***
Бойко Борисов винаги казва истината и само истината.
Това не значи, че ако сравняваме твърденията му с фактите, ще получим равенство.
Една приятелка например, като го чуе как говори, всеки път й прималява и започва да шепне: къде е моралът? къде са цветята на истината?!?!
Тук има една тънкост - освен сивата действителност на фактите съществува чудният свят на Идеала - именно на такава почва трябва да схващаме явлението "Борисов".
Така е, защото на лъжата краката са къси, а изкуството е дълговечно. Изкуството - това значи да възвисиш Правдата по такъв начин, че да създадеш свят, който е по-правдив и по-истински от това, което наричаме реалност.
Ето например по последни данни дядото на Бойко Борисов е бил николапетковист. Според по-ранни сведения от същия източник (Бойко Борисов) дядото бил убит на 9 септември 1944 по политически причини. Според други източници дядото е ликвидиран по чисто криминални подбуди. Това са мътни времена - было давно и неправда, както се казва.
Но според пожълтелите страници на историята Никола Петков е активен участник в деветосептемврийските събития - и то на страната на лошите комуняги, БЗНС-то му е част от Отечествения фронт и част от мътните и кървави събития на това време. Самият Никола Петков първоначално е министър без портфейл. Чак след това става опозиционер, търси си белята и я намира: бива унищожен от Народната власт по действително ужасен начин.
Така че дядото, който всъщност е прадядо, или не е бил николапетковист, или не е убит по политически причини, или изобщо е нещо като литературен герой.
Във всеки случай белите конци, с които е съшита легендата, малко са се пооплели.
***
Прекаленото взиране във фактите само уморява очите и компрометира сърцето. Тук на помощ идва вярата - вярата, това е непоколебимост в онези неща, за които се надяваме; убеждения за неща, които не се виждат. (На езика на медицината - да приемаш желаното за действително.) Примерно - изказваш своя притчовидна мисъл и за да й придадеш тежест, обявяваш я за извадка от Библията. Който те обича истински, ще повярва. Аз не съм толкова любен, затова гледам да цитирам точно. Ето например в Евангелието от Лука пише следното (17):
5. И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.
6. А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.
***
Така говори и ББ на слугите си. В горецитираното заседание на МС се обсъжда точка с предложение да се присъди орден на Никола Петков. Бойко Борисов провежда разговор с Николай Ненчев, който е преди всичко земеделец и за малко военен министър. Фактите около житието на Никола Петков би трябвало да са му известни, но той не е човек, дето ще коригира Бойко Борисов. Затова и смирено изслушва проповедта на ББ, който накрая се и самопоканва на земеделско събитие: "Ще се радвам, ако, живот и здраве, догодина в тези чествания, които предполагам вие ще организирате като партия, ни включите и нас... Така че това да ти е на вниманието, с удоволствие ще се включим в честванията".
Не съм бил там, но си представяме физиономията на Ненчев. И понеже нямам министри и прислуга, продължавам да чета същата глава от Лука и да си представям какво представляват отношенията в МС. И така - Лука 17:
7. Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;
8. Няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?
9. Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.
10. Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме що бяхме длъжни да извършим.
