:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 417,122,364
Активни 106
Страници 20,872
За един ден 1,302,066
Здраве

Когато жените не желаят да правят любов

Две са основните смущения на сексуалните функции, които се считат за болест
Липсата или отказът да се прави секс е тема, необятна като темата за самия секс. Традиционно у нас и на двете се гледа като на табу. Често мъжът е оставен да гадае защо жената не желае да прави секс, благодарение на което твърде често се стига или до разпадане на връзката, или на семейството или до насилие. Причините може да са много - от отвращение до наличие на тайна полово предавана болест. При премълчаване или необсъждане в такива случаи проблемът нараства лавинообразно.

Какъвто и да е поводът за възникване на нежеланието, отказът от секс може да се тълкува и дължи на заболяване. Две са основните смущения на сексуалните функции при жените - диспареуния и вагинизъм.



Диспареуния



Така се нарича повтарящата се болка в областта на гениталиите, свързана със сексуалната активност. Под сексуална активност се разбира не само проникването на пениса във вагината на жената, но и гениталната стимулация. Диспареунията е първична - когато болката настъпва при всеки полов акт и вторична - при поява на болка след период, в който е имало полови смущения. Повтарящата се болка може да е начало на редица болезнени усещания, а страхът от болка да доведе до липса на възбуда, невъзможност за достигане до оргазъм, отсъствие на сексуално желание и отказ от сексуална активност.

Някои специалисти смятат, че болката, и най-вече тази във и около вагината има основно психогенен характер. Това обаче не е задължително, възможно е болката да се дължи на физически проблем.

Ако болката е във вулвата, е възможно проблемът да се дължи на възпаление - вулвит, вулвовагинит, генитален херпес или на мехлеми или дразнители като спермициди и латекс. Обикновено тази болка се описва като парене, сърбеж и жилене, което може да се провокира дори и при ходене.

По-рядко диспареуния има във вагината, вероятно и защото сензорни нервни окончания има само в долната трета на вагината, т.е. във входа й. Често причина за болката е липса на овлажняване, инфекция, дразнещи средства, предишни гинекологични и акушерски проблеми, довели до лъчетерапия или друго увреждащо вагината лечение или травми при секс.

Често се среща и т. нар. дълбока диспареуния - болка в таза при полов акт. Тя може да се появи както вследствие на самото сношение, при което се "удрят" яйчниците, така и отново на редица заболявания - възпалителни болести на таза, операция или постоперативни сраствания, генитални или тазови тумори, възпаление на дебелото черво, кисти или инфекции на пикочните пътища.

Естествено, ако болката и нежеланието за секс се дължат единствено на физически проблем, диспареунията се лекува чрез отстраняване на причинителя. Ако проблемът е на психогенна основа, се провежда лечение, подобно на това при друго често заболяване, свързано със сексуалните смущения:



Вагинизъм



Това е резултат от комбинацията на физическа болка и страх от секс. Получава се фобия от проникване, който води до неволев спазъм на мускулите, заобикалящи долната, чувствителна, трета на вагината.

Това се случва както при жени, които никога не са имали вагинално проникване, така и при такива, които не са имали подобни проблеми при предишни прониквания. В зависимост от тежестта, вагинизмът може да доведе до тотален отказ от каквото и да е докосване в областта на гениталиите, дори до отказ от всяко възбуждащо докосване, т.е. до пълно сексуално потискане.

Спазъм може да настъпи не само при опит за проникване, но и при сексуално докосване. Възможно е и обратното - жената да достигне до оргазъм, но без проникване.

При жени с такъв проблем опитът за проникване води до болка, страх, чувство за унижение и разочарование, понякога и до усещане за непълноценност. Ако опитите за проникване с цел разрешаване на проблема продължат, може да се достигне до обратното - контракция на мускулите на таза, бедрата и корема, която да направи безуспешни не само половите контакти, но и гинекологичните прегледи и ползването на тампони при менструация.

Не е ясно защо някои жени получават такъв неволен спазъм, а други - не. Първата поява на спазъм може да е вследствие диспареуния. Фобията от проникване често се дължи на стрес след изнасилване, проблемно раждане, аборт, страх от бременност, болезнен първи сексуален контакт, проблеми във взаимоотношенията с партньора. Важна роля играят сексуалното възпитание и схващания, страхът от интимност, обвързване или агресия.

Вагинизмът се лекува със специална програма за релаксация чрез упражнения за отпускане на мускулите около вагината и обезболяването й. Жените се учат да контролират мускулния спазъм, вкарвайки във вагината "тренери" - пръсти, тампони. Целта е пациентката да успее да въведе "тренера" при участие на партньора, а след това и на контролирано от жената вкарване на пениса във вагината. Страхът - често най-голямата част от проблема, се премахва с доста постоянство в лечебната програма. Успех се постига, когато жената има усещането, че владее вагината си.
5586
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД