:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 412,823,644
Активни 102
Страници 10,837
За един ден 1,302,066
Истинската история

Смъртта на Ромеоубиеца

Цар Иваница Асен (1197-1207) загива под стените на Солун преди точно 810 години
"Св. Димитър Солунски пронизва цар Иваница Асен", икона на Йоаникий Витанов (oк. 1790/1795-24 март 1853). Царят замества тук бореца Лий - обобщен образ на антихриста неверник, в пряко онагледяване на 27-мото чудо на християнския светец; дърво, темпера; 1824 г.; Музей "Тревненска иконописна школа"-Трявна
Привидно изглежда, че въпросът за смъртта на цар Иваница Асен е отдавна решен; а всъщност не е, действителните обстоятелства са ни неизвестни всъщност. Летописните извори повтарят един и същ легендарен разказ, който има повече пропаганден характер; което обаче не го прави напълно лишен от историческа достоверност при вглеждане. Ако направим преглед както на изворовата основа ще установим несъмнено, че нито един исторически извор, сам по себе си, не дава отговор на въпроса за причините за смъртта на Иваница Асен - всички те нарочно уточняват, че преразказват градските слухове, обогатени с пропагандните измислици на солунските попове.

Всичко това съвсем точно е уловено от старите ни историци. Едва в последно време - и особено след началото на използването на новите технологии - езиковите средства, които подчертават несигурността на сведенията за смъртта на Иваница Асен, както в изворите, така и в книжнината по въпроса, постепенно, но бързо и сигурно, отпадат, като по този начин уклончивостта по "чудесен" начин се превръща в категоричност. Част от съвременните автори - понеже не умеят да ползват археологическите данни за гроб №39 до църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново (вж. Свързани текстове), си позволяват даже волността да привеждат медицински "доказателства", като ползват скелета на погребания там Калоян - в гроб № 39 наистина е погребан Калоян, както е изписано на масивния му пръстен, но това не е царят, а неизвестен нам негов съименник от края на ХIV в., най-вероятно.

И не, цар Иваница Асен не е бил твърде здрав приживе, въпреки исполинския ръст и природната надареност - преживените отблизо убийства на двамата му по-големи братя, годините във византийски плен, безбройните битки, в които участва лично, раняванията, а може би и някаква наследствена обремененост, дават отражение върху поведението му. Изворите благосклонно ни съобщават за честите промени в настроението на царя, за рязката му избухливост, за пристъпите на (неоправдана) жестокост и даже за прояви на садизъм; цар Иваница Асен, например, е автор на нови за времето си методи за наказателно умъртвяване, измислени от него във връзка с бунтовете срещу управлението му веднага след Одринската битка.

В крайна сметка, разполагаме (вж. Извори) с едно необоримо сведение за смъртта на Иваница Асен - "умрял, обхванат от болки в страната [т. е от болка в областта на сърцето]" (вж. Извори). Едва след този израз летописецът Георги Акрополит надгражда причините за царевата смърт с "божия гняв" и с разни съновидения ("видял на сън").

Съществуват и още причини да не се съгласим с версията за заговор за убийство на цар Иваница Асен, въпреки нейната привидна логичност. Обърканият разказ на средновековните автори не дава, например, отговор как набеденият за цареубиец Манастър преодолял съпротивата на младежите, които охраняват съня на българския владетел; или и те са били част от заговора . . . Наблюдават се и чисто медицински недоразумения в описанието на смъртта на цар Иваница Асен. Как да си представим тая смърт след като - независимо къде е бил нанесен въображаемият удар, в областта на гръдния кош или в корема - царят продължил да живее още почти две денонощия след това; сякаш Манастър го е наръгал с пилата на нокторезачка, а не с копие (средна дължина около 20 см). Известно е, че прободните рани в коремната област имат най-често летален изход - при това бърз; поради обилната кръвоснабденост на тази част от човешкото тяло пострадалият умира от загуба на кръв, която на практика много рядко може да бъде овладяна дори и при бързо доставяне в болнично заведение.

Нека накратко да потърсим и причините за царевата болка "в страната". Веднага ще уточним, че симптомите напомнят сърдечен инфаркт - болките при това заболяване се усилват именно през нощта, мнозина са в състояние на хипермоторна възбуда, изпитват остри пристъпи на страх и са крайно емоционално нестабилни; все симптоми, които могат да бъдат изведени ясно от историческите извори за смъртта на цар Иваница Асен.

В житието на св. Сава, написано от Теодосий Търновски в началото на ХIV в. - единственият домашен извор за смъртта на цар Иваница Асен - като причина за смъртта на цар Иваница Асен е изтъкната "невидима рана", която царят получил "едновременно с пристигането си" при Солун и "по божия присъда", в резултат на което царят "получи смърт, неочаквано се помина"; нищо повече. Ясно е, впрочем, че трябва да се очаква византийските летописци, които на всичкото отгоре преписват шеметно един от друг, да са по-зле осведомени от българските си колеги.

В добавка трябва да се отбележи, че първите пронизващи нощни болки при сърдечен инфаркт мнозина болни описват като "пробождане с нож"; звучи познато, нали - Теодор Скутаориот, без да споменава имена, описва събитието като "на сън му се сторило [на цар Иваница Асен], че до него е застанал въоръжен мъж и че го ударил с копието в страната". Ето как банален сърдечен инфаркт се превръща чрез "божия гняв" и разни съновидения в крупен дворцов заговор.

Пробождането с копие - само по себе си - пък е взето наготово от житието на самия християнски светец Димитър Солунски, който умира по същия начин. Същевременно култът към този светец е пряко свързан със света на мъртвите - около Димитровден е последната голяма задушница, според християнския календар.

Та добре ще е да забравим вече за злобния Манастър, който непрекъснато размятал копие в ръка - сякаш за броеница става дума или за амулет някакъв, за развратната царица - макар еректилната дисфункция твърде често да предсказва бъдещ сърдечен удар, и за сложно скроени заговори в тъмна доба по ъглите на мрачния каменен царски дворец на Царевец - значително по-ведър тоя замък ще стане чак от втората четвърт на ХIV в. насетне, но пъстър и весел няма да бъде никога.



* * *



Опасността за Солунското кралство през есента на 1207 г. е всъщност много по-голяма от обикновено превземане на един град;. цялата военна и политическа дейност на цар Иваница Асен е насочена към завладяване на Източна Тракия, чак до самия Цариград, на Беломорското крайбрежие, на Солун и на цяла Южна Македония, към колонизирането на тези земи чрез промяна на народностния им състав; населението на завладените градове и на техните околности Иваница Асен откарва и заселва по двата бряга на р. Дунав, очевидно с намерение новозавладените земи да бъдат обживяни с българи от вътрешността на България. Това е очаквало и жителите на Солун - задължително преселване в околодунавските земи наверно.

И така, никакви заговори, никакви кумани и куманки, никакъв Манастър и никакви царици не са причината за смъртта на цар Иваница Асен в първите дни на октомври 1207 г.; преживените житейски трудности, прекомерното физическо и психическо натоварване, наличието, може би, на някаква родова обремененост, са причините за най-банален сърдечен инфаркт, който цар Иваница Асен получава в навечерието на решителния щурм на Солун. Смъртта му настъпва 36 часа по-късно, което е често срещано при такава диагноза, солунчани си отдъхват облекчено под латински гнет, а Българското царство потъва в многогодишни разпри и междуособици; така безвкусно се шегува историята понякога.



Извори



"Този именно Йоан[ица Асен (1197-1207)], провъзгласен за василевс [= цар] на българите, причинил много нещастия на ромеите, а с успех навредил и на самите италийци [т. е. на кръстоносците]. Той бил василевс на българите, когато паднал Константинопол [т. е. Цариград] . . . И тъй [след битката при Одрин (14 април 1205 г.)] василевсът на българите се оттеглил оттам [от околностите на града Одрин] и безпрепятствено опустошил цяла Македония [т. е. източната част на днешната област Тракия], тъй като бил унищожил италийците, а нямало друг който да му се противопостави. Той събралпреголяма плячка, като заробил градовете [в дн. Източна Тракия] заедно с хората и ги разорил напълно. А планът му бил ромеите никога да не могат да се върнат и да се закрепят н своите градове . . . Той отмъщавал прочее, както казват, за злините, които император Василий [II (976-1025)] извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се наричал Българоубиец [сведението е легендарно], себе си назовавал Ромеоубиец. И тъй той [цар Йоаница Асен ] дошъл чак до самия Солун и умрял, обхванат от болки в страната. А, както казват, някои, смъртта му произлязла поради божия гняв срещу него. Той видял на сън, че въоръжен мъж застанал до него и го ударил с копие в страната . . ."

Из "История" на Георги Акрополит (1217-1282/1283)



"Тогава, именно тогава в дълбоката нощ чрез ревността на мъченика бог излъскал докрай сабята на на своето отмъщение и я наострил сякаш на точило. И внезапно неуморимият истински наш страж и пазител на града Димитрий . . . се появил пред българския цар като конник, яхнал бял кон, и в миг нанесъл смъртна рана на нещастника. А той изведнъж изохкал и започнал да обвинява върховния военачалник на войската си Манастър, че бил наранен от него, защото му се сторило, че го видял да влиза на кон в шатрата, яхнал чистокръвен бял кон, и да забива в сърцето му копието, което носел . . . А Калоян не живял още дълго след това, но още същия ден [т. е. на следващия ден след сънуваното убийство] към залез слънце умрял от насилствена смърт . . ."

Из "Деянията на св. Димитър Солунски"



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=675427

(Мнимият гроб на цар Иваница Асен)

40
18113
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
40
 Видими 
05 Октомври 2016 19:52
Че историята е вид белетристика, това ние вече много добре си го знаеме. В тоя случай се е получило.
05 Октомври 2016 19:58
Хубава статия на Иваница Петрински !
05 Октомври 2016 20:09
развратната царица - макар еректилната дисфункция твърде често да предсказва бъдещ сърдечен удар

Аман от развратни царици...
05 Октомври 2016 20:21
Хубаво е човек да се посмее!
05 Октомври 2016 20:34
Котка -
Компанията -
---------------------------
Сайтът на Генек
05 Октомври 2016 22:05
Цар Иваница Асен (1197-1207) загива под стените на Солун преди точно 810 години

Как го тълкувате този времеви период (1197-1207)?
05 Октомври 2016 22:12
Хубаво е човек да се посмее!



Отдавна няма нищо смешно в писанията на този деградирал невежа.
05 Октомври 2016 22:35
Как го тълкувате този времеви период (1197-1207)?

Десетте години, през които Калоян управлява. Ти как го тълкуваш?
05 Октомври 2016 23:13
Ти как го тълкуваш?


Че изглежда е вампирясал.
05 Октомври 2016 23:16
Ти как го тълкуваш?

Не съм на ти с историята затова питам.
05 Октомври 2016 23:27
Всъщност е прав. Приказките за убийството на Калоян са твърде преувеличени.
06 Октомври 2016 00:56
Приказките за убийството на Калоян са твърде преувеличени


Мислиш ли? Без да съм особено изкушен от средновековната ни история и да претендирам, че я познавам детайлно, се сещам само за 3-4 владетели на Второто ни царство, умрели от естествена смърт. Точно Калоян да е изключение от това злокобно правило ми се струва малко вероятно. Не съм и попадал на сериозен изследовател, който да тълкува по друг начин оскъдните сведения относно края му. Нелепите "доводи" на още по-нелепия автор на тази рубрика дори не заслужават коментар - особено това с "наследствената обремененост"(!?) на Асеневци. В края на краищата, какво по-очевидно свидетелство за заговор и насилствена смърт от фактът, че на законните престолонаследници (децата на Асен I) им се налага да бягат чак в Галичкото княжество?
06 Октомври 2016 03:25
В края на краищата, какво по-очевидно свидетелство за заговор и насилствена смърт от фактът, че на законните престолонаследници (децата на Асен I) им се налага да бягат чак в Галичкото княжество?

06 Октомври 2016 04:38
Иваница Асен или Калоян - цар на всички българи и власи !
06 Октомври 2016 05:59
Кубрат - гей , днес Калоян малко по-леко се е разминал , само с полова немощ , а могъл да спомене автора , че след разгрома на ромейте, демек
кръстоносците , Калоян пленява Балдуин Фландърски и го прави своя любовница , като даже му построява и специална кула във своя дворец , за
да му се радва когато поиска , ха !
На кой му пука ! Нали е победител , един от най-големите , да !
06 Октомври 2016 08:54
Естествено
Но защо все пак Иваница Асен,а не както ние,простите,не умеещи да разчитат археологически паметници си го знаем като Калоян?
06 Октомври 2016 09:39
Този път тълкуването на Петрински на историческите легенди за смъртта на Калоян изглежда достоверно.
06 Октомври 2016 10:52
Не съм и попадал на сериозен изследовател, който да тълкува по друг начин оскъдните сведения относно края му.


Защото си неграмотник. То бива арогантно невежество, но твоето ми идва в повече.

Или Иван Дуйчев не е твърде сериозен автор за тебе. Както и Геновева Цанкова-Петкова. Макар те да приемат, че смъртта настъпва от плеврит, предоверявайки се на Акрополит.

И никак даже не са оскъдни сведенията.

06 Октомври 2016 10:53
Петрински
Котка
06 Октомври 2016 11:27
И. Петрински
генек
Kotka
06 Октомври 2016 13:24
То и неочакваната гибел на Атила се обяснява с една палава царица у шатрата му...
06 Октомври 2016 13:54
Мислиш ли? Без да съм особено изкушен от средновековната ни история и да претендирам, че я познавам детайлно, се сещам само за 3-4 владетели на Второто ни царство, умрели от естествена смърт.

Това нищо не означава. Тезата за "заговор" се дължи не толкова на следване не изворите, колкото на логически конструкции, стъпили на последвалите събития, най-вече възцаряването на Борил, а не "истинския наследник", бъдещия Иван Асен (II). Проблемът е, че в България, подобно на Византия, няма ясно формулиран и твърдо въведен в практиката принцип на наследяване, въпреки естествените опити (повече или по-малко успешни) на редица владетели да осигурят короната на техните синове. Във Византия това става предимно чрез коронясването на наследника за съвладетел, така че синът да е вече "венценосец", когато баща му умре. За България , обаче тази византийска практика си остава чуждестранна. Така че, напълно естествено е след смъртта на Калоян, най-старият представител на рода , Борил , да стане владетел. Това че се оженил за леля си е за да подчертае приемствеността и да засили легитимността му, макар че царицата в България сама по себе си, никога не е била носител на царското достойство. Така че за случая Калоян-Борил се се съди по аналогия с Ивайло, но за разлика от случая с Калоян, ние имаме твърди сведения за гибелта на Константин Асен, а и самата Мария (тогавашната българска царица) е позната от изворите като много действена жена с реална власт и собствени контакти, като не бива да подценяваме и факта, че тя е представител на (поне) два от най-знатните ромейски родове, Палеолози и Кантакузини.
Та макар да намирам твърденията за импотентността на Калоян абсолютно ненужни (те не обясняват нищо, още по-малко "похотливостта на царицата", за която съдим по една история за аферата и с Балдуин на един западен монах , писана трийсетина години по-късно и следваща очевидни клишета) и привлечени тук единствено, за да подкрепят една определена медицинска версия за смъртта на Калоян, мисля че има резон да предполагаме, че Калоян си е заминал поради болест. Така твърдят близките по време и пространство източници. Дали е скоротечна (напр. гнойна) пневмония, довела до плеврит, която би могла да обясни "видения" и параноично бълнуване и болки в гърдите, сърдечна декомпенсация, инфаркт или друго, аз за разлика от Петрински не зная и не мога да гадая.
06 Октомври 2016 14:18
За тоз аФтор - нищо. Щот в мразилника студено. Брррр...
06 Октомври 2016 16:37
Но защо все пак Иваница Асен,а не както ние,простите,не умеещи да разчитат археологически паметници си го знаем като Калоян?

Според мен, защото Калоян е прякор; не е официалното му име като самодържец, като цар.
Калоян - Кало Йоан, демек Хубавия Йоан (Иваница). Като Филип IV Хубави(Philippe IV le Bel).
06 Октомври 2016 17:42
Хайде и аз да се намеся аматьорски с "некои съображения" които (надявам се) не са по-щури от други.
Преди всичко се учудвам че никой професионалист не ползва общоизвестни методи. Датират хипотетичното погребение на някой Калоян по косвени белези, а никой не се сеща за въглеродния метод! Спорят дали Калоян е умрял от инфаркт или от удар с копие, а никой не проверява има ли следи от копието върху скелета.
А сега моята хипотеза. Много достоверни факти показват че Цар Калоян е страдал от тежка душевна болест. Само така могат да се обяснят негови "нелогични" постъпки - необяснимата жестокост при превземането на Пловдив, убийството на Балдуин. Плененият Балдуин е неоценим аргумент в дипломатическата борба с латинците, но Калоян го убива "в пристъп на ярост". Учудените съвременници се наложило да измислят "галантно" обяснение в стил на съвременен розов роман.
И така, вероятно Калоян е страдал от душевна болест. Симптомите са на епилепсия (моля ако има лекари да се произнесат). Има и патологоанатомични податки. (На черепа на препогребания Калоян е намерен костен израстък белег от стара рана който сигурно е водел до травматична епилепсия)
И така, Цар Иваница е бил не съвсем вред. Как са се чувствали в неговото обкръжение? Царят побеждава в битки и проваля в политиката. Негови любимци в момент могат да станат жертви на гнева му. Трябва да се действа! Превратът става неизбежен! Преврат не срещу династията Асеневци, а срещу конкретен Асеновец. Резултатът е Борил.
Ако сметнете че това е чалга в историята, извинете!
06 Октомври 2016 18:45
Преврат не срещу династията Асеневци, а срещу конкретен Асеновец. Резултатът е Борил.
Ако сметнете че това е чалга в историята, извинете

Извинен си за чалгата.
Преврати е имало и срещу първите му двама братя...
06 Октомври 2016 20:00
Защото си неграмотник. То бива арогантно невежество, но твоето ми идва в повече.

Или Иван Дуйчев не е твърде сериозен автор за тебе. Както и Геновева Цанкова-Петкова. Макар те да приемат, че смъртта настъпва от плеврит, предоверявайки се на Акрополит.


Не мога да се обидя на озлобена към всичко и всички пенсионирана даскалица в късната есен на живота, затова подминавам първия абзац.
Нито Дуйчев, нито Д. Ангелов, нито Данчо Андреев, нито П. Павлов, отхвърлят хипотезата, че подобно на първите двама Асеневци, Калоян е станал жертва на заговор. Напротив, следвайки необоримата логика на последвалите събития, я считат за най-вероятна. Относно "плеврита" - консултирайте се с GP-то си, що за болест е това, какви са симптомите и как протича. Дали някой с подобна диагноза е в състояние да организира грандиозен поход и за около месец ( Бонифаций Монфератски загива в началото на септември) да е под стените на Солун. Да не говорим, че във вечерта преди покушението, царят свиква военен съвет, на който детайлно е бил обсъден утрешният щурм на обречения град. Подобна хипер активност за умирающ ми се струва доста странна, дори и при днешните обезболяващи и стимуланти.
06 Октомври 2016 20:52
Така че, напълно естествено е след смъртта на Калоян, най-старият представител на рода , Борил , да стане владетел.


Дали? Легитимността на Борил е оспорена от собствения му брат Стрез и братовчед му Алекси Слав, така че трудно можем да определим изборът му като "естествен". Да не говорим, че само можем да гадаем каква е била разликата във възрастта между първородния син на възстановителя на държавността ни и неговия племенник. А и тя едва ли е била решаваща - говорим за унаследяване на трон, а не за тарторство в някаква индианска орда, а това става по права мъжка линия.
06 Октомври 2016 21:33
Дали? Легитимността на Борил е оспорена от собствения му брат Стрез и братовчед му Алекси Слав, така че трудно можем да определим изборът му като "естествен". Да не говорим, че само можем да гадаем каква е била разликата във възрастта между първородния син на възстановителя на държавността ни и неговия племенник. А и тя едва ли е била решаваща - говорим за унаследяване на трон, а не за тарторство в някаква индианска орда, а това става по права мъжка линия.

Не мислиш ли, че сам си противоречиш? Говориш за трима претенденти за трона (макар за Алексий Слав да нямаме такива преки данни). Точно епизодът със Срез потвърждава думите ми: той е смятал, че има право на трона.
Впрочем, по-късно след свалянето на Георги Тертер, последвалото "назначение" на Смилец от татарите и падането му заради тях (епизодът Чака и възцаряването на Тодор Светослав), братът на Георги Тертер, Алтимир, владетел на Крънското Деспотство, в един момент предявява претенции към трона.
Само десетилетие по-късно, след битката при Велбъжд, отново имаме криза с наследяване на престола, отложена на срещата в крепостта при с. Извор, а впоследствие в кратката междуособица , довела на престола Иван Александър.
Тези епизоди не говорят за твърдо установен принцип по наследяването, както ни е известен от Западна Европа.
06 Октомври 2016 22:13
пенсионирана даскалица в късната есен на живота


Имам още трийсетина години до това време

Никога не си чел Дуйчев.

Ако щеш се обиждай, все ми е тая.
06 Октомври 2016 23:53
Впрочем, по-късно след свалянето на Георги Тертер


Примери от по-късна епоха са неуместни, особено ако касаят годините след въстанието на Ивайло, когато авторитетът на царската институция (и съответно принципът на наследяване на трона) е стигнал най-ниската си точка.
07 Октомври 2016 00:47
Примери от по-късна епоха са неуместни, особено ако касаят годините след въстанието на Ивайло, когато авторитетът на царската институция (и съответно принципът на наследяване на трона) е стигнал най-ниската си точка.


Т.е.имало твърд принцип за наследяване на трона от баща на син, залегнал още от самото начало на 2рата държава, нищо, че един след друг се изредили трима братя, а синът на Асен Стари станал "законният наследник" на трона не след смъртта на баща си, а едва след смъртта на чичо си Калоян? И този принцип важал само шейсетина години
Впрочем, Иван Асен II, ако не ме лъже паметта, е единственият владетел, успял да предаде короната на сина си и то за кратко в тоя период "до въстанието на Ивайло".
07 Октомври 2016 01:07
Впрочем, Иван Асен II, ако не ме лъже паметта, е единственият владетел, успял да предаде короната на сина си


Да, следващият, на когото това се удава, е Тодор Светослав, около 90г. по-късно. По някаква случайност той е втория владетел на Второто ни царство, след Йоан АсенII, който е напуснал грешния свят по естествен път. И на това гледам като на аргумент в подкрепа на официалната тезата за кончината на Калоян.
07 Октомври 2016 04:00
Но защо все пак Иваница Асен,а не както ние,простите,не умеещи да разчитат археологически паметници си го знаем като Калоян?

Според мен, защото Калоян е прякор; не е официалното му име като самодържец, като цар.
Калоян - Кало Йоан, демек Хубавия Йоан (Иваница). Като Филип IV Хубави(Philippe IV le Bel).


А защо в женски род, а не по научному Йоан Асен Първи и половина?
07 Октомври 2016 06:14
а всъщност не е, действителните обстоятелства са ни неизвестни всъщност.

Всъщност, това е същността на статийката всъщност.
07 Октомври 2016 11:02
Отдавна няма нищо смешно в писанията на този деградирал невежа.


Теорията, че една маймуна чрез случайно натискане на клавишите на пишеща машина в течение на неограничено време, рано или късно ще успее да отпечата произведение на Шекспир се оказа грешна.
07 Октомври 2016 11:03
А защо в женски род, а не по научному Йоан Асен Първи и половина?


Здравей, хикса.
Признавам си, че не знам. Бих помолил бонго-бонго или Damage case, ако имат време и им е интересно да се произнесат. Аз мога само да правя предположения - вероятно през онези времена не са делили имената на мъжки и женски по сегашните критериите(правила) или пък само Иваница е изключение.
Предполагам, че в онези времена, хората са кръщавали децата си или като са взимали имената на християнски светци - да ги пазят от уроки, премеждия, опасности, или, ако е момче, на името на прадядото, основал рода, да не се затрие рода. При аристокрацията може би е било същото.
07 Октомври 2016 12:35
Но защо все пак Иваница Асен,а не както ние,простите,не умеещи да разчитат археологически паметници си го знаем като Калоян?


Калоян е прякор. Рожденото му име би трябвало да е йоан Асен или Иван Асен. За да се различава от големия си брат, който също е Иван Асен, му викали Йоаница или Иваница - умалително от Йоан или Иван.

Петрински очевидно подкрепя ония стари наши историци, които наричаха Калоян с рожденото му име.
07 Октомври 2016 14:21
Да, следващият, на когото това се удава, е Тодор Светослав, около 90г. по-късно. По някаква случайност той е втория владетел на Второто ни царство, след Йоан АсенII, който е напуснал грешния свят по естествен път. И на това гледам като на аргумент в подкрепа на официалната тезата за кончината на Калоян

Последна рекапитулация: Калоян не е отнел короната на братовия си син, която му се падала "по наследство" (изразът го има в Г. Акрополит), но пък това сторил Борил. И аргументът е, че Асен бил убит. Впрочем честите убийства на български владетели подкрепят именно тезата, че мнозина от върхушката са считали, че имат право на короната и са се борили за нея, т.е. не е имало твърдо установен принцип на наследяване. Това се подкрепя и от всепризнатия факт за бавната трансформация на българската служебна аристокрация в родова, както това става във Византия в този период.
07 Октомври 2016 15:16
Начи ИРИ и българската държава се различават точно по това, че българете са имале аристокрация, а в империята таквази е била трудно да се завъди поради липсата на етническа хомогенност. Та поради тази причина император е можел да стане секи способен пълководец, което си е отколешна традиция на римската империя. И след като Василий покорява почти цела България, първата му работа е била да изпрати у Мала Азия де що боляри е имало там, та белким се завъди некаква ромейска аристокрация. И на османлиите първата им работа е била да асимилират или избиват целата ни аристокрация, но все са се намирали некакви водачи и след това...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД