Канадецът Дени Вилньов гради успешната си кариера на режисьор крачка по крачка, без при това да стъпи накриво - през "Затворници", "Сикарио" и премиерния "Първи контакт", за да стигне до донякъде сквернословното за феновете на фантастичния жанр, но дългоочаквано продължение на класиката "Блейд рънър" на Ридли Скот.

Първият му sci-fi филм (Вилньов казва в интервюта, че от 10-годишен мечтае да снима такъв), чието оригинално заглавие е Arrival, дава големи надежди и за бъдещия му проект. Да се концентрираме обаче върху филма, свободно, но съвсем нелошо преведен като "Първи контакт". Българското заглавие препраща към друга интелигентна фантастика от близкото минало - "Контакт" с Джоди Фостър. Исторически погледнато, комуникацията с други светове се получава май по-добре на жените: от 6-годишната Дрю Баримор в "Извънземното" през Фостър до Джесика Частейн в "Интестелар". В този списък се нарежда и Ейми Адамс - с вече пет! номинации за най-добра актриса (четири за поддържаща роля и една за главна в "Американска схема). Нейната героиня проф. Луиз Банкс е специалист по лингвистика и потенциален спасител на света в "Първи контакт". Но за разлика от повечето супергерои в това амплоа нейната сила не са мускулите, а думите.

В екранизацията по разказа на Тед Чианг, отличен с "Небюла" през 1998 г., извънземните кацат в 12 точки по земното кълбо (в избора им е вложена известна доза хумор: това са страните, където през 80-те Шийна Ийстън е оглавявала класациите със свой поп-хит). Космическите кораби с форма на шушулки допускат земни "гости" веднъж на 18 часа. Именно там военните опират до специалистката по лингвистика. "Зелените човечета" във фантазията на Чианг и Вилньов са въщност "хептаподи" (октоподи, но със 7 пипала вместо осем), чийто език са черни петна а ла Роршах. Хората не разбират какво ни казват те. Те не разбират нас. Проф. Банкс, както би казал тук Йода, е единствената ни надежда: нейните езикови умения, нейната типично женска склонност да общува с думи, без пушки. Щото Русия и Китай не дремят. Както се вижда от последното, "Първи контакт" не е напълно свободен от клишета. Но той е интелигентен, задълбочен и както всяко художествено произведение, което разчита на сценария повече, отколкото на компютърно генерираните ефекти, в него се съдържа коментар на действителността, в която живеем: колко е важно да разговаряме, да се опитаме да разберем другия, различния.

Това все още не е достатъчно, за да стане хубав филм: само че Ейми Адамс е страхотна актриса, която с тиха решителност (точно каквато се изисква от героинята й) влага във филма сърце и душа. Класа виждаме и в изпълненията на екранните й партньори Джеръми Ренър и Форест Уитакър, но Адамс е фокусът на "Първи контакт". Ролята й е нюансирана допълнително с лична трагедия, която лесно би могла да изпадне в сълзлива сантименталност. Но Вилньов и Ейми Адамс са страхотен тандем, увенчан от лиричната камера на Брадфорд Янг и музиката на Йохан Йохансон. Като нищо шестата й номинация "Оскар" - неминуема - може да бъде и първата осребрена с награда.