:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,345,076
Активни 138
Страници 21,823
За един ден 1,302,066

Банката ви е заложила кредитен капан? Съдете я!

Спечелените дела за заробващи клаузи вече са всекидневие
Десислава Филипова
Много хора си изпатиха от капани, заложени в договора им за кредит. Някои платиха значително повече от първоначално договореното. Други не успяха да се справят с бремето и дори загубиха заложеното имущество. Трети потърсиха спасение в чужбина. Расте обаче броят на пострадалите, които избират да се борят срещу лошите банкови практики. Митът, че банките са недосегаеми и не могат да бъдат осъдени, отдавна е развенчан.

Вече има огромен брой спечелени дела, водени от заемополучатели, и то по различен тип казуси. Най-често хората си търсят правата в съда, защото



банката неправомерно е вдигнала лихвата



Когато в договора за кредит се предвижда, че цената на предоставения банков ресурс - лихвата, може да се повишава едностранно по усмотрение на банката, без увеличението да се основава на пазарен индекс (SOFIBOR, LIBOR, EURIBOR) съдът неизменно отсъжда в полза на кредитополучателя и банката е длъжна да възстанови незаконно надвзетото.

Ако банката е записала, че променливата част на лихвата се формира въз основа на някакъв "базов лихвен процент", стойност на банковия ресурс, премия или други подобни "фактори" и "компоненти", които нямат нищо общо с обективните, пазарните показатели, съдебната практика е категорична - подобни клаузи са неравноправни и това ги прави невалидни съгласно Закона за защита на потребителите.

Някои банки нарушават договореното в погасителния план, като насочват по-голяма част от месечната вноска за



покриване на лихвата за сметка на главницата



Така всъщност главницата се топи по-бавно, остава по-голяма и генерира допълнително още лихви (коварното на тази схема е, че привидно кредитополучателят всеки месец плаща същата вноска, която е договорена). Затова банковите клиенти трябва много да внимават и да проверяват какво плащат, за да не се окаже на падежа на кредита, че банките искат от тях допълнителни недължими суми.

Понякога банки отпускат кредити във валута, различна от лева или евро - в нарушение на основния принцип за защита на потребителя на кредитни услуги, че обслужването на заема се извършва във валутата, в която кредитополучателят получава своите месечни доходи (идеята е длъжникът да бъде предпазен от неизгодна за него промяна на валутния курс). Типичен пример са



нашумелите "франкови" кредити



Преди години три банки предлагаха уж изгодни заеми в швейцарски франкове, но всъщност отпускаха сумите в евро или лева. Те не разясняваха на клиентите си, че франкът е валута "убежище" - в моменти на криза борсови играчи и финансови спекуланти започват да купуват швейцарски франкове, за да запазят стойността на парите си. Това води до поскъпване на швейцарската валута спрямо останалите, включително и спрямо еврото. Банките, които разполагат с анализатори на валутния риск и с достъп до информация, са били наясно, че франкът ще поскъпва, но не са предупреждавали клиентите си, че това може да се отрази на вноските им, преизчислявани в левове или евро.

Комисията за защита на потребителите се произнесе, че в договорите за франковите кредити са били заложени неравноправни клаузи, и заведе колективни искове срещу трите банки. Впоследствие КЗП и бившата Юробанк (банката, раздала най-много такива заеми) постигнаха извънсъдебно споразумение и комисията оттегли иска си. Съгласно споразумението банката поема 80% от стойността на курсовите разлики на клиентите си, които не са имали просрочие.

От друга страна



КЗП изневери на задължението си



да защитава потребителите и не проведе докрай битката за съдебно удостоверяване на невалидността на клаузите в договорите за кредитите, предоставени само на хартия в швейцарски франкове. Извънсъдебното споразумение не се ползва със сила на присъдено и по тази причина винаги може да не бъде изпълнено от банката.

Все пак с него бившата Пощенска банка признава наличието на неравноправните уговорки за кредитиране във франкове и то може да служи като доказателство по всяко дело, водено от кредитополучатели за възстановяване на курсовите разлики между лева и швейцарския франк, който драстично поскъпна през 2015 г. Съдебната практика по тези дела се развива в полза на потребителите, като все повече съдебни състави излизат с решения, задължаващи банката да плати валутните разлики.

Важно е кредитополучателите първи да завеждат своите съдебни дела. В противен случай над тях като дамоклев меч тегне опасността



банката да ги осъди по бързата процедура



Става въпрос за прословутия чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс и за привилегията за банките, която той създава. По силата на чл. 417 по искане на кредитора съдът издава изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение в напълно формална съдебна процедура. Банките представят извлечение от счетоводните си книги, в което излагат своите констатации за размера на дълга, а съдът просто приема тези данни за верни, без да ги проверява, без да иска допълнителни доказателства и разяснения, без да призовава и изслушва двете страни по кредита. Всъщност въпросният чл. 417 е превърнал съда в манифактура на изпълнителни листа. А кредитополучателите, доведени до неплатежоспособност, научават, че са осъдени едва когато съдебен изпълнител позвъни на вратата им.

Освен това банките обичат да се подсигуряват максимално и често принуждават своите клиенти да включат свои близки като солидарни или ипотекарни длъжници и поръчители. След образуването на изпълнителното дело следват запори на заплати и сметки, а после и продажба на семейни имоти (най-често на ниска цена). Понякога дори това не стига за покриване на цялото задължение. И тъй като за разлика от много други държави, в България нямаме закон за фалита на физическите лица, изпадналите в неплатежоспособност банкови клиенти получават



доживотна присъда "длъжник"



Когато някой кандидатства за кредит, решението се взима от колективен орган, в който влизат експерти от различните дирекции на банката. Този орган извършва проверка на имуществото и на доходите на кредитоискателя, за да прецени ще може ли той да изплаща заема. Едва след положителна оценка банката одобрява конкретната сума, отговаряща на финансовото състояние на клиента.

Ако впоследствие обаче банката започне да вдига лихвата, а с това и месечната вноска, очевидно прави кредита труден и дори невъзможен за обслужване. Тогава банката любезно предлага на длъжника да му облекчи временно условията за погасяване, но в замяна да подпише анекс, че е съгласен просрочените главница и лихва плюс начислените лихви за забава да се капитализират към кредита, т.е. да станат част от главницата.

За кратко време клиентът наистина поема глътка въздух, но след изтичането на срока, в който плаща при по-леки условия, анексът се стоварва върху него като финансова бухалка. Главницата е нараснала, банката вече начислява лихва върху новосформирания дълг, тоест капанът е щракнал още по-здраво и кредитополучателят е влязъл във финансова дългова спирала, често водеща до пълна невъзможност за погасяване на кредита и до изпълнително дело срещу банковия клиент.

В такива случаи анексът не помага, а влошава нещата. По-добре е кредитополучателят да заеме активна позиция и да заведе дело, за да докаже, че банката е заложила уловки в договора за кредит, довели го до невъзможност да плаща.

Фирмите също могат да водят дела за възстановяване на надплатени суми по кредити. Според съдилищата, ако има клаузи, които позволяват на банка произволно да увеличава лихвата, те не са обвързващи. Това са всички случаи, когато в самия договор не фигурира ясна методология (математически алгоритъм) за промяна на лихвата.



* Авторката е адвокат, председател на "Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека".

Архив: СЕГА
Новото законодателство задължава банките в България да не крият важни клаузи от договорите за кредит зад дребни шрифтове.
 ...
13
12300
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
05 Февруари 2017 19:42
Банката твърди, че можете да четете? Съдете я!
05 Февруари 2017 19:54
Когато чуя "Аз нямам пари за адвокати" ми става ясно че някой ще бъде обран до голо.
05 Февруари 2017 21:18
Адвокат Десислава Филипова е изключително интелигентен юрист и прекрасен човек!

Помните ли дискусиите под статията от 12.01.2017 "Край на арбитражните дела срещу потребителите", когато се разбра, че постижението, с която се хвалеше мая манолова, е заслуга на адв. Филипова и колегите й?


А знаете ли, че чл. 417 от ГПК е пробутан от мая манолова? С Лъжа!

"Мая Манолова е сред основните застъпници по приемането на новия ГПК и на текстовете, касаещи заповедното производство в него, в частност на незабавното изпълнение по чл.417 и сл. от кодекса. На проведено на 27.06.2007г. заседание на Народното събрание, на което се пристъпва към обсъждане на Глава XXXVII „Заповедно производство“, след изчитане текстовете на чл.410-425 от ГПК, Мая Манолова защитава тезата за приемане на текстовете в предложения им вид, в т.ч. включването на банките в текста на чл.417, т.2 от ГПК, като откровено лъже, че се касае за „евроизискване“ банките да се снабдяват с изпълнителни листа срещу кредитополучателите по реда на заповедното производство. Текстът е приет с единодушие след като народните представители са въведени в заблуждение от г-жа Манолова че изпълняват изискванията на законодателството на Европейския съюз.

На заседание на парламентарната комисия по правни въпроси през м.02.2015г., на което присъствахме лично представители на фондация „ЦЕИБЗПЧ“ – адвокат Десислава Филипова, адвокат Камен Добрев и адвокат Евгения Григорова, г-жа Манолова призна, че текстовете на ГПК от 2008г., в т.ч. и относно заповедното производство са приети набързо, без необходимата задълбоченост, че е допусната една „огромна грешка и тя трябва да се признае“. Тези текстове, приети след като тя убеждава депутатите, че следва да изпълнят евроизискване съсипаха икономиката ни и десетки семейства и бизнеси.

През 2014г. правителството, сформирано от партията на Мая Манолова прие Постановление на МС №215/24.07.2014г. за допълнение към тарифите за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, според което при плащане от страна на длъжника в предоставения му срок за доброволно изпълнение, пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ не се дължи на частните съдебни изпълнители (такава такса няма при доброволно изпълнение в срок по делата, образувани при държавни съдебни изпълнители). Няма никаква правна логика да се заплаща на частните съдебни изпълнители изключително високата такса по т. 26 от тарифата, в случаите в които те не са извършили никакво действие по принудително изпълнение, обстоятелство което се потвърждава и от съдебната практика. Непосредствено след това на 11.02.2015 год. Мая Манолова и група депутати внесоха предложение № 554-01-28 за Закон за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, съгласно което в случаите, в които длъжниците заплащат дълга си в срока за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 от ГПК, те ще дължат на частните съдебни изпълнители половината от пропорционалната такса по т. 26 от ТТЗЧСИ. Предложението на г-жа Манолова за допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители не е в обществен интерес, а единствено е в полза на гилдията на частните съдебни изпълнители, противоречи на принципа на справедливостта и представлява отстъпление от нормативно закрепената защита, регламентирана в Постановление № 215 от 24.07.2014г. на Министерски съвет. Г-жа Манолова се яви по всички национални медии и създаде невярната представа в обществото, че предложението й защитава длъжниците, като тя прикри от хората, че на тях им е предоставена много по-широка защита с вече приетото Постановление № 215/14г. на МС."

Източник: http://advokatfilipova.eu/tag/%D0%BC%D0%B0%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0/
05 Февруари 2017 21:38
Банката твърди, че можете да четете? Съдете я!


Виж сега, и децата могат да четат. Искам да кажа, че не е достатъчно да можеш да четеш. Трябва и да разбираш. А тези договори за кредити са толкова усукани, че и с пет адвоката да се посъветваш, пак можеш да бъдеш излъган. Много е неприятно, но това е положението.
05 Февруари 2017 22:04
Лисанке

Казано по-просто, ако длъжникът си плаща в срок, то ЧСИ не е принуден да прави някакви особени усилия по събирането на дълга и не следва да получава възнаграждение, или поне не толкова голямо ?
Че те ЧСИ-тата точно от това се хранят, получават си едни хубави "моней фор нотинг" както пееше Марк Нопфлър.
А Мая Манолова направи страхотен имидж в обществото, като вади скелети от гардероба, които тя самата "по невнимание" е поставила ?!
05 Февруари 2017 23:47
Пикачу, не ми вдигай палче, заслугата не е моя – преписвала съм от адв. Филипова. Давам пак източника: http://advokatfilipova.eu/tag/%D0%BC%D0%B0%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0/
06 Февруари 2017 05:31
Е, Лиске, няма нужда от прекалена скромност ! Особено в законодателството !
Нашите властници винаги сочат в грешната посока - проблемите в България не са в лошите , или в липсата на закони, а в начинът на прилагането им !
Та и ти, не е нужно да си сътворила нещо, което го има в правния мир, истината е в тълкуванието и правилното му прилагане.
То затова и великите държави прилагат "прецедентното право", сиреч, щом един съдия в някой щат е отсъдил така, много ще е трудно на някой друг съдия да отсъди противното !
А у нас е гордост и бабаитлък да не се прилагат и уважават дори произнесени съдебни решения ?!
06 Февруари 2017 08:15
Това май е една от сферите, в които правораздаването работи!
06 Февруари 2017 09:27
А Законът за фалит на физическо лице кога ще бъде приет и длъжниците да бъдат освобождавани от доживотното им робство?
Ако сме част от света, където този закон съществува трябва и при нас да бъде приет!
КОГА?
06 Февруари 2017 13:19
mary1001

ще бъде приет,когато в България бъде извършен преврат! След преврата през 1934г. властта в лицето на Кимон Георгиев,опрощава 50% от дълговете на всички българи.
06 Февруари 2017 15:19
Тези "кредитни капани" според мен са незаконни по същество, непрофесионални и следователно недопустими. Чисто пиратство.
07 Февруари 2017 20:32
съдебната практика е категорична - подобни клаузи са неравноправни и това ги прави невалидни съгласно Закона за защита на потребителите


Ако е така, защо всеки кредитополучател трябва отделно да води дело?
Щом веднъж се е установило, че дадена банка сключва такива договори не трябва ли прокуратурата да се самосезира?
Не трябва ли да подведе тази банка под отговорност, като изиска всички договори с подобни клаузи да бъдат предоговорени, а неправомерно взетите суми възстановени?
07 Февруари 2017 21:16
doodle 07 Февруари 2017 20:32


Нали всички трябва да водят дела за да напълнят гушите на адвокатите?
Точно затова се махнахме от България и не искаме да се връщаме.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД