:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 402,183,119
Активни 91
Страници 18,886
За един ден 1,302,066

"Не искам да съм овчар, искам да си остана миньор"

В Бобов дол се води поредна битка за запазване на въгледобива
На третия ден от протеста ръководството на мината започна да заплашва протестиращите, че ще ги даде на съд.
В миньорското градче Бобов дол настроението е "миньорно". Всички следят със свити сърца събитията около протестите на работещите от рудник "Бабино" и умуват каква ще е развръзката на все по-заплитащия се казус около съдбата на рудника. Масовото съкращение си е ликвидация. Ту ще ги съкращават заради неефективна работа, ту няма.

Част от градчето се е скупчило край бариерата и караулката, от която държат телефонна връзка със стотината си колеги, залостени вече трети ден на 500 м под земята при 40 градуса температура. На някои им прилошава, изнасят ги навън с линейката на специализираното звено към мината, но пък стачкуващите са се зарекли да не излязат навън, докато не бъдат удовлетворени исканията им. Вече трети ден обаче не успяват да постигнат споразумение с ръководството на фирмата за неизплатените си заплати и социални придобивки. Настояват и



да се търсят други решения за отрасъла,



други пазарни ниши за суровината, вместо рудникът да се ликвидира - според тях в него има въглища за още стотици години.

"Не искам да съм овчар, нито шофьор, нито чиновник, цял живот съм бил миньор и такъв искам да си остана", противи се на подхвърлените предложения от страна на ръководството за преквалификация Емил, шлосер в рудник "Бабино". Като на всички мъже в градчето целият съзнателен живот на Емил е минал под земята. Отрасълът е всичко за региона. Мината от край време взима и здравето, и живота на тия, които слизат под земята с челници и кирки в ръце, гълтат отровите, лазят по корем в пропадналите участъци, мрат при аварии... Мръсна, черна работа, но пък само с нея могат да изхранят семействата си. Мината, която се смята за свързана с Христо Ковачки, дава поминък на целия регион. Тя е и единствената алтернатива за мъжка работна сила. Шансовете на пазара на труда за жените също са кът. Срещу 300-400 лева на месец залягат от сутрин до вечер над шивашките машини, хващат се и като продавачки по магазините, а от няколко години и в италианския цех за обувки, разкрит на територията на два от етажите в сградата на някогашното управление на мините.

Хълмът, който извисява снага над градчето, го дели условно на две части. Според градския фолклор едната е "селото", а другата "градът". Т.нар. селяни от квартал "Христо Ботев" си имат къщи с дворчета и могат да ровичкат из земята, да садят домати и картофи. Дори да загубят заплатите си, те пак ще слагат по някой залък в устата си. Градската част на квартал "Миньор" е нацвъкана със стари блокове, някога ведомствени, но отдавна закупени от миньорите. А тия, които са се пенсионирали на 45 години, най-често също работят в мината. Ромското население е третата значима прослойка в миньорското селище. Ромите работят в чистотата, но въглищата дават препитание и на солидна част от етноса в подножието на Коньовска планина.



Циганите пълзят по хълмовете с кирки и чувалчета,



чоплят лъскавите пластове, а после пласират стоката си на дъмпинг.

Преди години добивът на кафяви въглища е давал препитание на 15-ина хиляди души в региона, сред тях и на много пришълци, привлечени от високите миньорски заплати. Днес някога процъфтяващото градче се е стопило наполовина, а след затварянето на останалите рудници работните места в забоите са се свили до 2500. Местните упрекват държавата, че се държи като мащеха с тях и само прибира парите от концесията, без да се интересува от съдбата на хората. Пустосват и ръководството на предприятието, което прибира огромни заплати. "Какво безсрамие - 13 хиляди месечно?!" - казват мъже с лица, почернели от набития въглищен прах, и размахват найлонови пликчета с бели монети - получени като трудово възнаграждение. "Дават ми заплатата по лъжичка, когато се сетят, а аз как да си платя тока или хляба на четири пъти", пита разгневен човек от групата, скупчена около бариерата на входа на мината. Част от протестиращите са работници в стария рудник "Бобов дол", много са и пенсионерите, чийто живот е преминал в тесните подземни коридори. Почти всички обаче стискат името си зад зъби, предпочитат да го премълчат дори отдавна излезлите от забоите. В рудниците днес работят техни близки, синове, братя, а тук страшни неща стават, казват и разправят как на предишните избори са карани под строй в Културния дом, за да гласуват правилно.

"Ако сега ликвидират "Бабино", утре ще го последва и "Бобов дол", там е още по-зле, после може да закрият и открития рудник. Ако това стане, трябва да закрият и Бобов дол, и всички околни села от Перник до Благоевград, които днес вадят хляба си в тях", казва мъж от групата, подкрепяща стачката.

Хората в градчето смятат, че местната власт също както държавата не се интересува от важните за тях неща, вместо това им хвърля прах в очите с никому ненужни придобивки. Наскоро



на хълма се появил парк -



с алеи, с пейки, с цветя, цяла нощ свети. Хубаво, ама още преди да бъде открит, тръгнал да се руши. А и кой толкова влиза в него освен няколко бездомници, питат местните. Тая година пред съвета пък цъфнал нов фонтан, който също глътнал бол пари. Чудесно, ама на народа изобщо не му е до красоти, гневят се неколцина миньори, докато чакат най-накрая ръководството на мината да слезе сред обикновените работници, очи в очи. И разправят - баш шефът на фирмата вчера за пръв път изцапал маратонките си, като слязъл за сефте в рудника.

Символ на днешната разруха в градчето е местният хотел



с гръмкото име "Миньорска слава"



Десететажната сграда е вдигната грандомански в годините на социализма - скъпа и модерна за времето си, представителна, но веднага след промените сменила собственика си и запустяла. Днес потискащата гледка кара местните да въртят глави настрани, за да не виждат изкорубения до тухла скелет на бившата си слава и помръкнал имидж. "Срещу "Миньрска слава" беше Домът на културата, още стои, но днес май е със замрели функции. Закриха и болницата ни, специалностите по минно дело в местния техникум вече са част от миналото, а хората в града се притесняват, че в празното общежитие на техникума



ще докарат бежанци



Усилено се говори и че някогашното общежитие за интернирани също ще се напълни с емигранти от Близкия изток.

Цялата икономика на града е вързана с рудниците. Един след друг ще започнат да захлопват врати и магазините, като няма кой да пазарува. Преди това обаче ще изгонят от забоите първо пенсионерите, които са около една четвърт от работещите в рудник "Бабино". По-голямата част от заетите обаче са хора, които се надяват да се пенсионират на 45 г. благодарение на първата категория труд. Тия хора стоят и търпят всички издевателства. Затова толкова време никой не се е опитал да се възпротиви на случващото се в мината. Младите да му мислят. Част от способните и грамотните вече са избягали от градчето.

"Като дойдат избори, тук става интересно. Преди около месец, като се заприказва, че рудник "Бабино" ще бъде закрит, началникът ни раздаде празни разграфени бланки уж с обяснението, че се прави социологическо проучване на предизборните настроения. Който иска да си напише името и ЕГН-то за тая мръсотия. Пак искаха да ни преметнат нещо. Но сега кой знае какви са ги наумили", размишляват на глас миньорите.

Всички са убедени, че каруцата вече се е катурнала по нанадолнището. Първо започнали да им бавят заплатите, после да им дават дължимото по лъжичка. От лятото не са давали и пари за материали, и за части, а машините често се чупят, техниката е стара, поне на 40 години, без всичко това няма как да се работи. Това води до спирането на участъците, а като спре работата, въглищата се самозапалват. За да се загаси пожарът и да се спре достъпът на кислород, участъкът се запечатва. След няколко дни пак го отварят, после пак пламва. Двата добивни участъка са затваряни стотици пъти в рамките на няколко месеца. Ако единият е затворен заради пожар, другият не работи заради липса на материали. А това



умишлено тласка рудника към фалит



Безпаричието пък кара хората да взимат болнични, тъй като парите от НОИ са единственият им източник на средства за оцеляване. А и тия, болничните, не са фалшиви, от стреса, на който си подложен, наистина може да психясаш, да луднеш, казват работниците по повод съмненията, че бележките им не са истински.

"Най-лошото е, че като се запали участъкът, се изчаква прекалено дълго, преди да се затвори - докато започне да излиза пушек, а това е недопустимо. Хората са вътре с риск за живота си. Ние, шлосерите, влизаме там за малко, покрай газовата защита, с която се занимаваме, предпазваме съоръженията от метан. След пет минути започва да ми се вие свят, едва успявам да изляза от участъка", казва Георги, който споделя мнението на колегите си: Не въгледобивът трябва да си отиде, а тоя, дето е виновен за затриването на отрасъла, даващ поминък на целия регион.

"Ако рудникът се ликвидира, това решение ще е равнозначно на атомна бомба за региона. Източната част на Коньовската планина е опасана от седем километра тунели. Една част от тях са с диаметър 4 метра. Рудник "Бабино" е най-дълбокият на Балканите, със свръхкатегория по отделяне на газ метан. При затварянето му може да се получи взрив. Как да си обясним това, че не могат да изплащат заплатите на миньорите, но са готови да дадат неколкостотин милиона за ликвидация на рудника по всички европейски правила. И защо да го затварят? Та тук има поне сто милиона тона запаси от въглища", надига глас един от бившите служители на мината.

"Мъжът ми работи в стария рудник, но всички тук сме на един хал. Вътре е хамалогия, даваш пари за здраве, но и без пари няма живот. А долу си е страшно. Има асансьор с четириетажни клетки. Един етаж поема 25 души, общо сто души наведнъж се спускат в рудника със скорост 4 метра в секунда. За 90 секунди си долу. Колко жени само сложиха черни забрадки", казва една от жените зад щанда в града, пак анонимно, от страх. Преди години наричаха мини "Бобов дол" най-голямата гробница на България заради тежките аварии. Днес ги заплитат в унизителни политически сюжети и ги наричат "машината за гласуване на Ковачки". "Ковачки обеща за изборите лично 20 млн. инвестиции. Къде са? Къде е кметът? Тези хора тук са гласували за тях. А сега всички са се скрили в миша дупка," казва бивш миньор. Но както често става, политиците отдавна са забравили какво са обещавали по избори.
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Синдикатите обичат да парадират с миньорските си федерации в центъра на София, но на мястото на стачката хората се питаха къде са.
 Кризата в рудника се потушава с палиативни мерки, които само отлагат трудните решения във времето.
 Във вторник дружеството поиска да прекрати 30-годишната концесия, но в сряда оттегли искането.
Снимка: Архив "Сега"
Мини "Бобов дол" са почернили много семейства, но никой не е готов да се откаже от този поминък.
9
2817
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
13 Октомври 2016 20:56
Рудник "Бабино" е най-дълбокият на Балканите, със свръхкатегория по отделяне на газ метан. При затварянето му може да се получи взрив.


А ние искахме да търсим шистов газ... Е го, е, човекът го е открил!
14 Октомври 2016 02:52
А ние искахме да търсим шистов газ... Е го, е, човекът го е открил!

Ти пък си открил топлата вода - всички въглищни пластове съдържат метанови примеси. Шистовите залежи обикновено са в по-древни пластове, по-дълбоко от въглищните.
14 Октомври 2016 04:59
Искаш и голема заплата, както по времето на развития цоциализъм, ама нали последният се спомина?
Иначе решението е просто: гласуваш за шапкара и като стане презудент, ша отвори всички губещи предприятия и ша възстанови цоциализма.
14 Октомври 2016 06:16
"Миньор е моят татко,
миньор ще съм и аз... "
Впрочем туй е неполиткоректно и неактуално.
А актуално е:

Вносител на прашки от Турция и на сутиени от Китай е моят татко..
Наркодилър е моят татко
Бодигард е моят татко
Безработен е моят татко

Глейте ква гама от избори дава неолиберализмът. Кво тук значи накъф си миньор.
14 Октомври 2016 11:26
Обикновен капитализъм, сър!
14 Октомври 2016 12:32
Ето прекрасен пример как държавата нехае ,че се затрива цял отрасъл а с него и работни места защото това било частна фирма и т,н глупости сякаш Ковачки като му е подарена трябва да я изсмуче и да я фалира и захвърли като непотребна вещ,касто стана с хиляди предприятия ,заводи ограбени и фалирани от уж приватизатори,само за народа нищо поне да бяха създали поминък на хората г-да управляващи от всички партии,но те се оказаха крадливи и некадърни ,защото кои ще стане крадец ,ако е кадърен !!!!
14 Октомври 2016 17:48
Всички подобни производства са обречени, могат да продължат да кретат само ако по някакъв начин им се наливат обществени средства, какъвто е случаят и с Ковачки. Рани или късно това субсидиране ще спре. Маймунките на клона станаха много, а парите не стигат...
14 Октомври 2016 18:06
Айде малко хайку:

По литература и халтура мойта мама е доцент.
Щом завърша във Париж,
и аз ще съм...
14 Октомври 2016 18:10


Айде малко хайку:
Без да споменеш милата ти Русия - не мога да повярвам! Но какво ли разбирам аз от хайку?


Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД