури по оперативната програма "Наука и образование" да стигнат зашеметяваща стойност от 778 млн. лв., или близо 57% от бюджета на програмата. Заявката звучи твърде амбициозно, като се има предвид, че за година и половина, откакто е стартирала тя, са договорени средства за 275 млн. лв., или едва 21% от бюджета й. Трябва да се има предвид и че заради огромните интереси скандалите около "Наука и образование" вървят един след друг. Заради най-апетитната част - 350-те млн. лв. за наука - например си отидоха двама заместник-министри. Последва скандалът с фирмите фантоми, които направиха безуспешен опит да вземат милион и половина за идентични проекти, с които да интегрират ромски деца в райони, където роми почти няма. Не се мина и без спиране на възмутителна обществена поръчка за реклама на различни дейности по програмата с плажни кърпи и запалки, за да се стигне до предупреждения на водещи учени, че парите може да се раздадат не за върхови научни проекти, а за кисело мляко и носии.

На този фон как управляваното от Меглена Кунева ведомство смята да договори усвояването на над 500 млн. лв. само за 3 месеца? Кой и за какво ще има право на финансиране? По какви правила ще се раздадат милионите за наука? Как ще се кандидатства и с какви проекти? МОН организира специален семинар, на който се опита да отговори на многобройните въпросителни около стартиралите и предстоящи процедури по програмата, състояща се от 3 оси - научни изследвания (560 млн. лв.), образование и учене през целия живот (505 млн. лв.) и образователна среда за активно социално приобщаване (252 млн. лв.).



НАУКА



Най-примамлива е първата научна ос, по която у нас трябва се изградят 4 центъра за върхови постижения за общо 200 млн. лв. и 8 центъра за компетентност за общо 150 млн. лв. След серия забавяния кандидатстването за тях вече е в ход. МОН най-накрая пусна насоките за кандидатстване през август т.г., като удължи от 2 на 5 месеца крайния срок, до който могат да се подават проекти - 23 януари 2017 г. Критериите за кандидатстване обаче принудиха известни учени да надигнат публично глас - че областите не са добре избрани, че вместо върхови научни постижения ще се финансира "висока" наука за народни носии, кисело мляко, стени за катерене и пр., както и че ползата от създаването на няколко "изкуствени образувания" в институтите и университетите ще е съмнителна.

От МОН обаче отхвърлят всички критики. "Решително възразявам опасенията на някои учени да се превръщат в основни послания на оперативната програма. Възприемам ги като знак за внимание, но не и като печат", категорична бе министър Кунева. Тя посочи, че 4-те области, в които ще се изграждат въпросните центрове - мехатроника, информационни технологии, индустрия за здравословен живот и нови технологии в креативните и рекреативните индустрии, са избрани от предния министерски екип и нейна задача е да ги защитава. По думите й проектите ще минат на двойна проверка - у нас и в Брюксел, а МОН ще вземе всички мерки срещу попадане на парите в неподходящи ръце. Зам.-министър Иван Димов изрази учудване от атаките на учените, тъй като съществували редица защитни механизми - ще се проверяват компетентността на кандидатстващите, научният им принос, очакваните резултати и куп други детайли. Ресорният зам.-министър Красимир Киряков пък коментира, че от проектите, ориентирани към еко или селски туризъм, задължително ще се изисква да имат силен компонент наука, т.е. да обосноват сериозно научната си дейност, за да бъдат одобрени.



Сами или с партньори?



Дискусионен бе и въпросът сами ли трябва да кандидатстват научните организации и какво ще е участието на бизнеса в новите центрове. Тук насоките указват, че кандидати могат да са научно-изследователски институти - институти или специализирани академични звена на БАН и ССА, висши училища или техни основни звена, както и БАН и ССА. Те могат да кандидатстват като водеща организация в обединение с други частни научни организации, юридически лица с нестопанска цел, клъстери и др. Предполага се, че партньорът ще донесе по-голям шанс за спечелване на проекта. Тук обаче възниква въпросът как да бъде привлечен сериозният бизнес, който вече заяви, че няма голям интерес от проектите. От МОН обясниха, че са разглеждали варианта компаниите да съфинансират половината от стойността на проектите (за да не бъдат санкционирани за получаване на държавни помощи), но са избрали другата възможност - да участват без да дават пари, но и без да получават. Т.е. работодателите биха могли да се включат като асоциирани партньори като предоставят терен за провеждане на научни изследвания, участват в подготовката на проекта в област, в която имат интерес, в провеждането на научни изследвания или др., като накрая имат право да ползват не повече от 20% от научната инфраструктура за стопански цели. Предстои да видим какъв ще е интересът към тази мярка при така зададени условия.



Ще напускат ли работата си учените?



Ключов за ползата от новите центрове е и въпросът дали учените, които се включат в тях, трябва да напуснат настоящата си работа, за да започнат дейност в новите институции. От една страна, опасението е, че това би довело до оголване откъм учени на сегашните научни институти, от друга - съмнително е колко водещи учени ще напуснат местата си, за да се впуснат в неколкогодишно приключение с новите центрове. А и практиката на Запад е да не се създават нови центрове с нови работещи в тях, а просто да се укрепва капацитетът на съществуващите. Тук зам.-министър Киряков коментира, че не е задължително учените да напускат работните си места, те просто ще продължат да работят към лабораторията, която, примерно, стане част от центъра за върхови постижения. Шефът на "Структурни фондове" Цветана Герджикова обаче признава, че първо трябва да се посъветват с юристи дали участниците в новите центрове трябва да сключват нови трудови договори. По думите й новите центрове за върхови постижения трябва да са самостоятелни звена със своя инфраструктура, оборудване и персонал. Т.е. предполага се, че участниците следва да напуснат работното си място, за да отидат на друго. Впрочем, и Киряков признава, че е въпрос на личен избор къде ще предпочете да работи даден учен.



ОБРАЗОВАНИЕ И УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ



По втората ос на "Наука и образование" в момента се изпълняват 5 проекта за 213 млн. лв. Четири от тях се изпълняват от МОН - система за кариерно ориентиране в училищното образование - 7.5 млн. лв., студентски практики, (фаза 1) - 37 млн. лв., студентски стипендии (фаза 1) - 26 млн. лв. и усъвършенстване на рейтинга на университетите - 3 млн. лв. Най-мащабен е проектът "Твоят час" за 140 млн. лв., по който всички училища у нас трябва да получат средства (средно по 24 хил. лв. на училище) за извънкласни дейности по интереси или за допълнително обучение по предмети, по които учениците срещат затруднения. Тук проблемът е, че срокът за регистрация на училищата и на външните организации, които ще предлагат въпросните образователни услуги, е твърде кратък - до 7 октомври. През август т.г. бе стартирана и процедурата за подкрепа на докторанти, постдокторанти и млади учени за 6 млн. лв.



ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА ЗА АКТИВНО СОЦИАЛНО ПРИОБЩАВАНЕ



По тази ос се изпълняват 4 проекта, като по тях са договорени 68 млн. лв. (при общо заложени за усвояване 281 млн. лв.) - ограмотяване на възрастни - близо 25 млн. лв., подкрепа за равен достъп и личностно развитие - 17.5 млн. лв., както и двете добили известност като "ромски" процедури, заради които 3 фирми фантоми бяха отстранени от конкурсите - подкрепа за предучилищно възпитание на деца в неравностойно положение (договорени 16 млн. лв.) и образователна интеграция на ученици от етническите малцинства (9.7 млн. лв.).



СКОРО

В момента МОН подготвя насоки за кандидатстване по още 4 процедури на обща стойност 23 млн. лв., които трябва да бъдат обявени до края на 2016 г. - система за осигуряване на качество в професионалното образование, въвеждане на дуална система за обучение, развитие на системата за кариерно развитие на студентите и усъвършенстване на националната система за валидиране, все процедури, по които бенефициент е именно Министерството на образованието.
СНИМКА: БГНЕС
Просветният министър Меглена Кунева взе на ръчно управление научната програма заради скандалите, с които тръгна усвояването на средствата.
31
2587
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
31
 Видими 
18 Септември 2016 20:16
Оня ден четох за някакво изследване, верно, беше в САЩ, а не в ЕС, което опровергало мита, че ако храната падне и я вдигнеш след по-малко от пет секунди, тя си е чиста. Та хората бяха изследвали, експериментирали и установили, че не е чиста. Имаше подробни анализи, бяха открили, че ако храната е суха, остава по-чиста, отколкото ако е мазна, желирана или сиропирана, че ако падне на пода вкъщи, е по-чиста, отколкото ако падне на тротоара. И много други неща бяха изследвали и установили, ама не ги помна всичките.
18 Септември 2016 21:49
Баш ме боли.... като как селските натуристи ще я прават науката? Ще си мерат длъбочината на Искаро и височинята на Витоша, невям? Щото е рекано дека от Витош-а по-високо нема и от Искар-о по-длибоко нема, ама пък може да искокне некой линк с египетските йероглифи или кухата планета на НБУ или на друго некое НПО.
18 Септември 2016 22:11
Креативни и рекреативни технологии....тъпня до тъпнята...
Поредните похарчени на вятъра пари....
Много е интересно какви ще са критериите за внедряване на нАучните достижения. Ако е само публикации всичко е тип топ...дума дупка не прави...
При сериозни критерии нашите учЕни са взели дали...не става само с лъскане бюрата и проучвания в гугъъл....
А пък и експериментална база е от 80те...с някой и друг компютър допълнително.
Ние нямаме нужда от фундаментални изследвания, а от научно-приложни....но воя от банаджиите ще е страшен и по тази причина тав ще потънат милиони за тъпотии.
18 Септември 2016 22:19
у нас трябва се изградят 4 центъра за върхови постижения за общо 200 млн. лв.

Това би имало смисъл само ако върховата наука вече е налична - чрез центровете ще се постигне компактност, по-добро управление и т.н. Ако обаче ще се чака върховата наука да се роди в новите центрове, то идеята е чисто мафиотска - някой се облизва за тези 200 млн. лв.
19 Септември 2016 00:53
Общо, вече имаме (поне в София) научната инфраструктура, макар и доста разпиляна и отново постепенно остаряваща (от кога не беше имало сесия на фонда "Научни изследвания"?), но пък след години в дъното на приоритетите, има катастрофален глад за кадри. От 12 години съм в областта и положението е трагично.
Да добава, че общата ни инфраструктура, ако се събере на едно място, е по-малка от тази на единичен Макс Планк институт в Германия или университетски факултет във Франция. Въпреки това, научната продукция, ако се съотнесе към инвестиран лев/евро, излиза по-голяма в пъти.

Materius, хич не си прав - за приложни изследвания трябва наукоемко производство. Последно кога тук видя такова, па макар и не реално съществуващо, а поне като реална политическа програма за осъществяването му? Конкретен отговор, моля.
19 Септември 2016 01:09
Също, Кунева да си припомни как затвори предприсъединителната глава "наука" без ни едно евро за България.
Сега това... нещо е министър на науката и образованието. Думи не ми стигат.
Тая женица трябва сигурно да умре на настоящия си пост от преумора и безкраен алтруизъм, за да изкупи каквото стори, но не съм съдник, не знам дали точно така трябва да стане.
19 Септември 2016 01:26
Един проект на ФНИ се финансира са 120 хил. Тази сума трябва да покрие заплащането на целия екип за няколко години, оборудване, изобщо всичко.
С тези 700 милиона можеше да се финансират около 6000 такива научни проекта. Представете си само, колко много проекти са това.
Тези центрове са пари на вятъра и инкубатор за корупция. Жалко за усилията и надеждите по тази програма.
19 Септември 2016 07:08
Генетик...като се започне от лека промишленост, преработка на селско-стопански продукти, машиностроене, приборостроене, химическа промишленост, строителство, добив на суровини и тн...това, че към момента част от тези сектори /с някои изключения / са на много ниско ниво е отделен въпрос.
А я ти ми кажи какви са конкретните ползи от развитие на фундаментални изследвания....освен за ръководителите на екипите, които ги правят...и то при положение, че няма никакво внедряване...статии и публикации...от пусто в празно.
Да се прави фундаментална наука е излишен лукс за бедна страна като нашата.
19 Септември 2016 09:44
4 центъра за върхови постижения

Тези центрове са пари на вятъра и инкубатор за корупция. Жалко за усилията и надеждите по тази програма.


На всички вече е ясна структурата - избрани са координаторите, избрани са кои звена ще участват, избрани са кой печели проектите. Големият проблем е една глупава наредба какво е "наука" - избраха се едни "науко-метрични" показатели дето няма кой да ги покрие от предварително определените "правилни" учЕни. Например, един от центровете е за компютърни науки, ама някои май не са мислили, че фундаментални изследвания в тази област тук не се правят, защото никой тук не създава нови класов компютри, никой не създава и не продава нови видове операционни системи, а и никой не участва в международните групи за създаване на различните стандарти. Създават се приложения, я това е извън обсега на "науката" (както някой вече писа по темата, БАН няма да допусне приложните аспекти, а ще иска само наука).

Много е интересно какви ще са критериите за внедряване на нАучните достижения. Ако е само публикации всичко е тип топ...дума дупка не прави...


Те това е проблемът на програмата - според изискванията се налага колективът да съсдаде след завършване на изследването фирма, която да разработи и започва да продава продукт, базиран на направеното научно откритие. И този продукт трябва да се продава 5 (пет) години след приключване на договора по програмата - в края на този срок ще се прави преглед на проекта и ако не са реализирани обещаните постъпления от новия продукт - ами ще се връщат парите (както се прави в ЕК по финансираните от нея проекти с задължително внедряване в производство).
Проблемът е не само в необходимостта от внедряване, а във факта, че колективът ще си финансира това действие сам, т.е. парите програмата са само за изследването, а създаването на производството трябва да е за сметка на групата. Затова е добре да има и фирми, които след това ще финансират. За запознатите с тази схема е ясно, че така държавата плаща научниет изследвания на фирмите, защото ако те финансират създаването на продукта, то той е тяхна собственост. Наистина много стара схема и затова в ЕК има специално изискване участващите фирми предварително да декларират, че няма да претендират за собственост върху разработката. При нас, естествено, го няма.

А я ти ми кажи какви са конкретните ползи от развитие на фундаментални изследвания


Зависи какво се разбира под "фундаментална" наука. Че има нужда - има. Че имаме какво да направиме в България и това да ни е полезно - имаме.
Пример от компютърната област - разработката на Скайп е била тежка научна задача, което след това е намерила приложение. И е направена от малка група хора.
Пример от храните - производството на нови видове храни за космоса си е научно изследване на 1 етап и едва след това може да се говори за реализация на продукта. И го правеше малка група докато ръководството на БАН не ги изхвърли заради "бизнеса им".
Пример от медицината - за много области западните машинки са безумно скъпи, а и не винаги ни ги продават. Създаването на годни заместители е преди всичко наука, а след това реализация - много от принципите на работа със смяната на компонентите вече не могат да се реализират.
Пример химия - ами една от най-сериозните посоки на изследване е как да се използват отработените газове от централите за производство на различни химикали и пласмаси. В световен мащаб има "война" кой ще закупи правото да използва газовете от комините на централите преди очистването. При нас е същото като фирми финансират създаването на технологии за дълбочинно извлизане на какво ли не от тези газове.

Преди няколко години Комисарят по науката в ЕК на една среща, свързана с новите правила на Програма 2020 беше казал, че "... фундаментални изследвания, които в петгодишен период не могат да намерят частен инвеститор явно са ненужни в този момент. Явно е, че има една малка част от тези изследвания, които се налага да бъдат целенасочено финансирани, то това е по-малко от 3 % от цялата сума за научните програми на ЕК." При нас сега това е 100 % от финансирането, давано от правителството. Или ние сме научни гении, или сме гениални остапбендеровци. За съжалени май е второто.





19 Септември 2016 09:47
Materius, не е ли време този стар спор да се прекрати вече, че ми е писнало да ограмотявам доморасли всезнайковци.
Като за понеделник сутрин, ето няколко мисли :
1. Фундаменталната наука е принос към цялото човечество и все някога си намира приложение. Мисленето на мотикаря, който отвъд браздата не вижда, не е приложимо в тази област. Не се напъвай
2. Правенето на наука не е само да вадиш сирене и хляб от торбата - основна потребност на човешкото същество е да знае какво става около/с него.
3. Добрите учени са по-добри преподаватели - дават опита си на следващите. Някой от тях ще намери приложението от т.1. Или искаш в България само обслужващ персонал да има?
4. Мисленето "отвъд стомаха" е издигнало маймуната в човек. Логиката "да не го правим щот сме бедни и гладни" връща тази еволюция назад.
19 Септември 2016 10:24
Да се прави фундаментална наука е излишен лукс за бедна страна като нашата.

Да се направи една страна, като нашата, бедна, докара фундаментално излишен лукс за ня#кои.
19 Септември 2016 10:38
Както във всички останали области, нито еврофондовете, нито парите от бюджета са от полза за някого в България, защото се финансират само области и проекти, в които са възможни далавери и заслугата е изцяло на правителството.
19 Септември 2016 10:56
Materius, не е ли време този стар спор да се прекрати вече, че ми е писнало да ограмотявам доморасли всезнайковци.
Като за понеделник сутрин, ето няколко мисли :
1. Фундаменталната наука е принос към цялото човечество и все някога си намира приложение. Мисленето на мотикаря, който отвъд браздата не вижда, не е приложимо в тази област. Не се напъвай
...
3. Добрите учени са по-добри преподаватели - дават опита си на следващите. Някой от тях ще намери приложението от т.1. Или искаш в България само обслужващ персонал да има?


Явно въобще не ти е ясна целта на развитието на фундаменталната наука (всъщност целите са 2). Обикаляш около основната цел и насмалко да я формулираш в т.3, ама не, пак се отплесваш в обиди. Иначе имаш голямо желание да "ограмотяваш" народа. И така ето ги 2-те цели (нестепенувани по важност):

  1. Фундаментална наука се прави заради самия неин прогрес / развитие. Практическо приложение може и никога да не бъде намерено, но то дори не е задължително търсено. Голяма част от фундаменталните открития са плод на случайността. Често пъти търсиш едно — откриваш друго, но такъв е животът.
  2. Фундаментална наука се прави, за да се предаде знанието напред във времето (да се обучат младите учени). Нашата преходност трябва да бъде преодоляна и да се осигури непреходност на науката.


Да бе разкрил тази важна цел на фундаменталната наука, а именно — образователната, на своя обект. Може би няма да е излишно споменаването на факта, че фундаменталната наука е база на научно-приложната. И ако искаш да развиваш приложна наука, то трябва да си осигуриш базата.
19 Септември 2016 11:07
Добрите учени са по-добри преподаватели - дават опита си на следващите.


С другите неща съм съгласен, но това е една голяма измама, прокарвана със столетия в университетските среди !

Преподаването и научните изследвания са много, ама много различни дейности. Най-малкото, защото при преподаването ти започваш да обясняваш нещо на хора, които сега тръгват по пътя. И те, обучаемите, трябва да те разберат. Вярно, и преподаването си е наука, ама много по-различна. А повечето научни работници не могат и не искат да отделят време за учене на педагогика, психология и други допълнителни неща, които те правят поне добър преподавател. Затова "на запад" има три различни системи за оценка на дейността на учените и/или преподавателите:
- колко студенти е обучил - използва се идеята, че ако преподава добре и разбрано студентите ще се записват в неговите курсове. Това е за стучаите, когато се търси основно преподавателската дейност
- колко пари е докарал от договори - ако това, което прави е търсено, то вероятно е добър както учен, така и организатор. тук важно е и дали има патенти.
- по публикации и защитилите докторанти - изпозва се факта, че ако си направил нещо качествено като научен продукт ще те цитират и ще те издават в по-качествените издания. Основният проблем е оценката на това какво е качествено издание - НЯМА единно разбиране даже за Европа какво е това импакт фактор, как да се използва за оценка и за кои научни области е приложим.

За съжаление в последните 10 г. българското образование страда точно от идеята за това, че големите учени от БАН могат да напишат най-добрите учебници за децата. Резултатите всички ги виждаме и няма изобщо необходимост да ги коментираме повече.
19 Септември 2016 11:37
Учени се опасяват, че и тези пари ще отидат за псевдонаука заради областите, които са определени като приоритетни - напр. носии и кисело мляко


Контрол го изпяха преди около 25 години - "Ние сме велика нация, кисело млеко, секс и демокрация"...
Та нищо ново под Слънцето.
19 Септември 2016 11:37
Cardozo e Sa, много добре съм си го написал, но ти май си прочел отгоре-отгоре. Повтори което аз съм казал, в малко усложнен стил.
Разбирам, понеделник е
Относно обидите - някой си ги заслужават, че малко да се стреснат и да слязат от менторските си позиции, на които са се поставили сами.

Bonjorno, говоря от личния си опит от двете страни на процеса на обучение. По тази тема може да се води дълъг разговор, накрая на който ще излезе че и двамата сме прави.
19 Септември 2016 12:38
Генетик...оставям персоналните закачки настрана...нивото на учЕните от твоя калибър е такова просто...не ти се сърдя.
Що се отнася до фундаменталната наука то колегата Cardoso я е формулирал що годе.
Да, фундаменталната наука изгражда база за научно-приложната...я сега да питам защо да не ползваме европейската такава?!...и то директно и непосредствено....а и все повече млади хора се обучават именно от тази Европа...Германия, Франция, Италия, Англия
До 5 години ще имаме 1 университет и 1 политехника...
1. Няма деца
2. Тези дето стават отиват на запад
3. Преподавателите затъпяват

Напълно разбирам воят ти и ти съчувствам.

19 Септември 2016 12:49
генетик
19 Сеп 2016 01:09
19 Септември 2016 12:49
я сега да питам защо да не ползваме европейската такава?!...и то директно и непокредствено....а и все повече млади хора се обучават именно отптази Европа...Германия, Франция, Италия, Англия


Ползваме я, ползвали сме я, и пак ще я ползваме. Ама това не пречи да създадем собствена. Това е естествен кръговрат. Най-добрите специалисти са завършилите в престижните западни университети. Като се изучат и след много години практика в същите тези университети е добре да обучат и български специалисти. И в науката има нива (високи, средни, ниски) — не може всичко да е само върхово. По-ниските нива се "разтварят" в чужбина и остават там, а по-високите (създадени в чужбина) е по-добре да създадат по-ниски тук в Б-я, за да има и тя специалисти. Ако разчитаме на външна подготовка и за 3-те нива — ще си останем с празни ръце.
19 Септември 2016 12:51
И не фундаменталната наука изгражда база на научно-приложната, а научно-приложната се лепи като кърлеж на съществуващата фундаментална.
19 Септември 2016 12:59
И не фундаменталната наука изгражда база на научно-приложната, а научно-приложната се лепи като кърлеж на съществуващата фундаментална.


19 Септември 2016 13:05
Т.е. конфликта както виждам е между фундаменталисти и приложници...

Да Cardozo, хубаво е да имаме фундаментални изследвания, но нито има база нито има кадри...имали сме такива, когато имаше и база, и кадри и мотивация....сега е порнография.

Сега сме..на гол корем, чифте пищови...

Тук се рИве за единият хляб, малко пари и топло бюрце...


19 Септември 2016 13:11
Конфликтът не е актуален, щото в момента става въпрос само за "усвояване", образно казано:

Ресорният зам.-министър Красимир Киряков пък коментира, че от проектите, ориентирани към еко или селски туризъм, задължително ще се изисква да имат силен компонент наука, т.е. да обосноват сериозно научната си дейност, за да бъдат одобрени.


Строителство и туризъм - това могат да гепят, до това свеждат всичко, до което се докоснат.

Кунева намери ли време да обясни защо не е договорила наука при присъединяването?
19 Септември 2016 13:12
Да Cardozo, хубаво е да имаме фундаментални изследвания, но нито има база нито има кадри...имали сме такива, когато имаше и база, и кадри и мотивация....сега е порнография.Сега сме..на гол корем, чифте пищови...Тук се рИве за единият хляб, малко пари и топло бюрце...



Напълно съм съгласен с теб! Не бива обаче да "закриваш" фундаменталната наука. Тя си е била и ще си остане основата на основите. Без нея никаква приложна наука няма шанс. Като казваш "няма база", "няма кадри" — вероятно си много прав, но нека това положение не остане вовеки, а с малка стъпки, но твърди — да си създадем база и специалисти.
19 Септември 2016 13:17
Строителство и туризъм - това могат да гепят, до това свеждат всичко, до което се докоснат.


ОК! Гепенето е проблем на цялата държава. Може би радикалните действия не са лоши — да се спре фсичко докато не се изкорени явлението "гепене". Да, ама това няма да стане. Всеки дърпа към себе си, гледа само собствените си проблеми и неглижира останалите. Аз поне се надявам от парите за наука, поне мъничко да имат ефект — малка базичка, малко научено нещо... Ех, ша има и 99% гепене (което категорично осъждам), ама по-добре от нищо.
19 Септември 2016 13:26
То и аз така си мислех, ама.. Това, което виждаме в момента, се нарича хаос.
А бързането при хаоса знаеш какво значи.

"Кисело мляко" Космическите храни бяха създадени точно проектно, знаеше се, че ще са приложна дейност и от първоначално създадените огромния процент не бяха одобрени, т.е. проекта по сегашните критерии ще се води неуспешен, а всъщност беше голям научен скок, международен.
19 Септември 2016 13:40
Ако на едно изследване не може да му се определи приложението и целта, то няма смисъл.
Въпросът е, какви са сроковете необходими за получаване на ефекта. Резултати до няколко години се водят практически, а по-дългите фундаментални, но при всички положения трябва да има ясна цел и очаквани резултати.
Водещите в технологично отношение организации разработват по няколко поколения от даден продукт. Разработват продукт, които ще пуснат на пазара след 3 г., но същото време разработват и по продукт, които планират да излезе след 15 г. Това е обуславя различни видове изследвания (приложни и фундаментални), но всичките имат ясна цел и приложение.
Проблемът с тази програма за финансиране е, че парите не се харчат ефективно, а по едни други съмнителни схеми и това няма никакво отношение към науката.
19 Септември 2016 13:41
19 Септември 2016 14:01
Проф. Николай Денков обяснява досконално всичко, което може и не може да се върши и финансира по Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж“ (НОИР).

http://www.mediapool.bg/istini-i-zabludi-kakvo-shte-se-finansira-s-parite-za-nauka-news254152.html

Кунева може да не е чела описанието на програмата и на критериите за кандидатстване, но това няма да ѝ помогне да ги заобиколи. Последната проверка няма да е у нас, а в Брюксел.
19 Септември 2016 14:21
А ето кой оглавява в момента Главна дирекция "Структурни фондове", на мястото на подалия оставка проф. Николай Денков: скандалният Иван Модев
http://www.bgdnes.bg/Article/4483405
В статията на СЕГА като директор е посочена погрешно Цветана Герджикова.
На президентските избори Кунева ще подари на ГЕРБ гласовете на учителите, които държи.
Но след това спешно трябва да бъде изритана от МОН. Нека ГЕРБ си спомни, кой тури края на предишния Боков мандат. Почна се именно от учените, които получиха оставката на Сергей Игнатов след доказаната корупция във Фонда за научни изследвания, и лавината тръгна. Те и този път няма да търпят гаврата. Номерата на Кунева няма да минат, нека бъде сигурна. И ще плати с позорна оставка. Назначаването ѝ беше голяма глупост -- все пак именно тя отказа да отвори предприсъединителна глава Наука и образование. Така България остана единствена без такава Оперативна програма сред новите страни-членки.
19 Септември 2016 17:21
Кунева може да не е чела описанието на програмата и на критериите за кандидатстване, но това няма да ѝ помогне да ги заобиколи. Последната проверка няма да е у нас, а в Брюксел.


Изобщо идеята Н МуКу, че ще остави една област не финансирана 15 години и изведнъж ще изсипе пари и тя ще тръгне... Това да не й е плод-зеленчук в Пазарджик?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД