:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 404,303,200
Активни 130
Страници 24,773
За един ден 1,302,066
Хронология

60 години възходи и падения на ЕС

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Подписването на Римския договор на 25 март 1957 г. в италианската столица.
Най-сложният демократичен експеримент в света стана на 60 години, възниквайки в сянката на най-голямата и ужасна война. През цялото това време въртележката не спира - от първите дни, когато държавите членки са 6, до днешните 28, които обаче скоро ще намалеят до 27. В миналото силно разделена, сега Европа е доста по-обединена и безспорно по-богата. Кои са възходите и паденията на ЕС в 60-годишната му история?

1957 г.: Началото

Първите 6 държави - Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург - променят своята Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) в митнически съюз, поставящ началото на общ пазар, който се основава на свободното движение на капитали и стоки. Те правят това чрез Римските договори, на базата на които са създадени Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом).

1958 г.: Появява се жаргонът на ЕС

Създаден е Комитетът на постоянните представители (Корепер). Това е началото на шест десетилетия многоезични европейски акроними, за чието значение човек не може да се досети интуитивно, измислени са специални думи и са проявени други форми на жестокост към езика. От семестри до комитология, от Античи до тристранни срещи, обитателите на Брюксел сега се препъват замаяни от изречения като: "Новото ППВО (Планиране и провеждане на военни операции) за ОПСО (Общата политика за сигурност и отбрана) ще бъде във Военния секретариат на ЕС (ВСЕС). Еврократите получават 40% данъчно облекчение като компенсация за тези трудности.

60-те години: Сблъсък за свободната търговия

През 60-те години Европейската асоциация за свободна търговия е надежден и (доста практичен) конкурент на новата ЕИО, а и има повече членове: Австрия, Великобритания, Дания, Финландия, Норвегия, Португалия, Швеция и Швейцария. По-малките и неясни амбиции обаче забавят растежа на ЕИО, която по-късно ще стане ЕС. Непрекъсната битка за Общата аграрна политика, суверенитет, данъци, налагани от Брюксел, изкристализират за първи път през 1965 г. Подразнен Шарл де Гол изтегля постоянния си представител в ЕИО и се оттегля от срещите на върха, докато не получи това, което иска. Подобни маневри продължават да се прилагат и до днес.

1973 г.: Плюс три, минус една

Норвежците обръщат гръб на ЕИО на референдум за евентуално членство, тъй като се опасяват, че ще намалее суверенитетът им. Те се отказаха от ЕС, преди изобщо да са имали възможност да го опознаят. Великобритания, Ирландия и Дания влизат без референдум.

1987 г.: Френски булдог

Емил Ньоел се оттегля от поста на генерален секретар на ЕС след 30 години служба, който заема от първия ден на формирането на първата ЕК. Само петима души са заемали този пост в следващите три десетилетия. Наследството, което Ньоел оставя в бюрократичния апарат, е влиянието на френските административни методи и широката употреба на френския език в евроинституциите.

1989 г.: Падането на Берлинската стена

Драматичният момент показва на Европа, че идва нова ера, в която Изтокът и Западът вървят към обединение. Германия се обединява.

1985-1990: Тачър срещу Делор

Най-голямото постижение на Жак Делор - единният пазар на ЕС - се появява след битка, продължила 6 години и започнала с Единния европейски акт. Въпреки че тази политика отчасти се дължи и на Тачър, тя се противопостави на Делор. Единният пазар на ЕС страда от забавено развитие от началото на съществуването си.

90-те години: Балканска кръвожадност

Югославия се разпада, а войната и геноцидът се връщат пред вратите на Европа. ЕС, създаден, за да осигури мир, наблюдава безпомощно, докато съседите се избиват помежду си. САЩ се намесват, като събират балканските лидери на една маса и договарят мирно споразумение. Етническите конфликти едва утихват през 2001 г. и ЕС поема под крилото си региона.

1992-1993 г.: Маастрихтският договор

Този документ, договорен в позаспал малък град, пресечна точка на Германия, Белгия и Холандия, е много силен знак за еврооптимизъм, тъй като поставя основите на еврото и на по-голяма интеграция. Маастрихт създава ясни правила за външната политика, за политиката по сигурността, правосъдието и вътрешните работи. Европейската общност официално става ЕС.

1994 г.: Торта "Сахер" и гулаш

75 години след като Австрия вече не е империя, тя става член на ЕС. Тъй като това се случва сравнително късно, големите градски сгради във Виена не могат да бъдат използвани за целите на ЕС. ЕС избра скучните Страсбург и Люксембург за свои "домове" извън Брюксел. Веднага след това Унгария - друга част от бившата Австро-унгарска империя - става първата държава сателит на СССР, която подава молба за членство в ЕС.

1995 г.: Игри без граници

Шенгенското споразумение влиза в сила. Никакви гранични проверки! Европа ще си живее живота в своята ВИП пътека без граници. ЕС събира общественото одобрение с тази стъпка, но се оказва, че никой не е създал европейска гранична служба за наблюдение на влизащите и излизащите в безвизовата зона на пътуване на Стария континент.

1998 г.: Фетишът към централна банка

ЕС се присъедини към глобалното състезание за издигането на централните банкери на пиедестал с основаването на Европейската централна банка. Това се случи след възхода на бившия шеф на Федералния резерв Алан Грийнспан и на наскоро получилата независимост "Банк ъф Ингланд".

2000 г.: Касандра прогнозира бурни времена

ЕК препоръчва Гърция да стане 12-ата държава в еврозоната, като заключенията й се базират на фалшифицирани икономически показатели. Икономисти предупреждават, че еврозоната не се управлява добре.

2002 г.: Чужди пари

Благодарение на еврото пътуващите празнуват, че не трябва да плащат прекалено високи такси при обмяна на валута, докато са зад граница. Еврото бързо се превръща в световна валута номер 2 след американския долар, но е финансова бомба със закъснител. Германия, която може да се справи с дълга си, взема заеми на изключително ниски цени, за да се превърне в глобален износител, който ще доминира над другите европейски икономики. Други държави също вземат кредити като Германия, но не се сещат, че са испанци, италианци или... гърци.

2004 г.: Размерът има значение

Имаше моменти на голяма радост в 8 бивши комунистически държави, както и в Кипър и Малта, които се присъединиха към ЕС като част от усилията за най-голямото разширяване на Общността. За първи път повече от половината от европейските държави влязоха в ЕС - България и Румъния през 2007 г., а Стара Европа започна да става нервна.

2005 г.: "Период за промяна"

Проектът на евроконституция беше изготвен с много фанфари. Гласоподавателите във Франция и Холандия обаче разрушиха мечтата, като я отхвърлиха, и Общността изпадна в "период на размишления". ЕС излезе от депресията с изработването на Лисабонския договор - който също беше отхвърлен, но този път от ирландците.

2008 г. Тежък финансов сблъсък

Глобалната финансова криза, за която ЕС първоначално обвиняваше американските каубои, засегна и европейската икономика. Това стана ясно, след като банки в ЕС закъсаха, че на риск беше изложен единният пазар, безработицата се увеличи, растежът се срина и няколко държави бяха принудени да поискат унизителни финансови спасителни пакети от ЕС.

2010-2016: Eвропа на икономиите

ЕС засили позициите си, като създаде фонд за финансова помощ на държавите членки и банков съюз. Той е безмилостен в наказанията за страните, които нарушават бюджетните правила на ЕС и се нуждаят от финансова помощ, особено към Гърция. Успехи обаче бяха постигнати в Ирландия, Португалия и Испания, които изпиха горчивия хап и поправиха бюджетите си.

2015: Шенгенските пречки

ЕС има безвизова зона за пътуване без реална миграционна политика или ефективни вътрешни граници. Пагубният пропуск стана очевиден през лятото на 2015 г., докато бежанци и икономически мигранти на тълпи пристигнаха в ЕС, като заобиколиха импровизираните огради и тръгнаха към Германия. "Мама" Меркел прие новото лице на глобалния либерализъм, като ги посрещна с отворени обятия. Брюксел беше изолиран, докато първоначално националните правителства постигнат споразумение за преместване и презаселване на бежанците, а след това много от тях отказаха да го спазват.

2016 г.: Ще донесе ли Брекзит нещастие на ЕС?

Британците гласуваха да напуснат ЕС, който никога не възприеха напълно, създавайки екзистенциална криза сред 27-те останали в ЕС.
2
1479
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
04 Април 2017 22:28
Брекзит не е първата загуба на териториии на ЕС / ЕИО. Преди това са Алжир и Гренландия.

Норвегия е била много близо до членство. Мяркал съм регламенти за изменение на регламенти във връзка с членството на Норвегия в ЕИО. В последния момент са дръпнали ръчната спирачка.
05 Април 2017 08:57
Германия, която може да се справи с дълга си, взема заеми на изключително ниски цени, за да се превърне в глобален износител, който ще доминира над другите европейски икономики. Други държави също вземат кредити като Германия, но не се сещат, че са испанци, италианци или... гърци.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД