:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,816,762
Активни 112
Страници 6,495
За един ден 1,302,066
КЛАН

Руснакът Вадим Лазаркевич е баща на детската илюстрация у нас

Големият художник, който цели 40 години свързва името си с книги за най-малките, бил лишен от пенсия
Снимки: Емил Иванов
С неповторимите илюстрации на гениалния Вадим Лазаркевич към книги с приказки на Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Константин Константинов, Дора Габе, Карло Колоди и др. са израснали поколения български деца. Косе-Босе, Кума Лиса и Кумчо Вълчо, котаракът Мър-мър, работната Мецана, Патиланци и Пинокио се превръщат в любими герои на малки и големи, благодарение на брилянтните илюстрации на Лазаркевич. Неговият стил и начин на работа не могат да бъдат сбъркани.

"До 20-те години на миналия век у нас са се разпространявали детски книжки с рисунки на чужди художници. След като баща ми - белогвардейски емигрант, пристига в България, започва да рисува илюстрации по произведения на свои приятели. От творческото съдружие печели българската публика", разказва синът на художника, който също се казва Вадим.

"Ако някой се заеме да проследи историческото развитие на илюстрацията за деца у нас, ще види, че



нейното начало се слага от руснака Лазаркевич,



който по политически причини избира България за своя втора родина" - това са думи на Илия Бешков.

Днес за съдбата на художника не се знае почти нищо - има само кратки биографични анотации за него в енциклопедии и справочници. Причината е, че колеги на маестрото изпитват открита завист към популярността му и му пречат да работи в Художествената академия. Дори когато трябва да почне да получава пенсия, от СБХ му отказват, тъй като не внасял всеки месец 12% от всеки хонорар. "Той не получаваше редовно хонорари и нямаше откъде да ги даде - живееше скромно", казва синът на маестрото. Днес той, също художник, е решил да запълни белите полета от биографията на своя баща. Пише спомени за фамилията си и прави пълна библиография с илюстрациите на Лазаркевич.

Вадим-син е роден през 1933 г. в София и завършва през 1959 г. Художествената академия, специалност графика. Спомня си, че курсът му бил от интересни личности като Светлин Русев, Богдана Щъркелова, Надежда Муравиева, Валентин Старчев, Христо Явашев, но за него най-желани си остават дългите разговори с баща му.

Творческият път на Вадим Лазаркевич-син започва по странен начин, който го отказва завинаги от обществени изяви. Младият мъж понякога осъмва над няколко илюстрации или графики. Поканен от Ателието на младия художник, той заминава в Кърджали, където работи два месеца. Връща се с многобройни графики, оценени високо от критиците в СБХ. През 1959 г. в Градската художествена галерия в София редят изложба на талантливи млади майстори на четката. Канят и Вадим да занесе платната си. Малко преди изложбата той разбира, че името му е зачеркнато. Това внася смут в душата му. Тогава Вадим Лазаркевич-старши му казва, че в тежките политически времена трябва да запомни следната максима: "Горещи се по-малко и преди да приказваш, преброй до много!" "Реших, че повече няма да имам нищо общо с официалния СБХ. Устоях и оцелях", спомня си синът на знаменития илюстратор.

По това време в дома на Лазаркевич периодично пристига един "любител" на неговото изкуство, който информира спецслужбите за



отрицателното отношение на фамилията към новата власт



и СССР. "Човечето пак дойде", казвал Лазаркевич на съпругата си Ирина. Семейството на художника е следено отблизо и е определено от оперативните работници като "неблагонадежно". Този факт променя житието на маестрото, на сина и на дъщеря му. Големият художник не доживява почести и слава, но е обичан и популярен сред многобройните почитатели на неговите рисунки - децата. Синът му Вадим по принуда се отдава на илюстрации в учебници и диапозитиви.

Лазаркевич-младши е автор на въздействащи графики като "Зимна София", "Рибари" и други, които биха правили чест на всяка галерия. Сестра му Екатерина, която също е талантлива художничка, работи дълги години в литография "Балкан", а по-късно в изданията на БТА. Дъщерите на Вадим и на съпругата му Анета - Ирина и Цения, не тръгват по пътя на дядо си и баща си, но имат наклонности към рисуването. Ирина е завършила биология и се занимава с науката херистология - за земноводни и влечуги, а Цения е дизайнер.

"Историята на гражданската война в Русия е и история на моето семейство", казва Лазаркевич-син. Тя е доста тъжна, защото разделя завинаги едно семейство и го откъсва от корените му.

Бащата на художника - Вадим Константинович Лазаркевич (1870 -1948) е генерал от руската армия. Автор е на много учебници по артилерия, които се използвали дори през Втората световна война. Със своята съпруга Екатерина Петровна, която завършва Музикална консерватория в Киев, имат 3 деца - Вадим, Алексей и Милица. Те се раждат в различните гарнизони, където е служил баща им. По силата на семейните традиции синът Вадим е даден във военно училище - в Петербург завършва втори Михайловски кадетски корпус. Генералът и съпругата му виждат, че синът им Вадим има наклонност към рисуването и решават да



следва Императорската художествена академия



в Петербург. Тук Вадим-младши е студент само 2 години. Мобилизиран и е изпратен на фронта. От 1915 до 1917 г. той е поручик и командир на батарея. На фронта са и брат му Алексей, и баща му Вадим. В Новочеркаск тримата се срещат и решават да тръгнат далеч от болшевиките. По това време Червената армия настъпва и мъжете се прощават с Екатерина и Милица. Пътуват с кораб по Черно море и през декември 1920-а стигат до България. Двете жени остават в Новочеркаск, а по-късно се преместват в Ленинград.

Когато бащата и синовете му пристигат у нас, Вадим Константинович е на 50 години, Вадим-младши на 20, а Алексей на 25. В Несебър те рисуват табелки за магазини, боядисват лодки и файтони. Вадим и Алексей тръгват към София, за да търсят по-солидно препитание. Баща им остава завинаги в Несебър, пленен от Стария град. Вадим Константинович оборудва свое фотографско ателие и става един от най-търсените фотографи. Участва в археологически разкопки и прави снимки на архитектурните забележителности в града. В София отива само веднъж - през 1937 г., но не му харесва и се връща в Несебър.

Вадим Лазаркевич решава с цената на всичко да се изхранва като художник и му провървява. Съдбата го



среща с най-добрите ни детски писатели.



Забележително е творческото му сътрудничество с Ран Босилек. Всички книги на писателя са илюстрирани от Вадим - "Косе-Босе" (1923), "Патиланчо" (1926), "Патиланско царство" (1927), "Бате Патилан" (1927), "Тримата братя и златната ябълка" (1963) - двамата са винаги сърдечни събеседници с децата. Причудливата приказност на илюстрациите ги превръща в класически образци на изобразителното изкуство за най-малките.

И със Светослав Минков, Константин Константинов, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Емил Коралов, Лазаркевич работи безрезервно, по цели нощи, докато достигне до желания образ. Вадим е всеотдаен към творците до пълно изчерпване. "Понякога една книга се раждаше така: баща ми разказваше сюжета на писателя, защото го виждаше населен с обичаните от него животни. Докато авторът пишеше, рисунките се появяваха една след друга, в няколко варианта, като че ли той получаваше вдъхновение свише", разказва Лазаркевич-син.

Вадим Лазаркевич е автор на кориците на много книги за възрастни, между които са романите на Лев Толстой и Джек Лондон. Създал е и многобройни илюстрации за списания, за доста буквари и учебници.

Днес е трудно да се спомене всичко, до което се е докоснала талантливата ръка на художника. Но поне трябва да го признаем и да го тачим като родител на илюстрацията за деца в България.
 
Художникът Вадим Лазаркевич със сина си Вадим през 1940 година.
 
Семейството на художника. Съпругата му Ирина със сина им Вадим и маестрото с дъщеря им Екатерина.
 
Вадим Лазаркевич през 1914 г. след завършване на Кадетския корпус в Киев.
10318
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД